Sport

Българин стана шампион на САЩ

stefka.hristozova@gmail.com (Bg-atlanta.com) — Thu, 12 Aug 2010 00:06:20 GMT

Българин сътвори чудо в световното плуване, след като стана шампион на САЩ, където “синият” спорт е религия, а националните им състезатели печелят повечето от медалите на олимпиади и първенства на планетата, пише “Тема Спорт”.
Михаил Александров, който е двукратен медалист от ЕП в Дебрецен 07, триумфира на националната надпревара на янките в 50-метров басейн, която се провежда в Ървин, щата Калифорния.
Българинът взе златото на 100 м бруст с време от 1:00.26 минути. 25-годишният възпитаник на Северозападния университет в Еванстън изуми публиката, побеждавайки фаворитите Марк Генглоф (1:00,42) и олимпиеца от Пекин`08 Ерик Шенто (1:00,75).
По трибуните присъстваха и българи, които споделиха пред изданието, че са дошли да наблюдават плувния феномен Майкъл Фелпс, но накрая са ръкопляскали на сънародник.
Александров има 40 национални рекорда и две участия за България на олимпийски игри, но предпочете да се състезава за новата си родина. Според плувните специалисти той ще бъде фаворитът на САЩ в брустовите дисциплини за олимпийските игри в Лондон след 2 години.
“Успехът е невероятен. Докара ми доста вълнения. Знаех обаче, че ще го постигна, доказателството е в тренировките”, заяви Александров.
Венцислав Айдарски пък се класира на 29-о място в плуването на 10 км на европейското първенство в Будапеща. Той финишира за 1:57:20.2 часа в езерото Балатон.

Bg-atlanta.com

Испания завладя планетата

stefka.hristozova@gmail.com (Gong.bg) — Wed, 14 Jul 2010 18:39:17 GMT

Испания е страна номер едно в световния футбол! Ла Фурия доказа невероятната си доминация в последните години, след като на финала на 19-то Световно първенство се наложиха над Холандия с 1:0.
Това е първа титла за Испания, в първия финал на Мондиал! Преди две години тимът завоюва и европейския връх, и така в момента е абсолютен футболен шампион!
Момчетата на Висенте Дел Боске изчакаха невероятно търпеливо своя миг на щастие и след продължения победиха с едно-единствено попадение в 116-та минута. Андрес Иниеста се оказа щастливият джокер, който отбеляза гола на победата и триумфа.
Именно уникалното търпение се оказа най-силният коз на Испания, след като тимът спечели всичките си елиминационни мачове с по 1:0, но владееше топката в уникални проценти и осъществяваше максимално много точни подавания. Във финал с много различни възможни развръзки, това като че ли се оказа ключът към така мечтаната години наред първа историческа световна титла!
Холандия може да се сърди само на себе си за невероятните пропуски пред Икер Касияс, които, макар и не много на брой, бяха твърде чисти, за да бъдат пропилени. “Лалетата” имат вече три финала зад гърба си, но за тяхно нещастие, всичките загубени.
Финалът на “Сокър Сити” в Йоханесбург се игра много, много предпазливо и през първото полувреме опитите да се превземе противниковата врата бяха съсредоточени най-вече в далечни удари. Най-куриозната ситуация се случи в 33-та минута, когато безобидно хвърляне можеше да окаже лоша шега на Испания. Холандия опита да върне спортсменски топката от тъч към Касияс. Вратарят обаче бе излязъл напред и само с последно разтягане успя да изкара в корнер топката, преди да влети в мрежата му. Серхио Рамос имаше две добри възможности да се разпише с глава, по една в двете полувремена, но и в двете стреля над напречната греда.
След почивката двата състава опитаха да “подострят” своите атаки, и в 58-та минута Джони Хейтинга бе задържан от Серхио Рамос, но реферът Хауърд Уеб прецени, че няма дузпа. Четири-пет минути по-късно дойде най-непростимият пропуск за всичките 120 минути на финала, и бе дело на Ариен Робен. Жерар Пике пропусна един пас към Робен, и той излезе очи в очи с Касияс, но ударът му от 12-13 метра бе отразен с крак от вратаря! В 83-та минута отново Робен имаше шанс да донесе триумфа на Холандия, след като надбяга Пуйол, и не бе спрян от Пике, но Касияс го изпревари и улови в последния момент.
Така дойдоха съвсем логично и продълженията, след като нито един от двата финалиста не успя да окаже надмощие. В първите 15 минути добавено време резервата за Испания Фабрегас “върна жеста” и пропусна сам срещу Стекеленбург, след като бе изведен чудесно, стреля, но вратарят изби. Малко по-късно Йорис Матайсен надскочи Серхио Рамос в наказателното поле на испанците, но ударът му с глава мина над гредата.
Купът жълти картони, получени рано-рано от холандски играчи, се оказа фатален във второто продължение. В 109-та минута Джони Хейтинга бе изгонен за второ официално предупреждение, и остави своите да държат фронта и да се надяват на дузпи до последната секунда. До там обаче не се стигна, и Испания усети своя момент, за да нанесе финалния смъртоносен удар. Това се случи в 116-та минута след прекрасен пас на Сеск Фабрегас, който изведе Андрес Иниеста зад гърба на защитата, и от 12-13 метра полузащитникът реализира гола на титлата, гола, хвърлил в екстаз цяла Испания. Холандците имаха претенции, че Иниеста е бил в засада, но всички повторения показаха, че такава няма.
В заключителните няколко минути Холандия бе прекалено шокирана, за да реагира, още повече с човек по-малко на терена, и на Ла Фурия и остана само да дочака трепереща от щастие заветната 120-та минута!

Gong.bg

Български футболен триумф в Чикаго

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 02 Jul 2010 16:59:06 GMT

Последен в нашата поредица на представяне, но не с такова място в нашето отношение, е клуб BG United, заемащ авторитетно място сред нашите футболни клубове.
Техният треньор Марин Киров и мениджъра на отбора Игрил Христов ни представиха една друга и много любопитна картина, рисуваща футболна етика и поведение и стремеж за достойно представяне под прожекторите на една много по-различна светлина, която също ни предизвиква и ни замисля за смисъла и значението на една сфера в нашия живот, наречена спорт.

- Какво ново в BG United?
И.Х. - BG United е отново в процес на изграждане. Напуснаха ни доста добри момчета и не е лесно да се изгради отново добър отбор. За краткото време, което ние имахме особено в тази дивизия, където футболът е бърз с много тичане и голямо физическо изразходване, трудно се намират подходящи заместници. А и сме на години вече. От около 25 момчета в нашата селекция само 3-ма са под 30-те. И играем срещу отбори, пълни с колежанчета, добре подготвени, млади...

- Това не поражда ли мисълта за преминаването ви в другата футболна група при отборите от над 30-годишните футболисти, да речем?
М.К. - Не е сигурно, че ще продължаваме да се състезаваме в open дивизията занапред. За да бъдем тук досега беше заради това, че не искахме да елиминираме никой от отбора и по този начин да го изоставим или да се цепим. Искахме да се държим като едно цяло. Но несъмнено сега възможностите ни са за по-горната дивизия. Но все пак това е общо решение на отбора и каквото кажат момчетата, това ще бъде.
И.Х. - Играем мач за мач, засега сме в open и бъдещето ще покаже как ще процедираме. Тези евентуални решения най-вероятно ще бъдат след края на сезона или преди началото на следващия. Понеже отборът е създаден от всички нас, които живеем, работим и играем заедно, така и решенията ще бъдат общи- Важните решения за бъдещето ни, лигата и финансите се вземат от целия отбор, като правим събрания за това и там се уточнява всичко.

- В настоящите условия на major-open дивизията каква е възрастовата вариация?
И.Х. - По принцип състезателите са над 18 годишни. Допускат се и две момчета над 16, но в по-големия си брой всички останали отбори са много по-млади от нас. Мен особено ме радват онези момчета, които са с нас от създаването на отбора. Лоялни са и това поддържа духа ни.

- Тази стратегия на поддържане на този ви облик не е ли губеща, трудно бихте се справили с младоците?
М.К. - Може другите отбори да залагат на футболисти и по този начин да търсят по-високи спортни резултати. При нас стратегията за създаването и поддържането на този отбор е съвсем друга - тя е осъзната необходимост, като с играенето на тази игра да търсим преди всичко удоволствието, а не на всяка цена гоненето на първо място. Даваме шанс на момчета, които други отбори не искат да вземат.

- Това не е ли един вид извинение, понеже ако не се постигнат никакви резултати, се говори, че стимулите са други?
И.Х. - Съвсем не. Ние сме го доказали. Били сме шампиони в друга лига. Достойно сме се представяли чрез нашите формации във всички турнири, в които сме участвали, а и в контролите - например с шампиона Славия (сега ФК България) от тази лига, когато завършихме 2:2.

- Значи физическите и спортните резултати не оказват голямо внимание за това как ще се развиват вашите взаимоотношения?
М.К. - Когато бяхме по-млади, като че ли повече бягахме. Но ние държим на този отбор, въпреки че се обновяваме в движение. Действително е удоволствие да се види как момчета, които никога не са се занимавали професионално с футбол, с присърце приемат този втори шанс, развиват се и имат добри резултати. Държим на дисциплинираността и разбирателството. Не си “търсим” грешките и бихме искали победите да идват като едно всеобщо усилие и надиграване. Нямаме подхода с излишно или до крайност надъхване, в който ако нещо не се получи, да стават болезнени недоразумения или неприятни отношения. Нито сме професионалисти, нито има къде и на кого да се доказваме. Ние сме в такава възраст, че спортни постижения не могат да се достигат, но удоволствието от играта може да се поддържа. В нашия отбор няма човек, който ползва цинизми срещу противници и пък най-малко помежду нас си.
Залагаме на приятелството и разбирателството. Ако има проблеми, те остават в нашата си “кухня”.

- Все пак като ръководство как реагирате, ако отборът ви губи?
М.К. - Аз с никого нямам намерение да се карам или да търся недостатъци. Дори и да паднем с 10:0, след 10 години ще помним, че сме били заедно и сме играли и ни е било добре. Пак повтарям, ние повечето момчета сме приятели помежду си, а с приятел не може да се караш за глупости.
Както виждаш, идеята за нашия отбор е малко по-различна от тази на останалите български и ние се стремим да не я изменяме. Мен малко ме обиждат някои коментари и особено на хора, които са далеч от нашата обстановка. А други, играли с нас и им е било добре, когато са били тук, пък подхвърлят, че вземаме “куцо и сакато” сега, когато са по другите места. Така е било и така ще остане. Ние държим на нашата група футболисти, защото сме със съзнанието, че сме приятели първо и че каквито и да са резултатите, ще се подкрепяме и така заедно ще вървим напред.

- Казахте, че сте 25 състезатели, но по време на мач могат да участват само 18. Как преодолявате това неудобство?
И.Х. - Поради живота тук, в Америка, постоянно някой отсъства. Коцето например е в Бостън до септември, а той е един от двигателите на този отбор. Други две нови момчета сега картотекирахме, защото все някой е нанякъде. Всички се въртим и се опитваме да сме в оптимален състав. Разбира се, в това движение няма още нужната стабилност, но вървим и се изграждаме в положителната насока като отбор. С времето всичко ще се изчисти, схемата на игра ще се оптимизира и обиграването ще ни прави още по-добри.

- Кой ви помага в организацията и във финансирането на отбора?
М.К. - Никой. Ние се спонсорираме сами. Игрил пое терените на отбора, а съдийските и таксите за лигата са общи. И никой не съжалява, че вади от джоба си, понеже оценява доверието и дадената възможност за изява.
Аз съм много доволен, защото през годините, които съм с този отбор, въпреки, че не съм се налагал да бъда треньор, момчетата ми гласуват доверие и така работим заедно. Не се търси никаква облага, а е просто fun. Игрил се занимава с всички организационни проблеми и прави уеб страницата ни - www.bg-united.com. Така че благодаря на момчетата за оказаното съдействие - да имаме този отбор - който пък е на всички нас и ние всички заедно го изграждаме с желание.

- Има ли нещо, за което съжалявате?
М.К. - Не зная дали от футболна умора, защото всички момчета бяхме ангажирани в един дълъг футболен сезон, или от недостатъчна организираност, въпреки че доста от нашите момчета взеха участие. Та това бяха последните издания на турнирите на вашия вестник - за купата ви и първенството, в които ние не се представихме. Знае се, че всички добре представили се отбори издигат своето реноме в Чикаго именно в такива прояви, освен първенствата. Вземи като пример Пирин. Те имаха добри игри, спечелиха и така заинтересуваха цялата ни общност. И когато след това влязоха в първенството, всеки играч, който беше поканен да играе за тях, се чувстваше привилегирован. И по този начин спечелиха още по-добър имидж като цяло.

- Доколкото си спомням, тогава вие действително я търсихте тази почивка.

М.К. - Да, така беше, но въпреки всичко може би трябваше да имаме дори и обединен отбор, пък и под друго име, защото в тези изяви по регламент се ползва много по-малко футболисти и все пак си има своя заряд.И.Х. - Мен ме радват тези наши момчета, които преди бяха при нас, но сега много успешно се включиха в изявите на Пирин и продължават да носят радост на този отбор. Отношенията между двата ни отбора са отлични. Помогнахме им да стартират организационно в тази лига и се радвам, че постигат добри резултати. Обменяме опит, разменяме си информация за противниците след всеки един кръг, така че взаимно си помагаме и това е добре. Имахме обща предсезонна подготовка, играхме контрола и се надявам да продължим по този начин.

- Какво бихте искали да споделите като завършек?
И.Х. - Благодарим, че давате гласност на това какво правят всички момчета, отдали се на футбола. Това лишение от време, средства и семейни ангажименти, няма голяма възвращаемост, освен морална.
Към всички спортисти от BG United ние използваме случая да изкажем нашата благодарност за тяхната всеотдайност, старание и желание да се изграждат и да дават стимул за това, което като идея е родено. За нас, те всички са шампиони, защото манталитетът им е такъв, въпреки че условията не са най-благоприятните.
М.К. - Радвам се, че ни обръщате внимание и че оказвате такова отношение и към нас. Това мотивира, защото се разбира, че ние играем футбол не само за себе си, но чрез него допринасяме да израства българския имидж. Ние продължаваме с мисията, с която сме започнали, ще се борим, ще се развиваме и никога няма да се предаваме, защото в българското стоим единни, напук на всички трудности.
Желая живот, здраве и просперитет на всички българи.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент
на в. “България”

en triumf v chicago bg united

Последен в нашата поредица на представяне, но не с такова място в нашето отношение, е клуб BG United, заемащ авторитетно място сред нашите футболни клубове.
Техният треньор Марин Киров и мениджъра на отбора Игрил Христов ни представиха една друга и много любопитна картина, рисуваща футболна етика и поведение и стремеж за достойно представяне под прожекторите на една много по-различна светлина, която също ни предизвиква и ни замисля за смисъла и значението на една сфера в нашия живот, наречена спорт.
- Какво ново в BG United?
И.Х. - BG United е отново в процес на изграждане. Напуснаха ни доста добри момчета и не е лесно да се изгради отново добър отбор. За краткото време, което ние имахме особено в тази дивизия, където футболът е бърз с много тичане и голямо физическо изразходване, трудно се намират подходящи заместници. А и сме на години вече. От около 25 момчета в нашата селекция само 3-ма са под 30-те. И играем срещу отбори, пълни с колежанчета, добре подготвени, млади...
- Това не поражда ли мисълта за преминаването ви в другата футболна група при отборите от над 30-годишните футболисти, да речем?
М.К. - Не е сигурно, че ще продължаваме да се състезаваме в open дивизията занапред. За да бъдем тук досега беше заради това, че не искахме да елиминираме никой от отбора и по този начин да го изоставим или да се цепим. Искахме да се държим като едно цяло. Но несъмнено сега възможностите ни са за по-горната дивизия. Но все пак това е общо решение на отбора и каквото кажат момчетата, това ще бъде.
И.Х. - Играем мач за мач, засега сме в open и бъдещето ще покаже как ще процедираме. Тези евентуални решения най-вероятно ще бъдат след края на сезона или преди началото на следващия. Понеже отборът е създаден от всички нас, които живеем, работим и играем заедно, така и решенията ще бъдат общи- Важните решения за бъдещето ни, лигата и финансите се вземат от целия отбор, като правим събрания за това и там се уточнява всичко.
- В настоящите условия на major-open дивизията каква е възрастовата вариация?
И.Х. - По принцип състезателите са над 18 годишни. Допускат се и две момчета над 16, но в по-големия си брой всички останали отбори са много по-млади от нас. Мен особено ме радват онези момчета, които са с нас от създаването на отбора. Лоялни са и това поддържа духа ни.
- Тази стратегия на поддържане на този ви облик не е ли губеща, трудно бихте се справили с младоците?
М.К. - Може другите отбори да залагат на футболисти и по този начин да търсят по-високи спортни резултати. При нас стратегията за създаването и поддържането на този отбор е съвсем друга - тя е осъзната необходимост, като с играенето на тази игра да търсим преди всичко удоволствието, а не на всяка цена гоненето на първо място. Даваме шанс на момчета, които други отбори не искат да вземат.
- Това не е ли един вид извинение, понеже ако не се постигнат никакви резултати, се говори, че стимулите са други?
И.Х. - Съвсем не. Ние сме го доказали. Били сме шампиони в друга лига. Достойно сме се представяли чрез нашите формации във всички турнири, в които сме участвали, а и в контролите - например с шампиона Славия (сега ФК България) от тази лига, когато завършихме 2:2.
- Значи физическите и спортните резултати не оказват голямо внимание за това как ще се развиват вашите взаимоотношения?
М.К. - Когато бяхме по-млади, като че ли повече бягахме. Но ние държим на този отбор, въпреки че се обновяваме в движение. Действително е удоволствие да се види как момчета, които никога не са се занимавали професионално с футбол, с присърце приемат този втори шанс, развиват се и имат добри резултати. Държим на дисциплинираността и разбирателството. Не си “търсим” грешките и бихме искали победите да идват като едно всеобщо усилие и надиграване. Нямаме подхода с излишно или до крайност надъхване, в който ако нещо не се получи, да стават болезнени недоразумения или неприятни отношения. Нито сме професионалисти, нито има къде и на кого да се доказваме. Ние сме в такава възраст, че спортни постижения не могат да се достигат, но удоволствието от играта може да се поддържа. В нашия отбор няма човек, който ползва цинизми срещу противници и пък най-малко помежду нас си.
Залагаме на приятелството и разбирателството. Ако има проблеми, те остават в нашата си “кухня”.
- Все пак като ръководство как реагирате, ако отборът ви губи?
М.К. - Аз с никого нямам намерение да се карам или да търся недостатъци. Дори и да паднем с 10:0, след 10 години ще помним, че сме били заедно и сме играли и ни е било добре. Пак повтарям, ние повечето момчета сме приятели помежду си, а с приятел не може да се караш за глупости.
Както виждаш, идеята за нашия отбор е малко по-различна от тази на останалите български и ние се стремим да не я изменяме. Мен малко ме обиждат някои коментари и особено на хора, които са далеч от нашата обстановка. А други, играли с нас и им е било добре, когато са били тук, пък подхвърлят, че вземаме “куцо и сакато” сега, когато са по другите места. Така е било и така ще остане. Ние държим на нашата група футболисти, защото сме със съзнанието, че сме приятели първо и че каквито и да са резултатите, ще се подкрепяме и така заедно ще вървим напред.
- Казахте, че сте 25 състезатели, но по време на мач могат да участват само 18. Как преодолявате това неудобство?
И.Х. - Поради живота тук, в Америка, постоянно някой отсъства. Коцето например е в Бостън до септември, а той е един от двигателите на този отбор. Други две нови момчета сега картотекирахме, защото все някой е нанякъде. Всички се въртим и се опитваме да сме в оптимален състав. Разбира се, в това движение няма още нужната стабилност, но вървим и се изграждаме в положителната насока като отбор. С времето всичко ще се изчисти, схемата на игра ще се оптимизира и обиграването ще ни прави още по-добри.
- Кой ви помага в организацията и във финансирането на отбора?
- М.К. - Никой. Ние се спонсорираме сами. Игрил пое терените на отбора, а съдийските и таксите за лигата са общи. И никой не съжалява, че вади от джоба си, понеже оценява доверието и дадената възможност за изява.
Аз съм много доволен, защото през годините, които съм с този отбор, въпреки, че не съм се налагал да бъда треньор, момчетата ми гласуват доверие и така работим заедно. Не се търси никаква облага, а е просто fun. Игрил се занимава с всички организационни проблеми и прави уеб страницата ни - www.bg-united.com. Така че благодаря на момчетата за оказаното съдействие - да имаме този отбор - който пък е на всички нас и ние всички заедно го изграждаме с желание.
- Има ли нещо, за което съжалявате?
М.К. - Не зная дали от футболна умора, защото всички момчета бяхме ангажирани в един дълъг футболен сезон, или от недостатъчна организираност, въпреки че доста от нашите момчета взеха участие. Та това бяха последните издания на турнирите на вашия вестник - за купата ви и първенството, в които ние не се представихме. Знае се, че всички добре представили се отбори издигат своето реноме в Чикаго именно в такива прояви, освен първенствата. Вземи като пример Пирин. Те имаха добри игри, спечелиха и така заинтересуваха цялата ни общност. И когато след това влязоха в първенството, всеки играч, който беше поканен да играе за тях, се чувстваше привилегирован. И по този начин спечелиха още по-добър имидж като цяло.
- Доколкото си спомням, тогава вие действително я търсихте тази почивка.
М.К. - Да, така беше, но въпреки всичко може би трябваше да имаме дори и обединен отбор, пък и под друго име, защото в тези изяви по регламент се ползва много по-малко футболисти и все пак си има своя заряд.
И.Х. - Мен ме радват тези наши момчета, които преди бяха при нас, но сега много успешно се включиха в изявите на Пирин и продължават да носят радост на този отбор. Отношенията между двата ни отбора са отлични. Помогнахме им да стартират организационно в тази лига и се радвам, че постигат добри резултати. Обменяме опит, разменяме си информация за противниците след всеки един кръг, така че взаимно си помагаме и това е добре. Имахме обща предсезонна подготовка, играхме контрола и се надявам да продължим по този начин.
- Какво бихте искали да споделите като завършек?
И.Х. - Благодарим, че давате гласност на това какво правят всички момчета, отдали се на футбола. Това лишение от време, средства и семейни ангажименти, няма голяма възвращаемост, освен морална.
Към всички спортисти от BG United ние използваме случая да изкажем нашата благодарност за тяхната всеотдайност, старание и желание да се изграждат и да дават стимул за това, което като идея е родено. За нас, те всички са шампиони, защото манталитетът им е такъв, въпреки че условията не са най-благоприятните.
М.К. - Радвам се, че ни обръщате внимание и че оказвате такова отношение и към нас. Това мотивира, защото се разбира, че ние играем футбол не само за себе си, но чрез него допринасяме да израства българския имидж. Ние продължаваме с мисията, с която сме започнали, ще се борим, ще се развиваме и никога няма да се предаваме, защото в българското стоим единни, напук на всички трудности.
Желая живот, здраве и просперитет на всички българи.

Ангел Георгиев
спортен
кореспондент
на в. “България”

ФК България отстоява своята хегемония в дербитата

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 02 Jul 2010 16:43:00 GMT

Срещите между двата български отбора Балкан и България винаги са имали своя непредвидим и интригуващ заряд. Винаги настроението е било приповдигнато, като спортната тръпка задължително превключва на по-горна скорост. Така беше и в последното дерби в събота. Към “новия” Балкан с един почти подновен и освежен състав се присъедини една нечувана агитка, изпъстрена със звуци от зурли и бойки тъпани, огласени от колоритни и неподражаеми глашатаи. Шатрата им за ВИП бе отворена за свободно посещение, като за подкрепата се предвиждаха сочни кебапчета и студена бира. Всичко в името на отбора и за него бяха щедрите дарения от новите спонсори.
Спортната зараза и закачката естествено нямаше как да не даде отражение и на действията на терена.
Противодействието обаче бе стар познайник на запазилия своя облик и състав от миналогодишната шампионска година - отбор България. Да, името е ново и нов е синият екип, но действащите лица са същите, като слависткият им победен дух, утвърден от тях самите, съвсем не се е изпарил.
Още с първия съдийски сигнал се видя, че бурното психологично давление на противниковата страна като че ли съвсем не даваше отражение в действията на сините футболисти. Те действаха спокойно и рационално. Диктуваха темпото и играта. Съвсем закономерно заплахите пред вратата на Балкан методично се увеличаваха, като на два пъти гредите спасяваха мрежата им суха. В крайна сметка обаче резултатът все пак бе открит след кръвожаден топовен удар на Светозар Самаров.
Имаше и други пропуски от чисти положения. Така че превесът на България през 1-то полувреме бе неоспорим.
В противоположната страна все пак възможности също имаше. Далечните удари на Васил Чирпанлиев и пропуските на Валентин Атанасов поддържаха пламъка на напрежението буден. Но все пак нерезултатно.
В началото на второто полувреме интригата в дербито се върна, след грешка и неразбирателство в защитата на България. Васил Чирпанлиев находчиво съобрази ситуацията и така се разписа за равенството от 1:1. Тази развръзка повдигна самочувствието на Балканци и игровото статукво във втората част на мача бе възстановено. Играха бойко и на върха на възможностите си. Всеки един състезател се раздаде до край.
Все пак бе видимо, че разликата в стила на двата отбора си личеше и за непросветеното футболно око. Балканци, носени на гребена на дългожадувания и окрилящ ги стремеж за футболен реванш, бяха вложили всичко от себе си. Даже постигаха много повече от това, което се очакваше от тях, предвид несинхронността на този интригуващ, но току сработващ се футболен екип. Техните положения пред противниковата врата, обаче, бяха повече резултат на индивидуалните възможности на техните състезатели, отколкото резултат на колективен замисъл или отработено отиграване.
В същото време отборът на България бе пълна противоположност. С гръбнак от футболисти, играещи заедно вече няколко години, се чувстваше преди всичко тимовото взаимодействие. Работеха с топката с лекота, припокриваха се, чувстваха се по терена.
Акциите им се плетяха организирано и въпреки немалкото зрителско насилие, надвиснало от досами линията на тъча, всички техни изпълнители “бяха в мача” и по наше мнение, въпреки непривичната обстановка, бяха също стимулирани и мобилизирани. Те просто изчакваха и изработваха своя момент за решаващия удар.
Той дойде с привичен снайперско точен завършек на Стоян Младенов, чието изпълнение попари много надежди, но възстанови спокойствието у много други. За всички беше ясно, че оттук нататък мачът се доиграва и съвсем закономерно “нищо ново” не се случи.
На приятелите на футболната драма ни се искаше действително този футболен подем в редиците на Балкан да има своето материално изражение, защото последната победа с 1:0 през 2004 г. вече ни се вижда така далечна и неповторима... Но търпение има и другият шанс е в епилога на втория полусезон.
Дано и тогава сме свидетели на същите тези непривични и жадувани от всеки любящ фен - нашенските си страстни спортни въжделения. За да можем да кажем тогава пак, че мисията на господата футболисти, една неизменна част на нашето имигрантско общуване и култура, е изпълнена напълно и достойно!
Благодарим на всички участващи за неповторимия български футболен пикник. До нови срещи... и до скоро!
Този петък от 8 рм на терена на Redmond Park в Bensenville, ФК България играе нов интригуващ трилър - полуфинална среща в надпреварата за щатската купа срещу футболистите на ФК Румъния.
Елате да ги подкрепим!

Ангел Георгиев
в. “България”

продължава>

ФК Ботев - Чикаго

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 25 Jun 2010 12:03:47 GMT

За поредното успешно българско футболно участие, тази седмица по-големи подробности научаваме чрез треньора на отбор Ботев - Димитър Атанасов, неговия мениджър Виктор Димитров и спонсора на отбора Георги Бъртън. Те също както всички останали футболни ръководства, бяха любезни да споделят мисли и чувства, свързани с развитието и перспективите на чикагските ботевци и да определят мястото на този сравнително нов отбор в рамките на чикагската ни общност.

- Поздравления за успешните ви изяви. След първите 5 кръга заемате впечатлително челно място в класацията (интервюто е взето по време на Memorial Day Weekend) на първенството. Бихте ли ни представили особеностите на вашата състезателна дивизия и отбора ви ФК Ботев - Чикаго.
Д.А. - В тази група на Premier лигата ние участваме в състезанията с възрастовата граница над 40 и сме 17 отбора. Това е най-голямата дивизия и в този си вид ще играем 16 срещи, с всеки един отбор по един мач. Интересното е, че след изиграването на всички двубои, първите 8 в подреждането ще оформят А група, а следващите - Б група. Естествено, нашето желание е класирането в челната осмица и смятам, че шансовете да постигнем тази цел са реални. “Млад” отбор сме - само от 2 години, но вече за нас се говори с уважение и ние се радваме, че се движим нагоре. Изключителна роля за съществуването на нашия отбор е за спонсора ни Георги Бъртън и неговата транспортна компания BTL - Burton Truck Lines, които пренесоха Ботевската футболна носталгия от Пловдив в Чикаго. Използваме случая да изразим нашата искрена благодарност за всецялостната му подкрепа в подпомагането и поддържането на този отбор.

- Понеже става дума за спонсора, нека се обърнем към него и той да ни представи своя бизнес и кое го кара да върши тази дейност.
Г.Б. - Нашата компания е в бизнеса от 2004 г. Среден тип бизнес в областта на транспортните услуги. Имаме 25 камиона на компанията и 7-8 контрактора. Нямаме намерение да растем или да намаляваме нашия капацитет. Понеже сме семеен бизнес мислим, че това е оптималната форма за нас. Навремето бяхме и с повече обем, около 50 камиона, но опитът показва докъде човек може да се разпростре нормално. Иначе става тежко, понеже този бизнес е много ангажиращ и те изстисква докрай, а аз обичам да отделям достатъчно време за всичко и да имам време да оглеждам детайлите. Моята съпруга също ми помага и отговаря за счетоводството на компанията, а аз се занимавам с мениджмънта.
Групата, които се събрахме в Ботев - Чикаго са добри момчета и си допадаме. Никога не са поставяни като условия зависимостта от съответното класиране и спонсорирането и поддръжката на отбора. От футбола в тези групи не може да се очаква нещо кой знае какво, защото смисълът на първенствата са да запълват нашето свободно време, да утоляват жаждата ни за спорт и да поритаме сред нашата класа и среда привърженици.
Ние практически футболни подвизи не можем да правим и за никого нищо не можем да докажем, защото времето за това ни е минало, но пък удоволствието от спортното състезание можем да си доставим.
Стараем се да поддържаме форма и да имаме спортна кондиция, която да ни позволи дори и в този формат състезания да се борим за добро представяне и особено като българи и футболна нация да се стремим да печелим и да се борим за челна позиция, като поддържаме завоюваните репутации.

- Получихте подкрепа от другите наши представители в лигата. Кои са новите футболисти и как те се вградиха във вашата схема на игра?
В.Д. - Новите попълнения от Балкан и Славия несъмнено подвигнаха нивото на нашия отбор и резултатите този сезон не закъсняха. Към нас се присъединиха Румен Чакъров, Емил Миланов, Йордан Гочев и Тони Тодоров. С техния опит и майсторство, нашият отбор придобива нов облик и сега ние сме несъмнено един добър, конкурентно способен отбор.

- Игралните ви линии в отбора от кого се представляват?
Д.А. - Този шампионат нас ни представляват следните състезатели: вратар: Георги Стойков; в защита - Стоян Стоянов, Димитър Атанасов, Пламен Гърдев, Пламен Бежански, Йордан Гочев, Емил Миланов, Ник Шавулев, Петър Кръчмаров, Христо Паунов, Стоян Ковачев, Веселин Пандурски, Костадин Грозданов, Виктор Димитров и Ричард Денизов. В средата и в нападението са Димитър Митев, Румен Чакъров, Тони Тодоров, Жоро Бъртън, Красимир Иванов, Асен Ковачев, Янко Мутафчиев и Стефан Янчулев.
За съжаление, обаче, доста от момчетата страдат от контузии и не могат да имат пълноценно участие, което пък влияе и на нашето представяне.

- Срещу кого бяха досегашните ви срещи?
Д.А. - Първия мач срещу Хеленик Юнайтед загубихме с 5:2. В този наш дебютен мач доста хора се видяха за първи път в тази формация и съвсем естествено, сработването не бе на нужното ниво. Нямаше я и предсезонната достатъчна подготовка. Във втория мач, обаче, срещу аржентинците от Пампас спечелихме с 2:1. В третия кръг нова победа. Срещу Реал Уилинг резултатът бе 7:3, като нашият спонсор Жоро Бъртън имаше много успешен мач и отбеляза хеттрик. Последния мач срещу втория Интернешънъл спечелихме с 4:1.
Много интересен бе мача ни срещу отбора на Вила Парк Вилаинс, завършил 3:3. Срещу тази формация на секретаря на лигата повеждахме 3 пъти и те 3 пъти ни изравниха. Последният им гол дойде в предпоследната минута. Получихме официални поздравления за приятната игра и коректност, като секретарят изрично се свърза с нас.
След 3 победи, 1 равен и 1 загуба, заемаме 4-то място. Самият факт, че след победата си над нас гърците загубиха всички останали срещи - говори, че не те са били много добри, а ние не сме били все още подготвени.

- Само в неделя ли са вашите мачове?
В.Д. - Да. В неделята обикновено започваме в 9:30, но имаме срещи от 11:15 сутринта.

- От тазгодишната селекция кой се изявява “най-неочаквано”?
Д.А. - Мога да кажа добри думи за всички момчета. Всички се раздават и дават всичко от себе и според възможностите си. Така че сме доволни от всички.
Разбира се, впечатление направи Христо Паунов, който беше контузен миналата година и дълго време не участва в двубоите, но тази година той се включи много добре и отбеляза важни голове. Два решаващи срещу Пампас и още срещу Интернешънъл. Също и “новият” ни плеймейкър Румен Чакъров, който внесе нов живот в нашата средна линия.
В.Д. - Всички футболисти се представят на по-добро ниво от миналата година и вече набират скорост. И при Ботев обновяването дава своите резултати и на този етап се чувстваме комфортно и досега никой с нищо не ни е изненадал. “Млад” отбор сме в тази група, но лидерите започват също да се съобразяват с нас.

- Явно, че в това първенство се гони утвърждаването във вашия облик, а как виждате бъдещето?
Д.А. - След като се обиграем с развитието на първенството, ние ще насочим нашите усилия преди всичко в турнира за купата на лигата. Тази купа ще се опитаме да спечелим.
В.Д. - Отсега нататък ние може да ставаме само още по-добри. Състезатели от другите български отбори, които навлизат в тази възраст, ще са добре дошли при нас. Техният опит неминуемо ще допринесат за повишаване класата на този отбор.

- Лично аз виждам само едно неудобство във вашите срещи. Сутрешните часове в неделята не са най-благоприятните за участие след обикновено късните забавления в събота или пък желанието на много други състезатели да посещават църкви или семейно-традиционни мероприятия.
Д.А. - Да, това е проблем, но нищо не можем да направим. Просто лигата е утвърдила това разписание и разполага със стадионите само в това време. Много са отборите и не могат всички нужди да се задоволят. Някои трябва да търпят лишение.
Донякъде сме решли проблема с това, че домаинските ни мачове започват малко по-късно от 11:15 ам.

- Здрав ли е микроклиматът в отбора? Имаше ли притеснения в утвърждаването на Ботев като отбор?
Д.А. - Радвам се, че тази година отборът е по-силен, защото имаше песимисти, които ни отричаха само посредствена роля и че от нас нищо няма да излезе. Всяко начало е трудно, но се иска и търпение.
Смея да твърдя, че ние сме отбор без разправии и караници между играчите и това също способства за нашето по-нататъшно изграждане.
В.Д. - В тази лига ние, българите, сме си изградили авторитет, който кара всички да се съобразяват с нас и да излизат срещу нас максимално подготвени и мобилизирани. А това нас също ни задължава. Въпреки, че не сме в първа младост, ние имаме желанието и удоволствието да играем още футбол и затова въпреки трудностите се стараем да дадем всичко най-добро от себе си. Това ни сплотява още повече и смея да твърдя, че и извън терена всички играчи сме приятели.
Г.Б. - Резултатите от миналата година въобще даже не са ни давали повод за размисъл за това дали да продължаваме да помагаме на отбора или не. Имаме си футболни хора - ръководство и те най-добре знаят как да отреагират в тази ситуация и го правят добре.

- А ти като бос “помагаш” ли им в решенията около терена?
Г.Б. - Абсолютно не. Аз когато съм по екип съм равен с всеки един. Седя на скамейката, когато е преценено, че други момчета могат повече да помогнат в играта. Естествено, наравно като всеки един футболист мога да имам мнение, но то не е доминантно.

- Гоненето на победата изнервящ фактор ли е? Ние, българите, можем ли спокойно да понесем загуба? Колко често конфронтирате съдийските решения?
Д.А. - Тази ситуация влияе също върху психиката на нашите състезатели и това допълнително напрежение от недоброто ни представяне миналата година бе декорирано малко по-остро от съдиите преди.
В това първенство с всички сме говорили и продължаваме да заостряме нашето внимание върху един нов подход и поведение и реакциите ни към съдийските решения са коренно различни и умерени. Добре е да се побеждава, но не е задължително на всяка цена. Защото преди всичко е радостта от футбола.
В.Д. - Всеки си е взел поука и практически почти не оспорваме съдийските решения - правилни или не. Съдиите също не са професионалисти и те също правят грешки. Тази година санкциите на лигата към играчите с картони са още по-строги. Така че ние се стремим да не губим напразно своите нерви, да не създаваме напрежение, а преди всичко да се концентрираме и наслаждаваме от играта.

- Каква е практическата дейност на лигата в тази насока?
Д.А. - На всички срещи с ръководствата на отборите, ръководното тяло на лигата акцентира върху коректността и нетолерирането на грубите изпълнения. Та даже вътре в самите отбори помежду си. Ние всички, българските отбори, имаме намерението да бъдем образец като спортсмени и лидери.
При червени картони, не само за нарушения, но за пререкания или морални оскърбления, които надхвърлят нормалните човеши взаимоотношения, мерките са строги и водят до изваждане на отбори от по-нататъшни състезания до живот.
Тези действия не само респектират, но този подход е добър и за нас самите. Контузиите са по-малко и неприятностите намаляват.

- За тези, които не са запознати, спонсорството на един отбор влючва финансовото обезпечение за съдии, стадиони, екипи и други нужди на футболистите. Освен в спорта, имате ли желание и идеи и към други направления за подпомагане?
Г.Б. - В българското общество трябва да се помага не само чрез спорта. За да се развием като общност трябва да се отдели внимание за всички сфери на живота. Създаването на културни центрове, бизнесите трябва да преориентират своята насоченост и да обединят усилията си, за да предприемем следващата стъпка не само за създаване на нещо, но това общо да бъде по-качествено и на по-високо ниво. Не всеки сам за себе си, а всички заедно. Обединението има винаги по-голям потенциал. Ако щеш и в насоката на финансите за пример. Нима не можем да си направим една кредитна централа (Union), където можещите да инвестират и в същото време да се помага на нуждаещите се. Ние, българите, сме млада клония и нуждите са крещящи. Трябва да се научим да откликваме на идеите и да им даваме шанс.
Събиранията ни не трябва да бъдат само по случай тържествен повод, а да знаем, че сираци имат нужда от помощ, бездомни и болни без възмоности също разчитат някой да им подаде ръка. Всичко това трябва да се генерира, за се централизира и ние като общност да поемем един действителен контрол. Правилно и точно, сплотено.
Да се знае, че когато дойде човек в нашия си, бългалгарски ентър, ще му се помогне да си намери работа. Там ще се погрижат за него и той ще е горд, че е българин. В този център би трябвало да се инвестира, а той от своя страна да помага безвъзмездно и се занимава изцяло “само” с тази дейност.
Нека гледаме един към друг с повече респект. Който може, с каквото може - да помогне действено, а не само на приказка. Нека да бъдем позитивни и нека всеки с неговото си хоби да се включва в нашата българска активност тук в Щатите.
Не на последно място, в тази насока трябва да се утвърди ролята на църквите тук. Тяхната роля би била огромна в тази дейност и тя трябва да бъде преориентирана в подпомагане на обществото, а не ние на тях и за развиване на бизнесите им.

- Какво бихте си пожелали в заключение?
Г.Б. - Знам, че като спортни резултати шансовете ни за краен успех не са най-големите, но ние затова сме спортисти да се борим и да се стремим да се представяме колкото се може по-добре. Пожеланията ми са свързани, както каза треньорът, успех за купата и съответно насочени към бъдещето, успехи в следващите първенства. Да сме живи и здрави, да подобряваме качествата си като колектив и спортисти, а от там нататък - каквото Бог е казал. Желанието ми е ако може да потренирваме повече през седмицата.
Нека бизнесите се застъпват и подпомагат различни мероприятия според тяхното желание и мечти, така че да се подпомагаме взаимно и така общо да имаме радост.
Д.А. - Да продължаваме да се радваме на нашето развитие като футболна общност в Чикаго и така нашите успехи да се умножават. С нашия отбор запълнихме последната нужда в активната футболна възраст на българина и се надяваме да имаме още по-голяма подкрепа и да доставяме радост на хората.
В.Д. - Желая всички да сме живи и здрави. Българските футболни отбори да продължават да печелят челни позиции, а за хората в другите сфери на живота - успехи във всичките им начинания.

Супер българско футболно дерби
ФК Балкан срещу ФК България
Събота, 26 юни от 16:30 часа на терена на
Woodland Meadow Forest Preserve, Elk Grove Village
Мач за 1-вото място във временното класиране на Premier Soccer League (30+)

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
продължава>

ФК Балкан - Чикаго

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 18 Jun 2010 13:50:57 GMT

Обновеният футболен клуб Балкан възкръсна като птицата Феникс в настоящето първенство на Premier лигата в района на Голямо футболно Чикаго. Не че отборът беше слаб последните години и мислим, че винаги е заемал място в челната тройка, но сега те започнаха зашеметяващо първенството с 5 победи от 5 мача. Аспирациите им за шампионска титла тази година са съвсем основателни. В рубриката за изявата на българските отбори по американската земя на вниманието на нашите читатели е нашето поредно интервю с представителите на този отлично представящ се тим - Георги Копанов - треньор, Димитър Дудин - технически директор и Виктор Димитров - мениджър на отбора.

- Бихте ли представили Балкан 2010 в 10-годишнината на вашия юбилей?
В.Д. - ФК Балкан е създаден през 2000 година и е най-старият действащ български отбор в Чикаго. Балкан е отборът, печелил шампионска титла и купата на лигата във всички лиги, в които е участвал. Защото през 2005 г. ние имахме представител и в open-major дивизията и там са постигнати също тези резултати.
Тази година отборът е подмладен и възроден. В новата селекция включихме следните футболисти: Кирил Васев, Красимир Русев, Васко Кашкин, Костадин Братанов - полузащитници, Вальо Атанасов - нападател, Димитър Василев - защитник и двамата титуловани вратари Христо Христов и Георги Стойков, които заедно с досегашния страж Ники Димитров са едно трио, за което всеки един отбор би мечтал да има. Тяхна до голяма степен е заслугата в нашата врата тази година да има най-малко вкарани голове.

- Досега вървите отлично. Без загубен мач сте. Дайте характеристика на тези изминали срещи.
Г.К. - Да, така е. Наличието на нови футболисти обаче е причината все още нашият стил на игра да не е доизбистрен. С изключение на предстоящия двубой с отбор България, досега програмата ни отреди срещи с всичките по-изявени отбори на лигата. За наше щастие, победите дойдоха в нашите ръце и тук трябва да отдадем дължимото на новите момчета, които дават и новия облик на отбора. Да се надяваме, че ще играем още по-добре с нашето по-нататъшно сработване и ще навлезем в нормалния ритъм за игра с напредване на първенството.
Досега победитедите ни са срещу Пампас 2:0; Сейнт Чарлз 3:1; Стари Буки 2:0; Шогун 3:0 (сл.); Торино 4:2 и имаме един отложен мач с Хелиник Юнайтед.
В.Д. - Във всички наши досегашни победи, отличителното е, че имаме изключително здрава защита, която е допуснала най-малко голове до момента. Естествено, изключително голяма е ролята и намесата на вратарите. Средната линия сме много по-подвижни и атрактивни. А в нападение за голмайсторите Валентин Атанасов и Васил Чирпанлиев няма непреодолима защита.
Д.Д. - Срещу нас всеки вече ще играе пределно мобилизирано, защото ние вече сме фактор в лигата и всеки иска да даде максимума и да може да премери своите сили срещу силния. Отсега нататък няма да има лесни мачове. Всеки двубой ще е изпитание.
Отборът ни е нов, като от миналогодишния състав останаха само 7-8 момчета, но сме готови да объркаме много сметки. Желание има и спонсорите ни подкрепят изцяло. Имам само добри думи за тях.
Благодарим и на всички фенове. Оказва се, че може би нашата агитка е най-многочислената. Винаги е приятно да се играе пред много хора, което е и задължаващо, но се надяваме и ние да им донесем много радост.

- Кои са вашите спонсори?
В.Д. - Нашият лидер и неоспоримо най-големия фен на отбора е притежателят на ресторант “Механата” - Иван Цветков. Казвам го не от някаква куртоазия, а от самия факт, че човекът е пределно отдаден на отбора, а даже мога да кажа, че е нашият основен скаут. Той доведе няколко нови и много ценни попълнения, които де факто доведоха до преобразяването и обновяването на отбора. Той се явява като нашият генерален спонсор и chief scout. Той заедно с Румен Ковачев в техния гостоприемен подслон, заформиха централата и главния офис на отбора. В същото време не можем да омаловажим ролята и на нашите други спонсори в лицето на Ники Танчев с Nick Transportation и VG Commerce.
Д.Д. -Благодарим за тяхното желание да помагат и ни подкрепят. За преминаването на голмайстора Валентин Атанасов в нашия отбор съществена е ролята на спонсора Иван Цветков и се радваме, че всички заедно работим за доизграждане на нашата селекция.
Сега ние имаме и web страница www.balkanfc.com, където всеки един почитател може да се запознае с нашите успехи.
Организацията е на ниво, имаме нови екипи и всичко в отбора е супер.

- Колко често ще са “разборите” в Механата?
Г.К. - Тази седмица всички приятели на отбора, семействата им и всички, които чувстват тази идея за заслужаваща вниманието, са добре дошли. Ти също, за да се запознаеш още по-добре с микроклимата на отбора и съответно да продължаваш да ни отразяваш във вестник “България”, за което сме ви много благодарни.
Ние тепърва се опознаваме с новите състезатели и подпомагащите хора, но базата е добра и това ни дава много надежди. Все хубави неща, от които не може да не бъдем доволни.
В.Д. - След всеки мач ще имаме срещи и почерпки в Механата. Както се казва: И да паднем, и да бием - пак ще се напием. Така че в нашия отбор ще бъде много весело.

- А при реми?
В.Д. - Двойна доза!

- Представете вашия състав по линии.
Д.Д. - Вратари са: дългогодишният ни номер едно Николай Димитров и от тази година, когато Ники е зает, ще помагат Христо Христов и Георги Стойков (този наш трети вариант, но не последен в класацията).
В защита са: Георги Копанов, Димитър Василев, Светослав Иванов, Димитър Дунин, Румен Стойчев и Виктор Димитров.
Полузащитници и нападатели: Васил Чирпанлиев, Кирил Сираков, Васко Кашкин, Красимир Русев, Кирил Васев, Ивайло Петков, Алекс Русо, Валентин Атанасов, Йордан Ничев, Костадин Братанов.

- А защо не участвате в надпреварата за щатската купа?
Г.К. - Тази надпревара за щатската купа е с мачове, провеждащи се в средата на седмицата. Нашите момчета, в по-големия си брой, по това време са трудово ангажирани и затова общото решение е, че за този турнир ние нямаме възможност за представяне. То би било непълноценно. В същото време ние сме непрофесионален отбор и не можем да задължим никого за участие.

- В този смисъл да смятаме ли, че неучастието ви е от невъзможност за постигане на нещо по-съществено...
Д.Д. - Не, за повечето хора наистина е неудобно. Но мога да кажа, че при навлизането на тези спомагателни нови сили към нашия отбор, за следващата година наистина ще обмислим сериозно нашите шансове и се надявам с помоща на новите спонсори и навлизането на нови футболисти, ние да можем да подготвим едно положително решение за участие в State Cup. Ние никога не сме участвали в този турнир и може би следващата година ще бъде нашият дебют и нашите аспирации ще са да го спечелим.

- Но там явяването не е по желание, а на базата на постигнати резултати в първенството и последвалото предложение от ръководството на вашата лига да ги представлявате.
В.Д. - Изобщо не е така. Този турнир за State Cup е абсолютно отворен турнир, в който всеки може да участва на собствени разноски. Ръководството на лигата спонсорира двата най-добре представили се отбора за всяка дивизия.
Като финалист на купата миналата година, ние също имахме такава покана, но отказахме поради неудобството за нашите футболисти да участват в двубои, провеждащи се в средата на седмицата.

- Като ви гледам и слушам, не мога да не повторя въпроса, който зададох и към другите отбори, защото ситуацията е малко парадоксална за мен. Не играете за пари, защото надпреварата във вашето първенство е не професионална, даже доколкото знам, във вашия точно отбор вадите и от джоба си, а имате едно желание и хъс, все едно че се представяте на световното първенство. Откъде идва това надъхване? Това персонално преливане към отбора ли е или просто има някакъв заряд, който ви вдъхновява?
В.Д. - Не играем за пари, а за удоволствие. Нашият отбор има високи стандарти и всички момчета отговарят подобаващо със своето максимално старание. Което е най-хубавото е, че духът на отбора е постоянно висок.
Г.К. - Действително нищо не печелим от футбола като пари и престиж, даже обратното, търпим контузии, даваме от себе си средства, а загубите се отразяват преди всичко на семействата ни. Но духът и желанието за изява идва от нашия си български характер, патриотизъм и самата идея, че представляваме България е достатъчна.
Тези, които сме играли професионално в България, за нас тази любов не угасва. Също се знае, че хора, които са били свързани със спорта, не стоят на едно място, не ги свърта. Така че е нормално да сме в движение и да ни се иска да играем още.
Шофьорите пък след своите задължения след постоянното седене, също търсят една такава разтовареност. Едни отиват във фитнес зали, ние пък чрез футбола намираме своята разкрепостеност.
Нормално е, когато излезем на спортното поле да мислим за победата, без значение какъв е спортът, защото никой не иска да губи.

- А откъде получавате знанието, че хората са горди с вашите представяния и не е ли това един начин да запълните вашето персонално его, за да си мислите, че вие сте тези - помазаните, представящи Родината?
Д.Д. - Виж, ние сме имигранти. Идваме отникъде и за да спечелим доверие и престиж, ние трябва да се доказваме постоянно. Казвам отникъде не поради малоценност, а поради това, че повече от местните не знаят къде е България и заради това нищо не могат да асоциират с нея. Е, има и изключения, разбира се, но нас ни знаят действително с футбола, с успехите, които постигнахме тук в Щатите. В очите на запознатите ние сме футболна нация и без значение на какво ниво ние я представяме, то трябва да бъде достойно. Аз го виждам в удовлетворението в очите на момчетата. Идеята за създаване на отбора бе той да носи удоволствие на играчите, които участват и на публиката, за да се знае, че и ние, българите в Чикаго, не сме по-долу от която и да е националност и отговаряме на нуждата на нашата колония за спортна изява - към играта, която всички толкова много обичат.
От 2000 година, от както сме създадени, през нас са минали много известни футболисти от родните футболни групи, но в същото време сме отворени и за новия прилив играчи, които биха ни помогнали да ставаме още по-добри. Ние сме една постоянно отворена врата. Давали сме и ще даваме шанс на всеки добър футболист.
Така че, за да отговоря на въпроса с две думи - това е от интереса на хората както в тяхното конкретно участие, така и в подкрепата по време на мачовете и не на последно място е авторитетът, който нашите отбори завоюваха, на базата на постигнатите резултати.

- Ние сме в свободна страна и манталитетът ни е така настроен. Как обаче успявате да контролирате дисциплината?
Момчетата с техните си вече “свободни” характери и тяхната спойка, така че да няма разхайтена команда и своеволия?
Г.К. - Разбира се, животът тук е различен от този в България. Всеки играещ има съзнанието както за себе си, така и за своите “противници”, че след мача те трябва да се приберат здрави и читави, защото семействата и работата им разчитат на тях. Ние се пазим вътре в терена и това е едно неписано правило.
В някои моменти са се получавали издънки, но тук правилата се спазват стриктно. След 2-ри червен картон се спират състезателните права. А ако това е поведение на отбора като цяло, той се изважда от лигата и компромис няма. Има футболисти, които са наказани да не играят до живот. Така че за тези, “парливите” страсти, има добър и ефектен контрол.
В.Д. - При нас, за да предотвратим такива ситуации, сме говорили с всеки един по отделно и досега нямаме червени картони. В сравнение с други години, сега получаваме поздравления от лигата за най-коректния отбор. Спортменството е настояща политика на отбора. Имаме още много идеи за нашето развитие, за новите попълнения, но засега ще се въздържим от коментар. Да, ние знаем, че конкуренцията също чете вашия вестник... (смее се), за да не ни мътят водата. Искам специално да отделя място и на участието на Димитър Дудин в изграждането на нашия нов отбор. Той е от голяма помощ за организационните неща, привлече също нови футболисти. Подготвя и уеб страницата на отбора, която ще бъде изключително разнообразна и интересна. Точният човек за нашия отбор.

- Как отчитате вашите шансове, къде ще бъдете в крайното класиране?
Г.К. - Надяваме се, че ще играем успешно, че контузиите ще са далече от нас и ще можем да зарадваме хората.
Д.Д. - Нямаме загуба и в мачовете с отбор България ще се реши спора за първото място. Не подценяваме другите отбори, но смятаме, че ние, българите, тази година сме класа над всички други останали. Подреждането до момента го потвърждава. Надявам се също да сме здрави и да донесем много емоции за любителите на най-популярната игра.
В.Д. - Ще се постараем да бъдем първи.

- Това място обаче ви убягва последните 7 години...
В.Д. - Последното наше голямо отличие бе през 2005 година, когато спечелихме шампионската титла и купата в най-престижната дивизия на лигата - Open-major. Мисля, че 2010 година е добра година да станем шампиони.

- В този смисъл какви са перспективите пред отбора?
В.Д. - Да продължаваме да се представяме добре и да подмладяваме отбора.
Г.К. - Да продължаваме да привличаме млади момчета, защото в тази наша група за над 30 г., до миналата година повечето участващи бяхме над 40.
Там е бъдещето, за по-младите. Ние сме до време.
Д.Д. - Характерното за нас тази година е, че на мачовете ни идва много публика. За феновете и за нас самите предвиждаме много разнообразия, с барбекю и приятни напитки и това ще бъде стандарт отсега нататък. В Балкан ще се стремим да участваме в максимален брой състезания през цялата спортна година и същевременно да изградим един истински боеспособен отбор. В края към всички бих отправил пожеланието за здраве на всички момчета. За всички български отбори още много успехи. От името на всички ни благодаря за отделеното внимание и се надявам вашите страници да бъдат изпълнени с непрекъснати репортажи за нашите победи.

- Бъдете уверени в това и нека нека непримиримият ви дух ви води към нови върхове. Успех и наслука!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”
продължава>

Триумф за българския футбол в Чикаго

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 11 Jun 2010 17:31:11 GMT

Интервю за насоките и представянето на ФК Пирин - Чикаго, взето с Пламен Бежански - треньор на отбора, Александър Карабелски - главен мениджър и Румен Георгиев - домакин на отбора и връзки с обществеността, взето по време на Memorial Day Weekend - свободен кръг

- Годината започнахте със завоюване на 2 купи - тази на Лигата Next Level Soccer и традиционната годишна от турнира на вестник “България”. Сега вече обигран, този състав се включи и в борбата за покоряване върховете в Premier лигата в нейната Open (без ограничение във възрастовата група състезатели) дивизия. Какви са вашите впечатления след изиграните вече 5 кръга, където ви заварваме водачи във временното класиране?
П.Б. - Пред нашия отбор със започването на първенството не бе поставяна никаква задача да става първи или на всяка цена да се гони някаква цел. Все пак да не забравяме, че играем в най-силната група на Premier Soccer League - Major Division. Целта на сформирането още отначало на този състав бе да играем сносен футбол и да радваме, доколкото можем, нашите привърженици. И преди всичко самите ние да се забавляваме.

- Основното ядро футболисти и спонсори запазихте първоначалния си вид. А кои са новите имена при вас?
П.Б. - Към нашия спонсор доайен Георги Узунов се включиха усилията и помощта на Димитър Кулданов с неговата фирма за производство и инсталиране на гранит. Той е едно голямо спортно сърце, което способства за развитието на тима, той е този, който изготви и герба на нашия отбор. От Антон Миленков пък получихме не малка финансова подкрепа. А човекът, който изготви герба на нашия отбор се казва Георги Младенов. Използваме възможността на всички да изкажем нашата гореща благодарност.
А.К. - Както знаеш, ние сме предимно от Югозападна България, повечето момчета са от Благоевградския регион, но имаме момчета и от Пловдивския край в лицето на Пламен Памуков, Костадин Минчев и Васил Чирпанлиев, от Софийско са Николай Трифонов, Иво Моллов и Теньо Минчев е от Бургас.

- След 4-те победи и единия равен резултат кое е най-запомнящото се?
- П.Б. Програмата беше направена така, че още от началото срещнахме нашите преки конкуренти и най-добрите отбори в групата. Все още интерес и трудност е срещата с Хайландерс, защото те също вървят добре. Ние играхме срещу Елк Гроув Арсенал, миналогодишния шампион, срещу който успяхме да направим 2:2, а срещу стойностния отбор на Женева имахме един подвеждащ резултат от 9:3, но това бе нашият най-добър засега мач, където просто играхме перфектно. Те самите споделиха, че в цялата си история никой не им е вкарвал толкова много голове.
С Чикаго Селтик, на техен терен, нашата победа бе с 3:1. Но и този отбор създаваше доста опасности, бяха корав и твърд отбор. След 1:1 имаха и шанса за изпълнение на дузпа, обаче нашият великолепен вратар спаси и това даде началото на обрата в този мач.
Четвъртият мач бе с Нейпървил Стрикерс, чийто отбор е ръководен от шефа на лигата, но и в този оспорван двубой победата бе наша, с 3:2. Последната победа с 2:0 дойде срещу Стингс. Юли месец очаквам отново трудности, защото този шампионат е без пауза. Тогава са ответните мачове. Ще бъде горещо и ще видим как ще издържим.

- Колко отбора сте в групата?
А.К. - Играем срещу 9 отбора и затова срещите са 18. Нямаме прекъсване и както Пламен каза, в края на септември е края на шампионата. След това ще участваме и в турнира за купата на лигата.

- Ще участвате ли и в щатското първенство?
А.К. - Тази година не, но може би следващата година.

- А как феновете оценяват отбора? Румба, ти си от старозагорската школа, има ли сходство в стила и доближава ли се Пирин до вашите стандарти за атрактивна игра?
Р.Г. - Футболът на Пирин е красив и рационален. Ние обаче сме максималисти и оценяваме, че още има върху какво да се работи, за да ги видим със стила на Барселона в отиграванията с едно докосване. Сега се изпипва спойката между по-младите и по-опитните състезатели.

- Този стил отренирвате ли го? Събирате ли се за подготовка през седмицата? Сега в нулевия кръг (Memorial Day Weekend) имахте двубой помежду си, как виждаш нещата отвътре?
Р.Г. - В приятелските контролни двубои измежду нашите си играчи има много повече заряд и настройка, отколкото срещу американските отбори, да речем. Залогът винаги е голям - вчера той се изразяваше в огромна порция кебапчета за победителите.

- Виждам те усмихнат, сигурно си играл от печелившата страна?
Р.Г. - Това бе благодарение на противниците, които по време на мача искаха пържоли, когато поведоха с 3 гола. Но накрая... те платиха сметката, подплатена с 10 халби бира и сякаш скарата работеше само за нас.

- Не е ли това смисъла в съществуването на един отбор? Доброто настроение, закачките и забавите, а ако дойдат резултати още по-добре.
П.Б. - Определено е така. Аз точно това искам да се получи, защото ако няма приятелство, не става нищо. Ако не сме задружни на стадиона и извън него, ако го няма това общуване, как ще си помагаме в напечените ситуации? Това наше усилие е общо. Нямаме нужда от това някои да се правят на звезди и в същото време да не изискваме максимума от всички. Всеки според възможностите си дава най-доброто от себе си. Удоволствието от играта и общуването липсва ли, значи тогава сме се изчерпали и няма смисъл да продължаваме.

- Схемата на игра я променяте според противника. С по-атлетичните и бързи отбори не се надбягвате, а търсите разиграването. Кои са важните приоритети и сфери на доизграждане?
А.К. - Мисля, че още имаме проблеми със задържане и отиграване на топката. Когато тя е в противника, още много се желае в играта с преса, във взаимното припокриване и така като цяло в смяната ритъма на игра.

- В този смисъл имате ли желания към привличането на нови играчи, които да ви дообогатят като качество?
П.Б. - Няма значение, че се казваме Пирин. Ние сме една отворена врата за всеки един добър играч, без значение от кой район на България е. Всеки е добре дошъл и ще бъде посрещнат добре. За разлика от американските отбори, които мислим, че ни отстъпват тактически, при нас обаче се чувства липсата на “въздух” и добра физика. Дисциплината като футболен приоритет е свързана и с тактиката. Не става дума за индивидуалните качества на състезателите, а подчиняване собствените възможности на колективните.
Иначе всички се раздават и затова печелим. Придържането към тази схема на игра - за отбора, това е ключа към успеха за нас.

- Честите смени по време на играта са за поддържане на постоянен висок ритъм ли?
А.К. - Виж, ние сме 21 момчета в отбора. Срещу класните конкуренти игралното време е за тези, които са в най-добра форма и се чувстват най-добре и го показват на терена. Разбира се, ние искаме да дадем шанс за всички, но не винаги се получава, а и на този пост ние двамата сами трябва да отчетем, че нивото на нашата опитност не е на най-високото ниво, за да не мислим, че всеки е перфектен и е лишен от грешки. Просто ние сме отбор, изграждащ се в движение.

- Това ваше изграждане съпроводено ли е с изненади?
Р.Г. - Приятна изненада за нас е едно ново момче - централният ни нападател Костадин Минчев. Той е голмайстор, има добър характер и нека се развива само в тази положителна насока.

- Кои са състезателите ви по линии? Позволявам си да изисквам това по-изчерпателно представяне, защото сте най-новия български отбор и в същото време представянето ви впечатлява.
П.Б. - Вратар е нашият капитан Христо Христов. Не случайно за качествените такива се говори, че са половин отбор. Нашият е точно такъв тип. Той е изцяло отдаден за отбора, помага всячески. Чрез него дойде и един от спонсорите ни. Спокоен е като характер, като качествата му се придават и на играта му и от там на целия отбор. Спасявал ни е от много критични моменти. Хваща дузпи с лекота. Въобще е удоволствие да го наблюдаваш и знаеш, че на него винаги можеш да разчиташ. Не само ние, а и други наши отбори ползват неговите услуги по другите турнири и състезания. Мисля, че е най-добрият български вратар в Чикаго.
В защита с много себераздаване и движение с енергичност в играта си се представят Иво Моллов, Станислав Иванов, Здравко Кюров, Недялко Недялков, Андон Ценов. Андон много ни помогна и със стадиона, и в много други организационни неща. А Здравко с неговия професионализъм и точност провежда тимовата подготовка преди всяка среща.
Ние абсолютно приветстваме тази активност от страна на всички, защото този отбор е за всеки и всеки трябва да се чувства отговорен за неговото представяне и да взема присърце необходимостите. Ние смятаме, че с повече ангажирани хора е по-добре за отбора като цяло.
А.К. - В халфовата линия - като опорен халф е Мирослав Стамболийски. Там също са Теньо Минчев, Васил Чирпанлиев (десен полузащитник - крило), Венцислав Динков, Кирил Сираков, Илия Симонски, Ангел Баков, Николай Трифонов.
П.Б. - В нашето, както се казва, атомно нападение участват Пламен Памуков (с него преди в Балкан спечелихме това първенство на open дивизията. Тогава той бе ученик, но голям талант, подплатен с една непривична скромност.

- За него специално имам следния въпрос. Понеже той допринесе в много голяма степен за вашите предишни успехи, с началото на това първенство не почувства ли той персонална отговорност към тима за резултатността си и от това към евентуалния изход на дадена среща. За това младо момче не се ли получи прекалено голям товарът... и от там напрежението в изпълнението на наказателните удари?
П.Б. - Аз съм сигурен, че той ще вкара много, и то важни голове. Наистина, на него падна тежестта за завършващия удар, но е нормално, то футболът затова е игра. Иначе бихме се превърнали в роботизиран конвейер. С времето всичко ще отшуми и ще го видим такъв, какъвто го знаем.
Както казах преди, централният ни нападател Костадин Минчев е една много приятна изненада. Също скромно момче и интересното за него като играч на този пост е, че в него няма егоизъм и той търси взаимодействието с партньорите си в атака.
В атака играят още Антон Миленков, Драгомир Сумрачки и Ивайло Стойчев.

- Имахте момчета, които играха за вас, но сега са в други гарнитури. Какво е отношението ви към това “незачитане” на Пиринските интереси?
П.Б. - Виж, ние сме свободни хора в свободна страна. Това какво някое момче реши за себе си, къде ще играе, дали с нас или другаде, дали в няколко отбора, си е абсолютно негово решение и въобще не ни настройва. Ти сам видя, че Стоянчо Стойчев, който ни беше централен нападател, играе и за BG United (той си беше при тях отпреди), а идва на приятелските мачове и с нас си пие бирата. Такива настройки въобще нямаме и сме си приятели. Друг е въпросът, че Миро може да му скочи с някоя по-остра шпага по време на приятелски мач. (смее се)
По принцип ние нямаме нищо против наш състезател да помогне и на другите български отбори в другите надпревари, понеже нашата група (open) е друга и ние играем в неделя. Друг е въпросът, че за самите състезатели е по-трудно да играят 2 мача за 24 часа, но те сами си преценяват.

- В този смисъл Кирил Сираков, шампионът на Америка по джудо сподели, че за него това е една перфектна ситуация за поддържане на спортната му форма.
П.Б. - Ние само можем да се радваме, ако можем да помагаме в този смисъл.

- Но знаейки за една такава ангажираност, това не води ли до съответното ви решение до колко (изразено в минути) да използвате даден състезател?
А.К - Всеки един от нас е дошъл да даде максимума от себе си за даден двубой. Тук нищо насила не става. Даже ако някой играч е пределно изморен, той сам си излиза. Въпросът е до това как върви играта и ако мислим, че нямаме нужда от някого и неговата помощ, ние въобще няма да го каним. Не можем да бъдем все още твърде прецизни в точния игрови баланс на предоставеното игрално време за всеки един играч и ние върху това работим, но за всички поканени ще се дава възможност за изява.

- Първият неуспех, как смяташ, че ще се отрази той на микроклимата на отбора?
Р.Г. - Основните ни играчи са играли професионално в България и не смятам, че това може да срине психологията им. Ние с теб сме тракийци и сме сякаш по-уравновесени в тази насока, но от близост вече доста време до буйната македонска кръв мога да кажа, че превъзмогването ще е бързо и те ще са настроени към победата в следващия мач повече от всякога.
Пак ще се върна на вчерашния вътрешен мач (игран на 29 май). Беше много оспорвано. Ние от 3-тия отбор в болшинството си футболисти на проби, не в първа футболна младост и с наднормено тегло, решихме да се представим достойно и да се опрем на 1-вия, уж само като спаринг, в контролното занимание.
Но в един момент действително за да се види какъв е целият потенциал на резервната ни скамейка, се зароди и интрига. Онези предложиха стимул (почерпка), а това пък съвсем възбуди вълчия глад на нашия капитан (неговите наднормени габарити съвсем не са леки за погасяване) и от там позабравеното проговори, възроди се и това доведе до нашата победа.

- Ти “готвача” на отбора как се представи?
Р.Г. - С най-важния гол разпечатах вратата на 1-вия отбор... и от там се почна, та до финала в Механата.

- От уважение няма да изложим падналите, нали?
Р.Г. - Естествено, че за мениджъра и треньора на отбора (присъстващите П.Б. и А.К.) няма да кажа, за да не бия по авторитета им. А за Миро, Ичката и Боян (нов състезател) и техните изяви няма да говоря пак поради скромност, за да не ги изложа. Ние с Ицо капитана, Дончо, Ачката и Ивчо сме си едни такива свити... свити, но пихме и ядохме на корем.

- Има ли конфликт с професионалните задължение от работните ви места и тази спортна ангажираност?
П.Б. - Несъмнено. Затова изрично искам да подчертая, че бидейки непрофесионалисти (без финансови облаги) ние се стремим да се изявяваме професионално. Като казах, че нямаме за цел 1-то място не значи, че сме вдигнали белия байрак и се предаваме. Напротив, ще се борим, но ако не стане, не е фатално и няма да бъде края на света.
В тази дивизия сме с BG United, които от няколко години са тук. Преди пък Балкан под ръководството на Йордан Ничев една година спечелиха първенството и купата. Така че нито сме първите, нито последните, но както и преди ще се опитаме да се представим максимално добре, оценявайки реалните условия на живот.

- Финансово обезпечен отбор ли сте?
А.К. - Обезпечени сме до края на сезона. Нямаме проблеми за сега.

- В редакцията се получават шаржове и фотомоменти от галерията на вашия отбор. Явно интересът към вашите прояви е много голям?
П.Б. - Много са хората, на които им е присърце успешното представяне на нашия тим. Те изкъсо следят нашите изяви и е хубаво, че намират време и да се занимават с такива неща. Мен това особено ме радва, защото виждам проява на творчество, хумористичен дух, а силният е за това, да се говори за него.
На всички доброжелатели и приятели пожелавам още много приятни моменти. Къде на чашка или две, с кебапче или мезе, чрез футбола да се радваме от сърце.
А.К. - Искам да пожелая на футболистите да сме живи и здрави, да нямаме контузии. Дано спонсорите да имат по-добър бизнес и все така да откликват и помагат на отбора. Както на нашия отбор, така и на всичките други български отбори пожелаваме успешно представяне и завоюване на много отличия и трофеи.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”
продължава>

Български футболен триумф в Чикаго

lena@bulgaria-weekly.com (Ангел Георгиев) — Fri, 04 Jun 2010 15:17:49 GMT

Кампанията на българските футболни отбори в първенствата за тази година започнаха повече от сполучливо и надминаха най-смелите ни очаквания. Футболно Чикаго се гордее, че точно нашите са тези, които почти веднага окупираха футболните върхове и не се откъсват от тези позиции вече 5-ти кръг.
“Новият” стар шампион ФК България (продължител и приемник на Чикагска Славия) с новия си, но все така привлекателен облик, показва за този период още много новости. Единственото старо си остава заеманата позиция в класацията на първенството.
След 5-те изиграни кръга те са с 5 победи и головата им разлика от 26-2 ги държи като еднолични лидери в първенството.
В тази група и другият ни представител ФК Балкан е с впечатляващи резултати. Започнаха двубоите си с почти обновен състав. Също са без загуба и пълен актив, но единият отложен мач засега ги задържа на втора позиция.
Без загуба в досегашните си двубои (4 победи и 1 равен) е и новият български представител в дивизията Open-major - отборът на Пирин - Чикаго. Истинска и много приятна изненада са те с досегашното си представяне.
Даже почти отписаните от миналата година футболисти на ФК Ботев, в своята група от над 40-те сега са повече от едни спортни лъвове. В актива си имат само 1 загуба и също са в подножието на върха в своята футболна група, с актив от още 3 победи и 1 равен.
Този летящ старт не може да не ни радва.
Мислим, че и отборът на BG United също не е казал своята заключителна дума.
С резултатите си цялата тази футболна лавина впечатлява. За нас, приятелите на най-вълнуващата игра, бе истинско удоволствие да потърсим разковничето на този подем, чрез срещите ни с ръководствата на всеки един тим поотделно. Мениджъри и треньори бяха изключително любезни да споделят своите мисли, надежди и перспективи на развитие за своите отбори респективно.
На вниманието на нашите читатели в няколко поредни броя представяме българските футболни отбори във футболно лято 2010.

Интервю с бившите треньор и мениджър на шампионска Славия и настоящи такива с FC Bulgaria Анатоли Вътев и Красимир Иванов

- Къна, настоящият футболен шампионат в новата Premier League доведе до някои промени в структурата и имената на участващите отбори, включително вашия. Разкажи кое наложи това.
К.И. - Да, футболната лига, в която почти всички български отбори участвахме до момента, претърпя лека промяна. Новото име е Premier Soccer League. Българският шампион Славия просто по стечение на обстоятелствата също промени своето име на FC Bulgaria, без да има някаква зависимост с решението на лигата.
Получи се така, че акумулаторът и сърцето на отбор Славия - нашият дългогодишен спонсор от самото създаване - благодетелят на отбора, г-н Ричард Денизов, реши да предаде ръководната палка на своя колега и партньор от Amerifreight - г-н Павел Вълнев и да се оттегли в заслужена почивка.
Павката от своя страна пък с огромна радост пое това задължение и така при нас се появиха новите официални спонсори на отбора в лицето на братята Павел и Румен Вълневи и компанията им Amerifreight. Те обаче не са нови хора за отбора, тъй като отблизо следят нашите изяви и винаги са били около нас през последните години. Всички ние, футболисти и деятели от отбор Славия в знак на признателност към дългогодишните усилия на Ричката, решихме да подарим цялата история на този наистина проспериращ отбор (за 7-те си години съществуване е завоювал 6 шампионски титли, 5 победни отличия в турнирите за Купата на лигата, веднъж щатски първенец и веднъж шампион на шампионите между всичките щати на Midwest), като в негова чест с неговото оттегляне затворихме официално и страницата на ФК Славия - Чикаго, една обща и незабравима рожба, която никога няма да бъде забравена.
А.В. - Практически с новосформирания отбор FC Bulgaria, който се явява естествен правоприемник, в неговата спортна структура много нови неща не се случиха. Отборът се запази същия.
Промени се обаче обликът. Новите спонсори се погрижиха абсолютно за всичко. Обезпечиха ни на 100%. Беше поръчана и доставена изцяло нова игрова и тренировъчна екипировка. Екипи, анцузи, топки... Те също осигуриха нов домакински терен за цялата година и поеха таксите и регистрацията към лигата, съдиите и всички други нужни финансови нужди.
Това несъмнено съответства на тяхното голямо желание отборът да продължи по същия път и да се бори към нови спортни достижения, като изрично искаме да подчертаем, че за всички тези придобивки ние даже и дума не сме обелвали. Като спортни хора те знаеха какво е нужно и без много шум го направиха.

- С това ново име към отбора веднага се подразбира, че стоят отново високи цели. Прав ли съм?
К.И. - И да, и не. Първо, отбор България действително звучи доста ангажиращо, но в случая се търсеше преди всичко обединителната и националната връзка с именуването по този начин.
В същото време ние продължаваме да сме си същия отбор и както досега ще гоним само високи цели. И как по друг начин бихме могли да се отблагодарим към тази наистина благородно подадена ръка. Защото наистина това, което направи Amerifreight е изключително великодушно и нечувано за нашите стандарти. А ние сме доказали и знаем как да посрещнем предизвикателствата.
А.В. - Нека да сме наясно и с още един труден за възприемане факт. Моите суперлативи и без притеснение ще кажа, че към нас, спортното ръководство, никакви претенции не са предявени, а същевременно ни е даден пълен картбланш. Каквото и да е поискал Къната, свързано със спортните дела на отбора, нищо не му е отказано, а в същото време никой не се бърка и пита защо и за какво, от страна на спонсорите. Такова едно доверие как да не го уважаваш. Всичко е поставено като в бизнес компания, всеки си отговаря за неговата си сфера. Профилирани сме, но за общата цел сме едно цяло и аз мечтая отборът да продължи така.

- В такъв случай разбирам, че Красимир Иванов отговаря за селекцията и организацията на отбора като цяло, а Анатоли, ти си се заел с треньорските игрови проблеми.
А.В. - Да, Къната е главен мениджър, който определя политиката на клуба, а аз като треньор подреждам състава и определям кой да играе или не. Това, разбира се, е много сухо казано, защото пак повтарям, ние сме едно и всичко е на базата на взаимното разбиране. За мен участието на отбора ни е не заради самото ни представяне като резултати и отличия, а най-много ме касае каква футболна класа показваме. Аз съм отворен на всякакви идеи, стига да са мотивирано защитени и да ни водят към по-добро. Естествено, не сме перфектни, даже обратно, аз знам какъв съм вътре и извън терена, но не го правя за себе си.
Хубаво е нещата да се изчистват веднага и да се продължава напред. Във всеки един отбор сработването на личностите не е никак лесна работа, но индивидуалностите не градят отбора, а всички заедно.

- Как посрещнахте новото първенство? Бяхте ли добре подготвени, нови попълнения имате ли?
А .В. - Специална подготовка не сме водили, по 7-8 човека от основното ядро участваха във всички турнири в зала зимната пауза. Отделно всяка събота играхме контролни мачове. Малко по-добре очаквах да стоим игрово, но още има какво да се избистря. Търсим подобрението и се стремим след всеки иминал мач да влезем в оптималния игрови ритъм.
К.И. - Имаме няколко нови момчета. Нашият стил на игра им се понрави и ние също оценяхме техните качества, така че в един общ стремеж към развитие ние взаимно направихме съответните стъпки едни към други.
При нас дойде един бърз и много полезен нападател в лицето на Георги Недев.
От турнирите на вашия вестник се запознахме и привлякохме още няколко таланти, които действително са с качества. Това бяха Цветомир Цветков, Самуил Славов и Мирослав Севдин.

Цветомир е много здрав физически, подвижен и има възможности да се развие като един много опасен централен нападател. Миро играе и халф, и бег. Не жали себе си и се самораздава по време на целия мач. За жалост работата не му позволява да участва във всички двубои.Знае се, че вратарският пост е много сублимен за всеки един отбор. Ние се радваме, че имахме възможността да привлечем един изключително добър вратар в лицето на Симо.А.В. - Аз само мога да вметна, че сякаш един полеви играч е по-заменим, но добрите вратари трудно се намират.Лошото е, че ангажиментите в работата не ни позволяват лукса да използаме двама по едно и също време, защото конкуренцията амбицира и държи в напрежение. Но така или иначе, засега сме изключително доволни от състезателите, с които разполагаме.И още един момент. В някои случаи състезатели с качества отсъстват по-често заради ангажиментите си, а други са по-редовни, но нямат тяхната форма. Затова е малко сложно в удовлетворяване желанието на всички за участие, но се стараем да действаме принципно, като целите на отбора са над всичко.

- Как ще оцените изминалите кръгове?
К.И. - Първите мачове не тръгнахме по възможно най-добрия начин. Въпреки победите, аз знам, че този отбор може много повече и затова съм може би повече взискателен.
Като домакини в първия мач победихме поляците от Търновия с 4:0. Във втория кръг срещнахме Старе Буки на техния терен и ги победихме с 5:0. В третия ни мач срещу Торино имахме нова победа с 5:0, а след това като гости на гърците от Хеленик Юнайтед взехме победа със 7:1. В последния 5-ти кръг срещу Шогун нова победа с 5:1.
Започна нашето участие и за щатската купа. Миналия петък победихме шампионите от лига Трай Каунти - отбора на Интер с 3:0.
А.В. - Играта ни и на мен лично още не ми харесва, защото знам на какво сме способни. Имам в предвид повече отборните ни изпълнения. Мен другите отбори не ме интересуват и гледам нас си. В тези мачове напрежението у нас бе игрово.
Малко тромаво бе влизането в ритъм. Започваме с една игрова схема, като в движение в зависимост от условията трябваше да се пренастройваме- Досега пробвахме доста варианти. Сериозните мачове тепърва предстоят.

- Да очакваме ли и този сезон миналогодишните Ви отличия?
К.И. - Ще се постараем. Смея да твърдя, че всички пределно обичаме футбола, дотолкова, че всички жертваме от свободното си време, ангажиментите към бизнеса и семействата си само и заради играта.
А тази година ще искаме достойно да се отчетем и към нашите спонсори, които се отзоваха с възможно най-високото ниво и качество. Много отбори биха искали да имат подкрепата, която ние получаваме и затова нашето морално задължение е да дадем всичко от себе си по начина, по който те откликнаха.
А.В. - Всички ние не сме професионални отбори, играем само за идеята. На пръв поглед това може да са дребни неща, но те изграждат големите цели.
Ние говорихме повече за нас и към нашата си обстановка имаме точен поглед. Но ние желаем успех и на другите български отбори. Нека всички се представят на възможно най-добро ниво. Радвам се, че всички вървят добре и нека това представяне продължи.
Нека в края на сезона всички все така с ентусиазъм да говорим за постигнати успехи. Нека всички са живи и здрави, пък накрая нека по-добрият да победи.
Благодарим за вниманието!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент
на в. “България”
продължава>

Шампионско участие на щатското първенство по ...

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Thu, 27 May 2010 12:29:25 GMT

Новината за пореден български успех този път долетя от гимнастическите подиуми на щата Индиана. Там нашето девойче Петя Бойкова покорява щатското първенство и съвсем заслужено поставя началото на нашето директно отразяване и на още един непривичен за българските ни стандарти в Америка спорт, спортната гимнастика. Да, ние сме запознати с американската връзка на Йордан Йовчев и Стоян Делчев и техните великолепни постижения, но кой е очаквал, че от едно типично имигрантско семейство, без корени в спортната гимнастика, ще се възроди един плод с едно буйно и многостранно израстване.
Още 4 годишна, малката Петя в своите игри в парка дава надеждата, че чрез своята енергия по непривичните уреди и неспирните въртележки, може да се получи развитие и към големия спорт. Първата среща със залата Mt. Pleasant е повече от насърчителна. Уредите и упражненията я пленяват. Виждайки този неин ентусиазъм, нейните родители - Димитър и Емилия Бойкови, правят нужното и намират най-доброто съоръжение за подготовка, подиума на Indiana Gymnastics Center. Новите условия, непосилният труд и несъизмеримото желание за изява дават своите резултати.
Петя Бойкова става комплексен щатски първенец, когато се състезава в 4-та степен на спортната гимнастика за своята възраст. Следващата година, преминавайки в 5-то ниво, печели щатската купа на греда, смесена успоредка, на земя и прескок и съответно комплексното 1-во място. В 6-то ниво отново повтаря резултатите на земя, успоредка и комплексното.
Сега е 7-мо ниво и както самата тя казва: “Израствайки в гимнастиката, моята мечта е да стигна до Олимпийските игри и да спечеля там. Този спорт действително ми доставя удоволствие и с нищо на света не бих го заменила.”

- Петя, поздравления за спечелване на щатското първенство. Това първо върхово постижение ли е или имаш и други призови награди?
- Благодаря за вниманието. Последното състезание, което спечелих е просто част и поредица от други подобни постижения. Имам първи места комплексно през 2008, 2009 и 2010 година.

- Ти си още девойка, но тази поредица от медали и купи говори за един изграден вече спортен път. От кога са твоите първи спортни прояви?
- От 4 годишна съм по залите и от тогава започват моите прояви. Първоначално се подготвях в залата на Mt. Pleasant с треньор Кевин Бейкър. След това продължих при Бет Милър, но това бяха предварителни, първоначални години на изграждане. Откакто се състезавам в гимнастиката, подготовката ми е с Шенди и Питър Робинсън.

- Победата в щатското състезание ще те заведе ли и до надпревари на републиканско ниво?
- Не, все още не. Трябва да достигна до определено ниво и тогава вече тази възможност се открива.

- Какъв е критерия за това ниво - възрастовата граница или определени спортни постижения?
- И двете. За републиканското трябва да си 14 годишен (в момента Петя е на 12). Спортните постижения и трудност на елементите пък определят съответното ниво на участие. Моята треньорка имаше идея аз да съм в 7 ниво с няколко състезания и след това да премина в 8-та степен. Така че при мен процесът малко ще се ускори. Вместо за 3, ще се опитаме за 2 години да стигнем до най-високото 10-то ниво.

- Какво е значението на съответното ниво?
- То се покрива на базата на съответните трудности в съчетанията за различните уреди. По-голямата трудност води до съответно по-горната група за участие.

- Само съответните възможности и трудност в изпълненията ли те преквалифицират в по-горната категория? Може ли 10 годишна състезателка да е в 10 ниво?
- Не. Това е недопустимо. За 10 годишен може да си до 6-то ниво максимум. В същото време има деца, които са от моето ниво, но са по-възрастни или по-възрастни, пък са на по-ниско ниво. Относителна е в тази възраст категоризацията.

- В крайна сметка кой определя нивото на състезателя?
- За да може едно дете да бъде в определено ниво, то трябва да има съответните способности и треньорът е този, който гарантира съответното постижение, което пък от своя страна се показва на състезанието.

- Участието на различни уреди дава ли възможност за различна категоризация на един състезател? Например на успоредка да си на 7 ниво, а на земя в 10-то.
- Не, не може. Достигането на 10-то ниво обаче дава възможност за републикански и олимпийски квалификации като най-високо ниво на постиженията комплексно.

- На кой уред ти е най-приятно да играеш?
- Смесената успоредка.

- А на кой ти е най-трудно?
- На гредата.

- Тези премятания и скокове във въздуха водят ли до чести контузии?
- Засега от състезания нямам, но миналата година по време на тренировка си счупих китката. Беше на смесената успореда, омотах си ръката и китката отиде.

- Тези премеждия водили ли са те до мисълта за отказване?
- Не, за известно време като че ли имаше малко боязън в упражнението, но вече няма проблем. Страх няма.

- Тренирането на отскоци, салта и другите елементи от уредите как се постига?
- Използват се батути за отскачанията, малко по малко се навлиза в определения елемент. Има и едни ями, по нашенски казано, в които ние скачаме. На дъното им има дунапренени кубчета и върху тях ние падаме. Понякога се прави и върху постелки на земята.

- Самите елементи треньорите ли ви ги показват?
- Обясняват и показват. Някои треньори използват и състезателки от горните категории. Правенето на трудни упражнения е съпътствано с помощта от по на 2-ма треньори непосредствено до състезателя. Те те хващат или предпазват от контузия, но в същото време спомагат за изчистване на съответния елемент.

- Колко състезателки сте в твоята група?
- В момента в моята категория 7 сме, 4 деца, а иначе в клуба сме около 15 деца.

- Ти участваш индивидуално в състезанията или и в отборната надпревара?
- И в двете. Накрая получаваме награди и като отбор, като отборът трябва да е от минимум 4 състезателки в групата.

- Между колко отбора е вашата надпревара?
- Между 10 и 15 други отбора. Някои отбори имат около 20 деца, други 25.

- В индивидуалните състезания колко са преките ти противнички?
- Минимум 10, понякога доста повече.

- По години как се определят нивата?
- По възрастов показател - между 5-6, 7 и 8, 8 и 9, 10 и 11, 12, над 12.

Въпрос и към един от постоянните сподвижници на спортистката - майка и Ема Бойкова.
- Виждаш ли някакво отражение в поведението на Петя, трансформиращи се от нейните спортни участия и възпитанието и в залата?
- Може да се каже, че когато Петя трябва да достигне и да изработи някакъв елемент в упражненията, тя работи много усърдно и усилено до момента на изработването му. Тя не се отказва и има спортната злоба за постигане на желанията си.

- Как протича една тренировка? Каква е продължителността на заниманията?
- Една тренировка е 3 часа, като се ходи по 3 пъти в седмицата след училище. Първо те загряват, след това тичат и след това отделят определено време за всяка една дисциплина. Имат кондиционни упражнения. Редом с тях има и разбор на съчетанията, които са на базата на видео запис. За всеки елемент се отчитат евентуалните грешки и колко това отнема от оценката им. След това отново се работи за изчистване, за да бъде изпълнението изрядно.

- Значи ли, че камерите са включени постоянно?
- Не, работи се върху даден елемент 1 месец, да речем, след което упражнението се заснема и се прави разбор.

- Колко е скъп този спорт и как се отразява той на вашия семеен бюджет?
- Около 2 000 долара са разходите на година. Плаща се месечна вноска, за състезанията, за пътуванията, към гимнастическата федерация, за застраховките, униформите...

- Петя, получаваш ли ти и твоето семейство някаква финансова подкрепа от клуба за вашите спортни участия и победи?
- Не, издръжката е изцяло от семейния бюджет. Ние си плащаме за всичко.

- Твоите родители са от София и Петрич. Ти като каква се окачествяваш?
- Аз съм дошла в Америка на 2,5 години и практически съм от всякъде.

- Тук в Америка живеят и работят някои от светилата на българската гимнастика - Стоян Делчев и Данчо Йовчев. Имали ли сте възможност да се свържете с тях?
- Не, но това е много добра идея. От тях много може да се научи.

- Пречи ли спорта в училище?
- Ами засега не. Оценките ми са отлични.

- Кога ще бъде следващата ти изява?
- През септември, когато започва новият сезон.

- Да разбирам ли, че след около 2 години трябва да очакваме твоите прояви на национално и олимпийско ниво?
- Да, тогава ще съм 10 ниво.

- До каква възраст продължава кариерата на една гимнастичка?
- Не може точно да се определи. Всичко може би зависи от резултатите.

- Колко подготвителни лагера се организират във вашия клуб?
- Веднъж в годината. А на всяка нечетна година се ходи и на специализирана подготовка при Бела Короли или други такива капацитети в други щати.

- Чрез спорта какви качества изграждаш?
- Спортсменство, дисциплинираност, трудолюбие... Спортът ми доставя удоволствие и за мен е радост не само когато постигна някакъв добър резултат, но когато общо като цяло отборът се представяме добре.

- Какво би си пожелала за идващата спортна година?
- Редом с добрия успех в училището да мога да се доразвия като спортист. Да съм здрава, а също и моите родители да бъдат здрави и все така да могат да ме подкрепят. На всички почитатели в Чикаго желая също всичко най-добро и нека срещите ни да бъдат скорошни. Благодаря за вниманието!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”
продължава>

България отново има европейски шампион по културизъм

stefka.hristozova@gmail.com (DarikNews.bg) — Fri, 21 May 2010 12:50:39 GMT

Страната ни отново има европейски шампион по културизъм, след като Атанас Николаев спечели титлата в категория до 80 кг. на първенството в Маастрихт (Холандия). По-рано този месец Николаев взе титла и на Балканското първенство в Сърбия.
С европейски медал от Маастрих си тръгна и Константин Паскалев, който взе среброто в класическия културизъм, а неговият съоотборник Борислав Раянов завърши пети. Георги Димитров остана шести над 100 кг, а Атанас Георгиев - четвърти до 85 кг.
За втора поредна година със съдействието на Генералния спонсор на БФКФ - Super-Max, шестима от най- добрите спортисти представиха България на първенството на стария континент.
Редом със състезателите успех постигна и българското съдийство - международният ни рефер Иван Пенков беше избран на европейския конгрес за секретар на съдийската комисия.
Преди година абсолютната европейска титла заслужи Христомир Христов, който сега пропусна състезанието, защото е съсредоточил подготовката си към световното в Баку през ноември 2010.

DarikNews.bg

Съвременният Крали Марко на върха на Америка

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Fri, 14 May 2010 14:19:09 GMT

Българинът Кирил Сираков е първият наш златен медалист в Националното открито първенство на Щатите по джудо

Познатият ни съгражданин от българско Чикаго, който всички знаем с чаровна усмивка и по детски привидна доброта, който най-много тича и се раздава до последно за футболните ни формации, в които участва, този път наистина ни изненада в една сфера, за която знаехме, че е добър, но като че ли беше някак си скрит от типичните български спортни изпълнения.
За големия успех скоротечно ни съобщи вратарят на българския национален отбор по футбол от незабравимото американско лято - Димитър Попов. Митака явно най-отблизо е следял състезанието от Националното щатско първенство и с нескрита радост мигновено ни донесе за големия успех.
И добре, че така стана, защото знаейки характера на Киката, едва ли щяхме да научим своевременно от него. Той си е такъв, скромен, без много шум и трясък приема постигнатото.
Но успехът е значителен. За нашата спортна редакция е гордост да представим шампиона - българина от нашата си българска общност, покорил спортния връх на Америка.
Кой е Кирил Сираков?
В неговата спортна биография четем, че той от 9 годишна възраст прави първите си стъпки в джудото при треньора Огнян Славов. Те работят заедно около 3 години и след това Кирето минава под ръководната палка на Венцислав Пържев.
Състезава се активно от 9-ти клас до 27-та си годишнина. Израства в родния Велбъжд - Кюстендил, след това кандидатства и следва в Националта спортна академия от 1991 до 1996.
По време на отбиване на военната си служба се състезава за спортната рота на Локомотив София.
След изтичане времетраенето на военния му дълг, той се връща в родния Кюстендил и там продължава кариерата си като треньор за деца и също като активен състезател към ОСК “Васил Илиев”. Там работи с треньорите Валери Райчев и Стойчо Иванов.
Като играещ треньор получава повиквателна и участва в Панамериканските игри в Ню Джърси, САЩ. Там печели състезанието, но и Америка печели него. От 1998 г. той е резидент на Щатите.
В България е бил многократен републикански шампион по джудо и самбо. Има първи места и от международни състезания. 3-ти е на световното по самбо (1989 - отново в Ню Джърси).
В американските условия на труд и спортуване Киката намира доста сродни души. Но от скоро, от 1 година започва партньорството му с треньора Минко Влаховски. За Минко знаем, че е роден в Троян и е възпитаник на тамошната спортна школа. Също има забележителни успехи. В Щатите пристига на състезание за ветерани, провеждащо се в Билингс - Монтана. Годината е 1999 и от тогава той също търси щастието си по американските спортни полета, като се изявява главно като треньор.
Както обикновено, съратниците по идеи и спортни наклонности много бързо намират общ език и така се сформира и този спортен тандем.
Рамо до рамо, треньор и състезател се захващат здраво за работа, като тренировките стават регулярни и целта им е успешно представяне на регионалните състезания.
Подготовката на Киро и Минко е в ТЕНРИ Доджу клъб. Кирето е член и на Кохенс Джудо клъб от последните 10 години.
Съвместните им усилия дават своя първи голям резултат на Шампионата на Илинойс от тази година. В това първенство Киката участва в двете категории - за ветерани (мастърс) и в open (без ограничение във възрастта), като Illinois Judo Championship за 81 килограмовите регистрира нашето момче като шампион и в двете направления.
След тези наистина забележителни и необикновени по ранга си победи, специално за читателите на в. “България” джудо шампионите бяха отзивчиви да споделят своите първи впечатления.
Интервюто и въпросите бяха задавани и към двамата, като Кирил имаше водещото слово, но и Минко се включваше и допълваше в отговорите своя партньор.
- Честитим ви шампионската титла. За нас е показателно, че Вие уж в една напреднала за активния спорт възраст, намерихте сили да се преборите с много по-младите си конкуренти, та даже и да ги победите. Кое ви вдъхнови за вашата втора спортна младост?
- В Тенри Джудо дойде един руснак, 2 пъти Световен шампион. Първенец на Русия, който в момента е на 57 г., активно се занимава с джудо и това много ни впечатли и вдъхнови. Той не е спирал своите участия в активния спорт и е също многократен шампион на Америка. Така с този негов пример и с нашите съответно 37 и 43 г., сме просто като деца при него и това много ни зарежда и амбицира.

- Как една такава интензивна професия като вашата се съчетава така, че имате възможността и желанието да се борите в рамките на максималното и да достигнете върха?
- Въпрос на воля и желание. Сега, когато кризата удари всички сфери на икономиката, малко повече е времето за тренировки. Футболът също много помага, понеже и съботата, и неделята са също много ангажиращи с моите участия. Играя в два отбора, а във вторника и срядата заниманията са ми в залата.
Ние и там трябва да показваме своите възможности и знания и съответно да предаваме своя опит.
И както разбирате, е нужен специален подход към начинаещите.

- Какви качества създава този спорт?
- На дисциплина, дух и постоянство. Трудолюбивостта е също задължителен фактор в изграждането на спортиста.

- Контузиите постоянен спътник ли са в спортната кариера?
- Контузии има и се получават. Това е неминуемо с всеки един физически спорт. Даже за себе си мога да кажа, че на състезанието се борих със счупен пръст (малкия) на крака. На няколко пъти в други случаи съм си чупил и ръцете, усуквах връзки. Но това е част от играта. Затова пак казвам, това е най-мъжкия спорт, защото въпреки трудностите, трябва да се стиснат зъбите и да се продължи.

- За да преминеш в следващия кръг, каква е точковата премия, необходима за победата? Как се оценява състезанието?
- В джудото точковите оценки са с японски имена. Това са юко, вадзари и за чиста победа - ипон (хвърляне с падане на плешките). Всяка една среща е с продължение от 5 минути, като си оценяван от 3-ма съдии, 2-ма в ъгъла и 1 централен.
Има и отделна комисия, която цялостно следи състезанието и съдиите. Чрез записи се следи и за изпълненията или ако има недоразумение при оценката.

- Ако все пак се получи равен резултат след 5-те минути, тогава как се постъпва?
- При тази ситуация се дава продължение от още 3 минути, тогава се играе по правилото за златната точка - т.е. този, който първи направи хватка, печели. Ако пък пак се стигне до равенство, тогава съдиите оценяват кой е бил по-активен и той побеждава.

- Колко са категориите?
- По килограми те се поделят на тези между 60, 66, 73, 81, 90, 100, 100+ за мъже, жени и деца. Те също биват open и masters.

- Казваш, че няма ограничение във възрастта на участие. Тогава нормално ли е да се срещнат 20 годишен срещу 60 годишен състезател, да речем?
- Ако групата е open и ако 60 годишният състезател се чувства достатъчно подготвен, то няма проблем за неговото участие, понеже това е неговата воля. Но има и едно друго разделение - мастърс, в категоризация по годините от 30-35, от 35 до 40, от 40 до 45, от 45 до 50, от 50 до 55 и 55 до 60. Младите не могат да отидат при възрастните, но обратното е допустимо.

- Какво представлява спорта джудо?
- Джудото произлиза от Япония, където там се определя като начин на живот. Основател на джудото е Джигоро Кано. Отначало джудото е вид самоотбрана и е било бойно изкуство. Тогава се е казвало джио джицу. Джио джицу изчистват бойните хватки и го правят спорт впоследствие. Олимпийски спорт.
Джудото е вид защитен спорт с хвърляния, задушавания и ключове на ръцете. Използва се и екипировката за прилагане на хватки. Джудо кимона. Национален спорт на японците е и е на високо ниво там.
Като ранг се започва с жълт колан, след това оранжев, зелен, син, кафяв, черен. В черния се започва с дановете - от 1-ви до 9-ти дан.
Тези данове в България бяха в зависимост представянето по състезанията и това как се покриват нормативите за знания пред комисия от професори или легенди в спорта. Провеждат се изпити по техниките и се дава следващата степен.

- Каква е вашата цел?
- Чрез типичните ни български качества да се изявяваме и да участваме в колкото се може повече състезания. Ще се опитаме да развиваме този спорт и сред нашата колония.
Ако един ден можем да открием българска школа тук, в Щатите, смятам, че до голяма степен ще осъществим нашите мечти.

- В първенството на САЩ коя страна представлявахте?
- България, с български трикольор и наш паспорт.

- Предстои още едно състезание на 26 и 27 август в Маями и на този National Championship ще се състезавате и двамата. Какви са там целите?
- Ако победим и там, следващата стъпка е Световното първенство в Токио.

- Световното първенство ли е с най-престижната награда в този спорт?
- Не, Олимпиадата е върхът поради статута на спорта.

- На външен вид сте много спокойни, благи характери, добри момчета, а в същото време участвате в един много труден спорт.
- Силата на човека се показва в залата, а не да си страшилище и плашило по улиците. Спортът няма и не трябва да се свързва с реалния живот в смисъла на представителност.
Всичко, което съм постигнал в живота си е благодарение на спорта и джудото. За мен джудото е най-мъжкият спорт.

- Помагал ли ти е спортът в междуособици на улицата?
- Многократно. Външният вид може и да заблуждава. Както някои казват, “може да съм кифла, но знам хватки.” Разбира се, тренираният човек, професионалистът знае какво прави, той трудно може да бъде предизвикан и да се занимава с дребнавости и “малки хора”. Дребните душици не могат да ни предизвикат, защото ние сме си поставили много по-завишени цели.

- Каква е подготовката ви за създаването на български джудо клуб в Чикаго?
- Разчетите вече са направени. Говорили сме с много хора. Ние и двамата имаме завършени школи за треньори. Имам висше образование в България, ВИФ. Тук също сме защитили квалификациите си.

- Кой може да спортува този спорт?
- Всеки един човек. От деца до 60 г. възраст. Без ограничение в килограмите.

- Колко часова е тренировката?
- 1:30 часа е достатъчно. И през ден е добре.

- И двата спорта самбо и джудо ли ще се практикуват?
- Клубът ще бъде само за джудо. Джудото и самбото са доста различни спортове. Например произходът, както казах преди, на джудото е от Япония, а на самбото от Русия. От там са също и разликите, поради различния манталитет на двата народа. В самбото например има захватки с крака, каквито в джудото отсъстват. Самбото се приближава повече към борбата като спорт.

- Скъп ли е този спорт, ако човек реши да се захване с него?
- Както в повечето спортове, и тук има екипировки - кимоно, което струва около 150 долара.
Вече в клуба, където се тренира, за уроци се плаща около 100-120 долара. Но самото спортуване е едно възстановяване, психическо отпускане след работа, което няма равно по себе си и е изключително полезно.

- Какви са физическите натоварвания?
- Тялото се натоварва във всяка една своя част максимално. Това е комплексен спорт, в който всички мускули взимат участие.

- След този забележителен успех, мислите ли, че борбата за следващата титла ще е по-лека?
- Виж, това са ни първите официални състезания от много време насам. Може би сме изненадали много хора, но от сега нататък пък ние ще бъдем още по-сериозни в подготовката си.
Естествено, за доверието, което ни се гласува и основно към главните наши спонсори от компанията Amerifreight - Павел и Румен Вълневи, ние изпитваме една голяма благодарност за тяхната великодушна подкрепа и подаването на ръка в трудния момент, ние високо ценим. Ако те не бяха се отзовали, ние може би въобще нямаше да участваме в този шампионат. Единствени те бяха тези, които не се подвоумиха на молбата за помощ.

- Те са спортни люде, спонсорират и футболния отбор ФК България. И както се вижда по един много приличен начин, без short cuts, а с достойнство и с екипи по най-високите спортни стандарти, така че представящите се спортисти да са със самочувствието и настройката на сериозна спортна сила.
- Точно така. Още в първото ми обаждане, към мен нямаше много въпроси защо и евентуално какви дивиденти могат да се извлекат, а чисто по човешки двамата братя без много разправии ни предоставиха своята помощ. Павката само с думите си ми даде един голям стимул, като каза, че за един такъв човек като мен приказките са излишни и веднага ме покани в техния офис.

- А как те ви подпомогнаха?
- Във всичко, което бе свързано с транспорта, участието и съответните такси, хотел, храна и каквото още беше необходимо.
Минко, моят треньор, също се включи и помогна много и така тази тяхна подкрепа и доверие ме вдъхновиха и окрилиха и реших своята благодарност да изразя със съответни резултати в състезанието. Треньорът ми достави специално ново кимоно, японско, модерно, така че резултатите в този шампионат са общи и всеки един поотделно има заслуга за тях.
С моята си униформа, вече 10 годишна, не исках да се разделя, може би защото имах сантименти към нея, но от клуба за самото състезание ми дадоха едно кимоно на заем, за да не се развявам там като гащник, но на самото първенство Минко ме изненада с чисто нов екип и така вече станахме съвсем от класа.

- В заключение какво още бихте искали да споделите?
- Дай Боже за българските спортисти тук да се намерят още спонсори като нашите, защото ние имаме голям потенциал като цяло, но много често финансите се оказват непреодолима бариера. Нека бизнесът им да върви и процъфтява и все така да откликват на задаващите се нужди. Ние като джудисти се надяваме да ги запалим още повече по спорта, та и те да се включат в спортната подготовка и да тренират. Защото почти всички етноси имат своите клубове и в другите спортове, а за нас, освен футбола, като че ли те са рядкост. А качества имаме и не сме никак по-долу.
И ако Господ помогне, би било добре и ние да съдадем български спортен клуб, така че да продължим традицията в нашите си български успехи.
Много хора сякаш обещават, но остава само да си удържат на думата.

- Предполага се, че вече ще се занимавате само със спорт и ще оставите трудния и тежък транспортен бизнес.
- Засега не е възможно, защото чрез него се издържаме, а за спортния клуб освен сградата и условията за подготовка, ще са нужни татамита (тепих за джудо) - специални дюшеци за схватките и ако дай Боже, клубът се разрастне, тогава може би ще се откъснем и ще се насочим главно към спортните занимания с треньорска дейност и мениджмънт.

На всички, които имат отношение към нашия спорт, желаем още много приятни и неповторими емоции. Вашата подкрепа ни окриля и ние високо го оценяваме. Желаем ви много здраве и късмет и успехи в трудните моменти!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”

продължава>

Литекс - Шампион!

stefka.hristozova@gmail.com (Gong.bg) — Fri, 07 May 2010 14:31:16 GMT

Литекс стана шампион на България по футбол за трети път в историята си, след като победи Локомотив Пловдив като гост с 3:0. Така и на теория, 11 години след последната си титла, “оранжевите” вече са сигурни първенци. До края на шампионата остават два кръга, а Литекс има 64 точки и е на седем пред втория в подреждането ЦСКА, което го прави недостижим на върха.
продължава>

Eмил Тончев - супершампион!

stefka.hristozova@gmail.com (Ангел Георгиев) — Thu, 29 Apr 2010 13:52:18 GMT

Последният турнир от продължаващата вече 16 състезателни седмици серия “Мастерс”, приключи главоломно с много поврати и класически преплитания относно крайното класиране. Буквално до последното отиграване.
Интригата в този турнир се подклаждаше от гъстотата в подреждането на 3-мата челни състезатели от временното Генерално класиране, даваща шансове за екскурзията до Лас Вегас, за всеки един от тях. На гросмайстор Стоян Стоянов бе нужна само 1 точка (т.е. 3-то място) за утвърждаване на челното място, за втория претендент - 3 т. (т.е. 2-ро място), а за “шотландския” боец Емил Тончев, 3-ти до момента, бе нужна само и единствено победа, съпроводена с евентуално непостигане на целите на предните двама.
С претенции за добро познаване на спорната игра и с желание да вгорчат представянето на челниците се явиха общо 7 състезателни двойки в лицето на Георги Георгиев и Иван Цветков, Калин Калинов и Виктор Димитров, Ангел Петков и Добри Георгиев, Румен Шумаков и Дончо Вучков и Пламен Петревски в партньорство със Стоян Стоянов, Емил Тончев с Иван Драганов, Петър Бочуков и Ангел Георгиев.
Играта действително бе напрегната и интересна. От състезанията от първия кръг, зависимостта към преминаване във втория, от решаващо значение бе и точковата разлика от отделните двубои. Компромиси нямаше. Все пак напълно закономерно 3-те “заинтересовани” двойки заедно с тази на Калин и Виктор преминаха квалификационната бариера.
В тези полуфинални двуби една въпросителна щеше да отпадне мигновено, понеже преките конкуренти в първия полуфинал се озоваха в директен сблъсък, който запазваше победителя в спора за 1-во място, а загубилият губеше всякакви шансове.
Трябва да отбележим, че в тази надпревара съвсем неочаквано и доста ентусиазирано бе участието на Калин и Вики, оказали се препъникамък в първата възможност на Стоян Стоянов да се добере до 1-во място. С новото попълнение - Тончо Пачеманов, играта и възможностите на шахматния цар се увеличиха, но безпристрастната игра на техните опоненти, наситена с куп анонсирани и скрити “привилегии, се оказа непосилно препятствие. Знаем, че Виктор се бори като лъв за всяко призвание, без сантименти и това негово характерно поведение и този път изстреля него и партньора му към последната кота в борбата за първото място. Без специален интерес и възможности към крайното класиране, само самата идея за победа бе достатъчнен лакмус за тяхната безкомпромисност, и това даваше разкрепостеност на играта им.
С Калин си бяха разработили система и те бяха твърдо убедени, че ще работи за крайния им успех. Прибавяме опита и водителството на “железничаря”, който също бе значителен фактор.
Разбира се, думата за това се представи и пред другите двама претенденти - Емката и Иван.
Печелейки своя полуфинал, партньорите от новия “син” футболен тим “България” явно бяха настроени само за победи в този ден (имайки в предвид квалификационните срещи от турнира и по-раншния футболен разгром с 4:0 на представителния им ФК България, където те имаха подобаващо участие.) При тях спортният дух и настройка явно са си вродени и нямаше нужда от каквато и да е мотивация.
Междувременно последната надежда за спечелване на точка в спора за третото място за гросмайстор Стоянов отново не получи материално измерение. Просто този ден шансът му беше обърнал гръб.
Някои може да кажат, че точно противна бе ситуацията в играта на гореспоменатия вече футболен - бриджьорски в тази ситуация тандем, но истината бе, че пред упорството и стремежа за максимално добро представяне, без значение от страничните ефекти, играта на Иван Драганов и Емил Тончев бе на най-високо ниво. Така във финалната среща, победата им дойде съвсем закономерно. С респект им честитим шампионския приз и отдаваме заслужено уважение към техните изяви.
Честито, шампиони и успехи в следващите издания!

Крайно класиране на турнирите за купата на вестник “България”
1. Емил Тончев - 25 точки
2. Стоян Стоянов - 24 точки
3. Ангел Георгиев - 22 точки
4. Виктор Димитров - 15 точки
5. Тончо Пачеманов - 11 точки
6. Петър Бочуков - 10 точки
7. Пламен Петревски, Борислав Борисов, Ивайло Йорданов, Дарина Демрева - с по 9 точки
... и дълъг лист от участници с по-малък точков актив.

С тази последна изява на този наистина интригуващ спортен маратон, спортната редакция на в. “България” изказва своята искрена благодарност към всички участници от всички възрастови групи и пол, представили себе си и своята национална пъстрота и характер по възможно най-добрия начин. За представителите от различните щати, пренебрегнали трудностите на разстоянията и всякакви други материални утежнения, изрично и най-авторитетно отдаваме дължимото. Защото стимулът за изява не бе единственият притегателен фактор, а мислим, че бе нещо по-съществено и значимо. А това бяха новосъздадените приятелски взаимоотношения и връзки, намереното сходство и неповторимост от емоциите към любимите игри, отново възкръснали и приложени с типично нашенския си заряд и на американска земя.
Благодарим за вниманието и уважението и желаем крепко здраве и успехи в другите житейски посоки и спортни направления, като споменът, който сътворихте, ще остане незабравим.
До нови срещи, приятели!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в.“България”
продължава>

Империята отвръща на удара

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 15 Apr 2010 12:39:24 GMT

Битката в турнирите за купата на вестник “България” е пред своя финален епилог

Страстната седмица на спортните битки започна още в средата на седмицата на арена “Механата”. Тогава още две отявлени агитки, след много вълнения и страсти в един изпълнен с много повратности футболен спектакъл между Манчестър Юнайтед и Байерн Мюнхен от Шампионската лига, бяха отправили един много предизвикателен залог една към друга и съответно към своите лидери - Да се вземе скалпа на загубилия тартор.
Да, точно така, в буквалния смисъл. А главните герои бяха съсобствениците Румбата и Иван. Така че бе голямо шоу с подскачания и закани с въздишки и пъшкания с наточен скалпел, витаещ от единия към другия перчем, защото и развитието на мача бе такова.
Така че за съботните двубои в белота двамата събратя по бизнес и общение пак бяха заедно и се сражаваха в единна спортна двойка, само дето Ванката бе в по-боеви вид.
На общото сражение се явиха 12 белотни двойки, като непредвидимостта в развръзките и в тази надпревара бе във всеки един двубой.
Сформирани чрез теглене на жребий бяха 2 квалификационни групи.
В група А един срещу други застанаха както следва:
Пламен Петревски и Борислав Панков срещу Валентин Велев и Иван Иванов, Стоян Стоянов и Неделчо Цветков срещу Виктор Димитров и Красимир Иванов, Иван Цветков и Румен Ковачев срещу Сашко Стаменов и Страхил Матеев.
В другата група В, противниковите двойки бяха следните:
Ангел Петков и Добри Георгиев срещу Радко Аладжов и Сашо Живков, Румен Шумаков и Дончо Вучков срещу Борислав Борисов и Ивайло Йорданов, Гроздан Желязков и Жельо Стоев срещу Анатоли Вътев и Ангел Георгиев.
Поради нечетния брой двойки, регламентът отреди за четвъртфиналите да се класират всички победители от горните двубои, плюс най-добрата загубила двойка (според получените резултати от първия кръг), така че в четвъртфиналите действително достойно място заеха 8-те най-подготвени тима.
Предварителният жребий отреди и реда на последвалите срещи, а битката продължи на още по-високо ниво и с още по-разпалени чувства.
Тук отбелязваме драматичния двубой между Валентин и Иван срещу Виктор и Къната, както и на Румен и Дончо срещу Анатоли и Ангел. И двете срещи се стигна до драматични обрати. От 0:2 за едните до 3:2 за другите. Жалко бе за Вальо, че неговият партньор напусна битката и той бе в невъзможност да продължи. Двойките на Ангел и Добри и Пламен и Борислав спечелиха с по-голяма лекота своите срещи съответно срещу Радко и Сашо и Иван и Румен.
За неделния финален ден едни срещу други се изправиха Виктор и Къната срещу Пламен и Борето и Ангел и Добри срещу другия Ангел и Анатоли.
Залогът беше голям, борбата оспорвана, прехвърчаха искри.
Но в крайна сметка победите изтръгнаха Пламен Петревски и Борислав Панков за финална среща срещу Анатоли Вътев и Ангел Георгиев.
За 3-то място Виктор и Къната отново нямаха ден и Ангел Петков и Добри Георгиев се окичиха с бронза. За финала, обаче Анатоли получи подкрепа. Неговата чаровна съпруга, майка му и невръстната му дъщеричка пристигнаха точно навреме и изляха като че ли с ведро нови живителни сили в неговото представяне и това неминуемо доведе до съответния резултат. Те си го подкрепят и в другите спортни битки, но сега тяхното присъствие като че ли бе най-осезаемо.
Честито, шампионе!

След резултатите от този турнир, Генералното класиране за Голямата награда на вестник “България” придоби следния вид:
1. Стоян Стоянов - 24 т.
2. Ангел Георгиев - 21 т.
3. Емил Тончев - 19 т.
4. Виктор Димитров - 12 т.
5. Тончо Пачеманов - 11 т.
6. Пламен Петревски, Борислав Борисов, Ивайло Йорданов, Дарина Демирева, Петър Бочуков с по 9 т.
Следват голям брой състезатели с по-малък актив, но тези горепосочените ще са в ядрото за определянето на крайния победител.

Поради технически проблеми последният турнир по бридж се пренасочва за събота, 24 април с начален час 10:30 ам, в същия игрален пункт - ресторант “Механата”. Искрено се извиняваме за евентуалните недоразумения, но така е в Америка, ние не можем да разполагаме с времето си.
Благодарим за разбирането!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

Снимки: вестник "България"
продължава>

“Чикаго” шампион в Централната дивизия след 4:1 над ...

no_email@example.com (Ekipnews.com) — Thu, 08 Apr 2010 12:40:47 GMT

“Черните ястреби” от Чикаго спечелиха титлата в Централната дивизия на НХЛ. В неделя вечерта те победиха като домакин “Калгари” с 4:1, а в същото време “Детройт” загуби от “Филаделфия” с 3:4. Това е първа титла в дивизията за “Чикаго” от 17 години насам и едва 4-а в цялата им история.
Словакът Томаш Копецки и Трой Брюър поведоха “Ястребите” с два гола през първата третина, а Патрик Кейн добави още една шайба през втората, преди защитникът Иън Уайт да вкара единствения гол за “Калгари”. В последната част Дъстин Бифълин затвърди победата на Чикаго с четвърто попадение.
Финландецът Анти Ниеми също имаше силни изяви на вратата на домакините, отразявайки 25 удара за успеха.
Загубата почти сигурно оставя “Калгари” извън плейофите. Седмица преди края на редовния сезон “Пламъците” имат мач повече, а вече изостават и с 2 точки от 8-ия на Запад “Колорадо”.

Ekipnews.com

Иван Марковски - новият безкомпромисен шампион!

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 25 Mar 2010 12:51:51 GMT

Време студено, ветровито, снеговалеж. Природната картина, каквато бе изминалата събота, обикновено асоциираме с неподходящи условия и тежък терен за игра, които са предпоставка за непредвидими от спортна гледна точка резултати.
Но в противовес на климатичните амплитуди, не така стояха нещата във финалния сблъсък при табладжиите. В добре затоплената и уютна спортна “Механа”, с чаровни и ласкави усмивки на обслужващия персонал, атмосферата за “спортистите” бе повече от отлична. Да, може би много от желаещите за участие се възпряха поради лошото време, но така или иначе отчитаме отново пълна зала.
В отсявката за финалните двубои се определиха следните 2 групи за осминафиналите.
С водач Емил Тончев, спортната Темида отреди преките противници за големия приз на нашия вестник да се озоват точно в неговата група. Така че за Емката нямаше аванти по пътя към върха и Пламен Петревски, Неделчо Цветков, Методи Поповски, Стоян Стоянов, Ангел Георгиев, Филип Хаджиев и Анатоли Вътев направиха всичко възможно да не облекчат живота му.
От друга страна пък, в другия поток се събраха почти всички “майнички”. Под обсега на опитния боец Ангел Петков попаднаха Петър Бочуков, Иван Цветков, Катя Бешпарова, Валентин Велев, Иван Марковски, Виктор Поповски и Бориска Иванова.
Победителят във всеки от директните двубои се определяше при 2 победни седмици от 3 възможни, като по-нататъшното участие е в поток от предварително представената схема на турнирния маратон.
След много напрегнати игри, за четвъртфиналите предимството бе за Емил, Неделчо, Стоян и Анатоли в група А и за Виктор, Иван Марковски, Ангел и Иван Цветков в група В.
Особено оспорвано се разиграха срещите Емил Тончев - Пламен Петревски, Неделчо Цветков - Методи Поповски, Ангел Петков - Петър Бочуков, Виктор Поповски - Бориска Иванова и Иван Марковски - Валентин Велев, като те достигнаха до абсолютния игрален лимит.
В четвъртфиналните двубои отчитаме не по-малко интрига и заряд.
В група А се срещнаха Емил Тончев с Неделчо Цветков и Стоян Стоянов с Анатоли Вътев, а в група В Виктор Поповски с Иван Марковски и Ангел Петков срещу Иван Цветков.
Така се получи, че пловдивската гвардия сама се обезкървяваше (понеже по жребий играеше помежду си) и по пътя на славата нейното присъствие съвсем се топеше.
След нови двуостри сеанси, приключили в късните вечерни часове, финалната четворка се оформи по следния начин: Емил срещу Анатоли и Ангел срещу Иван Марковски.
Така за полуфиналите в неделния ден се заредихме с много търпение и напрежение към очаквано непредвидими повратности.
Основната характеристика за финалите бе, че Емил Тончев, който влага много хъс и жар в спортните си изяви, отново представи най-доброто от себе си, за да достигне до заветния финал (където още не е печелил), докато Иван Марковски направи впечатление с хладнокръвността и увереността си, с която той води спортните сражения.
Бавно и методично преодоляваше всяка една преграда.
Така в крайна сметка, практически най-усърдните и най-добре подготвени състезатели с пълно право и авторитет застанаха един срещу друг за шампионския приз, като Иван и Емо имаха качествата и способностите да изковат крайната победа.
В тази среща на темперамент и морална издръжливост везните на победата се залюшкаха към едната и към другата страна.
Но нека не пренебрегваме и един друг немаловажен фактор в този тип игри. Това бяха зарчетата - как вървят, как се хвърлят. Други биха описали ролята им с наличието на късмета.
Гросмайстор Стоянов, който е на ти с теоретичните концепции от шаха, обяснява резултатите в таблата предимно с този фактор, а именно късметът. Защото при равни добри качества на състезателите, той е този, който те прави по-добър в определения ден.
По наше скромно мнение обаче, и на “зара” може да се противодейства - чрез нестандартни технически прийоми... с други думи каръкът може да се разчупи и така да се промени хода на развитието на играта.
Така или иначе, в крайна сметка много са факторите, които съчетават майсторството на даден изпълнител и за този финален ден повечето бяха в арсенала на Иван Марковски и той бе този, който заслужено изкова крайната победа. Трудно, но безспорно. За авторитетното представяне - нашите поздравления, а за коректното изпълнение - адмирации. Честито, шампионе!
За трето място Ангел Петков спечели служебно срещата си срещу Анатоли Вътев поради контузия на последния (беше си загубил гласа) и така той пак се изкачи на почетната стълбичка. За Анатоли остават насърченията за шампионско звание в коронната му дисциплина - футбола, не че възможностите му в седящите дисциплини са малки.
С набраните 3 точки за това второ място Емил Тончев скъсява дистанцията от временния водач Стоян Стоянов (24 точки) в генералното класиране и с общо 19 точки засега има основателни надежди за краен успех.
Поради наближаващите Великденски празници (4 април) и дългоочакваното дерби в Българския футболен шампионат между Левски и ЦСКА (27 март), маратонът от нашите състезания на седящите спортове е предвидил временно прекъсване
Но битките ще продължат и следващите изяви са за играчите по белот на 10 април, със същия начален час 11 ам, на същата спортна арена - “Механата”.
За широкия отклик и качествените изяви от настоящите и бъдещи изпълнения на майсторите от най-традиционните български състезания на маса, нашата - на целия екип на вестник “България”, най-дъблока благодарност и благопожелания за мирни и щастливи Великденски празници!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

Снимки: вестник “България”
продължава>

“Старият” - нов шампион, позната фигура на ...

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 19 Mar 2010 20:18:03 GMT

Изминалият уикенд отново събра под купола си разпалени, жадни за отмъщение страсти. Натоварената извън спорта програма на организаторите отдалечи във времето нуждата за очакваното стълкновение, но със специално ангажирания календар пък се даде възможност за появата на нови и пълни с жажда за изява шахматни дарования. Разбира се, лошото време не бе най-добрият ни партньор и това бе сякаш фактора, който разколеба участието на някои от 30-те предаврително заявили се състезатели, но въпреки това и този път появилата се шахматна гвардия бе респектираща.
Бяха предложени много предварителни схеми за провеждане на това състезание, но в крайна сметка пак се утвърди груповия вариант. В четирите предварителни групи с по 5-ма състезатели в някои от тях, само водачите бяха поставени (предвид досегашното им представяне и натрупания коефициент ЕЛО), за всички останали състезатели жребият бе пълен.
Така в групата на Dani Fraats намериха място още Виктор Поповски, Станимир Солинков, Кирил Христов и Неделчо Цветков. Направи впечатление летящият старт на бай Неделчо. След поредни 3 негови победи, последният му двубой с лидера Dani Fraats определи водача в групата, но и двамата имаха вече място на четвъртфиналите. Ето и хронологията на изиграните двубои:
Виктор - Неделчо 0:1
Станимир - Кирил 0:1
Неделчо - Станимир 1:0
Dani - Виктор 1:0
Станимир - Dani 0:1
Кирил - Неделчо 0:1
Dani - Кирил 1:0
Виктор - Станимир 0:1
Крил - Виктор 1:0
Неделчо - Дани 0:1
Във втора група - голяма изненада. “Новопоявилите” се Димитър Пампиров и Васил Бойчев, заедно с Рашко Гълъбов и Мартин Стойчев, замалко не изхвърлиха от борбата сочения за предварителен фаворит и досегашен шампион - гросмайстор Стоян Стоянов, още в предварителните срещи.
Вижте сами статистиката и отсъдете:
Марто - Васил 0:1
Рашко - Димитър 0:1
Васил - Рашко 1:0
Стоян - Марто 1:0
Рашко - Стоян 0:1
Димитър -Васил 0:1
Стоян - Димитър 0:1
Марто - Рашко 0:1
Димитър - Марто 1:0
Васил - Стоян 0:1
След изиграните срещи се получи така, че 3-ма играчи в челото трябваше между себе си да разрешат спора в така получената въртележка. По невъзможност за участие във финалния тур в неделя, донякъде Димитър сам облекчи спора, като сам предостави на своите опоненти да определят водача за следващия кръг в една само тяхна среща. Спечели Стоян, но за всички присъстващи остана приятната загадка за изхода при едно друго стечение на обстоятелствата.
В трета група за лидера Пламен Петревски нямаше сериозно противопоставяне. Срещу своите опоненти Тодор Гецов, Дафчо Атанасов и Ангел Георгиев, той бе безапелационен.
Развоят на двубоите протече така:
Тодор - Дафчо 0:1
Пламен - Тодор 1:0
Ангел - Дафчо 1:0
Тодор - Ангел 0:1
Дафчо - Пламен 0:1
Пламен - Ангел 1:0
И в четвърта група за предварително поставения водач Борислав Борисов нямаше конкуренция. Той спечели всичките си партии в предварителния кръг. Приятно впечатление с представянето си обаче остави Горан Цолов, който също се класика за четвъртфиналите. За младия представител Методи Поповски отбелязваме също съществен напредък, въпреки трудността да играе срещу къде по-опитни опоненти.
Съжаляваме, но ангажираност на Иван Цветков и пастор Георги Киров прекрати скоротечно тяхното участие. Това присъди служебни победи на опонентите им, но дори и за кратко, тяхното присъствие бе високо оценено.
Горан - Иван 1:0
Методи - Георги 1:0
Иван - Методи 0:1 сл.
Боби - Горан 1:0
Методи - Боби 0:1
Георги - Иван 0,5:0,5 сл.
Боби - Георги 1:0 сл.
Горан - Методи 1:0
Георги - Горан 0:1 сл.
Иван - Боби 0:1 сл.

Вторият кръг (четвъртфиналите) срещна победителите срещу вторите в другите групи в регламент до 2 победи от 3 мача.
Ако направи впечатление на уважаемия читател, видно бе, че нито една партия не завърши наравно до този етап на турнирната борба. Всички състезатели бяха наточили яко шпагите и се водеше безкомпромисна битка до последен дъх, до последна фигура. Примиренчеството напълно отсъстваше.
Ве пак предварително представените лидери достойно отстояха завоюваните позиции и от тук нататък изненади не се допуснаха.
Така Дани, Стоян и Боби спечелиха чисто (с 2:0) съответно срещу Васил, Неделчо и Ангел, а само при Пламен се достигна до трета партия, където Горан отстъпи с 2:1.
Финалите в неделя противопоставиха на полуфинала Dani Fraats срещу Дани Петревски и Борислав Борисов срещу Стоян Стоянов.
В първия полуфинал сякаш пренапрежението направи лоша шега на Пламен и той на два пъти се размина с успеха от печеливши позиции.
Dani стоически и заслужено се придвижи към финала с краен резултат 2:1.
От втората среща на полуфиналите гросмайсторите Борисов и Стоянов направиха един същински шедьовър. Достойно оценени за представянето си, те бяха също аплодирани, като тук Стоян взе две поредни победи.
Още не освободен от напрежението, Боби загуби и двубоя за 3-то място след победа (2,5:0,5) на Пламен.
В мача за първото място и в този заключителен турнир от тура на шахматните прояви, отбелязваме безкомпромисен финален акорд на досегашния ни шампион Стоян Стоянов. Той нe остави никакви надежди за Dani Fraats и след чиста победа от 2:0 завоюва шампионския приз. За нашия американски гост също признание за самоотвержената игра, а второто място е едно действително високо признание за него.
С получените 6 точки за първото място за Стоян, 3-те точки за Дани и1 точка за Пламен, временното генерално класиране за Голямата награда - екскурзия до Лас Вегас, е в следния вид за челните 6 представители (Евентуалните размествания в следващите състезания по табла, белот и бридж ще представяме също само първите 6 претенденти в предвид голямото число състезатели в ранглистата).
1. Стоян Стоянов - 24 т.
2. Емил Тончев - 16 т.
3. Ангел Георгиев - 15 т.
4. Виктор Димитров - 12 т.
5. Тончо Пачеманов - 11 т.
6. Борислав Борисов, Ивайло Йорданов, Дарина Демирева и Петър Бочуков - 9 т.
Тази събота, отново от 11 ам; в същата “игрална” зала е финалният кръг при табладжиите.
С пожелание за успех поради големия интерес изрично апелираме и за точност по време на регистрирането. Напрежението е голямо, а времето ограничено, така че нека всички състезатели да покажат своята най-добра страна.
Благодарим на всички за подкрепата!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

снимки: вестник "България"
продължава>

Ню Орлиънс спечели за първи път Супербоул

no_email@example.com (Gong.bg) — Fri, 12 Feb 2010 18:50:47 GMT

Отборът на Ню Орлиънс е новият спечели по категоричен начин тазгодишното издание на Супербоул. Отборът триумфира в един от най-популярните спортове в САЩ, след като победи на финала по американски футбол състава на Индианаполис.
Ню Орлиънс се наложи по категоричен начин над своя съперник с 31:17 в Маями.
“Светците” от Ню Орлиънс за първи път в своята 43-годишна история достигат до финал на Супербоул, докато последната победа на Индианаполис в Супербоул бе през 2007 година.
“Светците” решиха финалния мач шест минути преди края, когато за първи път поведоха в резултата след тъчдаун на Джереми Шоки след пас на куотърбека Дрю Брис /24:17/.
Две минути по-късно защитата на Ню Орлиънс пресече пас на коутърбека на Индианаполис - Пейтън Манинг, а след това Трейси Портър пробяга с топката 74 ярда, за да направи финалния тъчдаун /31:17/.
Куотърбекът на “Светците” Дрю Брис бе избран за играч на мача. Брис направи 32 успешни паса от 39, от които два паса за тъчдаун.

Gong.bg

Националното първенство излъчи своя пръв шампион ...

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 08 Jan 2010 05:13:04 GMT

В своята история българският народ е изписвал своите върхове само когато е бил сплотен в моментите на единение, на всекупно въодушевление и непривичен порив към достигане на заветната цел.
Още нашият праотец Хан Кубрат ни е дал напътствие за това чрез примера със снопа съчки. Сега този девиз е изложен с пожелание да бъде водещ в нашия живот за политици и народ в арката на българския Парламент.
Мъдрост, писана и потвърдена с много мъка и кръв.
А колко често се водим от поуките и ги прилагаме в нашето ежедневие?
Те са ценни и с неугасваща сила, тъкмо защото са надживели времето си и са приложими всякога.
Имайки тези размишления, ние не откриваме нищо ново, а само искаме да приведем още едно доказателство пред нашите читатели, че действително когато “дружината е сговорна”... делото е добро и резултатът, мислим, че също.
Инициативата, подета от редакцията на вестник “България”, явявайки се основен спонсор, футболната лига Next Level Soccer - организатор и основните изпълнители - 9 ентусиазирани отбора от съцати момчета, обединили усилията си в една надпревара - която всички ние гордо нарекохме Национален футболен шампионат. Организиран спонтанно и с огромно желание, в съчетание не само със спортните качества на участващите, но обединени от идеята да се направи нещо типично българско и на ниво, събра усилията на спортните хора в странство за един наистина неповторим български празник.
Някои ще кажат, какво пък толкоз - събрали се и ритали топка.
Ние ще отговорим - да, ритането на топка го имаше, но бе качествено. Оставяме на зрителите да преценят към кое първенство биха приравнили показания футбол.
Отборите не бяха съставени от професионалисти, но играеха професионално. Не бяха максималисти, но се бореха за всеки един мач като за световната купа. Главоболията идваха не от ролята на субективния фактор, а от непредвидимите трудови условия на участващите.
В тези студени снежни времена, когато повечето от състезателите се борят за своето препитание с тежките и безкрайни транспортни изпитания, тяхно бе неистовото желание на всяка цена да са навреме за съботния мач. Четяхме го по изпитите им лица, кървящите им очи... и от усмивката на удовлетворението, че са успяли след многото лишения да преборят умората и неприятностите. Изкъсо се следяха собствените и противникови изпълнения. Всяка точка и отбелязан гол не убягваха от прецизната равносметка и тактическа далновидност. Не на последно място отбелязваме и участието на спонсори и спортните деятели, допринесли със своята щедрост за колоритността на спортните екипи и за украсата на спортната зала. Чрез своите транспаранти и тимови знамена те допринесоха за една неповторима обстановка.
Естествено, това са нюанси зад завесите на действията, но си заслужава да се знае за тях. Това не бе просто игра, а усилие за самодоказване и утвърждаване.
И в крайна сметка, други биха попитали къде и каква е ползата, каква е равносметката?
В тона на разискваните мисли, отговаряме, първо бе успех, че се събрахме стотици хора, обединени в една идея; второ - покрай цар Футбол общувахме и се опознахме, обменихме чувства, мисли... и бизнес идеи, ако щете, за да си помогнем едни други, когато нуждата почука. Трето, на другите националности, също достойни участници, показахме, че и от българите е излизало и ще излиза нещо добро и то с положителен завършек... И накрая, (не че не можем да представим повече предимства) спортът като спорт укрепва здравето и понеже ние искрено искаме нашего брата да е предимно здрав (късметът си му е вроден). Това е наша позиция. Да напътстваме и утвърждаваме спорта и всички негови прояви и чрез него на нашите хуманитарни стойности.

Последен кръг на Националното първенство

1-ви полуфинал
Пирин - Олимпик
1-во полувреме 5:1
Краен резултат 9:3
Младите футболисти на Олимпик са имали и по-успешни представяния срещу опитния си съперник. На всичко отгоре отново основни техни единици липсваха и това предреши мача още в неговата начална част.
Пирин бързо взе преднина в резултата и това успокои техните редици. Играта, изцяло под техен контрол, не предвещаваше изненади, но пък доразкри голмайсторските умения и у някои други играчи - застаряващи тигри..., които до този момент бяха повече фактор мотивация. Който си го може... то не се губи.

Втори полуфинал
Mehana Blue Label - America
1-во полувреме 5:4
Краен резултат 11:6
В “Механата” този път се бяха погрижили в двубоя присъствието на основните им играчи да е “почти” пълно. За отбор America изрично отбелязваме, че те това не можаха да постигнат. Основният им изпълнител и голмайстор - Стоян Младенов отсъстваше, както и още няколко негови партньори.
А в този стадий на състезанието тези фактори оказват решаващо значение.
Въпреки своята пожертвователност и всеотдайност, “американците на чичо Мите” имаха равенство в резултата само през първото полувреме на двубоя и сякаш поддържаха статуквото с много повече жар в играта, отколкото се виждаше в ответната страна.
Във второто полувреме обаче противниците им вдигнаха оборотите и това изстиска последния резерв на противодействие в американските редици.
Петър Петров се раздвижи в атака и с типичната негова ефективност на върха, головата сметка на механджиите се отприщи. В несъответствието на физическите сили, класите на двата тима още повече се откроиха и оттам головата разлика още набъбна. Разписаха се почти всички състезатели в светлосиньо.

Двубой за 3-то място
America - Олимпик
1-во полувреме 4:2
Краен резултат 8:10
Характеристиката за играта на “червените” се покри напълно с представянето им в предишния мач. Докато бяха свежи, те не само поведоха в резултата, но като че ли и тактически надиграваха олимпийците. Играха напористо, с технични и бързи отигравания и много ефективно.
Второто полувреме и тук бе вододела за тяхното представяне, особено неговият край. Изнемощени, те малко се и изнервиха от негативното развитие на нещата.
“Белите” от своя страна бавно и търпеливо опипваха и намираха откриващите се слаби страни на противника, като след слабото начало успяха да се мобилизират и за кратко време поеха развитието на играта в свои ръце.
В последните кулминативни минути, равенството се разчупи благодарение снайперистката точност на олимпийци и тяхната упоритост и настойчивост буквално до последните секунди.
Третото място е заслужено възнаграждение към младежката нестандартност и авторитетно представяне по време на цялото първенство за отбор Олимпик. Тяхното доизграждане в ход сме сигурни, че ще продължи и в следващи техни изпълнения и искрено им желаем успех в техния устрем към върховете.

Финал
Пирин - Mehanata Blue Label
1-во полувреме 4:1
След второто 4:4
След продължение 5:4
Този футболен спектакъл ще се помни дълго.
Не само поради амплитудите си в резултата, обратите в играта, спорните положения, но от качеството на изпълненията, изсмукващи спортния кислород в дъха на всеки един състезател и във възторга на всеки един зрител.
Действително точно тези два отбора - на “синята” Механа и на “зеления” Пирин завършиха на върха във временното класиране, но и точно тези две футболни машини премазаха своята конкуренция по пътя си през финалните квалификации, за да застанат титанично на най-високата арена в последния най-престижен двубой за шампионския приз.
Играта започна много мъжки. Сякаш традиционно, механджиите дадоха аванс за своите опоненти и когато негативният резултат се разрастна, чак тогава те започнаха да играят, както могат и влязоха в релси.
С развитието си, първото полувреме показа, че по-дългата светлосиня скамейка не бе задължително предимство.
Напротив, напористите зелени, водени от раздаващия се до крайност Пламен Памуков, взеха лека преднина до отчайващото 4:0, като с нищо не показваха, че някакъв обрат е възможен.
Механджиите бяха нервни. Играта им не вървеше, имаха пропуски, и то от чисти положения, пред противниковата врата. Кървящата им безизходица като че ли нямаше как да спре. Ала гол на надежда в самия край на полувремето, донякъде подхрани желанието за нещо по-добро през второто, но всичко бе в ръцете не толкова на физическите и футболните им умения, отколкото в синхронизиране и концентриране на спортния им дух.
Качество, което от своя страна е решаващо предимство и превъзходство за отбор Пирин в почти всяка тяхна изява. Качеството на играта бе високо и многообещаващо и като че ли нямаше какво повече да ни изненада.
Колкото първата част бе лебедовата песен и блестяща изява на най-добрите страни на непобедимия Пирински дух, така във втората част диригентската палка мина в отсрещния оркестър и видяхме едно друго също неповторимо шоу.
В истинския смисъл на думата! Някой от зрителите, следящи изявите на пиринци, да си спомня непобедимия отбор (без загуба през цялото първенство) някога да е бил прекършен след внушително свое водачество в резултата?
Не. Не е било и в другите турнири с тяхно участие.
А как се получи в следващите 20 минути, само те и техните опоненти могат да обяснят.
Отстрани ние видяхме, че за финалните минути на двубоя двата отбора показаха най-доброто, на което са способни. Типични качества, които ние често сме коментирали, но този път имаше освен обаянието от играта им, и нещо магическо.
От Механата предложиха такова убийствено игрово темпо, че за миг си помислихме дали не гледаме английското първенство. Досущ по английски вкараха противника в неговата половина... И се заредиха положения след положения.
Вездесъщият вратар Христов - безспорно най-добрия на този пост за първенството, спаси всичко, което можеше да се опази, та даже и невероятни положения, от които врата трудно би останала суха.
Все пак голове нямаше как да не се реализират след тази канонада от удари. Резултатът бе изравнен 4:4. За капак, буквално в последните секунди, удар на Васил Чирпанлиев с глава не обърна резултата напълно.
Каквото и да кажем за развиващите се събития, трудно е да се намери словесна равностойност. Мачът завърши наравно.
Последва продължение.
Този додатък от 5 минути игрално време бе огледално отражение и мини повторение на целия изигран до момента футболен драматизъм.
Без правилото за “златен гол” по регламент, Пиринци отново реализираха с удар в самия долен десен ъгъл на плонжиралия вратар Димитров. Топката мина точно покрай върха на пръстите му и вътрешната страна на гредата. 5:4
В ответната реакция Механата реагира със своите сто процентови положения. В едно от тях се създаде ситуация, в която в зависимост от гледната точка, мачът може би да получи друго направление, можеше да се коментира разнозначно... и всеки би бил прав.
След удар на нападател, топката облиза лявата странична греда на вратата на Пирин, мина зад вратаря, рекушира в десния вертикален стълб на сглобката и се озова обратно в прегръдката на стража.
За едни това бе чист гол, за други “без коментар”, за трети действието бе се разиграло така бързо, че трудно можеше да се проследи и отбележи със сигурност неговото описание.
В крайна сметка, съдията бе този, който имаше най-добър поглед и неговото решение бе безапелационно. “Гол не е отбелязан.” Удобно или не, решението бе прието. Тук му е мястото да отбележим джентълменското поведение на “ощетените”. Те не се разправяха, не предизвикаха сцени. Стиснаха зъби и въпреки недостига на време и невъзможност за нещо повече до края на мача, играха с гордо вдигнати чела.
Практически отбор Пирин стана първият български футболен шампион извън граница. Нашите искрени поздравления и пожелания да продължават със същия ентусиазъм и спортна мотивация!
Не са по-малки аплодисментите ни и за достойните представители на Mehanata Blue Label. Това, което показаха те в този финал, показва колко сме се издигнали ние, българите, като цяло, като манталитет, в нашите норми на поведение, в сравнение с дребнавостта ни от преди... и от стандартите през океана.
Питате ме кой все пак победи?
Победители сме всички ние, които надраствайки своите слабости, вървим напред. Не се препъваме в дребнавостите от ежедневието и сме сигурни, че чрез своите действия градим нещо ново, което дори и непредвидимо е добро, защото произлиза от всички нас съвкупно и е за общото ни човешко благо.
Без значение с чие име, ... а е за общата идея!

Крайно класиране на Националното първенство
1. Пирин - шампион
2. Mehanata Blue Label
3. Olimpic
4. America
5. Пирин СС
6. Кръчмарите
7. Argo Insurance
8. Dream Team
9. Патриот

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

снимки: вестник “България”

продължава>

Финали

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 25 Dec 2009 03:43:20 GMT

Националното първенство по футбол в Чикаго излъчва своя победител тази събота

Финалният акорд на непредвидимата по своя характер и заряд футболна надпревара, отеква в самия край на една незабравима спортна година. Като венец на спортните изяви, прощъпалникът и извървяният път на тази първа по рода си изява на Next Level Soccer Academy е повече от успешен. Всяка една от изминалите 8 спортни седмици ни съпровождаше с много емоции и прекрасни футболни изпълнения, изваяни от всеки един от участващите 9 отбора. Изненадите бяха много и неочаквани. До последния кръг - до последния двубой, духовете бяха затаени, защото чак тогава се изкристализира финалното подреждане за една постоянно променящата се футболна картина. Футболната колона чак след последния съдийски сигнал от предварителната програма излъчи върховните четири. Тяхната финална подредба, определяща финалните класически сблъсъци, разбуни много и непредвидими прогнози.
Редом с пълното раздаване и вдъхновени изпълнения на Пирин СС, Кръчмарите, Argo Insurance, Dream Team и Патриот, нека аплодираме постоянството в артистичната изява и незаменимите оркестрации на безспорните лидери в Чикагското футболно капелно изпълнение в спортната зала - отборите на Пирин, Mehanata Blue Label, America и Olimpic.
Честито класиране и нека вашите финални двубои се превърнат в един шедьовър на един незабравим по своя характер изпълнителен репертоар.

Последният редовен кръг даде следните резултати:
Mehanata Blue Label - Патриот
Първо полувреме 7:4
Краен резултат 13:8
В един приятен за наблюдаване футболен сблъсък и двата отбора отчитаха, че са на финалната арена за тази спортна година и затова решиха да покажат за сетен път своите най-добри страни на своите изпълнения. Имаше много тичане, майсторски отигравания, което породи падането на много голове.
Изявата на Патриотите пак ни се понрави със своята неповторимост и футболна грамотност, както и същевременно съответното противопоставяне на опонентите им от Mehanata Blue Label. Сините нямаха и не можеха да си позволят лукса от нова издънка и затова бяха свикали под знамената почти пълния си футболен антураж. Победата им бетонира финалното участие, а това от коя позиция щяха да стартират, зависеше от развоя на последния им двубой.

Пирин - America
Първо полувреме 4:3
Краен резултат 12:5
Дербито на кръга и на шампионата до момента изправи първия срещу втория от временното класиране. При победа или равен Пиринци оставаха на челна позиция, но при успех на “Американците” - те завладяваха върха. Освен достойнството от спечелената позиция, интригата се допълваше и от схемата на регламента, насочващ усилията към по-предно класиране, тъй като във финалите, с 4 изпълнители, трябваше да се разпознае къде е “the weakest link”, за да се извлече максималното предимство от създаващата се подредба.
Но след като излязоха на терена, интелигентните изпълнители забравиха предварителните сметки и се отдадоха предимно на своето футболно представяне, разкрепостени от всякаква психическа нагласа.
Още с първите си изяви се видя, че лидерите и сега играят само за победа и в движението им по терена, нямаше и нотка от изчаквателен характер.
Те взеха инициативата в свои ръце и бавно и методично резултатът нарасна в тяхна полза. В така разиграващия се мач всички присъстващи, на фона на разиграващите се действия, предусещаха ранна развръзка, но тяхната нагласа обаче бе мигновено променена от майсторските изпълнения на известното по Чикагските футболни полета българско футболно дарование - Стоян Младенов. Буквално в последните минути на първото полувреме, точните и много атрактивни снайперски умения на русенлията, доведоха до завой в резултата. Неговите класически попадения върнаха интригата на двубоя в неговата начална точка.
И точно навреме, защото камерният състав на неговите партньори (отново с много отсъстващи), вече се задъхваше и като че силите им бяха на изчерпване, а и психически те отпадаха с това развитие на събитията.
На почивката глътката въздух обаче бе с повече кислород за редиците на Пирин. С подновяването на играта, те бяха тези, които отново упражниха натиск и този път още по-дръзко и по-настървено. Тук му е мястото да отличим и един изпълнител и в техните редици. Момчето блести със своята футболна грамотност. Негова бе ключовата роля за тази среща. Изявите му на терена въпреки голямата му скромност, говорят с големи децибели за една изключителна, граничеща до перфектност рационална игра, имаща може би най-големия коефициент на полезно действие за цялото първенство. Думата ни е за Пламен Памуков, който в отсъствието на ключови партньори в този ден пое диригентската палка за своите на терена и с действията си не само разбунваше жаравата на неподражаемия пирински дух, но с майсторските си голови изпълнения разкъса всяко едно съмнение за по-нататъшния изход на тази крайно интересна среща.
Неговите голове в изключително важните моменти на драматизъм, отхвърлиха напрежението и позволиха пълноценното и неразкрепостено представяне на Пиринци.
След като головият актив на зелените отново се завиши до точка на отчаяние, всички в залата аплодирахме изпълненията, но в същото време не бяхме и против за едно повторение на първия обрат.
Просто не се получи. Храбрите американци вече физически изчерпани, нямаха нужната помощ от “свежа кръв” на своята скамейка и това предреши развитието на действията.
Усърдието им също заслужи адмирации. Като цяло този мач също спокойно може да отнесем към галерията от най-престижните изпълнения.

Кръчмарите - Argo Insurance
Първо полувреме 2:3
Краен резултат 5:7
Ако бяха започнали с този ритъм, с който завършват футболните застрахователи националното първенство, сигурни сме, че никой не би могъл да предскаже техния евентуален завършек.
Видяхме как от “плахите” 18 годишни тийнейджъри, които вибрираха на всяко подвикване и по-остро противниково влизане, се родиха футболни мъже, които дръзко и резултатно вече гледат към противниковата врата, без значение чие притежание е тя. Те не се боят да влязат в схватките, та даже и сами да контролират игровата обстановка.
В пълна противоположност бяха червените. Големият им заряд, подплатен от изявени и можещи футболисти, намерил изражение само в няколко техни изригвания, като цяло се разпиля в едно неравномерно, на приливи и отливи представяне. Така бе и в този двубой. Младостта и борбеността взе предимство и не остави никакви съмнения срещу непостоянната и колеблива предварително заявена “звездна” колекция. Напълно заслужено и авторитетно завоюван краен успех за Argo Insurance..

Olimpic - Пирин СС
Първо полувреме 5:7
Краен резултат 9:14
Сякаш задоволили се, че попадат във финалната четворка, олимпийци дойдоха с камерен състав за този мач. Не че сините пиринци бяха повече, но в тези условия белите нямаха никакъв шанс..
Привидната равностойност в първите моменти бързо започна да се топи, защото другояче не можеше и да бъде, след като имаше преквалифициране по нестандартни и непривични постове. Колкото и да се стараеше и да имаше много добри прояви на вратарския пост, Иво Баташки все пак не можа да спаси своите от поражение.
За сините пиринчета отчитаме като цяло едно много добро представяне, със сърцата и вдъхновена игра, която в бъдеще ще има още много да радва многобройните им привърженици.

Mehanata Blue Label - Dream Team
Първо полувреме 8:5
Краен резултат 14:11
Отново дъжд от голове. За успокоените вече механджии този мач се изигра без напрежение с извличане максимума от задоволството на самата игра.
По същия начин междувременно се държаха на терена и техните противници. Нямаше задръжки в нестандартните игрови схеми и тази разкрепостеност доведе до едно приятно шоу за цветистата и бурно окуражаваща публика.
Мач за fun и с fun.

Събота, 26 декември 2009
Програма на финалните двубои
9:00 ам Пирин - Олимпик
9:46 aм Mehanata Blue Label - America
10:40 aм Малък финал (между загубилите)
11:26 ам Финал (между победителите)
12:12 рм Награждаване
12:15 рм Двубой между отбор на звездите и шампиона на лигата

Големият успех на турнира на вестник “България” по мини футбол “Champions 2009” и настоящето първенство, подтикна 6 футболни формации за един друг мини-турнир, провел се изминалата неделя.
След 15 изиграни мача (от по 15 минути всеки), ето получените резултати и статистиката от тях:
Argo - Inter Chicago FC - 2:2
United Chicago - National 2:4
Mehanata - America 5:7
Argo - United Chicago 1:6
Inter Chicago FC - America 2:2
Mehanata - National 6:3
Argo - America 3:2
Inter Chicago FC - United Chicago 5:3
National - America 5:8
Inter Chicago FC - Mehanata 4:3
Argo - National 2:4
United Chicago - America 3:3
Argo - Mehanata - 4:8
Inter Chicago FC - National 4:3
United Chicago - Mehanata 4:2

В събота след закриване на първенството, ще се проведат и финалите и за този мини турнир.
13:00 рм 1-ви мач - America - United Chicago
13:15 рм 2-ри мач - Inter Chicago FC - Mehanata
13:30 рм 3-ти мач - Загубилите от мач 1 и 2 играят за 3-то място
13:45 рм 4-ти мач - Победителите от мач 1 и 2 играят за 1-во място
След тези двубои, футболните надпревари за 2009 година наистина ще приключат. На всички футболисти за положените усилия и незабравимото отношение към нашите спортни прояви - дълбоко благодарим. За техните семейства, футболните деятели и феновете, вестник “България” изказва искрено признание за незабравимите вълнения около спортните терени и ви желае здраве, щастие и ползотворна 2010 година с още много повече футболни успехи и благополучие.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

Снимки: вестник “България"

продължава>

Пирин - шампион

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 17 Dec 2009 15:16:03 GMT

Newspaper Bulgaria presents“The Champions of 2009”
Mini Soccer Tournament Devoted to the celebration of “20 Years Free and Democratic Bulgaria”

Как спортният епилог на завършилия футболен турнир на най-популярната изява за този сезон може да се опише, като в нас още eчат гръмките възгласи и спонтанните отзиви на колоритната и много темпераментна спортна реакция на талантливите и можещи спортсмени и на разбиращата, компетентна и много насърчителната ни футболна колония?
Чувства и възприятия преливат, словата са бледи.
Защото няма нито една присъстваща душа, която в реалния живот дори и да не е така пристрастена, сега да не потръпва от очарование и упование на завладяваща я футболна магия, която царства и ще има да владее още дълго нашето съзнание след поемането на една такава доза незаменим и умопомрачаващ футболен опиум.
Носени в този сладко омаен зрителски транс, всички ние питаме кога и къде ще бъде следващото издание, но не намирайки отговор се обръщаме обратно към всички тези незаменими изпълнители, да сведем шапки и се поклоним пред майсторския им спектакъл, изпълнен класически и изигран и сътворен в главозамайващ и непредсказуем футболен сценарий, който те всички до един - футболистите на 14-те спортни гарнитури, написаха и разиграха пред нас, техните верни и признателни почитатели.
Дълбок поклон и благодарност!
За нашите читатели, нямащи възможността да бъдат част от тази наистина незабравима по своята мащабност и изпълнение футболна изява, ще представим част от спортната лента, запечатала в себе си отзвука на видимото изпълнение. Коментарите за всеки един двубой ние никак не бихме искали да спестим, но всеки един от тях бе един шедьовър сам по себе си и цялостното отражение би заело няколко извънредни броя на нашето издание.
С ръка на сърцето, нека всеки един присъстващ засвидетелства не бе ли всяка една от тези 26 срещи, от самото начало до последния съдийски сигнал - една от друга по-драматична, по-непредсказуема, резултатна и с футбол от изключително високо качество?
Затова от уважение към всички футболисти оставаме действието на нашето фотооко да пресъздаде доколкото е възможно неповторимата атмосфера на спортните действия, а на вас предоставяме фактите и получените резултати. Направете си извод сами и проследете практическото им измерение.

Събота, 12 декември 2009 г.
Резултати от предварителните групи на квалификационните двубои:
Група А
Вкусен свят - Fortuna 3:2
Fortuna - Balkan 3:3
Вкусен свят - Balkan 4:4
За четвърт финалите продължиха първият - Вкусен свят и вторият Balkan.

Група В
Пирин - Оlimpic 1:1
Argo Insurance - Mehanata Gold Label 0:3
Пирин - Argo Insurance 4:0
Olimpic - Mehanata Gold Label 5:0
Argo Insurance - Оlimpic 1:3
Пирин - Mehanata Gold Label 2:1
За четвърт финалите се класираха първият Olimpic и вторият Пирин.

Група С
America - Steaua 3:2
Inter Chicago FC - Sbirotak 4:1
America - Sbirotak 1:2
Inter Chicago FC - Steaua 2:5
America - Inter Chicago FC 1:2
Steaua - Sbirotak 6:2
За четвърт финалите първа бе Steaua, а втори Inter Chicago FC.

Група D
Prospect - Gorna Djumaia 2:3
Prospect - Mehanata Blue Label 2:3
Gorna Djumaia - Mehanata Blue Label 9:3
За четвърт финалите се класираха първият Gorna Djumaia и вторият представител Mehanata Blue Label.

Неделя, 13 декември 2009 г.
1-ви четвъртфинал
Вкусен свят - Inter Chicago FC 3:4
2-ри четвъртфинал
Olimpic - Mehanata Blue Label 3:2
3-ти четвъртфинал
Balkan - Gorna Djumaia 5:5 в редовното време; 10:8 след продължение и дузпи
4-ти четвъртфинал
Pirin - Steaua 2:2; след продължение и дузпи 5:4

1-ви полуфинал
Inter Chicago FC - Olimpic 3:2
Pirin - Balkan 5:0
За 3-то място
Balkan - Olimpic 5:4

Финал
Pirin - Inter Chicago FC 3:3 в редовното време и 5:3 след продължения

PIRIN - шампион!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

Снимки: вестник "България"

продължава>

От Пирина по-високо нема

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 10 Dec 2009 23:54:26 GMT

Дали тази сентенция е вярна в своите географски измерения подлежи на въпрос, въпреки настойчивостта в твърденията на местното население, но за нас, почитателите на футболното изкуство - горното заглавие се потвърди с най-голяма сила след изиграното супер дерби от изминалия кръг на Националното първенство.
Отборът на Пирин и този път доказа своята класа и своята доминантна роля над своите съперници и е единственият отбор без загуба (само с едно равенство) само една среща преди финалните сблъсъци на 26 декември.
След получените резултати от тези предпоследни срещи другите два сигурни отбора за финалната четворка са представителите на America и Олимпик. С шансове са още и гарнитурите на Mehanata Blue Label (12 т - с 2 предстоящи мача) и Кръчмарите (10 т с един оставащ двубой).
Последният кръг от регулярното първенство, насрочен за 19 декември, има своето решаващо значение както за крайното подреждане, така и от предизвикателството на друго едно дерби America - Пирин, което при победа или равен за зелените утвърждава челната им позиция в класирането, но при победа на българските “американци”, то за тях ще бъде челото на колоната.
Както сме свидетели на многото и неочаквани обрати, не е изключено тъкмо в тези последни регулярни двубои на първенството нечии предварителни сметки да бъдат объркани и повратността на любимата игра да ни донесе още много вълнуващи моменти.
Ще следим с нетърпение и както винаги досега бурно ще аплодираме.

6 кръг - 5 декември
Олимпик - Argo Insurance
1-во полувреме 2:1
Краен резултат 6:3
Равностойно първо полувреме. Бърз и много атрактивен футбол. Двете гарнитури, явно добре проучили се, знаеха и максимално се опитваха да се съсредоточат върху слабите места на противника. Олимпийците явно с по-голямо самочувствие, заявено и защитено от досегашното им представяне, взеха лека преднина и много прагматично заиграха зоново, докато младите лъвчета от ARGO напористо търсеха своите шансове.
Все пак опитът си каза думата през втората част на мача. След няколко успешни контраатаки, олимпийците отбелязаха няколко безответни гола и така обезсърчиха противниците си. До края на мача те продължиха да налагат своя стил и това не позволи развитието на действията да приемат друго направление. Тази победа гарантира финалното участие за Олимпик.

Пирин - Mehanata Blue Label
1-во полувреме 2:0
Краен резултат 5:1
Този двубой между “старите познайници” предизвикваше дългоочакван интерес в Чикагските футболни среди. От неочаквания изблик на синята Механа, оставила добри впечатления в предишната си среща, се зароди приятно усещане за сериозен и атрактивен сблъсък с настоящия лидер. От друга страна Пиринци, воденци от Газдата и Сашето, показват най-стабилните и постоянни игри, които по своя стил напомнят на смазващата холандска преса от края на 70-те и началото на 80-те години.
Те най-добре от всички отбори преливат действията си на терена от защита в атака, благодарение на солидния запас от бързина, енергия и равностойност в качеството на всичките си футболисти.
Не им отстъпваше в своя ентусиазъм и поддържащата ги агитка.
Така че срещу “яростния” пакет на темпераментните южняци, трудно можеше да се предположи, че някаква равностойност може да се представи.
Механата от друга страна в досегашните си изяви показват две лица... в зависимост от настроението си или това, което им се позволи да направят. Бе интересно да се види кое от отраженията им ще се представи в този сблъсък.
Много скоро на футболния терен се разбра, че срещу стабилния и гордо стоящ Пирин действията на Механата бяха като едно леко подухване, от което нищо заплашително не се зараждаше. От своя страна, “зелените” подложиха на преса своите противници и като валяк започнаха да мачкат. Тяхната ударна артилерия позволява пълноценно да се увеличи головия им актив, а отсрещният отклик бе хилав в своята реакция, въпреки че головите възможности и там бяха много и чисти. Вратарят Христов просто отчая всяко едно предизвикателство. Както него, и всичките му колеги в този ден действаха “по ноти” и бе удоволствие да се наблюдават.
Към техните 5 попадения, само Васил Чирпанлиев имаше единствен голов отговор.
Така Пирин след тази си победа заема непоклатим челното място в класацията, а за Механата е нужна една победа в оставащите им 2 двубоя за класиране във финалите.

Патриот - America
1-во полувреме 4:4
Краен резултат 7:14
В този двубой, както и в много други до този момент, за кой ли път вече Патриот загатват и показват, че са добър отбор... но само за едно полувреме. Срещу един от лидерите на първенството, “жълтите” и този път предложиха своята многообразност с качествена и равностойна игра през първата част на двубоя и неузнаваеми действия през втората. Нашето заключение е, че игровата им селекция е твърде къса и просто силите не стигат в този формат състезание.
От друга страна, America и този път бе вдъхновена и борбена. Те и сега показаха качествен и атрактивен футбол и головата им кошница и този път се изля с пълни шепи. Куриозното в този мач бе головото попадение на вратаря Георги Стойков буквално в мига на финалната сирена. Така в нашата статистика най-резултатното попадение на шампионата вече регистрира всеки един участник от своята селекция.

Кръчмарите - Пирин СС
1-во полувреме 2:4
Краен резултат 10:8
И този мач предизвика небивал интерес. При победа на кой и да е от тези представители, всички шансове за по-нататъшно участие се запазваха и за тях.
Затова те се хвърлиха “в боя” с най-доброто, с което разполагаха за момента. Мачът бе много настървен и непредвидим. Играеше се гол за гол. Везните накланяха ту към едната, ту към другата страна. Все пак обаче опитът на румънските попълнение в кръчмарските състезателни редици има и този път голям принос за победния завършек на този двубой.
От губещи (2:4) в първата част, с острота и бързина в своите контраатаки във втората игрална половина, кръчмарите от ресторант “Мамалига” (пардон, “Механата”) пак показаха своите най-добри качества и заслужено се поздравиха с победа.

Argo Insurance - Dream Team
1-во полувреме 4:4
Краен резултат 7:4
Втора победа за Argo. Споменахме и в предишните броеве, че пред младите (преобладаващо 18 годишни) представители на проспериращия бизнес, предстои добро бъдеще, не само от куртоазия, но и от растящото им самочувствие с качественото покритие в игрите им с напредването на първенството. Те просто сега се отпускат и влизат в ритъма на своето футболно умение.
Срещу камерния състав на своите противници и този път бе заложено на възпитателно-правилното подхождане към схемата на игра и съответното и приложение в играта. Прозорливостта на играещия им треньор дава резултати и в бъдещите им изяви се надяваме, че ще се проявяват само във възходяща линия.

Програма за 7-я кръг на 19-ти декември
9:00 ам Патриот - Mehanata Blue Label
9:46 ам Пирин - America
10:32 ам Кръчмарите - ARGO Insurance
11:18 ам Олимпик - Пирин СС
12:04 рм Mehanata Blue Label - Dream Team

Корекция в резултата от предишния кръг в двубоя Mehanata Blue Label - Олимпик. Видеокамерите фиксират и това се приема
за крайно 15:5 в полза на Меhanata.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

продължава>

The Champions of 2009

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 10 Dec 2009 22:56:13 GMT

Newspaper Bulgaria presents
“The Champions of 2009”
Mini Soccer Tournament
Devoted to the celebration of
“20 Years Free and Democratic Bulgaria”

Почивката в Националното първенство за идущата седмица не води футболната надпревара до застой, само се измества леко по една друга стръмнина - тази за “Купата на Шампионите 2009”, футболен турнир между 14 регистрирани футболни сформирования, спонсориран традиционно и с големи адмирации от най-тиражирания български вестник извън граница.
За любителите на тази надпревара известяваме, че тази футболна фиеста събира участници от почти всички континенти и много футболни нации, които и този път ще премерят сили в познатата зала на Latoff YMCA, в Des Plaines, IL.
Началният час на първия двубой е от 10 ам, като състезанието ще продължи през целия ден.
В уютната и приятна обстановка на ресторант “Механата”, в присъствието на водачите на регистрираните отбори се тегли жребия за предварителните групи. Състезателният график и селекцията на заявилите се участници е както следва:

Регистрирани тимове и играчи:

Gorna Djumaia
Petar Basin
Stanislav Georgiev
Yuli Manolov
Georgi Popov
Veselin Evgeniev
Radoslav Kitanov
Martin Shinkov
Ivalin Gunchev
Ianko Botev
Ivan Bakalov

Mehanata Blue Label
Toni Todorov
Svetozar Samarov
Vasil Chirpanliev
Petar Petrov
Jordan Gochev
Angel Georgiev
Edsel Hall
Ivaylo Mollov
Alexander Sirakov
Tenio Minchev
Kili Gonzales
Alen Soso
Hari Kokalis
Svetozar Gyurov
Nikolay Dimitrov

Vkusen Sviat
Jordan Nichev
Paraskev Nichev
Stoyan Mladenov
Anatoli Vatev
Emil Tonchev
Andi Stump
Havier Ernandes
Todor Getsov
Georgi Dimitrov
Atanas Ivanov
Marchin
Stefan Zlatev

Olimpic
Ivaylo Bataski
Vladimir Georgiev
Samuil Slavov
Alexander Batashki
Izet Husich
Efnaf Husich
Svetoslav Ivanov
Brian Pasierb
Tim Kopec
Mladen Georgiev
Milen Dimitrov
Mihail Neshevski
Georgi Nedev

Argo Insurance
Ivaylo Evtimov
Ivaylo Petkov
Kostadin Galabov
Kristian Kostadinov
Nikola Karanakov
Vesko Pandurski
Boyan Todorov
Ivan Peev
Nikolay Mirchev
Mike Wesolowski
Kiril Vassev
Georgi Tsenov
Krzysztof Sitavz
Harrigam
Hesus De Jesus

Inter Chicago FC
Cvetomir Cvetkov
Marco Garsia
Victor Martinez
Gregory Servio
Brandon Mclemoro
Adam Mclemoro
Edin Sejdinovic
Borivoj Ljubicic
Nenad Jovanovic
Nemanja Nenadovic
Stefan Nenadovic

Steaua
Dimitar Angelov
George Mihai
Sabin Guzman
Mihai Pop
Emanuil Mateescu
Rares Finta
Cristi Caprar
Daniel Petrovic
Daniel Mihalache
Marius Bolchis
Marius Muresan
Vled Baiko

Balkan
Radi Chernev
Nikolay Trifonov
Ivaylo Stoichev
Marco Stevanovic
Vlada Markovich
Dalibor Cvetkovic
Victor Martines
Milosh Antonievich
Esco
Predrag Radosavijevic
Tobi

America
Dimitar Atanasov
Jivko Bulev
Yordan Gatev
Georgi Gergov
Dean Ivanov
Daniel Stratiev
Ventislav Kalendjiev
Angel Bakov
Georgi Stoykov
Kiril Sirakov
Atanas Kovachev

Prospect
Rumen Chakarov
David Smykla
Mateus Smykla
Rafal Ryndak
Gregors Misterka
Karol Sabolevsky
Zlati Strialkov
Greg Mazan
Conrad Borochuk
Derek Misterka

Fortuna
Vasko Gruev
Blaje Vranich
Goran Antich
Milenko Bankun
Vlada Antich
Zoran Antich
Dragan Sudar
Drajen Kunats
Slobodan Damianovich
Yovan Zenich
Dragan Sudar

Mehanata Gold Label
Ivan Tsvetkov
Rumen Kovachev
Alex Rusu
Zoltan Erdei
Venzi Denkov
Andrey Krilov
Pares Ratin
Alen Zalian
Adrian Makarie
Vasil Stoyanov
Slavi Kanev
Valentin Voinov
Valeri Dimitrov

Sbirotak
Jordan Ivanov
Sidali Aitelhagj
Matt Laine
Youffef Ouifak
Marique Stevenson
Francis Banks
Alexander Radjenovic

Pirin
Plamen Bejanski
Alexander Karabelski
Zdravko Kirov
Miroslav Stamboliiski
Hristo Hristov
Andon Tsenov
Plamen Pamukov
Valentin Dimitrov
Kostadin Shilev

Квалификационни групи:

Група А
Вкусен свят
Fortuna
Balkan

Група В
Пирин
Олимпик
Argo Insurance
Mehanata Gold Label

Група С
Америка
Steaua
Inter Chicago FC
Sbirotak

Група D
Mehanata Blue Label
Prospect
Gorna Djumaia

Програма на футболния турнир “The Champions of 2009”
Събота, 12 декември 2009
10:00 ам Вкусен свят - Fortuna
10:16 ам Пирин - Олимпик
10:32 ам Argo Insurance - Mehanata Gold Label
10:48 ам Вкусен свят - Balkan
11:04 ам Пирин - Argo Insurance
11:20 ам Олимпик - Mehanata Gold Label
11:36 ам Fortuna - Balkan
11:52 ам Argo Insurance - Олимпик
12:08 рм Пирин - Mehanata Gold Label
12:24 рм America - Steaua
12:40 рм Inter Chicago FC - Sbirotak
12:56 рм Prospect - Gorna Djumaia
13:12 рм America - Sbirotak
13:28 рм Inter Chicago FC - Steaua
13:44 рм Prospect - Mehanata Blue Label
14:00 рм America - Inter Chicago FC
14:16 рм Sbirotak - Steaua
14:32 рм Gorna Djumaia - Mehanata Blue Label

Неделя, 13 декември 2009
13:00 рм Мач 1 Победител Група А - Втори Група С
13:16 рм Мач 2 Победител Група В - Втори Група D
13:32 рм Мач 3 Втори Група А - Победител Група D
13:48 рм Мач 4 Втори Група В - победител Група С
14:04 рм Мач 5 - 1-ви полуфинал между победителите от мач 1 и 2
14:20 рм Мач 6 - 2-ри полуфинал между победителите от мач 3 и 4
14:36 рм Мач 7 - за 3-то място между загубилите в мач 5 и 6
14:52 рм Мач 8 - Final между победителите в мач 5 и 6
15:10 рм - Награждаване

Футболният турнир е отклик за голямото желание за изява и надпревара на нарастващата българска спортна общественост.
В максимално подготвени условия и терен, в залата LATOFF YMCA на 300 E. Northwest HWY, Des Plaines, IL, 60016, по схемата всеки срещу всеки, футболното първенство на малки вратички ще има продължителност от 2 дни. Футболните мачове ще се проведат на в събота 12 декември и неделя (финали) 13 декември 2009 г.
След уточняване детайлите за провеждане и утвърждаване правилата за участие, сондирани с водачите на отбори и спортните арбитри, ето и някои от условията за участие:
- Двубоите от по 15 минути игрално време са за отборите, съставени от 6 човека (5 полеви плюс вратар), ограничения във възрастта и броят на състезателите не се предвижда. Като правило предварителната регистрация елиминира участието на един футболист в няколко формации.
- Към традиционните правила по футбол в зала, прибавяме и условията, специфични за този шампионат: Ако при шут топката удари тавана (мрежата), изпълнява се фаул от мястото на последното докосване на топката. Не се допуска участието с футболни обувки (бутонки - железни или пластмасови) - предвид предпазване от евентуални контузии чрез тях. Препоръчват се гумени подметки с такива грайфери.
- Спортната екипировка е не само заявление на вашето желание и готовност за добро представяне, а и отношение към играта и нашата съизмеримост към другите футболни нации.
- По време на игра не се допускат шпагати (предвид получаване на контузии), а предпазните кори също са задължителни.
Към всички присъстващи апелираме за максимална доза толерантност и футболно благородство.
Ако се правят нарушения по време на играта, реакцията на съдиите могат да достигнат до наказателни регистрации със син и червен картон. Синият картон отстранява провинилия се играч от играта за период от 2 минути, червеният за пет. (При син картон, ако противниковият отбор отбележи гол преди изтичане на наказателните минути, наказаният състезател може да се върне в игра.) При показване на картон изрично се съблюдава наличието на играчи в игралното поле (влизащи и излизащи), при несъответствие на определения брой играчи след наказанието може да последва и нов картон.
Същевременно в наказанията с червен картон отбелязваме и 2 нюанса.
Ако нарушението е за игра с ръка в наказателното поле или не драстично спиране (задържане на откъсващ се състезател към чисто положение за гол например, тогава съдията обявява на всеослушание, че червеният картон е от типа soft, което означава, че след изтичане на наказанието от 5 минути, същият играч може да се върне в мача. Не се предвижда отстраняване за следващия мач.)
Ако червеният картон е показан за грубо нарушение, застрашаващо здравето на друг играч или е за невъзпитано поведение и грубост към друг футболист, съдията или публиката например, тогава санкционирането е от типа hard, отстраняващо провинилия се до края на мача. Автоматично за този “невъзпитаник” участие в следващия кръг не се допуска.
След изтичане на наказанието от 5 минути, друг състезател се включва в играта. Организаторите и съдиите ще бъдат безпощадни и към груповата недисциплинираност. При провинение се предвижда и лишаване от по-нататъшно участие за даден отбор, като всички получени до момента резултати от двубоите на този отбор се анулират.
В отсъдените фалове, постройката на стена при пряк свободен удар или от единичен играч в други положения, трябва да бъде на разстояние 1.5 метра. При нарушение съдията ще отброява до 5 секунди фактическо време след дадения от него сигнал, които са ограничени за практическото изпълнение.
Изкуственото “задържане” ще води до обратно присъждане, където на противника ще се присъди изпълнение на обратния фал. Стриктно ще се следи навременното изпълнение на нарушенията за небавене на игралното време.
При наличие на равенство между отборите в техния точков актив в крайното класиране - ето и критериите за тяхното по-нататъшно продължение, градирани по важност:
1-ви критерий - точков аткив
2-ри критерий - директен резултат между касаещите се отбори
3-ти критерий - голова разлика
4-ти критерий - повече вкарани голове
5-ти критерий - спортсменство (брой показани картони)
6-ти критерий - ако всички горни параметри се дублират, играе се допълнителен мач между заинтересуваните отбори.
Във фазата на финалите, при наличие на равенство се предвиждат: продължение от 3 минути и при ново равенство - изпълнение на дузпи. В изпълнението на дузпите, първоначално по 5, при равенство - изпълнява се по 1 дузпа до излъчване на крайния победител. Редът за изпълнение на дузпите не предвижда повторение на изпълнителите до момента на изчерпването им от листа на регистрацията.
На всички участници желаем успех и добро представяне. За всички приятели на футбола, спонсори, дарители, благопожелатели - много и приятни емоции. Бъдете коректни и спортсмени и се раздайте за любимата игра.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

Задава се светлосин тайфун по футболния небосклон

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Sat, 05 Dec 2009 00:38:55 GMT

Петият кръг на Националното футболно първенство в Чикаго се характеризираше с изключителна напрегнатост, породена от значението на тези двубои и тяхната важна точкова измеримост на този етап, определяща финалните четири отбора на първенството.
Както се знаеше по регламент, до преди този кръг бе и последната възможност за картотекиране на нови и свежи допълнителни състезатели към стартовите листи на участващите, за изясняване на пълния потенциал преди последната финална права на състезанието.
Поради тази причина видяхме четирима нови състезатели в групата на Argo Insurance, двама в Dream Team, двама в Патриот, един в тим America, трима в Пирин СС, един в Кръчмарите, четирима в Олимпик. Четирима нови състезатели регистрираха и в отбора на Механата (от които само двама участващи досега), но самата поява на Анатоли Вътев и Ален Сосо за тази финална фаза плюс “завърналия” се от трудовите си задължения по американските транспортни дестинации Тони Тодоров трансформира лицето на апатичния от последните няколко кръга отбор от играещо мекотело в разкъсващ с играта си звяр.
Може би амбицията и решителността на двубоите приведе и всички техни колеги към по-горна предавка, което показа лицето на един нов отбор, предизвикал приятна изненада у феновете.
Какъв сюрприз и каква повратност в нашето футболно първенство.
Та нима и други тимове не го направиха в досегашните си изяви.
Да, и точно тези непредвидими развития движат пулса на футболната енергия в Чикаго и като доброто старо време чувствата и мислите от изминалите мигове преливат в надеждите и прогнозите за следващите и са “talk of the town”.
Добре, че срещите не са в неделя. Защото сме сигурни, че както и преди, трудовата производителност ще пада с големи проценти за понеделника. А тук, в Америка, сякаш това е недопустимо и никой в крайна сметка не печели от това... освен футбола.

Патриот - Argo Insurance
1-во полувреме 1:5
краен резултат 5:6
В първото от няколкото дербита за този ден, очакваният равностоен сблъсък между младите и перспективни отбори не излъга очакванията на ранобудните привърженици. Поради по-ранния от обикновено начален час (8:30 ам) на срещата, двете състезателни селекции излязоха на състезателното поле почти още от ранни зори - 45 минути преди началния сигнал. За сериозна загрявка и сериозна нагласа.
Сам по себе си този факт не е ли красноречиво доказателство за всеотдайността и отговорността на тези момчета към предстоящето представяне? Още повече, че тези два тима знаеха, че нямат шанс за финалните плейофи. Но какво от това, всяка една среща е своего рода един малък финал - за удоволствието на верните почитатели и за пред самите себе си в стремежа за максимална изява.
С играта си тези два отбора по никакъв начин не показаха, че са от долната половина на класацията. Двубоят помежду им бе бърз, с много положения пред двете врати. А и самото развитие на мача предсказваше, че нещо много специално като завършек ни очаква.
Първото полувреме бе за свежите и настойчиви “застрахователи”. Техните атаки бяха по-ефективни и точни и заслужено разликата набъбна до 5:1.
За втората част обаче опитните патриоти решително влязоха в играта с непоколебимата решителност да обърнат мача. Бавно и методично и много дисциплинирано те упражниха натиск. Резултатът не закъсня и така минута преди края светлинното табло показваше равенство от 5:5. В тази последна и фатална минута на мача, и пред двата отбора се откриха по 2 чисти положения за гол, но бяха вещо предотвратени от вратарите. От напрежение като че ли дъхът ни бе спрял.
Патриотите предприеха екстра стъпка в своето желание за крайна победа. Със смяна, типична за хокея, те замениха вратаря си с полеви играч и така имаха числено превъзходство в игралното поле... но вратата им бе празна.
В момента на масирана атака обаче топката бе отнета... и от разстояние пратена точно в отсрещната рамка. Последните секунди отброиха неистова радост в редиците на Argo и така тяхната победа влезе в регистрите на футболния шампионат през парадната врата с един от най-вълнуващите футболни епилози.

Пирин СС - America
1-во полувреме 2:3
краен резултат 5:9
Следващото по ред дерби. “Сини пиринци” срещу “червени” американци. Чрез този двубой двата съперника трябваше да узаконят своите претенции към челото на класирането и от там да погледнат по-спокойно към финалните двубои в завършващата фаза.
С действията на терена футболистите с нищо не ни изненадаха - те отново показаха най-доброто от себе си. Всички великолепни и стойностни качества, които отбелязахме в досегашното им представяне, в пълна сила се разкриха и този път. И въпреки равностойността в играта и резултата през първата част, видно бе, че четата на чичо Митко има повече въздух. С по-дългата и равностойна скамейка, те парираха началния устрем на своите опоненти и честите им смени в един момент почнаха да вземат своето предимство. Така във второто полувреме силата на този хомогенен отбор още по-ярко започна да се откроява и бе въпрос на време головата разлика да се развива в тяхна полза. Почти здравият вече Кирил Сираков бе познатата неудържима футболна фурия и очакваме, че в оставащите изпитания той ще носи още много главоболия за противниковите врати.

Патриот - Dream Team
1-во полувреме 1:4
краен резултат 6:7
В първия от двата си за този ден мача, “извънземните” нямаха никаква друга алтернатива, освен победа. Всякакъв друг резултат прекъсваше мечтите им за нещо по-голямо. За патриотите пък с техните неразкрити възможности до момента, мачът бе за чест. Те знаят, че могат, но все някак не могат да разчупят завладялия ги малшанс.
С тези чувства към този и с неутихналите преживявания от първия двубой, жълтите отново трябваше да намерят себе си в мача, защото сега противникът взе ранна преднина (1:4) и всичко предвещаваше огромна тяхна загуба. Но не би.Патриотите пак успяха да стопят головата негативност и пак в крайния ендшпил... И пак много и неочаквани емоции. Възбудени реакции и нетрадиционни отигравания.
В крайна сметка Dream Team постигна своята цел, запазвайки нужното спортно хладнокръвие и достигна до решаващия удар с последователна и целеустремена настойчивост. Шансовете за тях укрепнаха, а за ответната страна по-нататъшното представяне е въпрос на достойнство и респект към оставащите до края 2 опонента и към себе си с чувството, че базата, на която са изградени, ще даде своите резултати.

Олимпик - Mehanata Blue Label
1-во полувреме 2:9
Краен резултат 5:17
И този мач отнесохме към категорията дерби, впредвид позициите на двата отбора във върха на класацията, фактът, че и двата тима са с най-дългите стартови картотекирания, предполагаше и това се видя по време на играта, че предимството на постоянната ротация на участващите състезатели, придава допълнителната свежест и динамиката в изпълненията. Станахме свидетели на едно вихрово темпо, съчетано с преса към противника във всяка една точка на терена.
Тази футболна върхушка доведе и до многото голове, които се изсипаха в този мач - рекордните до момента 22 попадения за шампионата. Истинска наслада за феновете и ... повод за нови и оживени коментари.
Това представяне на синята Механа подхранва настроението и още отсега зарежда ентусиазма към очертаващото се Супер дерби за следващия кръг, където те срещат неоспоримия до момента и непоклатим лидер във временното класиране - отбора на Пирин (зелени).

Кръчмарите - Пирин
1-во полувреме 0:1
Краен резултат 1:4
Друг завързан мач, от който крайният изход предвещаваше по-нататъшното участие (за финалната фаза) на червените кръчмари. Победата за тях бе просто задължителна... Но не така лесно е да се достигне до тази цел срещу лидера.
Играчите на Пирин напълно заслужено до момента отстояват тази своя позиция и са безкомпромисен борец. Успяват много правилно да подходят тактически срещу конкретния опонент и постройката им на игра е съчетана така, че да се предотвратят всички изникващи усложнения. Налагат стила си бавно и методично, с търпение изчакват точния момент, за да нанесат своя удар.
Така се получи и в събота. Първата част премина в надлъгване и дебнене на точния момент за атака. Виждаше се увереността в играта на пиринци, като всички в залата разбираха кой ще е крайния победител и като че ли само времето щеше да отчете с колко ще бъде тяхната победа.
Кръчмарите, дали бяха пренавити или не достатъчно свежи, отстъпваха значително в своите шансове за резултат. Като че играта Ва Банк внасяше една допълнителна дезорганизираност и в този двубой те съвсем се разминаваха с типичния си стил на игра. Остротата в атака я нямаше никаква, а със смените се изчакваше прекалено дълго.
Така че крайното 4:1 е най-малкото, което те можеха да отнесат и в същото време подтвърждава основната аксиома, че победата никога не идва сама, за нея се воюва с пълна мобилизация и себеотдаване до последната минута.

Пирин СС - Dream Team
1-во полувреме 2:3
Краен резултат 6:3 сл.
В последния за кръга двубой тънките сметки отново преплитаха силното желание за крайната победа, защото тя само даваше шанс за двете гарнитури за по-нататъшно участие.
И двата тима, сходни по игра, стил и манталитет на поведение в игралните ребуси, подходиха настървено към битката още от първата минута. Играеше се атака за атака, гол за гол. Все пак първата част завърши с леко предимство за Dream Team и те като че ли се чувстваха по-доминантно в създалата се ситуация.
За второто полувреме обаче Пирин СС влезе в игра с пълна решителност за обрат и донякъде го постигна чрез изравнителния си гол.
Мачът вървеше равен 3:3 до към 3 минути преди края. Страстите обаче ескалираха до точка на кипене в редиците на оранжевите и това им коства наказателни картони, вследствие на което и развръзката на мача.
Полученият резултат е и един своеобразен сигнал и пред всички оставащи двубои, че с нерви и превъзбуда трудно се стига до краен успех.

Програмата за 6-ия къг на 5-ти декември представя следните единоборства:
9:00 ам Олимпик - ARGO Insurance
9:46 ам Пирин - Mehanata Blue Label
10:32 ам Патриот - America
11:18 ам Кръчмарите - Пирин СС
12:04 рм ARGO Insurance - Dream Team

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

продължава>

Пирин грабна водачеството във футболното първенство

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Thu, 26 Nov 2009 17:08:59 GMT

Изиграните срещи от 4-тия кръг “наляха” нова доза футболни емоции сред футболните фенове на българско Чикаго. Битката за върха поднесе своите пъзели, в които спорещите гарнитури имаха да решат не малко главозамайващи предизвикателства.
След изненадващо голямата загуба на временния водач Олимпик, предимството от 2 срещи в този кръг бе максимално използвано от “зелените” представители на Пирин. Техният цвят на спортния им екип съвсем не е в съответствие обаче с манталитета им на игра и решителността им за преследване на крайната цел ги изведе на лидерската позиция във временното класиране. Не така лесно, но съвсем заслужено.
А че няма лесни противници се видя в хода на събитията в почти всичките срещи. Силите се прегрупират, съставите се доизбистрят, игрите придобиват нов и по-съвършен облик.
Тази седмица надпреварите бяха следени и съответно доброжелателно адмирирани от българската футболна легенда - Цветан Йончев. С незабравимото крило на ЦСКА и националния отбор имахме рядката възможност да бъдем заедно на футболния терен и макар и само като фенове в обектива на общ фотообект, то близостта до звездата, обмяната на мисли и чувства за любимата игра даде един незабравим обаятелен полъх, който стопли много футболни сърца.
Изразявайки благодарноста за уважението към нашия футболен ентусиазъм и желанието за нови спортни контакти, ние искрено се надяваме присъствието на Цецо около футболните изяви на българите в Чикаго да бъдат постоянни и напътстващи, защото дори и под пресата на забързаното и ангажиращо бизнес ежедневие, от него винаги може много да се научи.

В изиграните 5 мача на 4-тия кръг получихме следните резултати:
Пирин - Argo Insurance
1-во полувреме 5:0
Краен резултат 12:2
Пред футболистите на Пирин нямаше друга алтернатива в този кръг, освен завоюването на 2 победи, за да могат те по-свободно да дишат във финалната права на първенството. В двубоя към първото препятствие за този ден с младите представители на Argo Insurance, те се отнесоха сериозно, но ентусиазираната съпротива на техния противник не позволяваше ранен резултат. Даже напротив, първият гол падна в напредналата втора половина на първото полувреме. Упоритата борба продължи, но след 2-рия гол обаче вече бентът се отприщи и бе само въпрос на време резултатът да набъбне. Така краят дойде с един изразителен резултат, а какво ни очакваше във второто действие... никой не можеше да предвиди.

Олимпик - America
1-во полувреме 1:3
Краен резултат 2:8
Към дербито на този кръг двата отбора подходиха с обичайната си спортна амбиция и желание за краен успех. Знаейки, че при победа временните лидери се утвърждаваха твърдо на върха, а при положителен резултат за техните подгласници битката за първото място още повече се затяга, играта започна открито и ожесточено. Личеше си, че вече отборите се познаваха добре и всеки бе предприел мерки да разкрие своя пълен потенциал. Да, липсваха някои основни единици, но е трудно да се каже до колко те биха повлияли върху крайния резултат.
След равностойни първи минути и след размяна на няколко точни предупредителни удара, виждаше се, че този път гвардията на “чичо Мите” правилно се бе построила и внимателно изчаква появата на точния момент. Тактически дисциплинирани, те покриваха “своя човек” и за атаката на Олимпик почти не оставаше свободна възможност.
Този път блестящите изяви на Самуил Славов на вратата като че ли губеха своето значение за доброто представяне на олимпийци, защото от ответната страна бяха пределно настойчиви, печелеха пространство и сякаш нищо не бе в състояние да промени хода на нещата.
След аванса от 3:1 през първата част очаквахме някаква корекция, някакво противодействие за промяна на нещата от по-дългата и равностойна бяла скамейка. Но не би, червените на Митака този ден бяха пълни господари. Те не допуснаха шансовете пред своята врата да се материализират, а своите... използваха стопроцентово. След няколко важни гола на Йордан Гатев, футболната картина се избистри напълно и с напредване на полувремето разликата в класите намери своето пълно цифрово изражение. Крайното 8:2 временно възкачи America на челна позиция, като временните водачи се смъкнаха непосредствено след тях поради по-лошата си голова разлика.
... Да, възелът на първенството започна да се затяга и отсега нататък всяка грешна стъпка може да бъде решаваща.

Кръчмарите - Патриот
1-во полувреме 7:3
Краен резултат 13:5
Колкото и малка да е възможността за класиране за финалните плейофи на кръчмарския отбор, тя е реална и футболистите им правилно преценяват, че трябва да играят “мач за мач” на ръба на своите максимални възможности и ако успеят да бият до края, те имат шанс да се борят сред “големите” за най-ценния приз на това състезание.
Затова този мач на румънските легионери, подкрепени със солидна нашенска настървеност, се превърна в прелюдия на кръчмарски възгласи и надежди за нещо по-качествено и сериозно, което действително би родило една голяма балканска радост.
Въплъщението на типичната атрактивност и техника с нетрадиционна дисциплина и прозорливост и този път се оказаха печелившия коз в ръцете на успешно представилата се червена кръчма, която доказва, че в пълен състав може да бъде страшилище за всеки един конкурент.
Жълтите патриоти, сякаш и този път бездушни наблюдатели на това спектакълно изпълнение, можем да кажем, че те много добре запълват сцената за действия. Имат качества, имат умения и чар, но и сега се бяха примирили с ролята на второстепенни актьори и като че ли още не искат. А кога ли и ще покажат? - че и те са носители на оскари, та дори и от местната футболна академия.
След крайното 13:5, едно е ясно: за патриотите вече няма практически шанс да присъстват на финалната състезателна пряка, но в оставащите им срещи се надяваме те най-после да разкрият своя потенциал и да объркат нечии сметки.

Пирин СС - Mehanata Blue Label
1-во полувреме 3:4
Краен резултат 7:8
Както отбелязахме в предишния кръг, тези два отбора се представиха в противоположния статут на очакваните от тях изяви. Пирин СС - с мъжка и вдъхновена, сърцата игра. Mehanata Blue Label - отпуснати, несъсредоточени и като че ли с психологически проблем в своето представяне.
По същия начин и дух започнаха своето представяне и този двубой помежду си двете гарнитури.
Традиционно механджиите пак допуснаха противникът им пръв да поведе в резултата и чак тогава като че ли техният футболен механизъм се включва. Вливането на нови имена дава нов положителен ефект, но “старите” като че ли не могат да се отърсят от апатията и да включат на по-горна скорост. Всеки се беше заел като че ли сам да решава мача и това водеше до още по-голяма дезорганизираност и разпиляност. Да не говорим, че игровата дисциплина пак не се спазваше, като върхът на изпълнението бе неразчетените излизания на вратаря в предни позиции, оставяйки вратата “зейнала” за далечни попадения.
Въпреки всички тези необясними прояви, видно е, че тези футболисти ако заиграят като отбор, пред тях никаква преграда не би се изправила. Но кога ще стане?
Водачеството през първото полувреме и от хода на мача в един момент (1 мин и 40 секунди преди края) се стопи, та даже бойките Пирин СС поведоха със 7:6 в този критичен стадий. Но отделните изпълнения и в този двубой на тези иначе много качествени изпълнители в светло-синя униформа все пак задържаха статуквото на развоя в техни ръце.
Когато повечето зрители очакваха нова неприятна изненада, Механата все пак се надигна и чрез два свои залпови изстрела на Саката и Васето открадна тази победа. 3-те точки са много важни за развоя към по-нататъшната борба, а и може би са начало на завоя към по-добри и отговорни изяви - предстои да видим и очакваме.
За отбора на Пирин СС този резултат също не е края. Те също още имат своите шансове и ако продължат да се представят с тази си игра и с това вдъхновение, за тях ще продължим да пишем само със суперлативи и адмирации.

Пирин - Dream Team
1-во полувреме 2:3
Краен резултат 5:4
В последния за този емоционален футболен ден двубой, напрежението достигна до точката на кипене. Привърженците на Пирин предвкусваха възкачването на челна позиция във временното класиране на техните любимци, а от другата страна бяха готови за достоен отпор. Всички тези надежди намериха своето реално отражение и покритие чрез амбициозното представяне на извънземните и зелените.
Още с началото на мача, Dream Team показа, че не е случаен отбор и с действията на терена пое инициативата (2:0) и държеше развитието на събитията в свои ръце. На полувремето преднината (3:2) също бе тяхна и за всички бе ясно, че второто полувреме ще бъде един голям футболен епилог, от който печелим и се радваме всички ние, за които футболът не престава да разкрива своите неповторими и незабравими отличителни краски.
Без някои основни свои играчи, отсъстващи поради контузии или по невъзможност, отборът на Пирин изглеждаше осакатен и не достатъчно свеж. Но за тези, които защитаваха цветовете му бе тежестта да понесат бремето на футболната отговорност и те го сториха по най-красноречив начин. Дончо със своите попадения върна увереността, а колективът като едно цяло заигра още по-мобилизирано, връщайки се към обичайния си облик на представяне. Така преломът бе направен и от негативното 3:2 се превърна в позитивно 5:3. Последните секунди бе белязани с ново попадение за оранжевите, но за друг обрат време нямаше.
Красив и напрегнат двубой, който ще се помни и дава смисъл за същесвуването и бъдещето на това първенство.

Програма за 5-ти кръг - 28 ноември
8:30 ам Патриот - ARGO Insurance
9:16 ам Пирин СС - America
9:52 ам Dream Team - Патриот
10:39 ам Олимпик - Механата Blue Label
11:25 ам Кръчмарите - Пирин
12: 11 рм Пирин СС - Dream Team

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

снимки: вестник "България"

продължава>

Кръчмарите спечелиха битката за Механата

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 20 Nov 2009 15:08:54 GMT

Третият кръг от Националното първенство по мини-футбол вля още по-голяма доза оптимизъм за бъдещето и качеството на двубоите от този вид на най-любимата игра. Ентусиазмът на всички участващи отбори, техният жар и горене в битките, тънките тактически подходи и изпълнения на игровите схеми дават голямо задоволство и надежда у организаторите, че е напипан точния пулс и оптималния вариант на това първо по рода си и най-мащабно по обхвата си българско футболно изпълнение по американските земи.
Свидетели сме как всички, свързани с тази футболна надпревара, израстват с всеки изминал кръг. Допусканите пропуски своевременно се изправят. Всички участници милеят за създавания от тях спектакъл и влагат нови и жизнени идеи за по-доброто и по-качествено изпълнение в организационния и игрови спектър.
Като обща идея и изпълнение, засега само поздравления и аплодисменти.
А че футболните фенове са доволни от постигнатото, е видно от тяхното посещение. Не сме виждали скоро такъв звучен акомпанимент и такава колоритна подкрепа. Залата е пълна и се надяваме, че с напредъка на състезанието тя ще се пука по шевовете си.
Защото досега видяното показва, че резултатите са непредвидими, изненадващи и резултатни.
Та какво повече да иска футболният фен?
По хронологията на играните мачове от 3-ти кръг, ето и получените резултати:
Америка - Dream Team
1-во полувреме 7:3
Краен резултат 11:8
Влязохме в цикъла от игри, където всеки гол и всяка точка могат да се окажат пътеводна алея към финалната четворка за този шампионат. Знае се, че само първите 4 от крайното класиране ще се борят за шампионския приз на първенството и яснотата към постигането на тази цел предопредели и качеството на играта между тези два отбора. Сблъсъкът бе непоколебим, драматичен, на “пълни обороти”.
За футболистите от Америка евентуалният неуспех почти изхвърля перспективния им тим от голямата борба и те започнаха двубоя максимално амбицирани. Срещу добре изглеждащия в своя игрови почерк Dream Team, “червената гвардия” вложи своите максимални усилия. “Подредената игра” и хладнокръвието пред гола даде бърз резултат. Разликата в резултата се покачваше методично до обезукоражаващите 4 гола в първата половина. Във втората, противниците отново бяха на върха на възможностите си, защото за всяко едно отпускане имаше мигновено наказание. Така и в този зрелищен мач падна вихрхушка от голове, като крайното 11:8 бе подобаващо оценено.

Патриот - Пирин СС
1-во полувреме 3:4
Краен резултат 6:9
Мач с много обрати и изключително сърцата игра за победителите. “Непознатите” млади момчета на синия Пирин СС, които още в първия кръг регистрирахме с техния небивал футболен заряд, започнаха мача срещу шампионите от Лига Glenview (там отборът на Патриот в пълния си състав бе неоспорим лидер за 2009-та), с голяма амбиция. Личеше си, че са настроени за победа и че не са излезли на терена, за да скронят глава пред “аристократичните” патриоти. Техният хъс и борба за първа топка като че изненада приятно не само “очарователната” им публика, но и подценилите ги сякаш опоненти. Ако към първия гол отношението бе като към “временно” явление, то набъбването на резултата с втория вече стресна и респектира.
Илиян и компания сякаш късно почнаха да усещат, че мача им убягва. Стараха се и донякъде се добраха до някакъв обрат, изравнявайки до 3:3 (и по-късно до 5:5), но като цяло отборът им боксуваше. Някои единици понякога проблясваха със свои изпълнения, но мотивацията им не бе на нивото на отсрещната страна. А сме убедени, че този отбор може и че неговите възможности са далеч по-големи, но в това първенство сякаш късно ще се разкрият.
Заслужена и изстрадана щастливо победа за Пирин СС.

Кръчмарите - Механата Blue Label
1-во полувреме 6:3
Краен резултат 10:5
Сини срещу червени. Два потока от един извор, но “непоносими” в своето излияние. И ако пълноводието на единия до този момент бе максимално (след 2-те им пълни победи), то за другия тепърва се отприщва.
Казаното и развитието на играта досущ приляга в отражението си от по-горния мач и е в сила и за тези два отбора респективно, като “удавниците” в този случай се оказаха авторитетни гмуркачи пред обърканата противникова вълна.
Не че нямаше респект към противниковия отбор и желанието за победа не бе достатъчно мотивирано, но в действията на “сините” този път липсваше тактическата и игрова дисциплина, пълното раздаване и ... шанса пред гола.
В началото, както сме ги виждали и в други срещи, те намериха сили да обърнат негативния резултат до 3:2 в своя полза... но дотук (а защо трябва само да се догонва) и те сметнаха, че противникът сам ще се бие, но не би. Атаката този път бе ялова, пропуските и бяха много и това също обезкуражи. След загубена топка, в средната зона пък, като че ли нямаше кой да се бори за нея. Защитата, увлечена напред да помага, забравяше да се връща и така се оставяха често чисти голови положения пред противниковата контраатака.
И затова бяха наказани.
“Червените кхмери” бяха с настроение и този път с удоволствие режеха глави. Играха с повече движение и хъс. Групирано всички се връщаха в отбрана, а при отнета топка с по-голямо раздаване и бързина, умело използваха противниковата инертност. В открилите се свободни полета се действаше точно, опростено, без мачкане и излишна техника. Ударите бяха не отчаяни и далечни, егоистични или ефектни, а практични и кинжални.
Така видимо с приемане играта битка е спечелена... но войната?

Argo Insurance - America
1-во полувреме 2:9
Краен резултат 3:15
След важната победа в първия мач на този кръг, американците още повече се отпуснаха и показаха много качествен футбол. Просто всичко им вървеше в този ден и след нестихваща голова канонада, сега те съвсем основателно се придвижиха към челото във временното класиране. Нямаше жалост към младите и все още неопитни противници, но следващия кръг ще покаже дали са достойни за лидерска позиция.
За представителите на Argo Insurance дори самото участие в този ранг състезание е вече успех, защото с времето те ще набират зрялост и обгаряне във футболните битки..., а това ще доведе и до възход и бъдещи победи.

Олимпик - Пирин
1-во полувреме 2:3
Краен резултат 4:4
Дерби на кръга (и шампионата досега)
Двата най-класни отбора до момента излъчиха един невероятен сблъсък помежду си.
На младата, равностойна и заредена с оптимизъм футболна гвардия на Олимпик се противопостави опитния боец и турнирен победител, бурно аплодирания отбор на Пирин (зелен).
И в двете гарнитури забелязахме попълнения, които по нищо не отстъпваха на стартовия екип. Така че нямаше предпоставка за физико-тактическо изцеждане.
Тези факти, явно предварително разузнати и отчетени в предстартовата подготовка, позволи на мача да започне “на педали” още след началния съдийски сигнал. Завърза се здрава и оспорвана битка.
За всеки удар към едната врата се връщаха други два към отсрещната. На отиграванията и спектакълните изпълнения на едните, другите не оставаха длъжници.
И въпреки нагледното равенство, головата инициатива и водачество бе в ръцете на Пирин.
Олимпик с много упорство и движение намираше начин да се върне в мача, но почивката дойде с гол аванс (3:2) за противниците.
И когато си мислехме, че след глътка въздух пиринци ще “отлепят” и ще затвърдят разликата, отново олимпийците намираха начин за ответен удар. Така се стигна до последната минута, когато резултатът бе 4:3 за Пирин.
Буйната пиринска подкрепа, с много шум и възгласи, ръководена от вездесъщия Георги Узунов, предусещаше и скандираше към своите за една изключително важна победа.
Но не това искаха и не така мислеха “по-скромните” привърженици и спортисти от отсрещната страна. Защото както казахме и преди, вижда се, че не е техен стил да се предават и борбата е до последната секунда, с използването и на последния открил се шанс.
Всички, които следим световния футбол, виждаме, че този стил, типичен и показван по английските и немските терени предимно, получава резултат буквално в последните мигове. За съжаление, това не се вижда във футбола на България, но се вижда и е почерк на българите по терените на Америка.
Не че кръвта ни е друга, но манталитетът и духът в странство, където и ние амбициозно искаме да покажем, че по нищо не отстъпваме, дава същия резултат.
Минаваме в тези разсъждения не само да подготвим нашите читатели за тази промяна, която стана в последната минута (където олимпийците с подобаващо поведение успяха да възстановят равенството от 4:4), но да отдадем заслуженото на постоянния труд и упорство. Защото това са качествата, които, ако се утвърждават и се отнасяме с подобаващо уважение, ни правят новите хора в новия свят, където с нашите си багри и сияния, заемаме достойно място в световния многоцвет!

Програма за 4-ти кръг - 21 ноември
9:00 а.m. Пирин - ARGO Insurance
9:46 а.m. Олимпик - America
10:32 а.m. Кръчмарите - Патриот
11:18 а.m. Пирин СС - Mehanata Blue Label
12:04 р.m. Пирин - Dream Team

5 кръг - 28 ноември
8:30 а.m. Патриот - ARGO Insurance
9:16 а.m. Пирин СС - America
9:52 а.m. Dream Team - Патриот
10:39 а.m. Олимпик - Механата Blue Label
11:25 а.m. Кръчмарите - Пирин
12: 11 р.m. Пирин СС - Dream Team

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на в. “България”

снимки: вестник "България"

продължава>

Във втория кръг на футболния шампионат - дъжд от ...

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 13 Nov 2009 23:12:21 GMT

За всеки един футболен привърженик седмицата сякаш отлетя незабележимо в очакване на поредната въртележка от спортни срещи в графика на националното първенство. Нетърпението и предстартовата вълна започнаха да пълнят футболната зала часове преди първия двубой. Желанието за добро представяне и изпитанието от 2 мача за деня доведе ентусиазираните Олимпийци в пакет преди всички други. Като истински професионалисти, те знаеха какво се иска от тях и действително старателно се заеха със своята подготовка за своя първи сблъсък. Защото сериозно се надяваха да поведат футболната колона...

Ето и развитието на резултатите от програмата на спортния календар:
Олимпик - Патриот
1-во полувреме (2:3)
Краен резултат (8:3)
Как да не се радва човек на тази всеотдайност и жар към любимата игра. Двата отбора завързаха една много емоционална и непредвидима футболна битка. Размениха си по едно полувреме, като първата част бе за свежите все още патриоти, а втората... дългата равностойна скамейка си каза думата и това предимство на Олимпик им помогна да обърнат резултата и след това безапелационно да завършат като победители.

Argo Insurance - Mehanata Blue Label
1-во полувреме (0:5)
Краен резултат (4:11)
В този мач по-опитният и класен отбор предреши изхода още в първото полувреме. След безкомпромисното 5:0 от първата част, тонусът сякаш спадна, а и младите представители на авторитетния бизнес показаха, че не са съвсем беззъби и водиха равностойна битка през втората. Все пак разликата се запази.

Пирин - Пирин СС
1-во полувреме (3:1)
Краен резултат (12:3)
Едноименните отбори започнаха равностойно и оспорвано срещата. С течение на времето обаче значението на футболната сработеност и опитът от подобни битки си каза своята решаваща дума. След инкасирания негатив, по-младите представители на прекрасния край съвсем прегоряха в срещата и свалиха гарда. Сякаш недостатъчната им увереност не им позволи един по-достоен завършек. А и зелените не прощават.

Кръчмарите - America
1-во полувреме (5:3)
Краен резултат (9:9)
Гвоздеят на кръга. Мач, в който и двата отбора имаха да кажат повече от това, което представяха до момента. След първоначалното “опиянение”, този път кръчмарите дойдоха по-свежи от всякога... и в пълен състав. И в този си вид определено трябва да кажем, че са много хрисими и има да носят много главоболия. America бе пък типичния боец, сражаващ се до последната секунда.
В този nail biter мач, кръчмарите бяха с по-голямо самочувствие и резултатът го показваше. Те постоянно водеха в резултата. Позволиха след леко отпускане изравняване до 6:6, 9 минути преди края на мача, но в последствие преимуществото бе пак за тях и ги заварихме с аванс 9:7, минута преди финалната сирена. Тогава се случи това, за което нашите фенове пълнят футболните зали. Американците нанесоха такъв удар, че чрез своите финални изпълнения потвърдиха своите възможности и оставиха своите опоненти в безмълвие. Точно в тази последна минута чрез Киката и Стоянчо, известни звезди и от другите си футболни формации, се изсипа студеният душ за счелите се преждевременно победители на червената Механа. Головете им изравниха мача 6 секунди преди финала. А за нас, ентусиазираните привърженици, остана удоволствието като от последната глътка отпит качествен футбол. А ни се искаше още...

Олимпик - Dream Team
1-во полувреме (2:2)
Краен резултат (5:3)
И я получихме още в следващия мач. Двубой на отбори без загуби от досегашните си срещи. Този сблъсък предложи също много емоции, изпълнен с много удари към двете врати и изрично трябва да отбележим изключителното добро представяне на двамата вратари. След напълно равностойната първа половина (2:2), във втората Dream Team взе преднина с ранен свой гол. Но както и в предишния си за деня мач, Олимпийци увеличиха оборотите и това им позволи да грабнат крайната победа.
Така че съвсем заслужено, те се превръщат в еднолични лидери на временното класиране, което след този кръг има следния вид:

Третият кръг - на 14 ноември, състезателният график предвижда следните срещи:
9:00 ам America - Dream Team
9:46 ам Патриот - Пирин СС
10:32 ам Кръчмарите - Mehanata Blue Label
11:18 ам ARGO Insurance - America
12:04 рм Олимпик - Пирин
12:50 рм Патриот - Dream Team
След успеха на Славия, сега всички погледи на футболната общност са насочени към тази единствена футболна арена. На всички участници желаем достойно представяне и успех в битките на тези наистина набиращи скорост аткарктивни футболни спектакли!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

продължава>

Шампионски трипъл за Славия

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 13 Nov 2009 23:00:00 GMT

И суперкупата е българска!
Пред футболните шампиони и носителите на Купата на Лигата Premier беше останал само един трофей за присвояване - този на Суперкупата и в битката за него срещу щатския шампион Romania SC, славистите доказаха, че в тази възрастова група нямат равни. За 3-те големи футболни отличия, красящи тяхната витрина и за начина, по който те бяха извоювани тази година, още дълго ще се говори.
Футболната машина Славия смаза по пътя си всяка една конкуренция и ако стилът на игра и съставът се запазят, едва ли ще има някой, който да им се противопостави в близко бъдеще в надпреварата за футболните отличия.
Честито на всички играчи, деятели, спонсори и всички футболни хора, работили здраво за постигането на този футболен триумф. В година, в която футболните успехи се постигат само извън граница, нека достигнатата кота е един повей за едно ново начало, което, дай Боже, да се прехвърли към страдащата ни и в тази сфера Родина, за едно спортно възраждане и един истински футболен подем.
Радвайте се и се гордейте, че в този труден за целия свят с всичките ни житейски моменти на трудност, недоимък и несигурност в бъдещето, има една малка искрица на надежда, радост и успех, която грее и припламва с изключителна сила, защото си е наша и така сякаш топли още по-силно.
Няма големи и малки победи. В колкото и незначителни размери да са те, когато са постигнати с върха на възможностите и са изстискали максимума от положените усилия, в тази сфера и време на действие, достигането на първото стъпало е един титаничен успех.
За наша радост - е в малка България от голямо Чикаго!
Честито, Слависти! Честито, българи!
Хронология на финалния успех:
В топла ноемврийска вечер, в която природата сякаш лъчезарно ни се усмихваше и представяше своята прелест в условия, максимално добри за футболна игра, под прожекторите на Олимпик Парк в Schaumburg, шампионските отбори на Romania SC (щатски - илинойски първенец) и Славия (шампион на лигата Premier) се изправиха в един финален за сезона двубой - за най-престижната от всички награди, тази на Суперкупата.
Из футболните среди тази година добре се знае стила и почерка на нашите футболисти, затова опонентите се бяха подготвили добре и пренаредили своя тактически план за максимално противодействие. Срещу нападателно-пресиращия български вихър бе противопоставен хладнокръвно-защитен с опасни контри румънски вал. Така видимо се получи един лек славистки превес, но с не малък противников потенциал.
В десетата минута Венци Динков напредна от ляво и с прехвърлящ пас по диагонала намери на скорост нашето шило - Емил Тончев и той със свой силен удар поздрави една стара своя познайница - противниковата греда.
Докато тя все още аплодираше тази негова закачка, в отсрещната страна бързоногият Алекс компенсира пропуснатото със своя неточност.
Центърът на терена се превърна в барутен погреб, от който се зареждаха многото атаки и там играта най-много се нажежи. Изострянето доведе до няколко по-твърди влизания, щателно (и пресилено, според нас) декорирани с жълто от пределно стриктния съдия. Червеният цвят можеше да види Бони - Хондурасчето 10 минути преди края на полувремето, но все пак му се размина с последно предупреждение.
За капак на всичко в тези минути преди края на първата част, повече възможности се предоставиха пред румънската атака и отчетохме няколко опасни нейни изпълнения.
Завършекът дойде с фал на границата на нашето наказателно поле. На половин метър от голямата пилантерия, отсъденият пряк свободен удар бе опасен, но все пак нашият вратар улови.
Въпреки, че не стояхме зле, все пак липсата на отсъстващите Тони Тодоров и Светозар Самаров се чувстваше в упоритото настъпление към противниковата врата и тяхното влизане (добре, че професионалните им задължения позволиха поне частично участие) през втората част доведе до усилване на нашата ударна мощ.
Получихме обаче и удари под кръста. Добре стоящите и всеотдайни с играта си хондураски попълнения - Кили и Бони, трябваше да напуснат поради получени травми. Все пак пробивите и острите атаки чрез Тони и Емо по крилата и Зарко в средата превъзмогнаха неприятностите и нашата методична атака влезе в нормални релси.
Отчетохме пропуск и на Анатоли с удар покрай гредата след чудесно подаване откъм лявото крило.
Когато мислехме, че голът вече зрее след трайното наше присъствие в противниковата половина, той падна... но в нашата врата.
След пореден удар в посока румънската врата, вратарят им улови и с далечно точно подаване намери в свободна зона своето крило Алекс. Той напредна по левия им фланг и пред разредената наша защита пусна успореден на голлинията пас. Техен нападател овладя, но бе фаулиран и съдията не се поколеба да отсъди най-тежкото наказание в полза на румънците. Ударът бе точен и въпреки, че нашият вратар предугади посоката, топката се хлъзна покрай гредата в нашата мрежа. 1:0 за Romania SC.
Това попадение, регистрирано в 70 минута вдигна българите в още по-ожесточен шурм към противниковата врата. Те се устремиха тотално в атака. След около 7 минути игра след центриране от нашия ляв фланг, румънските защитници се засуетиха и оставиха Емил Тончев необезпокоявано да овладее топката в наказателното поле и той не пропусна открилата се възможност за изравняване на резултата - 1:1.
В оставащите минути на мача явно се виждаше, че нашите “газеха” наред с непоклатимото желание да завършат този мач в редовното му време. А румънците издишваха, явно физическите им сили се изчерпваха. Почти в самия край, техен защитник се самоконтузи в желанието си да изчисти топка от наказателното поле. Неговото отиграване се оказа неприятно и доведе до жестока контузия. Мачът беше спрян... - Бърза помощ.
След подновяване на играта, споменът от гротескната картина не позволи на играчите да продължат на максимални обороти и така дочакахме финалния сигнал.
По правилник се очакваше 2 продължения по 10 минути, без спиране при “златен гол”. В първото продължение, една показна атака чрез двойно подаване изведе Зари в чиста позиция за гол. Той бе подкосен, но свирката на съдията остана безмълвна - чиста дузпа!.., но неотсъдена.
Виждаше се, че румънците нервничат, явно усещащи своята безпомощност, а нашите “всички в боя”. Особено във второто продължение и нашите защитници се включиха в атака.
Така една топка бе поета от Анатоли Вътев от центъра. Той напредна самостоятелно и видя в дясно Стоян Младенов. Подаване към него на границата на наказателното поле. Русенецът пое и замахна с решение да направи удар. Румънската защита се устреми вкупом към него, но в един момент бе препарирана... защото удар не последва, а едно грациозно меко мистериозно прехвърляне към Ален Сосо.
Сосо пое на скорост почти от аутлинията и отправи удар от почти нулев ъгъл, който по някакъв начин направи траекторията на топката непоносима за изчисление и от най-висшите математици. Кълбото целуна (за последен спомен) страничния стълб, разходи се грациозно по голлинията и в момент на закачка към румънските футболисти с пълна усмивка им кимна за поздрав и с типична за дамския си пол непредвидимост се завъртя и се оплете в ласките на противниковата мрежа. 2:1 за Славия. Гол, който много рядко се вижда като изпълнение.
Стадионът избухна в аплодисменти. Тук му е мястото да отбележим бурното присъствие на многобройната българска публика. С развят трибагреник тяхната подкрепа и окуражение бе чуто и подобаващо възнаградено.
Вярвайте, български фенове, футболистите чувстваха вашата подкрепа и чрез тези наши редове искрено ни помолиха за тяхната дълбока благодарност и признание към вас. Особено от репликите и възгласите на колегите от Балкан. По време на целия мач тази помощ бе неизказуема и много полезна.
Защото сблъсъкът бе тежък, противникът класен, а в краката на повечето наши състезатели тежеше по-ранното им участие за деня от играта им на турнира по мини футбол. Славия бе необичайно изморена, но въпреки това все пак по-добра. И затова сладостта от постигнатата обща победа за всички бе още по-силна, въпреки че бе и много изстрадана.
Поздравления, български футболисти, за вашия великолепен сезон и многобройните спечелени купи и преклон пред теб, българска публика, за твоята постоянна и всеотдайна целогодишна подкрепа към силата и славата на българската спортна общност.

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

{morfeo 95}

Стартира първият български футболен шампионат ...

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 06 Nov 2009 13:00:14 GMT

Българската имиграция в САЩ помни и с голяма любов ще посрещне своята светла дата на свободата в нейния 20 годишен юбилей. В частта от народните тържества, посветени на борците за демокрация и по-добър живот, възбуденият имигрантски дух роди спонтанно и едно друго въплъщение на своя ентусиазъм - своето желание за изява и напредък с разкриване на своя спортен потенциал в незапомнена по своите мащаби футболна надпревара.
Така зароденият 1-ви футболен шампионат извън България, с доминантно български изпълнители, е посветен и на една друга годишнина - 15-тата от незабравимия български футболен триумф, парадирал по обетованите американски футболни полета.
С чувство на национална гордост тръпката към настоящата изява понесоха във вихъра на своето приготовление момчета ентусиасти, отдали себе си в пълна степен на готовност със своите максимални познания и възможности, най-авторитетно насочени към тази пределно респектирана и обичана футболна игра.
Как да не му стане милно на живеещ със спорта човек, когато съзерцава момчета усмихнати и поздравяващи се по братски, въпреки различната си тимова принадлежност. Как всеки един тим е подготвил и е намерил начин да достави за себе си пъстри и ефектни футболни екипи (ей тъй само заради идеята). Вижда се, че с тази външна футболна красота е отредено място и за вътрешната, която наистина ни поставя като хора на едно по-горно стъпало, което доказваме, че можем да изкачим и с чест сравняваме и отстояваме пред който и да е било, стига правилата на играта да са равни и... човешки.
9 отбора, жадни за изява, жадни за успех и готови за несравними футболни подвизи. Нищо, че официално не се водят професионалисти (в кристално чистия им порив не са заложени големи финансови премии), но отношението е професионално, а раздаването в играта ...(съжаляваме, че не е записано, за да го препратим като извлечения към тези, които сега официално защитават българския трикольор).
Кои и какви са главните действащи лица?
Нека приятелите на футбола не се подвеждат по някои от имената на участващите отбори. Нито участниците са алкохолици или имат нещо общо с футболни извращения или някакви други непорядки. Напротив. Ентусиазмът към този шампионат породи такъв импулс за достойно представяне от страна на вече добре познатия ни и авторитетен футболен отбор Механата, че спонсорите от едноименния български ресторант трудно отхвърляха заявките за участие на многобройните футболни величия от регионалните първенства с тяхното желание за подкрепа към етническия колорит.
Нека да припомним, че и регионалните футболни шампионати току що приключиха и за 6-те български участника всяка една форма за изява е едно ново и очаквано предизвикателство.
Така че в своя ресторант “Механата”, къде с хумор, къде с желание за спортна надпревара (заредена и подтикната от ентусиазма на своите собственици), голямо количество “свободни” футболисти намериха пристан в 3 нови формирования.
“Старата”, небесносинята “Механа” запази своя гръбнак и прибави 4 нови звезди.
Новосформираните червени “кръчмари” заложиха на гръмки имена и надежди да преборят синия оттенък.
Създаде се и Gold Label с подобаващия цвят за младия и перспективен отбор на Dream Team, също излизащ от “Механата”.
Така че се очертава интересен и задочен сблъсък между притежателите на колоритното заведение, изявяващи се като футболни водачи, защото на чашка всеки е велик, но на терена... ще видим.
За тази им всеотдайност към Иван Цветков и Румен Ковачев за техния “спортен” център и за тяхното осезателно участие и подкрепа за тази футболна изява, нашите искрени адмирации!
С такива чувства сме и към един друг бизнесмен - собственика на българския хранителен магазин “Младост” - Георги Узунов. Неговото участие и инициатива в създаване на “зеления” Пирин и успешното им шествие в досегашните шампионати на зала доказват едно плодотворно сътрудничество и водят към увереност към още много приятни моменти на тяхното представяне.
С почти същото име - чрез Пирин СС ни се представи един млад ентусиазиран отбор. Синият цвят на екипите им дават заявка не само за различие в цвета, а и в стила и поведението им на футболното поле. Искат да ги запомним с неповторимост ... и силна дамска подкрепа.
Не знаем дали това съчтание на синия цвят и дамите имат някаква връзка, но изненадващо подобие чухме и в репертоара на “застрахователите” от спортния отбор на Argo Insurance. Освен сигурност, точност и акуратност, обещани бяха и 20 годишни мажоретки, замъглящи погледите на противниковите играчи и ... зрители.
В последните 3 отбора, заявили своето участие, във всички случаи очакваме преди всичко футболни претенции, характеризиращи сбора на активно състезаващи се футболисти.
Така например за жълто-черните състезатели на Патриот, станали шампиони в лигата Glenview за тази година, този шампионат ще се превърне в тест с “батковците” им от червената Америка (пълна с цесекари), които се състезават в Лигата Premier под друго име в техния първи състезателен сезон там. А Митака Атанасов, създател и водач на тази гарнитура, към своя добре познат и балансиран отбор успя да привлече тихомълком 3-ма нови “незаменими”. С това футболният му удар тепърва започва.
И накрая - младите лъвове на Олимпик. Име напълно в съзвучие с многобройната изява на едно интернационално ядро, благородно приобщено от гостоприемството на българските спортни асове. Нас лично тази формация ни привлича с особения си футболен чар и ние не се съмняваме, че те ще са приятния футболен жокер за този 1-ви футболен шампионат.
Очертават се доста подводни камъни за любителите на спортните предсказания. Очаквайки от всички участници добро представяне, на всички приятели на футбола предвещаваме много и незабравими футболни емоции. Нека царува футболът, а всички ние да бъдем негови достойни васали!

Характеристиката за Първия кръг на новооткритото първенство в краткия си вариант е резултатен и атрактивен... а в другия... ето я и пълната хронология на събитията.
Под свирката на изтъкнатия български футболен рефер Валентин Рударски се даде старта на първия футболен двубой.

Кръчмарите - Олимпик
1 полувреме (3:5)
Краен резултат (6:10)
Кръчмарите (от Механата) и младият отбор на Олимпик бяха в двата полюса на подготовка в подхода си за този мач. Към пределно мобилизираните и амбицирани Олимпийци (не случайно сочени от нас като едни от фаворитите за челните места), събрали под знамената си най-дългата стартова селекция (14 играчи), избраниците на “кръчмата” едва успяха да сглобят и противопоставят регламентираните 6 начални състезатели. Дали от махмурлук или нещо друго, тази ситуация предреши мача още преди започването му. Все пак нека отдадем дължимото и да отчетем, че след първата част резултатът все пак бе почти равен, но бе въпрос на време с напредването на мача нещата да влязат в своето нормално русло. Крайната победа с 10:6 бе най-малкото, което водените от Самуил Славов футболисти можеха да вземат.

Патриот - Пирин
1 полувреме (1:1)
Краен резултат (4:6)
Изключително динамичен и интересен мач. За шампионите от Glenview, Газдата и компания в по-голямата част на мача нямаха футболно решение как да постигнат крайния успех. Срещата бе равна не само по резултат, но и в игровия облик. Даже през първото полувреме Патриотите като че ли стояха по-добре на терена. Но във втората част след няколко детински техни грешки и временното им отпускане за миг, доведе до мигновено наказание. Резултатът отчайващо набъбна до размер, който в дадените условия практически бе невъзможен за стопяване. Под буйно разветия Пирински флаг и неистовата поддръжка на буйната им агитка, крайното 6:4 дава настроение и надежда за едно друго успешно представяне.

Пирин СС - Argo Insurance
1 полувреме (5:2)
Краен резултат (8:5)
Два състава, еднакви по облик (с еднакво синьо въжделение в стартовия си екип) и с еднакъв подход към стартовата си селекция (най-младите състезатели на шампионата). Различни обаче с игровия си почерк. Докато избраниците на застрахователите от Argo все още бяха изпълнени от предстартова треска, техните опоненти здраво стъпиха на терена и още от първата минута дръпнаха развитието на мача в своите ръце. Преднината с 3 гола в края на първата част бе почти отчайваща и след стреса във втората последва равностойна размяна на нови 3. Това все пак показва възможности, които тепърва ще се покажат и развият.

Механата Blue Label - America
1 полувреме (4:3)
Краен резултат (11:8)
Сочената за дерби среща на кръга изправи стари познайници с неразплатени сметки от предишни футболни стълкновения. И двата тима с някои нови звездни нюанси в предстартовата си селекция се вчепкаха в драматична битка още с първия съдийски сигнал. Без изчакване, без разузнаване и опипване - всичко в боя от раз.
Първи нанесоха своя удар “американците” и на няколко пъти изскачаха с гърди напред. Но за вече обиграните “механджии” това развитие на нещата не бе стъписващо, а напротив - трудните моменти ги мобилизираха и те бавно и методично наложиха своята воля, като разликата набъбна до 5 гола в един момент. Крайното 11:8 е само едно подтвърждение за класата и зрелищността на този мач.

Кръчмарите - Dream Team
1 полувреме (3:5)
Краен резултат (8:9)
Водените от Иван Цветков и Румен Ковачев респективно отбори от растящия рояк на футболния кошер, наречен Механата, представиха един безжалостен мач, разигран между техните подопечни. С това си поведение те дадоха и един безспорен отговор за всички докачки към евентуални споразумения и спортни нагласявания. Не и в Америка, не и в тези условия на приобщаване и честване на свободния свят в нашия живот. Защото въпросът за смисъла защо сме тук (в Америка), трябва да си задаваме непрестанно и да се стремим да превъплъщаваме и претворяваме ежедневно в своя път към по-добро... А и за да можем спокойно да живеем със себе си.
Така че селекцията на Румбата, съставена предимно от “млади дихатели”, напълно оправда името си в началните минути на двубоя. Наистина са една златна находка за нашата футболна среда. Те поведоха бързо и с бързина доминираха на терена. Но все пак не им бе леко.
Реконструиращият се в движение тим на червените механджии, бързо преодоляващ предстартовия си шок, изграден от изпечени в битките “опитни кримки”, своевременно контрира. Не позволи отчайваща разлика след първата част и излезе повече от мобилизиран за второто полувреме.
Напрежението нарастна още повече и повратите в играта не закъсняха. Младите напираха, старите не се предаваха. Разигра се една неповторима голова пукотевица. Във вихъра на схватката с инч по-високо все пак стояха състезателите от “извънземната” селекция, които с напористия си стил цедиха до последна капка животворната сила на своите опоненти. Крайният сигнал на мача дойде с впечатлителното 9:8 за тях, но показа също, че въпреки инкасирания негативен резултат, Кръчмарите не са казали своята последна дума. Тепърва изненадите ще идват от там...
В заключение регистрираме един успешен кръг, изпълнен с много футболни достойнства. Пред старанието и усърдието на всички състезатели и участващи, нашите бурни аплодисменти.

След 1-вия кръг временното класиране придоби следния вид:

За следващия втори кръг на 7 ноември програмата предвижда следните двубои:
9:00 ам Олимпик - Патриот
9:46 ам ARGO Insurance - Mehanata Blue Label
10:32 ам Пирин - Пирин СС
11:18 ам Кръчмарите - America
12:04 рм Олимпик - Dream Team

На приятелите на футбола напомняме и за мача за Суперкупата на футболна Славия. Тази събота от 6 РМ на познатия Олимпик Парк в Schaumburg очакваме вашата подкрепа. Нека това бъде един завършек с призьорски хеттрик за нашите момчета.
Желаем пълен успех

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник "България"

снимки: вестник "България"

{morfeo 90}

Чикагска Славия с футболен дубъл за 2009

no_email@example.com (Ангел Георгиев) — Fri, 30 Oct 2009 14:31:15 GMT

Приятна съботна вечер за месец октомври. Като изключение от предишните години за този ден, провеждането на този мач - за Купата на лигата Premier, е без така пронизващия студ и режещ вятър. Без дъжд.

Специално за случая организаторите подбраха новите изкуствени терени с бърза настилка и електрическо осветление на комплекса Олимпик парк.
С други думи - условия отлични за игра за този сезон пред екзалтирана и превъзбудена публика, която се бе стекла не само за един финал, а и за едно поредно дерби, каквито са всички мачове, откакто помним срещите между българските футболни гарнитури на Балкан и Славия.
Настроението ни е приповдигнато от приятния привкус на една интрига, винаги витаеща в срещите между тези наши отбори, а също и от факта, че нашите момчета достойно се представиха в своите квалификационни групи и не оставиха никакви надежди за своите опоненти, но преди всичко от факта (не че сме националисти), че финалистите са български отбори, което е показателен факт, че ние сме тези, които диктуват футболната мода в тази авторитетна лига на Чикаго.
Естествено, като че ли за Славия имаше леко психологическо предимство след серията фантастични мачове, донесли им шампионската титла за тази година, но за бойкия Балкан, никога не скланящ глава знаем, че винаги играе на предела на възможностите си, за честта на своя клуб.
За треньорите Анатоли Вътев и Георги Копанов, респективни водачи на двата отбора, чеда на пловдивските спортни школи, до началото на мача стояха много въпросителни в изграждането на пълноценни стартови състави. Липсата на основни играчи доведе до съответните пренаредби в схемите на игра, но така или иначе когато излезеш на терена, всички емоции отпадат и остава концентрацията, физическата и игрова готовност и ... сърцата отдаденост към любимата игра.
Тези качества не липсват и на двата отбора и ги видяхме в действие още в началните минути на двубоя, когато двата състава се вчепкаха в един динамичен, но много спортсменски и коректен футболен ритъм.
Нямаше разлика в постройката и тактиката на игра, съпътстващи изявите на двата отбора от това, което видяхме напоследък в техните изяви, но още с началните минути ясно се виждаше, че отборът на Славия стои по-добре в средната зона, наситила я с много подвижни и технични състезатели. Там Стоян Младенов, Kili Gonzales, Теньо Минчев и по-късно включилия се Тони Тодоров пресираха съперника и с много бързина и непрекъснато движение постепенно пренесоха действията на терена в противниковото поле.
За всеки запознат с любимата игра е понятна аксиомата, че средната линия е огледалото на отбора. Там е борбата за отнемането на топката, задържането и разиграването и зараждането на атаки, предвещаващи развитието и изхода на мача.
Така този здрав предохранителен вал се оказа и начален атакуващ рубеж за футболна Славия.
Още в 5 минута на първото полувреме станахме свидетели как една отнета топка в централния кръг намери точно Емил Тончев по левия фланг на нападението. Той напредна и центрира към малкия пенал, където Светозар Самаров бе намерен на скорост, оставен в чиста позиция от балканската защита. Ударът му обаче се размина с целта, като топката мина на сантиметри над гредата.
Това непрекъснато настъпление създаде и още няколко възможности за гол пред играчите на Славия. Не че те бяха толкова много, но бяха реални и чисти в сравнение усилията на Балкан в противоположна посока.
Ще запомним и един рейд на Теньо Минчев, поел топката от средата на терена и след самостоятелен дрибъл сред защитниците отправи силен шут от около 20 м.
Топката срещна гредата и излезе в аут.
Пет минути по-късно пропуск направи и Емил Тончев, изведен в чисто положение. От границите на наказателното поле изстрелът му бе крайно неточен.
И като че ли това бе всичко интересно за първото полувреме.
Ясно отчитайки реалната обстановка на терена, футболистите на Балкан (за които мнозина предричаха примирение пред възхода на Славистите с лека и многоголова загуба), правилно убиваха темпото и поради липсата на някои основни за тях изпълнители в средната зона, разчитаха на добре прегрупираща се и подвижна защита и на евентуални извеждащи пасове към бързите острието Васил Чирпанлиев и Георги Недев.
Така или иначе тяхната стратегия работеше и като че ли Славия се приобщи към едно такова “приспивно” темпо и съвсем закономерно полувремето завърши безрезултатно.
Във втората част на мача много повече емоции и много повече положения.
Все още свежи, Балканци успяваха да задържат равностойността на играта, като от своя страна също отправиха няколко заплашителни удара.
Прояви се за тях Васко с пробиви от дясно и с няколко далечни опасни удара. И Киката (контузен) също по-активно се включи в нападение. Той изпълни и няколко преки свободни удари, но също безрезултатно.
Това раздвижване в атаката на Балкан и съвсем нормалното им желание за постигане на резултат, обаче започна да оставя свободни пространства.
За нас, зрителите, бе още по-интересно, но за “старите кучета” от Славия това се оказа коз, от който те веднага се възползваха.
Включването в атака на другото им острие Пепино (Пепи Петров) създаде предпоставки за разкъсване на Балканската защита по фланговете и отваряне на още повече свободни пространства във фронталната част на атаката.
Така че в новополучената обстановка предпоставките за гол значително се увеличиха и той не закъсня.
В 15 минута на второто полувреме след пряк свободен удар пред вратата на Славия, изпълнен от Васил Чирпанлиев, вратарят улови и от него се зароди атака за Славия. С далечен пас към лявото крило, Емил Тончев бе намерен на скорост. Той надбяга защитата и останал сам срещу вратаря, отправи силен удар. Вратарят на Балкан Николай Димитров реагира своевременно и с вещина спаси.
Не така се получи обаче 2 минути по-късно. След разбъркване в наказателното поле на Балкан, топката отлетя към левия корнер. Там за нея пак Емил се пребори и я центрира обратно в наказателното поле. През куп играчи, населили зоната, най-съобразителен се оказа Тони Тодоров и необезпокояван, той отправи точен удар с глава. Това негово изскачане бе изненадващо за всички. Както някой точно отбеляза след извисяването на нисичкия нападател, е че от постигнатите му голове с глава е това моментно състояние на римското му теме, а не че природата не му е дарила буйни къдрици.
А ние бихме допълнили... много опит, много жар и нестихващ ентусиазъм към любимата игра. С живот, отдаден и дълбоко свързан с футбола, това бе един негов прекрасен дар към усилията на целия отбор и разбирането и подкрепата на незаменимата му съпруга и малкия ангел в лицето на невръстната му дъщеричка, притичващи покрай тъчлинията.
Браво, Тони! 1:0 за Славия.
Този гол сякаш предреши мача. За стъписаните футболисти на Балкан много скоро дойде още един кинжален удар.
След центриране към пенала, неудържимият Емил Тончев посрещна топката от въздуха и от движение заби 2-ри гол за Славия.
Оттук нататък на терена имаше само един отбор, този на славистите. Не че те имаха още много положения за гол, но след няколкото пропуска на Петър Петров те бяха тези, които задържаха топката и сякаш само доиграха мача.
А ответната реакция на Балкан беше почти незабележима. Просто не се виждаше как те могат да достигнат до гол в този мач.
След последния съдийски сигнал поздравленията и овациите за победителите съпътстваха дълго завършека на един особено успешен състезателен сезон. Съпруги, приятели и деца раздаваха топли целувки в напредналата съботна вечер.
Тази втора за годината купа за футболистите на Славия им проправя пътя и към още едно изпитание в дългия турнирен маратон.
Следващата събота този носител на Купата на Лигата ще се изправи срещу другия победител от “Бялата” Лига за престижа и надпреварата за най-почетното звание в тази възраст - за Суперкупата - постижение на първия срещу първите.
В момента не разполагаме с данни за точното място и час на срещата, пред вид на това, че другият финал се играе в неделя, но своевременно с постъпващите новини от информационния център на Лигата ще приложим в следващия редакционен брой на вестника пълната информация.
За шампионите и носителите на Купата - българския футболен авангард, отборът на Славия, желаем много здраве и голям пореден успех!
Хайде, наште!

Ангел Георгиев
спортен кореспондент на вестник “България”

Снимки: вестник “България”

{morfeo 88}