<?xml version="1.0" encoding="utf-8"?>
<!-- generator="FeedCreator 1.8.0-dev (info@mypapit.net)" -->
<rss version="2.0"  xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom">
    <channel>
        <title>flash news</title>
        <description><![CDATA[Водещи новини]]></description>
        <link>http://bulgaria-weekly.com/</link>
        <lastBuildDate>Thu, 09 Sep 2010 06:57:23 GMT</lastBuildDate>
        <generator>FeedCreator 1.8.0-dev (info@mypapit.net)</generator>
		<atom:link href="http://bulgaria-weekly.com/index.php?option=com_ninjarsssyndicator&amp;feed_id=2&amp;format=raw" rel="self" type="application/rss+xml" />        <item>
            <title>“Да намериш себе си” вече и със своята американска ...</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1655-da-namerish-sebe-si-veche-i-sus-svoiata-amerikanska-premiera.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img class="caption" src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue36/chicago/dobri/00.jpg" border="0" alt="Авторът на романа Добри Карабонев" title="Авторът на романа Добри Карабонев" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />След премиерата в България романът ”Да намериш себе си” направи и своята американска премиера. В много приятна обстановка и приятен вечерен час тези, които уважиха Добри Карабонев, автора на романа, прекараха почти два часа в диалог с него и книгата му. Самият той ги изненада приятно, като представи на живо своя главен герой в романа си. Превъплъщавайки се в Богомил, той поднесе един чудесен монолог, доставяйки удоволствие на своите читатели, поставяйки ги в ролята и на зрители. Това освободи присъстващите и скъси дистанцията между тях и автора. Той отговори на много приятни и интересни въпроси, разказа и сподели откровено за вълненията си с живота на своите герои. Благодари на своите читатели за проявения интерес към романа. Благодари и на вестник “България”, дал възможност на неговите читатели първи да се докоснат до него и с интереса си да стимулират неговото скорошно отпечатване. Авторът беше приятно изненадан и от читателка, която по време на своята ваканция в България вижда книгата на книжния пазар в Сливен, купува си я и сега тук в Чикаго я поднесе за автограф.<br />Срещата на читателите с автора на романа бе организирана от литературен клуб “Българско слово” и “Съюза на българските писатели в САЩ и по света” и с любезното гостоприемство на “ Ladybug Cafe”. На срещата бе представена и художествена фотография от Николета Кравченко, няколко чудесни творби, които предизвикаха интереса на присъстващите. В приятен разговор бе дискутирана темата за нуждата от създаването на един Дом на културата. На едно културно средище на българската общност, така необходимо на стотиците българи в Чикаго и Америка.</p>
<p><br /><br /><em><strong>“Да намериш себе си“ - едно дълго пътуване из лабиринтите на “Аз-а“</strong></em><br />След премиерата на романа на Добри Карабонев “Да намериш себе си“ в България смятам, че е редно той да бъде официално представен и пред обществеността в Чикаго. Много от героите в романа са хора, живеещи тук, хора като нас, а защо не - някои от нас. Единствен авторът знае прототипите на своите персонажи. Но това не е толкова съществено. По-важното е, че в определени ситуации, случващи се с героите в романа, мнозина биха разпознали себе си.<br />За Добри Карабонев не се наемам да говоря. Биографична справка може да прочете всеки от вас в края на романа. Мнозина в Чикаго го познават много повече от мен. Самият той би могъл да разкаже най-добре за това, което би било интересно за всички вас, ако го попитате. <br />Като читател и като колега по перо, бих искала да споделя впечатленията си от романа “Да намериш себе си“. Признавам си, не бях го чела на страниците на вестник “България“. Когато взех в ръце книгата, усещането беше различно. Може би ефектът идва още от корицата - интригуващо преплитаща двата свята, в които живеем - настоящия, символично представен с небостъргачите на Чикаго и онзи дълбоко потиснат наш спомен за родината, олицетворен чрез лика на Света София и светлините на Софийския ЦУМ... И онази изтънчена женска фигура, обърната към тези два свята, вероятно пред дилемата кой от тях да избере. Два свята, толкова противоположни, колкото и паралелни по някакъв непонятен начин за всеки един, усетил вкуса на емигрантския живот.<br />Според мен, романът би трябвало да бъде прочетен от много хора, но задължително от тези, живеещи тук - в Чикаго, където се развива част от действието. Защото освен усещането за съпричастност, човек се чувства много близък до героите, разпознавайки местата, които те посещават или ситуациите, в които попадат. Има нещо много общо, типично в съдбите на хората, загърбили родина и близки, неща, които са обичали или избягали от ситуации, които не са могли да разрешат. Всеки може да открие по нещичко от себе си някъде между редовете или най-малкото да се почувства много близо до себе си.<br />Драматични са съдбите на героите. Но нима това не са нашите собствени съдби? Не е ли понесъл всеки в душата си своята болка, своите мечти и надежди за нещо по-добро от това, което е бил принуден да преживее по една или друга причина? Надниквайки чрез романа в случващото се в родината, за пореден път се потапяме в реалността там, подвластни на разочарованието, негодуванието, страха и беззаконието, които царят от години и никоя власт сякаш не е в състояние да промени. А в същото време, наред с предимствата на живота в чужбина, сме принудени да отстъпваме немалка доза от своите постижения, да свикваме с капризите и претенциите на някои хора, имали привилегията просто да бъдат родени тук. Романът поставя и дава отговор на много въпроси, макар невинаги в готов вид. Достатъчно е, че човек се замисля, вживява и иска да си отговори на въпроси, които може би не е искал да си зададе.<br />Много е важно, през каквото и да преминаваме в живота си, да успяваме да намираме себе си, както героите в романа на Добри Карабонев. Човешко е да се съмняваш, да страдаш, да се отдръпнеш, да се обезвериш... Както и това, да намериш сили да се изправиш и да поемеш отново юздите в ръце - на своя живот, в името на себе си и на хората, които обичаш.<br />“Да намериш себе си“ - един роман, преплел съдбите на хора, живеещи там - в родината и тук - в чужбината, понякога разменящи местата си, но носещи своите драми със себе си, независимо къде се намират. Драми - силни, разтърсващи, изпепеляващи, но истински и неподправени.</p>
