Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
април 26
Home Интересно Скритата истина Историята на едно емигрантско име – без минало, но с бъдеще!

Историята на едно емигрантско име – без минало, но с бъдеще!

Е-мейл Печат ПДФ

bansko1Бай Кольо е едно енигматично име в българската емиграция в Детройт, САЩ. За съжаление ние тук в България не знаем много за него, всъщност не знаем почти нищо, освен, че именно той доглежда до смъртта му на 1 юни 1967 г., известния български емигрантски музикант Христо Серафимов и на практика го и наследява.
Бай Кольо е от Банско. Той получава само от застраховката на Христо Серафимов сума в размер на 780 хиляди долара, както твърдят роднините на музиканта, но не това е най-важното за банскалията. По-важното е, че това е една твърде явна и достойна за пример демонстрация за това как българите са се грижели един за друг в странство, как са си помагали, дори и в смъртта, защото знаем, че човек до човека опира.
Банско е освободено с така наречения Хуриет - равноправие на всички народности в Османската империя, независимо от етническата и от религиозната им принадлежност, през 1908 г. На следващата година обаче градчето отново попада в пределите на Турция. Истинската свобода идва едва с Балканската война от 1912 г.
Тази разлика от 34 години оставя силен отпечатък върху мотивите за миграцията на населението от този регион. Процесът се засилва особено много още след Илинденско-Преображенското въстание. В тези времена много хора от Банско се изселват към София, а някои от тях тръгват по пътя на свои близки и роднини, които вече са отъпкали трасето към Америка.
До 1930 г. около 30 семейства вече са опитали късмета си на гурбет в Новия свят, като броят на всички емигранти от Банско е около 150 души, което за населението на градчето в онези години е наистина впечатляващо!
Някои, разбира се, решават да се върнат, когато вече са понатрупали достатъчно пари, за да могат да си устроят живота в родината. Интересното е, че хората от този регион пътуват на гурбет по родове, а не поединично, както е характерно за останалите региони на страната ни.
Вероятно някъде в онези години за Америка заминава и бай Кольо. Кой е той, днес ние не знаем, вероятно има хора в Детройт, които го помнят, вероятно има и роднини в Банско, които пазят спомена за него. Ние предполагаме, припомняме една история, която е почти напълно забравена, но възстановяването и по исторически показатели е възможно поне до една малка, но съществена степен – съхранение на паметта!
Банскалии, а и всички, които по онова време решават да пътуват за Америка, посещават представителствата на чуждите параходни агенции, които в онези години се помещават на централната столична улица „Мария Луиза". Тук са представителствата на Тома Бакрачев, Велко Бабов, Богдан Илиев, които предлагат пътуване с кораби като „Германия", „Хамбург", „Ханза", „Ню Йорк", „Бремен", „Европа", а дори и с „Куин Мери"!
Едни от първите банскалии, които стъпват на американска земя са Зарче Ушев и Константин Дамянов. Последният се връща в България през 1912 г., за да участва в Балканската война. Жени се за българка и отново заминава за Америка след войните.bansko2
Около 1920 година за Америка заминават и братята Никола и Костадин Ковачеви. Бай Кольо, за когото говорихме по-горе трябва да е известен сред емиграцията ни в Детройт, най-малкото, защото е бил заможен, поне след смъртта на Христо Серафимов. Дали пък този Никола Ковачев не е нашият бай Кольо, кой знае, историята помни, но за съжаление мълчи...!
Много от хората от Банско и региона, които заминават около Балканските войни и преди това за Америка се завръщат в „стария край" около 1930 г. Някои от тях, както тръгват, така и се връщат – бедни. Не за всички е проработила прословутата „американска мечта", не всеки е имал късмет, както например – бай Кольо от Банско, който наследява богатството на известен български емигрант!
В САЩ и Канада банскалии, както и повечето нашенци, работят най-черна работа – по мините, в металургичните фабрики и по ж.п.-линиите. За някои пишат и вестниците, те се прочуват като банкери, като Костадин Ушев, а брат му Никола пък се занимава с профсъюзна дейност и активно сътрудничи за издаването на вестник „Македонска трибуна". Дали пък това не е нашият бай Кольо, да се е занимавал с профсъюзи...!? Знаем, че нашенци, които са със силно изразен свободолюбив дух, често са се включвали активно в събитията, които са вълнували обществото около тях.
Дали нашият бай Кольо не е един изявен профсъюзен деец, който отстоява правата на българите в Америка, дали не е един нов, местен Левски...!? Кой знае, историята за съжаление оглушително мълчи за този човек и неговата история в Новия свят.
Кой е бай Кольо, дали е живял в Детройт до смъртта си, дали и той е погребан в българското гробище в Охайо, както Христо Серафимов, какво е работил, имал ли е семейство, всичко това не знаем за нашия бай Кольо. Знаем само, че е бил добър човек, който се е погрижил за свой земляк, отредил е всичко, за достойното му изпращане. Това е всичко, което знаем за този човек, но знаем още и че той е оставил пример за задружност на българите по света, за това, че никой никъде не е оставен сам и самотен, благодарение на хора като бай Кольо...!

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник „България" в София

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер