Как Америка се оказа „проблем" в личността на един висш духовник!?

Венцислав Жеков
Печат

yosif1

Личността на Варненския и Великопреславски митрополит Йосиф е достатъчно популярна и известна у нас, а и не само у нас, по-интересно е обаче отношението на властите в онези години на комунистическа власт в България, когато той е третиран като „враг на народната власт", защото е против комунизма и налаганите от него репресии.

Ето какво пише в донесение на началника на Управление ІІІ на Държавна сигурност, полковник /не се чете/, публикувано в книгата на Георги Казанджиев: „Варненският и Преславски митрополит Йосиф", по повод владиката и неговата личност: „...Обектът е враг на народната власт. От мероприятие „Рила" /става дума за подслушване с тайни микрофони в дома – бел. на ред./ се установи че той си служи със злостен език, когато говори за социалистическия лагер и с цинизми срещу др. Хрушчов /става дума за съветския лидер по онова време – бел. на ред./. Ратува за нова война и говори с патос за Айзенхауер /става дума за американският президент генерал Дуайт Айзенхауер – бел. на ред./...". Но това не е достатъчно и „началникът" с главно „Н" продължава да твори бисери по повод личността на един достоен човек като видинския митрополит, като обяснява, как по време на пребиваването му на Запад, той се бил срещал и говорил с „лица из вражеската емиграция"...!!! И| „поради това, че обекта е враг на народната власт..., евентуалното му изпращане в САЩ и Канада, за да проучи състоянието на Българската православна епархия в тези страни, би допринесло повече вреда на страната...", твърди „началникът" от политическата полиция и нейния репресивен апарат „Държавна сигурност"...!
През 1954-1956 г. митрополит Йосиф Варненски е бил във Франция и Австрия, където се лекувал и където е бил отседнал в хотели, където ходел и се срещал с английски и американски разузнавачи. През 1958 г. е представител на БПЦ на Ламбетската конференция и това не убягва на родните политически разведки.
В разговор с архимандрит Прохор, протосингел на епархията, митрополитът споделя впечатлението си за чужбина: „...Свобода, най-важното е, че си свободен, няма страх. Тук чувстваш страх. Може да ядеш топли баници, но те е страх, какво ще стане с тебе. Хайде за нас толкова не, ама страх ме е за Църквата, това сега ме измъчва...", твърди митрополитът. За него „надеждата е само в Англия и Америка"!yosif2
Ето какво казва митрополит Йосиф при други обстоятелства, когато заявява: „...Нашите телефони са шпионирани от комунистите и всичко се подслушва. Човек трябва да внимава, какво говори по телефона. Комунистите викат, че в САЩ били подслушвани телефонните разговори на гражданите. А у нас не е ли така? ...".
Последното донесение от повече от 1240 доноси за митрополит Йосиф Варненски е някъде от началото на февруари 1988 г. Тогава той дава интервю за БТА, в което говори за религиозните свободи в България. Той се надява като най-възрастен митрополит това, което казва, да е от полза за Църквата. Въпросното интервю е прочетено и по американската правителствена радиостанция „Ей Би Си".
И всичко това се случва на един православен митрополит, властите в онези години не се свенят да дебнат и да тормозят дори и такъв човек като него, защото това е моделът на действие и начинът за „взаимодействие" . Църквата определено бърка в „добрите намерения на партията" и тя не може да се развихри и да оплячкоса цялото съзнание на хората, Църквата все пак и все още тогава успява някак да запази макар и малка частица от човешкото у хората, въпреки зверствата, на които обществото ни реагира като изпада в тотален ступор в началото на прехода от парламентарна монархия към комунистическа република от съветско-азиатски тип.
И когато един представител на Църквата, при това висш неин представител се осмелява да говори срещу, комунизма, това вече е проблем за партията, защото той олицетворява институция и говорим от името на нея, а това се чува, не само у нас, чува се ,както виждаме и извън пределите на страната. Владиците ни пътуват, те, въпреки всичко, все пак са относително по-свободни, но и повече дебнати, защото пътуванията им се основават на обучение и властите се надяват по този начин да „изнасят революция", тоест, - духовниците ни да станат рекламни лица на комунизма у нас, уви...! Оказва се, поне в повечето случаи, че духовниците ни навън казват истината и за зверствата, и за липсата на религиозна свобода, и за липсата на политически свободи и дори и за липсата на каквито и да е свободи на личността...! Така практиката да се допускат пътувания на духовници извън страната и особено на Запад, се оказва автогол за властта в България тогава.
Разбира се това е поправимо и в крайна сметка подобни пътувания са ограничени почти до максимум, като пътуват само верните на партията, онези, които се подчиняват и изпълняват поръките, които са им поставени и за подривна дейност, и за популяризиране на политическата система у нас, а това се превръща и в част от абсурдите на едно историческо време.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София