<p style="text-align: right;"><em><strong><br /></strong></em></p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Калина Томова<br />Литературен клуб “Българско слово”<br />Секретар на СБП в САЩ и по света

<p><a href="http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1655-da-namerish-sebe-si-veche-i-sus-svoiata-amerikanska-premiera.html">продължава></a></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Калина Томова)</author>
            <pubDate>Fri, 03 Sep 2010 23:19:37 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1655-da-namerish-sebe-si-veche-i-sus-svoiata-amerikanska-premiera.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Анелия вече подбира песните за шоуто си в Чикаго</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1654-anelia-veche-podbira-pesnite-si-za-shouto-si-v-chicago.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue36/chicago/anelia.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />Анелия и нейният екип се подготвят усилено за презокеанското им турне, което ще стартира този септември.</p>
<p>Най-големият концерт от турнето ще бъде пред българската аудитория в Чикаго на 17-ти септември в култовата зала Crystal Palace.</p>
<p>Репeртоарът на певицата ще включва всички хитове от 6-те й албума, които феновете й искат да чуят, както и много сръбски, български фолклорни и ...</p>
<p><br />Офертата, която предлагат организаторите от www.Bg-chicago.com е музика на живо с хитовете на Анелия, миксирани с безплатни качествени напитки цяла нощ.</p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (вестник &quot;България&quot;)</author>
            <pubDate>Fri, 03 Sep 2010 23:17:51 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1654-anelia-veche-podbira-pesnite-si-za-shouto-si-v-chicago.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Ресторант “Механата” на две години</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1653--restorant-mehanata-na-dve-godini.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue36/chicago/mehana/01.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />На 27 август /петък/ в “Механата” се оформи страхотен купон по случай 2-я рожден ден на ресторанта. За прекрасното настроение се погрижиха оркестър “Колорит”, DJ Кирчо и DJ Емо. Многобройните клиенти и приятели се веселиха до зори с любимите си песни и танци. Разигра се томбола и голямата награда плазмен телевизор 32” спечели Иван. С това изненадата не свърши. Щедър и без колебание Иван подари телевизора на сервитьорката Вики, работеща в “Механата”.</p>
<p><br /><strong>Сърдечни благодарности</strong><br />Благодарим на всички приятели и клиенти на “Механата” за подкрепата през тези две години.Надяваме се и за в бъдеще да ви радваме и откликваме на вашите желания.<br />Благодарим на целият персонал на ресторанта с мениджър Тошка Недкова и главен готвач Вергил Иванов за техният всеотдаен труд.<br /><em>От собствениците на ресторанта: Иван и Нина, <br />Румен и Мая</em><br /><br /><em><strong>Честит Рожден Ден!<br />Пожелаваме ви здраве, благополучие и много нови клиенти! <br />Дълги години да ни посрещате!<br />От екипа на вeстник “България”

<p><a href="http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1653--restorant-mehanata-na-dve-godini.html">продължава></a></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (вестник &quot;България&quot;)</author>
            <pubDate>Fri, 03 Sep 2010 23:14:12 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1653--restorant-mehanata-na-dve-godini.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Морските вълни са спомени за хора и събития...</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/interesting/curious/1652-morskite-valni-sa-spomeni-za-hora-i-sabitia.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue36/interesno/01.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />Можем да твърдим, че нашата периодика от минало време е пазител на нашата памет. За разлика от човешката памет, печатната не се влияе от праха на годините, нито от конюнктурни модели. Затова можем да й се доверяваме в разните тематични посоки, които е запечатала по страниците си. А една от тях, съвсем немаловажна, е темата за българското море: многоцветна, любопитна и по своему актуална и днес...<br />Например?<br />През 1909 г. списание “Природа” развълнувано споделя: “Италиянския офицер Пиранделио неотдавна е построил на морския бряг при г. Римини едно приспособление, което има за цел да използува енергията на морските вълни. Неговите опити, според съобщенията, се увенчали с успех: с получената енергия успели да запалят няколко електрически ламби и да разложат чрез електролиза вода, като употребили получения водород за привеждане в движение газомотори...” Все пак, както става ясно, “по-нататъшните резултати от опитите с новия апарат са още неизвестни, тъй щото не може още да се съди за приложението на изобретението в практиката”.<br />Явно Михаил Зидаров, жител на Стара Загора, не е абониран за “Природа”, или пък научното палене на ламби в странство му се е сторило твърде бавно. Защото на следващата година друго едно списание, “Светлина”, помества няколко текста за неговото изцяло завършено и одобрено от техническите умове изобретение – “Волномотор”.<br />Що е то? Научаваме от “Протокол: Днес 14-и Юний 1909 година, гр. София, долоподписаните професор П. Бахметьев, Инженер-корабостроител Родев от флота на Негово Величество и Инженер Киро Белчев, директор на мината “Бобов-дол”, по поканата на изобретателя Михаил М. Зидаров, като се събрахме в хотел Метропол, разгледахме последния модел на изобретения... апарат за използвание силата на морските вълни, като двигател за механическа или електрическа енергия и след подробно изучвание, както на модела, така и на данните, които М. Зидаров е изследвал на морските сили, намерихме, че поменатото изобретение е твърде сполучливо и заслужава една материална помощ, за да може да се построи един апарат в действителна големина...” Други неслучайни люде са на същото добро мнение и няма как да ги подминем, а няма и защо: “Удостоверение. Аз долеподписаний директор на 1-то средно електро-техническо училище в България Т. Д. Мумджиев, след като прегледах и получих плановете на изнамерения от Господин Михаил Зидаров воден двигател, наречен “Вълномотор” и след като проследих всестранно действията на тази машина по този модел, намирам: 1) това изобретение е напълно приложимо за практическия живот като двигател за използвание на морските вълни, 2) че се отличава с проста и лесноразбираема конструкция и 3) че за управлението и преглеждането на апарата не е необходим голям или учен персонал”. А фирмата “Д-р Фукс, инж. Корнфелд и Хамбургер” от Виена добавя: “Според желанието Ви, удостоверяваме, че изобретението Ви “Вълномотор” е технически изпълнимо; инък не бихме го приели за патентиране”. Към радостта на изобретателя Зидаров се присъединява и нашенското Министерство на търговията и земледелието. В изблик на добродушие то заявява,че пари за кредитиране на подобни работи в бюджета не са предвидени, затова пък също му издава документ – да му послужел, дето трябва. Ще добавим само, че темата за използване на вълните като енергиен източник продължава да бъде актуална и днес. Включително в признателна и паметлива България...<br />Която може би помни, помнят го поне в родния Шумен, капитан Дяко Кюлюров. Възпитаник на морското училище в Николаев, той отказва да държи приравнителни изпити, за да бъде приет в българския флот. Затова, по сведения на списание “Морски сговор” от 1901 до 1915 г. плава на английски кораби, след което заминава в САЩ и: “в 1919 год. завършва кинематографен курс, в 1921 год. полага изпит и взема комендантски диплом, в 1923 год. - курс за управител на хотели, в 1927 год. завършва курс по новите безмагнитни (жироскопични) компаси, в 1928 год., вече 51 годишен, следва курс, държи изпит и бива зачислен като лейтенант в запаса на американския военен флот. Всички тия курсове той е следвал през времето, когато корабите, с които е плавал са престоявали при американските брегове. Сега Дяко Кюлюров е комендант на американски презокеански параход, който пътува между Ню-Йорк и Бомбай през Великия океан.” Статията, запазила тези факти, е под надслов “Българи – моряци в чуждите флоти” и е отпечатана в списанието през 1931 г. Но чувствал ли се е щатският капитан българин? “Преди няколко месеца – допълва под линия списанието – Д. Кюлюров подари на Девическата гимназия в родния си град 100,000 лв. – фонд, от чиито лихви да се помага на бедни ученички”.<br />Българските имена в световното корабоплаване, под разни флагове, но винаги с доказан професионализъм, не са малко. Техният списък ще се допълни трудно – имаме предвид периода между 1878-1944, където се лута, в най-добрия смисъл, и нашият интерес. А ще е трудно, защото много от тези корабни люде са оставили кости далече, без вести у нас, а и да е имало такива, те също, с тиктакането на часовниковата стрелка, отиват в безвремието. Нека все пак спомним други моряци – сега от Варна в далечната вече 1927 г., пак по волята на “Морски сговор”, а текстът е: “С българска моторна лодка около Африка”. Тогава на Николай Василев-Шопа, възпитаник на Морските специални школи, допада смелата идея да премине дестинацията Варна – Босфора – Дарданелите, през Гибралтар, южно от нос Добра Надежда и през Суецкия канал... обиколка на черния континент. Плавателният му съд, моторната лодка “Цар Борис”, е с дължина 10 м. и ширина – 2 м., обслужвана от 5-членен екипаж. Тя е с платна и с двигател и при подходящи метеорологични условия достига скоростта на десетте мили. Какъв е резултатът? Неизвестно. А с фонда на Дяко от Шумен? Предполагаемо... нищо. С “Вълнобор”? Очаквано, съвсем по български – фиаско. Тогава, защо възраждаме тези привидно случайни примериот периодиката ни, свързана със синьото море?<br />Защото не познаваме нашите прекалено скромни, но безспорно значими негови списуватели в българската история по щурманската карта на света. Защото не са един и двама. Защото и ние сме дали нещо, много нещо на света в тази област. И защото стоим на сериозна основа върху историческите вълни на българското корабостроене, корабоплаване и аналогичен поминък. И ако случайно текстове като “50 години българско мореплаване” на корабостроителя Пампулов, мичман Тодор Саев – “Мореплаването в старата българска история и причините за неговото зачатъчно състояние”, “Риболовът в стара и нова България”, д-р Калинов, “Морякът в нашите народни песни” – Емануил Мутафов и др., все от 20-те, 40-те десетилетия на ХХ век, говорят много... Трябва да бъдат чути. Вълните всеки божи ден, във вид на морска пяна, изхвърлят на брега имена, значими събития и факти от българското и от световното българско корабоплаване. Ще чуем ли шепота им? Съмнявам се – нали съм българин... И защото изтъкнатият строител на лодки от Бургас, Коста Никита, в едно интервю бе ми споделил: “Българинът гледа морето, но не го вижда. Нито пък хората в него.” На думите му се смяха много люде. Един от малкото, който нищо не каза, но му беше тъжно, бе бившият моряк и вечен поет Христо Фотев. А той  обичаше хората в солената пяна на стиховете си.</p>
<p> </p>
<p style="text-align: right;"><em><strong><br /> Георги Николов<br /> Литературен историк от Велико Търново<br /> Специално за в. “България”</strong></em></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Георги Николов)</author>
            <pubDate>Fri, 03 Sep 2010 23:11:31 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/interesting/curious/1652-morskite-valni-sa-spomeni-za-hora-i-sabitia.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Невероятните Белоградчишки скали</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/bulgaria/1636--neveroiatnite-belogradchishki-skali.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img class="caption" src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/theweek/belogradchik/00.jpg" border="0" alt="Невероятните Белогадчишки скали" title="Невероятните Белогадчишки скали" width="300" style="float: left; margin: 5px; border: 0pt none;" /></p>
<p>Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.<br />Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.<br />Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.<br />Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо. <br />Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!<br />Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.<br />Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.<br />Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.</p>
<p> </p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Кирил Кирков<br />www.kirilkirkovphotography.com<br />Фоторепортаж за в. “България”</strong></em></p>
<div id="_mcePaste" style="position: absolute; left: -10000px; top: 0px; width: 1px; height: 1px; overflow: hidden;">Невероятните Белоградчишки скали<br /><br />neveroiatnite belogradchishki skali<br /><br />Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.<br />Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.<br />Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.<br />Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо. <br />Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!<br />Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.<br />Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.<br />Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.<br /><br />Кирил Кирков<br /><br />www.kirilkirkovphotography.com<br />за в. “България”Невероятните Белоградчишки скали<br /><br />neveroiatnite belogradchishki skali<br /><br />Днес ще посетим Белоградчишките скали. Това уникално природно явление е емблемата на Северозападна България. Скалите се простират на около 35 километра дължина и 10-15 километра широчина. Най-високите достигат 200 метра. Има три главни групи скали - Източна, Централна и Западна. В продължение на милиони години дъждовете и вятърът са изваяли невероятни скулптурни форми, наподобяващи митологични същества, животни, птици и хора. Можете да откритете и голямо количество пещери.<br />Районът е много удобен и лесно достъпен. Ако идвате от София, има чисто нов път от Монтана до Белоградчик. Самият град разполага с многобройни не лоши семейни хотели, като бих препоръчал къща “Ini” (www.inibelogradchik.com). Хотелът има комфортни стаи само за 20 лева на легло, Wi/Fi Internet, както и чудесна механа.<br />Районът на скалите е осеян с безкрайни пътеки, подходящи както за екскурзии пеша, така и за планинско колоездене.<br />Фотографският потенциал на региона е безкраен. Съветът ми е да прекарате там поне седмица. Всеки ден ще откривате нови и нови сюжети за вашата камера. Точно зад местното училище има прекрасна пътека, водеща до стратегическа височина, от която може да заснемете драматични пейзажи по изгрев или залез, включващи почти всички по-известни образувания. Ако имате шанс да посетите Скалите през периода октомври/ноември, ще се насладите на ниските плътни мъгли, придаващи мистична красота на всичко наоколо. <br />Друг подходящ месец за посещение е май, когато пролетната зеленина е в разкошен синхрон с мощта на Скалите и можете да откриете вълнуващи картини около себе си. Вземете широкоъгълен обектив за пейзажите, както и среден телеобектив за изолиране на отделните скални фигури. Грандиозността на гледките ще ви кара да опитате панорамни композиции, като от 50 до 100 мм обектив би свършил чудесна работа. Не забравяйте статива си в стаята, той ще е най-добрият ви приятел на терена в Белоградчик!<br />Разходете се и до “Калето”. Заради спецификата на релефа мястото е служело за военен форт още от времето на Римската империя, като за последно тук са водени военни действия през 1885 г. Това е една от малкото запазени и реставрирани български средновековни крепости.<br />Белоградчишките скали са основна дестинация за хиляди туристи от целия свят, дошли да опознаят Родината ни. До преди 10-15 години това беше един от най-изостаналите райони на страната. Покрай кампанията за избор на 7 нови Световни природни чудеса обаче, където Скалите бяха достоен участник, цялата инфраструктура се променя, районът придобива все по-европейски облик и това може само да ни радва.<br />Най-големият капитал на Родината е природата, тези Божи дарове, изсипани щедро на толкова малка територия. Дано да успеем да ги опазим, за да можем гордо да ги споделяме със света.<br /><br />Кирил Кирков<br /><br />www.kirilkirkovphotography.com<br />за в. “България”</div>
