Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
декември 12
Home Интересно Скритата истина Шпиономанията ни завладява и през киното

Шпиономанията ни завладява и през киното

Е-мейл Печат ПДФ

shpioni1Шпиономанията винаги е била неразделна част от българската действителност преди демократичните промени у нас. Тогава се говореше, че всеки има поне двама, които го следят за нещо. Дори децата, в игрите си в онези години, следяха хора по улиците, просто ей така, за удоволствие, за разнообразие, за забавление....! Шпиономанията беше забавление, а не порок, така се смяташе и така се приемаше! Дебнеше се, дали някой няма „нерегламентирани" връзки с чужденци, сякаш от това зависи националната ни сигурност, а според властите тогава, тя зависеше именно и от това. Това се втълпяваше на децата още от малки и така те израстваха с шпиономанията в съзнанието си.

Тази тенденция се наблюдава навсякъде, в политиката, в киното, в изкуствата въобще, в училище, но тук ще обърнем повече внимание на киното като едно от най-масовите и модерни изкуства тогава, а и сега, до голяма степен.
Киното беше и си остава в някои държави основният начин за политическа пропаганда и внедряването на определени идеи и стереотипи на мислене в обществото. Киното е както забавление, така и форма на масово възпитание. Именно заради това в киното също, при това драстично, нахлува комунистическата пропаганда. Тя се и задържа там, най-продължително време, защото чрез киното тоталитарната партия, която и да е тя, постановява своите платформи и ги налага на обществото в една или друга степен, като единствено правилният начин на мислене, действие и живот.
Един от старите български филми – криминалето от 1973 г. - „Игрек 17" е класически пример за това. Шпиони, преследване, чужденци...! Заплахата идва отвън, внушава се, че обществото ни тук е перфектно, чисто, неопетнено, едва ли не – идеално, а лошото идва отвън, чрез чужденците...! Защо? Ами защото контактът с чужденци може да доведе до съмнение в идеалността на комунистическия строй, именно заради това, защото може да се получи информация, която не е контролирана от тоталитарната пария, сраснала се с държавната структура. Това плаши и ограничава възможностите на диктатурата за всевластие, което пък поражда репресията да не се комуникира с чуждунци извън социалистическия лагер на „спокойствие и сигурност"!shpioni2
Във филма „Задача с много неизвестни" от 1977 г. отново става дума за шпиони. За такъв е набелязан „нумизмат", човек, който се интересува от колекциониране на монети. Децата – главни герои обаче представят темата по един ироничен начин, като се предлага идеята, че според тях нумизмат означава шпионин! Един изхвърлен боклук от една кола внезапно поражда съмнение, боклукът се превръща в тайна, тайната се превръща в шпионска игра! Отношението към чужденците е представено като към съмнителни хора, ненадеждни, опасни, провокативни, контрабандисти, ...в крайна сметка – „нумизмати"...!!!
Във филма от 1973 г. – „Деца играят вън" отново темата за шпионите е актуална. Едно момиченце бива обиждано от приятелчетата й с многозначителното: „жаба шпионска"...! Тя пък отвръща на удара с почти сакралното обръщение: „фашисти!"...! Прокрадва се опит за реабилитация на темата, като се продуцира известна ирония. Едно от децата споменава, че баща му имал медал от маршал Толбухин – виден съветски военачалник, а другите деца със смях отговарят, че имал медал от „булевард Толбухин" – главна пътна артерия в София, която днес носи името булевард „Васил Левски"!
Още тук се появява и една нова за тогавашната ни действителност дума – нудист – човек, който е на плажа без бански. Тези хора, поради това, че се крият и по този начин не са напълно управляеми и проследими от властите, с явяват опасност за властта. Именно заради това са определени с обидно понятие – „нудисти". Дори и днес има българи, за които това понятие наистина звучи обидно, те дори бягат от такива плажове не заради друго, а защото страдат от един посткомунистически синдром на някакъв съвършено фантастичен, измислен и фалшив морал и фанатично-структурирана представа за „социалистическия плаж" – жена дете, баща, където всичко е проследимо и няма как да скриеш поведението си от властите, които и там те наблюдават по един, или друг начин!
Накрая стигаме и до емблематичния български филм „Комбина" от 1982 г., когато шпиономанията за това, че някой иска да напусне страната и иска да се снабди с долари, достига своя апогей. От тук тръгва почти мракобесната ненавист на властта към онези, които искат да избягат. Те са определяни като невъзвращенци, като предатели, като безродници...! Всъщност, това са едни обикновени хора, които просто искат да живеят по-добре. Това е всичко, но то е твърде много за властта, която не иска да пуска навън хора, за да не разгласяват подробности от „рая на комунизма", тук в страната, с неохота обаче се пускат и хора отвън, за да не би те да видят, нещо, което тоталитарната власт няма да може да цензурира, когато то излезе навън като позиция, статия, мнение, впечатление дори!
И все пак, българските филми от онази епоха показват онова, което партията иска, но се прокрадват и нотки на ирония, на самоирония, опити за представяне на истината, разбира се, много завоалирано и кодирано, защото просто опасностите бяха хиляди и почти навсякъде в живота на човека в „рая на комунизма"...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер