Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
юни 25
Home Интересно Скритата истина Изоставените училища на България – рани от миналото

Изоставените училища на България – рани от миналото

Е-мейл Печат ПДФ

uchilishte1Български училища се превръщат в ехо, ехото се носи като нещо отдавна отминало, но не и забравено! Неотдавна стана ясно, че 764 общински и държавни училища са закрити през последните 14 години в България! Това се разбира от писмен отговор на бившия вицепремиер и министър на образованието Меглена Кунева до депутат, цитиран от Агенция БГНЕС.
За същия 14-годишен период са открити само 12 нови училища. Основната причина за това е демографската криза в страната. Проблемът обаче далеч не е само в тази криза, има и още една криза, тя е духовна, тя е криза на оценката.
Преди години, училищата, в които се обучаваха изоставени от семействата си деца, се наричаха училища-домове. Такъв е и Домът за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа „Никола Вапцаров" в село Слатино, в полите на величествената Рила планина. Само на няколко километра от град Дупница тези деца са били буквално затворени, не защото селото е някакво забравено от Бога, напротив, то е едно прекрасно село, дори и днес, а защото така тези деца са били изолирани, скрити са били от лицето на социализма, защото при социализма, както трябваше да знаем, такива деца – изоставени деца, просто нямаше, дори и когато ги имаше...!
Днес тези училища, които са монолитни сгради, строени конкретно за домове, са изоставени. В тях никой нищо не учи. Тези сгради в някои населени места се превръщат в бежански лагери, в други просто си пустеят.
А тези училища, домове, ако бъдат ремонтирани с не чак толкова много средства, могат успешно да се ползват за домове за възрастни хора, например, особено на такива красиви, почти курортни места, каквото е и село Слатино в полите на Рила.
Изоставените училища на България говорят. Една кратка разходка из училището-дом в Слатино ни показва картинно първия етаж, кабинетите за малките класове, вторият етаж – кабинетите до 4 кл. спалните помещения, които не се различават особено много от класните стаи, столовата, която е оглушително празна, кабинета по География на тавана, ехидно разхвърляните карти, които са пръснали целия свят по пода. Светът е в краката на изоставените деца...! Но този свят не ги е поискал, той ги е скрил от очите си, защото не ги е приел, срамувал се е от тях.
На една дъска, на която тебешир не е писал от много години, стои надпис сякаш от друго измерение, който гласи: „Обичам те зайче мое проклето...." – нежност и грубост, съчетани в едно, каквато е и действителността в тези домове – беззащитни деца и ръбеста реалност...!
Всички сме чували за тези така наречени училища, всички уж знаем, как се е живяло там, знаем и мълчим, за тези училища-домове някога не се говореше особено много, тоест - въобще, всички знаехме за тях, но не ги коментирахме, а майките и бабите ни, когато станеше въпрос за тези училища, само се прекръстваха и също мълчаха...!uchilishte2
Днес в тези училища мълчанието е нещо естествено, кабинетите и спалните помещения мълчат, в някои от тях са палени огньове от бездомнци или злосторници, горяло е миналото, пречиствало се е..., самопречиствало се е...! Опустошението тук е ожесточено, защото животът от тези помещения си е отишъл и вместо днес тази сграда да приютява нуждаещи се възрастни хора, например, тя пустее. А все повече българи ще остаряват без децата си, които са в чужбина и не могат да се погрижат адекватно за тях. Тук те биха могли да завършат живота си достойно и спокойно, но...уви...!
Вятърът пронизва душите ни, докато бродим из мрачните коридори, сняг е нявял в част от стаите, през счупените прозорци, студът е и вътре, и вън...!
Такова е днес училището, или както е известно по административен адрес - Домът за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа „Никола Вапцаров" в село Слатино.
Тъжно е, когато човек вижда живота в това училище в миналото, вижда го като медиум, минават пред очите му образи, разминаваме се с духовете на изоставените деца-ученици, възпитатели, готвачи, учители...!
Вятърът раздухва привиденията и призраците и се визуализира счупената входна врата, футболните графити, счупените стъкла,...излизаме! Напускаме изоставеното училище, излизаме от състоянието ни на пасивна комлексираща екстатичност, за да влезем отново в действителността днес....!
Минавайки покрай изоставения училищен двор, с изоставените врати за футбол, напукания асфалт, покрит с дебел сняг, за момент се връщаме в миналото и сякаш дочуваме глъчката на деца, които ритат топка, но не..., причуло ни се е..., просто вятърът отново си прави неуместни шеги с кривите псевдопространства на изоставеното училище в село Слатино, в полите на магическата Рила...!

 

Вeнцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

Снимки на автора.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер