Как Тодор Живков се "застъпва" за наш емигрант в Америка...!?

Венцислав Жеков
Печат

ventislav1В последното си писмо някъде около 1965 г., българският емигрант в САЩ Христо Серафимов пише до близките си в България, че иска да си дойде до родината, за да види местността Арменица, над Сапарева Баня, където е пасъл кравите като малко момче!

Тогава внукът му Славчо заедно с баща си Костадин отиват при председателя на Държавния съвет на Народна Република България другаря Тодор Живков. В приемната на Живков, Славчо за първи път пие бутилирана минерална вода и опитва истински швейцарски шоколад! По това време тези стоки са изключително редки в България и се доставят само от чужбина, но в Държавния съвет на НРБ ги има, разбира се...! Без да се записват за среща с другаря Живков, двамата разчитат на помощ от най-близкия до Първия – другарят Милко Балев, който им помага да се срещнат с „вожда". Целта на Славчо и Костадин е да питат, дали ако Христо Серафимов се завърне в България, ще може да си получава пенсията в размер, какъвто получава в САЩ!?
Милко Балев се обажда и Живков веднага ги приема. Славчо за първи път вижда Първия на живо и го приема като един обикновен човек. Живков им казва да пишат писмо до Христо в Америка и да му кажат, че на драго сърце ще го приемат в България, защото той не е престъпник, понеже в онези години, когато е заминал за Америка /1913 г. есента – бел. на ред./, свободно се е пътувало до САЩ.
Пенсията на Христо е в размер на 2500 долара. Когато Живков разбира това започва да се смее и казва на посетителите си, че неговата заплата е 500 лв...! Той ги уверява, че партията търсят такива хора в чужбина, които да се завърнат, особено от Америка, защото на бедната балканска държава й трябват долари, за да търгува със Запада.
По това време доларът у нас се разменя за два лева, което прави по 5 хил. лв. на месец, ако Христо се завърне да живее в родината си. Живков казва на посетителите си, че с тези пари тук могат да живеят „като бейове"!
Първият ги уверява, че ще организира официално посрещане на Христо Серафимов на летището в София и дори предлага авто-ескорт до Сапарева Баня! След това „вождът" изпраща Славчо и баща му Костадин до стълбите на входа на Държавния съвет, ръкуват се и той иска да поддържат връзка. Живков ги уверява, че с тези 2500 долара, които ще разменят в България за 5 хил. лв., могат да купят един комбайн за някое от ТКЗС-та в страната. Казва им също, че могат да идват по всяко време, за да говорят с него, уверява ги още, че ако Христо Серафимов се върне от Америка, тук ще го тачат почти като светец...!
Удовлетворени от срещата си с първия партиен и държавен ръководител, роднините пишат писмо на Христо в САЩ и го уведомяват, че няма проблем да се завърне в родината си, като му обясняват и предложените от Тодор Живков условия.
Получавайки писмото, от вълнение Христо получава масиран инсулт и остава неподвижен в продължение на няколко години. В Америка го гледа друг българин. На 1 юни 1967 г., роднините на Христо разбират за неговата кончина в Детройт. Той е погребан в българско гробище в Охайо.
Това е накратко историята на планираното завръщане на един от нашите ранни емигранти в САЩ. Това е историята, разказана ни от първо лице, от роднините на Христо Серафимов.ventislav2
Не можем да гадаем, дали Тодор Живков щеше да изпълни желанието на Славчо и Костадин за техния роднина Христо в САЩ. За Живков се знае, че е лукав човек, притежаващ доволно количество от така характерната за нашата народопсихология „селска хитрост". Едва ли можем да бъдем сигурни, че ако наистина Живков е получавал официална заплата от 500 лв., той ще допусне, някой да взема, при това отново официално – 5 хил. лева, което е девет пъти повече от неговата заплата...!
В една тоталитарна държава, където действа комунизъм от почти абсолютно-монархически тип, няма как някой да получава повече от Първия, дори и официално!
От друга страна, държавата в онези години наистина се е нуждаела от конвертируема валута, особено от американски долари, за да осъществява търговия навън, където разплащането извън Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни, става именно с долари. В същото време е известно, че партията има изградени и действащи над 70 външнотърговски дружества, които работят извън България, на принципа на частни фирми, приходите от които са отново за партията и държавата, както и за нечии частни джобове! В този смисъл едни 2500 американски долара биха били едва капка в морето за бюджет за външна търговия с конвертируема валута!
Каква е истината, дали наистина Живков щеше да посрещне Христо Серафимов на летището и да му осигури официален ескорт до родната му Сапарева Баня, не можем да знаем днес. Има обаче и още една гледна точка. Едно евентуално връщане на стар емигрант, при това именно от САЩ, би могло да бъде използвано много умело и успешно за пропагандно-политически цели от управляващата комунистическа партия у нас.
Едно е сигурно, всяко завръщане в България на емигранти, във времената на комунистическата диктатура у нас, винаги е било рисково, защото едно се говореше, друго с мислеше, а съвсем трето се правеше, такива бяха времената и нравите в социалистическа България...! Заради това „шансът" на Христо Серафимов може да се тълкува и като спасение, което за него, за съжаление, завършва със смърт.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на в. "България" в София