<p style="font-size: large; font-weight: bold;"><span style="color: #888888;"><a href="http://bulgaria-weekly.com/index.php?option=com_morfeoshow&amp;amp;task=view&amp;amp;gallery=176" title="Разгледай Белоградчишките скали">РАЗГЛЕДАЙ БЕЛОГРАДЧИШКИТЕ КРАСОТИ ТУК</a></span></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Кирил Кирков)</author>
            <pubDate>Fri, 27 Aug 2010 05:18:37 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/bulgaria/1636--neveroiatnite-belogradchishki-skali.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Анелия с Американско турне, идва в Чикаго</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1635--anelia-s-amerikansko-turne-idva-v-chicago.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/theweek/chicago/anelia/00.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />Една от най-обичаните изпълнителки на фирма “Пайнер” Анелия, пристига на едномесечно турне в Съединенитe щати и Канада. Певицата ще лети за Страната на неограничените възможности още в началото на септември, а на 17-ти септември, петък ще пее за българите в Чикаго.<br />За сега в програмата й са предвидени 12 участия, но нови дати се добавят постоянно в графика на звездата. Ню Йорк, Атланта, Чикаго, Лас Вегас, Вашингтон, Тампа, Бостън, Атлантик сити са само част от градовете, през които ще премине Anelia U.S. Tour 2010. Изпълнителката на “Погледни ме в очите” ще гостува и на сънародниците ни в Торонто и Монреал в Канада. Пълен списък с датите и местата на участия ще се появят в следващите дни на www.BG-Atlanta.com. Сайтът ще предлага и ежедневни новини и снимки по време на Anelia U.S. Tour 2010. Вестник “България” е ме<img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/theweek/chicago/anelia/01.jpg" border="0" width="250" style="float: right; margin: 5px;" />диен партньор на турнето.<br />Въпреки, че е една от най-аплодираните звезди на лятното турне “Планета Дерби”, звездата вече е залегнала над репертоара си за Америка. В над 3-часовото шоу, което подготвя, Анелия ще изпълни едни от най-големите си хитове от последните 10 години. “От организаторите на турнето ми там знам, че българите в САЩ държат много на старите ни хитове, затова няма да ги разочаровам”, обещава певицата. Разбира се, няма да се мине и без нашите народни и македонски песни. Анелия е подготвила и няколко специални изненади, сред които нейни любими хитове на световни звезди като Риана.<br /><br /><em><strong>Турнето по дати:</strong></em><br /><em><strong>10 септември, петък</strong></em> - Вашингтон, бар Slaviya, www.slaviya-dc.com<br /><strong><em>11 септември, събота</em> </strong>- Ню Йорк, Renaissance of Astoria, <br /> билети на www.BG-NewYork.com<br /><em><strong>15 септември, сряда</strong></em> - Атлантик сити, ресторант “София”, <br /> инфо на www.malincho.com<br /><em><strong>17 септември, петък</strong></em> - Чикаго, Crystal Palace, <br /> билети на www.BG-Chicago.com<br /><em><strong>18 септември, събота</strong></em> - TBA<br /><em><strong>24 септември, петък</strong></em> - Торонто, Канада, <br /> билети и инфо на www.balkanto.ca<br /><em><strong>26 септември, неделя</strong></em> - Монреал, Канада, <br /> билети и инфо на www.balkanto.ca <br /><strong>28 септември, вторник </strong>- Лас Вегас, билети на www.BG-LasVegas.com<br /><em><strong>1 октомври, петък </strong></em>- Тампа, билети на www.BG-Florida.com<br /><em><strong>2 октомври, събота </strong></em>- TBA<br /><em><strong>8 октомври, петък</strong></em> - Бостън, детайли скоро<br /><em><strong>9 октомври, събота</strong></em> - Атланта, билети на www.BG-Atlanta.com</p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (bg-atlanta.com)</author>
            <pubDate>Fri, 27 Aug 2010 05:09:54 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1635--anelia-s-amerikansko-turne-idva-v-chicago.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Ансамбъл “Кабиле”- гост на  летния музикален фестивал</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1634-ansambal-kabile.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/theweek/chicago/kabile/00.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />По време на 14 -тия летен фестивал в Чикаго тази година бе предвидена и специална вечер, посветена на българския фолклор. Интересът на публиката към тази проява беше очевиден и причините за това са  в повишения интерес към нашия фолклор и културните ни традиции.<br />Организаторите и този път бяха решили да ни изненадат приятно с уроците по ръченица и хоро .А и може ли да има магия без танц и музика?<br />Гости тази година са едни от най-популярните изпълнители на български народни песни от сватбарския фолклорен жанр - ансамбъл  “Кабиле”. Създаден през 1978 г., оркестърът носи звучното име на старото тракийско село, където музикантите се появяват за първи път на сцена. В творческата биография на групата се вписват стотиците концерти, фестивали, събори и сватби. Активната им музикална дейност продължава до средата на 90-те години.Това е момента, когато двама от неговите членове - народната певица Донка Колева и гъдуларят Николай Колев емигрират в САЩ. Концертната дейност прекъсва за известно време, но е жива любовта към българското. Донка и Николай Колеви продължават да разпространяват нашите народни традиции не само като изпълнители, но и като преподаватели по народна музика - записват албуми, публикуват избрани народни песни, правят записи за националното радио.<br />Оркестър  “Кабиле” е добре известен на ценителите на нашето фолклорно богатство. В  “ Кабиле” вписват творческата си биография:  Донка Колева - солист; Иван Хаджиев - вокал, акордеон; Николай Докторов - кавал; Дженко Андреев - гайда; Ангел Кръстев - тъпан. <br />Концертът на  “Кабиле” е част от второто им турне в САЩ, което включва градове като Чикаго, Милуоки, Вашингтон, Сан Диего, Ню Йорк.<br />Фестивалната вечер на 19-ти август бе определена за изявите на нашия ансамбъл. Музикантите от  “Кабиле” не дадоха отдих на любителите на танца. Едно след друго се редуваха хора и ръченици от различните фолклорни райони на България. Виртуозните музикални изпълнения накараха и малки, и големи да заиграят. <br />В тази необикновена вечер ние, няколкотостотин представители на различните етнически общности, представихме модел на едно колоритно с музиката и танците си общество. В многобройната палитра от националности имаше представители на Мексико, САЩ, Бразилия, Гватемала, и разбира се, България. Нашата публика бе достойно представена от деца и възрастни.<br />Отдадени безрезервно на работата си, само с няколко репетиции музикантите са направили чудеса в изграждането на един силен музикален колектив, който ни покори с ритъм и хармония. А за тези, който пропуснаха това невероятно преживяване - на 20-ти септември оркестър  “Кабиле” гостува в Еванстън. Адресът е: Lake Street Church, Lake Street/Chicago Ave., Evanston.<br />Запомнете тази дата и нека хорото ни да е още по-кръшно!</p>
<p> </p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Живка Петрова <br />Специално за в. “България

<p><a href="http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1634-ansambal-kabile.html">продължава></a></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Живка Петрова)</author>
            <pubDate>Fri, 27 Aug 2010 05:06:02 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/chicago-chronicles/1634-ansambal-kabile.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>“Българският ученик” и някогашна Америка</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/interesting/curious/1633-bulgarskiat-uchenik-i-niakogashna-amerika.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/interesno/00.jpg" border="0" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />През юни 1875 г. в цариградския български вестник “Напредък” излиза прелюбопитен текст. Той е поместен в рубриката “Дописки” и пристига от далечна тогава Америка, където наш сънародник - “Българският ученик”, както се подписва авторът - се подготвя за мисионерско бъдеще. Предварително ще споменем, че в немалко фрагменти той се доближава, при това доста години назад, до Данил (Данаил) Руевски, друг американски възпитаник. Отпечатал в 1900 г. пътеписа си за Хавайските острови, където е учителствал, който пътепис извиква интерес и в съвременния читател. Сега младият ни сънародник обяснява желанието си за контакти с пресата така: “Господин редакторе, моля вместете приключената статия, не защото ще е много важна за читателите ви, но защото искам да захвана да ви пиша, по важни и дневни приключения в тая земя и защото мисля, че е право да почна от дома си”.<br />Домът се оказва всъщност протестантската колегия “Хамилтон”, която дописникът назовава така топло. С живо перо се разказва за историята й. За откупуване на земите й от индианските племена, наричани тук “диви”. За постепенното й обогатяване и градене на просветен авторитет. Защото от 1812 г. “колегията е напреднала постепенно. За сега тя брои 140 ученика и има една книгохранителница, що съдържа 20 000 тома, от които многото са древни. Знанието струва повече от 20 000 т.л. Една обсерватория с 16 крака телескоп, на когото горното стъкло е 1305 пръста на диаметър. Освен това тя съдържява все що е потребно да я направи една от най знаменитите в тая земя. Един музей за Геология, Минералогия и Естественна история. В него има няколко хиляди примери от най-потребните руди, метали и черупки. Една лаборатория/място дето ся правят химически опити; една гимназия; един параклис и три здания за учениците. От всичко, обаче, що принадлежи на колегията, най-прекрасно и приятно е дворът. Той е много обширен и накитен с много цветя, прекроени пътеки, и сякакъв вид дръвеса що могат да растат тука. Няма подобен двор в друга колегия”.<br />Подробно е описан и животът на възпитаниците тук: “Всякой един или двама ученици имат три стаи: за ядение, спалня и за дърва и прч. Всякой учи в своята си стая, и законите, както и в другите колегии, са много свободни. Но за насърдчение или заплашвание, всякой учител държи сметка за степеня на науките на всякой ученик. Освен това има 12 награди от добра стойност, за разни предмети. Има, тоже, установен капитал, на който лихвата поддържя 16 ученика всякоя година. Курсът на науките е класически. Въспитанието е поверено на 13 учители и всякой е съвършен и ограничен в своят си предмет”. По-нататък “Българският ученик” разказва за бивши възпитаници на колегията, сега преподаващи в “колегията Роберт”. За господин Петър, преподавател по астрономия, открил 22 нови звезди с телескопа на училището и известен и по цяла Европа и т.н. Става ясна голямата привързаност на младия българин към просветителския дух на “Хамилтон” и желанието му да е неин достоен представител. Логично е да се запитаме, обаче: “Кой е той?”<img src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue35/interesno/01.jpg" border="0" width="250" style="float: right; margin: 5px;" /><br />Несъмнено зад псевдонима се крие Илия Йовчев от Сливен - пристигнал в Америка през 1870 г. и станал впоследствие първият български журналист там. Биографията му е известна и ние не ще се спираме върху й с тези редове. Но че става въпрос за Йовчев се убеждаваме в следващата дописка на “ученика”, която продължава разказа му за колежанския живот. Тя е озаглавена “Саратого, в Държавата Ню Йорк, Юлий 7, 1875. Между-колегиалното гребение”. Сега авторът разгръща страницата за спортния живот и явно аристократичният спорт, в който е включен, не му е чужд. Името му - Йовчов - откриваме веднага в списъка на отбора. Пак от него научаваме, че е на 24 г. и висок 160 “фунта”. А още, че “облеклото на гребачите е: едни панталони от кръста до коляното, едни обуща и една кърпа на главата. Слънцето ни е почърнило тялото, голямото упражнение ни е изпосталило; но всичко това е за якост. Почти всичките главни вестници ни описват на пространно... Нашата колегия (Хамилтон), обаче, е... самата в Америка, що има един Българин”. По редовете срещаме живо описание на езерото “Саратого”, на устройството на лодките и задачите на всеки гребец от отбора. Наблюденията на нашенеца са динамични, защото “устройството на лотката и такъв вид гребение, пори водата много бърже. Параходите не могат да ни следват. За тая година са приготви нарочно един бърз параход, който върви 14 миля на часа. Нашийт курс е три миля и миналата година са измина в 16 минути и 42 секунди...” Но описанията, все така интересни, могат да бъдат продължени и още. По-важно е да обясним защо възраждаме вече стародавните дописки на “Българския ученик”. Подписан другаде и като “Българский...”<br />Защото тези текстове са сред първите, ако не и първи, родени под перото на бъдещия журналист Илия Йовчев. На първия българин, заловил се в Америка с вестникарство, което означава отразяване на действителността, пречупена през неговия поглед и вътрешен мир. Явно колегията “Хамилтон” е изходна тематична точка за бъдещия автор и обществен деец, който няколко пъти се връща в България и отново отпътува към американска земя. Тези първи вестникарски редове носят скромността на младостта, съмняваща се в актуалното поднасяне на фактите. И все пак осмелила се да ги разкаже по начин, който и днес привлича. С описание на образователното дело във вече стари времена и в подготовката на мисионери, която носи аристократичен дух. По това време стара България се готви за въстание, ала мисията на Йовчев е друга и как я е разбирал във времето, говори журналистическата му дейност. Тези първи текстове на първия български публицист в Америка имат своето значение именно като първи. Те са частица от бъдещото здание на нашата емиграция там, колкото и малка да е. А първите стъпки винаги си остават първи. Дори да са стъпки на дете...</p>
<p> </p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Георги Николов<br />литературен историк от Велико Търново<br />Специално за в. “България”</strong></em></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Георги Николов)</author>
            <pubDate>Fri, 27 Aug 2010 05:00:56 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/interesting/curious/1633-bulgarskiat-uchenik-i-niakogashna-amerika.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Елена Поптодорова за U.S. ...</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/usa/1618--elena-poptodorova-za-us-vizite.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img class="caption" src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue34/theweek/usa/00.jpg" border="0" alt="Посланик Елена Поптодорова с президента на САЩ Барак Обама" title="Посланик Елена Поптодорова с президента на САЩ Барак Обама" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />Новият/стар посланик на България в САЩ Елена Поптодорова изглежда като стопанка, която току що се е върнала в старата си къща. Има много неща за вършене, но изглежда точно на мястото си. “Вашингтон е градът с най-много посолства в света. Всеки търси внимание тук.”, обяснява своята енергичност посланикът ни. Това е вторият мандат на Поптодорова, която преди промените стана известна като преводачка на Тодор Живков. Но перфектният английски и тази нейна енергичност успя да впечатли Вашингтон.  <br />Вторият й мандат започна на 2-ри август, а най-важните си цели тя определя така - падането на визите, повече инвестиции и енергетика. Но още преди да е дошла, тук се заформи скандал с назначаването на разказвача на вицове Димитър Туджаров-Шкумбата.<br /><br /> <em><strong>- Как ще  коментирате назначението на Шкумбата в консулството ни в Чикаго?</strong></em><br />- Нямам коментар. <br /><br /><em><strong>- С какво ще се занимава той?</strong></em><br />- Нямам представа, не знам. Това ще е ясно, когато пристигне той.<br /><br /><em><strong>- Кога пристига?</strong></em><br />- И това дори не знам.<br /><em><strong><br />- Той на кого ще бъде подчинен?</strong></em><br />- Аз не знам на каква длъжност идва. Само чета по вестниците, че той отива в Чикаго. Наистина нямам друга информация.<br /><br /><em><strong>- Това не е първото скандално назначение в Чикаго. Сега там работи и станалата известна с еротичната си фото сесия Лила Георгиева.</strong></em><br />- Аз мисля, че тя изтърпя наказанието, което й беше наложено от Външно министерство, след което Лила Георгиева бе изпратена в Чикаго. Чувам само отлични отзиви за работата й там. Истината е, че тя има време да се доказва като млад дипломат. Тя е от системата, знае езици, знае си работата - аз за нея нямам притеснения от гледна точка на това, което прави там.<br />Смятам, че една такава млада, енергична дама, който очевидно търси изява, и то с модерни средства като интернет, ще бъде само от полза за българските граждани.<br />Но използвам случая да кажа нещо много важно - има ли някакви сериозни пропуски, тежки оплаквания и проблеми - никога не се колебайте да се обръщате към мен. Винаги отговарям на такива писма и тревоги.<br /><em><strong><br />- За българите, които живеят тук, основната представа за задълженията на посолството е всъщност работата на консулските служби. Предстои ли някаква промяна - увеличаване на часовете на работа на службите,нови консулства...?