България през погледа на един съвременен американски писател

Венцислав Жеков
Печат

garth1Един американски писател, млад човек, роден през 1978 г. в Луизвил, Кентъки, описва съвременна България така, както повечето от нас дори не са си и представяли, че може да я видим. За какво собствено става дума...!?
Гарт Грийнуел е преподавател в Американския колеж в София в периода 2009-2013 г., тоест той може и наблюдава активно живота в страната ни в наше време, в наши дни. Неговият бистър поглед и изключително точна преценка за околния свят почти стъписват с откровеността си и с прецизността на изразните средства. Той прави една безапелационно точна словесна снимка на България днес.
Накратко, Гарт Грийнуел е завършил Харвард, както и Писателската работилница в Айова. Той е учител и писател. Освен на романа „Каквото ти принадлежи", Грийнуел е автор и на новелата „Митко", която печели награда на Маями Юнивърсити Прес. Негови разкази са публикувани в Парис Ривю, финалист е и на няколко литературни конкурса, а другите го определят като „литературната сензация на годината"..., или като дебют, който представлява „истинска класика"...!
Гарт описва любовта си към Митко - млад българин от Варна, като в романа „Каквото ти принадлежи" той допуска душата му да се разлее като река и да се влее в сърцето на всеки един от читателите му. Така думите му достигат до сърцето на българите, защото той им разказва неподправената истина, честно и почтено прави заключенията, които иначе ние си ги знаем, но не си ги признаваме, защото не ни е комфортно да познаваме истината.
Няколко са думите, които Гарт превръща в емблеми на страната ни – приятел, блокове, София, пари, мизерия...!
Погледнато отстрани, сякаш България, но най-вече София, са се променили много през последните 20-тина и повече години и това наистина е така. Повечето от нас помнят каква беше София преди години и виждаме каква е тя днес – друга е! Преходът, с всичките си ужасяващи условности, които нанесоха почти непоправими щети на обществото ни, все пак съдейства и за обновяването на опаковката на България и в частност – на София.
Ние виждаме това, което Гарт Грийнуел вече оценява! Той е достигнал следващото ниво - на оценка, до което ние все още не можем да се доберем, защото сме на първото ниво – на съзерцанието!
Някак стряскащо звучи, когато Гарт описва тоалетните на НДК в София, 14-та поликлиника, която е с груби стени и подове, почти на бетон, лекарите, които сякаш не искат да са такива, безхаберието, унижението, пустотата в душите...! Той плаче с думите си в книгата и ние плачем, защото от истината боли, а и не искаме да я чуваме...!garth2
Непринудеността на разказа стига почти до върховата точка на признанието, когато авторът с нестихващ рационализъм само загатва, че болестта, която го измъчва е „подарък" именно от България...! Това не е омраза към родината ни, напротив, това е болезненото признание за адекватното ни „днес". Да, има го и хепатита, и сифилиса, дори и СПИН-а. Ние сме част от света, много от нас познават хора, които са били и са болни и от хепатит, и от сифилис, и от СПИН, някои от нас познават дори и хора, които вече ги няма на този свят, защото не СПИН-ът, а безхаберието и унижението ги умориха в днешна България...!
Гарт Грийнуел се сблъсква с България челно, като дори и в София той намира все пак един малък, но истински пристан за душата си и това са освен тоалетните в НДК, където той среща своята „българска любов" – Митко, също и манастирът в квартал „Младост", където живее авторът и където други църкви няма, както изрично отбелязва той.
Грийнуел достига и до недостроената и все още стърчаща като призрак катедрала, в южния край на Южния парк. Това са „опорните му точки", които го държат, за да има силите да наблюдава България днес и да я оценява не като ментор, а като един нов българин, човек, който е живял и работил тук и е бил достатъчно смел, а и откровен, за да сподели, какво всъщност вижда!
И ако за нас България днес е нова, красива и различна от България през 1989 г., то Гарт наблюдава България сега и честността му достига до предела на психическите ни възможности, защото той оценява безпристрастно, но и безапелационно, а това смущава някои, защото ги натоварва психически с абсолютна истина, което тежи...!
Да, България днес е друга, но е друга в сравнение с 1989 г., но е друга и в сравнение със САЩ, а също и с много от развитите страни. Заради това Гарт е смачкан от отношението на някои медици в София, когато му се налага да се лекува от сифилис, заради това той е критичен, когато става ясно, че най-близкият пункт, от където може да се снабди с инжекция „Пеницилин" е в Гърция.../!!!/, заради това го потиска тихата глъчка на претъпкания автобус № 76 към квартал „Гоце Делчев", в София, защото и това е България днес, и това смущава някои българи, които са поживели известни години навън, дори и в Америка, а когато се връщат в родната си София, когато им се наложи да се лекуват от СПИН, например, защото и това го има, те се сблъскват отново челно с действителността и изпадат в дълбока депресия, защото виждат, че България се е променила, но останалият свят се е променил много повече, България е нова, но останалият свят е много по-нов, България е модерна, но останалият свят е много по-модерен...!
Гарт обича България, и заради Митко, но дали България обича Гарт,...и отново - заради Митко...!?

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София