Първият българин - „милионер" от залагания в САЩ

Венцислав Жеков
Печат

komardgiaСънародникът ни Бело Стефанов от Сейнт Луис, Мисури, който си купил само един билет за надбягванията на коне от ирландската болнична лотария в Епсън Даун, Англия, е спечелил втората наградата при надбягванията на 2 юни 1938 г. Наградата е на стойност 75 хиляди американски долара. Данъкът, който нашенецът е трябвало да заплати на федералното и щатското правителства е бил в размер на 22 393 американски долара и така чистата сума, с която българинът е разполагал е точно 52 607 американски долара.
Това съобщава един от най-популярните и продължително съществували български емигрантски вестници в САЩ - „Народен глас", в броя си от 3 юни 1938 г.
По-нататък в статията изданието разказва кой е Бело Стефанов. Той е българин от Македония, роден в Тетово. Пристигнал в САЩ преди 25 години /тоест около 1913 г./ и се установил в Сейнт Луис, където се занимавал с много професии, но най-вече с търговия. В Тетово Стефанов оставил две дъщери, които били омъжени и един син, съобщава още вестник „Народен глас".
През последните няколко години към 1938 г., мъжът държал паркинг на самия бряг на река Мисисипи.
Бело Стефанов е първият българин в Америка, който печели толкова крупна сума пари от надбягвания на коне в Англия. Вестникът го описва като шейсетгодишен, скромен и трудолюбив човек.
Наистина, не са често явление новини като тази, българин да спечели от залагания. Защо ли, ами защото българите са предимно бедни хора, които работят много и пестят много, защото за тях приходите са нещо, което трябва да им позволява да съществуват и останалото се заделя за „стария край", защото всички искат един ден да се върнат в родните си земи и да се установят там. За тях гурбета е възможност да подобрят живота си в родните им земи, а не - класическата форма на емиграция, когато човек сменя трайно местожителството си, не заради друго, а защото иска вече да живее на ново място.
Именно поради тази причина, да отделиш от залъка си, за да играеш на залагания, колкото и малко да е това, то е твърде много и е твърде рисково за хора като нашите стари българи от емиграцията ни в САЩ, които не са готови да правят такива резки стъпки в страни, на каквато и да е цена.
Разбира се, има и изключения, каквото е това с Бело Стефанов от Тетово. А един българин, автор на пътен дневник, отбелязва още един подобен случай, години по-късно, когато обстановката в САЩ вече е различна от това, което е било през 1938 г. Ето какво пише Георги Иванов в своите пътни бележки:
„...На 1 септември 1971 г., около 8 ч. вечерта пристигнахме в Толедо. Това е стар град. Има доста неизмазани къщи, които червенеят. Повечето сгради са около 4-5-6 етажни, единици са измазаните. Отидохме в българския квартал. Тук е най-богатият българин. Намерихме Джени и Кирил Николови...на следващия ден – 1 септември...след закуска жените отидоха на пазар, а ние с Киро отидохме за хляб. Минахме по мост над реката, която тече буйно през самия град. Киро ми разказа, как, когато работели по моста, го викнали да работи и той. Той обаче видял как работниците са се настанили в един кош над водата и се уплашил, защото ако кошът се скъса, те ще се издавят в реката и им отказал.
На младини Киро играел комар. Обикалял щатите и много му вървяло. Печелел доста пари и почти никога не губел. Оженил се, но продължил да играе на карти за пари. Не се прибирал дори за хранене. Един ден на жена му й писнало и взела тенджерата с яденето, занесла я там, където играели комар и я тръснала на масата!
По-късно Киро се хванал на работа в железниците и от там се пенсионирал...".
Кирил Николов е доказателство, че в по-късните години – 40-те и особено 50-те, ситуацията вече е била различна. Хората са понатрупали капитали и са разполагали със свободни такива, които макар и малко, вече са позволявали и на нашенците да играят комар и да залагат пари на конни надбягвания. Това е национален спорт и мода в Америка. Българите твърде дълго време странят от тези тенденции, защото нямат финансовата възможност да се включат.
Кирил Николов е живото доказателство за това, че и сред нашенците-емигранти е имало ентусиасти, които постепенно са достигнало до нивото да могат да си позволят да бъдат модерни и да играят комар.
Някои от тях очевидно са имали и късмет. Други пък, още в ранните години, когато са пътували в Америка, за да изкарат пари за „стария край" са ги залагали още на пристанището на връщане и понякога са губели всичко, което са изкарали с труда си в „Новия свят".
Бело Стефанов и Кирил Николов са само двама българи, единият от които печели наистина крупна за онези години сума пари, а другият печели по малко, но продължително и устойчиво. Хазартът не е характерен за нашенците в САЩ, особено в ранния период. Но все пак на някои от тях щастието понякога се е усмихвало...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София