</strong></em><br />- Винаги съм държала да имаме възможно най-търпеливото, най-отзивчиво, любезно и бих казала, съпричастно, отношение към всеки гражданин, към всеки един, който застане на нашата врата. Още нещо - аз смятам, че е работа на посланика да координира всички дипломатически представителства на територията на САЩ. Това не е просто държава, а континент и затова още по-важно е създаването на една система на координация и еднакви правила на работа и еднакво отношение към гражданите.<br /><br /><em><strong>За работното време на консулствата</strong></em><br />- Всяка една консулска служба по света има работно време с граждани. И то не е заради нежелание да се работи по-дълго. По отношение на часовете още на първото ни събрание тук казах на колегите от консулството, че се работи на гише, докато има хора в приемната, независимо че имаме определени часове за прием от 10:30 до 12:30. <br />А това ограничение на часовете за работа с гражданите се налага, защото целият следобяд минава в обработка на преписки. Всичката информация трябва да бъде въведена в нашата система, която става все по-сложна заради новите изисквания на Шенгенското споразумение, към което искаме да се присъединим.<br />Цялата работа, която извършва едно МВР в България се пада на консулската служба тук. Затова е нужно това време за обработка на данните.<br /><br /><em><strong>За Консулските дни</strong></em><br />- Заради въвеждането на биометричните данни се налага пътуване до съответната консулска служба и аз знам, че отнема време и пари. Ето защо преди да пристигна тук, се срещнах с министъра на вътрешните работи Цветан Цветанов и започнахме разговори да ни бъдат предоставени <br /><strong><em>Мобилни станции за биометрични данни. </em></strong><br /> Не казвам, че ще стане до няколко седмици, защото те трябва първо да бъдат закупени, но Америка ще е първата държава, в която трябва да имаме такива мобилни системи. Аз ще го отстоявам това пред всяка институция, която има отношение по въпроса. И тогава ще има възможност да се пътува, да има консулски дни по места. <br />Но дори да не можем за сега да осигурим такава мобилна услуга, аз смятам, че не трябва да се отказваме от консулските дни. Ние трябва да продължим с тези дни, защото хората имат проблеми и въпроси, които могат да бъдат чути и разрешени.<br />Тежката истина е, че ние сме с рязко свит бюджет - 30%. Но там, където има възможност за пътуване с кола, дори и да е по-дълго пътуването, да се правят тези дни. Дори и само за да знаят нашите сънародници, че тук има едни, не много на брой, но сериозно отнасящи се към работата си хора, които имат грижата за тях.<br /><br /><em><strong>8 човека за цяла Америка</strong></em><br />- Имаме 1 консул и 1 човек на гише в четирите консулски служби - т.е. 8 човека за цяла Америка. Това, което правим, за да има поне още един човек, който да вдига телефоните, ако не друго, е да използваме като втора помощна бройка съпругите или съпрузите на служителите тук. Ние ги обучаваме в основните задължения, за да могат да подпомагат консула и служителя на гише.<br /><em><strong><br />- Но това са много малко служители, за да обслужват стотиците хиляди българи тук!</strong></em><br />- Да, така е. Затова съм отправила един апел към колегите тук - клиентът винаги има право. Все едно сме в един луксозен магазин и клиентите идват тук с техните изисквания. Знам, че ще има несправедливи укори, нервни хора, ще има болни хора, ще има по характер сърдити хора, всякакви хора идват на това гише. Това,което ние трябва да имаме е търпение и добронамереност.</p>
<p><em><strong>- Има ли вариант да бъдат наети още хора?</strong></em><br />- За сега не.<br /><em><strong><br />- Имаме следния въпрос от наш читател - ако българин живее на територията на консулската служба Вашингтон, може ли да си извади документи от консулството в Ню Йорк, например?</strong></em><br />- Да, разбира се. Аз го гарантирам, че няма да бъдат върнати. Нещо повече, наемам се това да го обясня на колегите във всички консулства с едно писмо - да имат разбиране и да помагат на българите, които се намират в близост до друго консулство, различно от тяхното по местоживеене. Моята амбиция е да няма връщане на хора от българското консулско гише.<br /><em><strong><br />- Друг въпрос от читател. 23-ти и 24-ти септември ще бъдат ли почивни дни за консулствата?</strong></em><br />- Все още не зная, няма решение на Министерския съвет. В последните години тези сливания на почивни дни в България се решават в последния момент. <br /><em><strong><br />За американските визи</strong></em><br /><em><strong>- Големият въпрос на повечето българи е - кога ще паднат американските визи? На мен ми се струва, че изискването да намалеят отказите за визи в посолството на САЩ в София няма да се случи. Няма ли да е по-лесно, ако чрез лобиране успеем да направят изключение заради военните им бази у нас или нещо друго?</strong></em><br />- Няма да стане по изключение, защото американците разглеждат това като част от сигурността им. Това, за което аз апелирам и говоря с посолството на САЩ в София е ние да станем съюзници по този въпрос, защото сте напълно прав - преценката на кого да дадат визи е тяхна, ние нямаме контрол. Ние не можем да сме напълно отговорни за това, че не пада процентът на отказите.<br />Но аз си мисля друго. Когато влезем в Шенгенското споразумение, тъй като там нещата са много напреднали, те ще гледат по-благосклонно към молбите за виза. Да си в Шенген означава, че си по-сигурен като държава, дава кредибилност. <br />Защото първата цедка държави, за които визите отпаднаха, вече бяха в Шенген.<br />При нас това беше проблем, защото имаше забавяне на търга за изработка на документите с биометрични данни. Търгът беше оспорен, а тогава беше един доста благоприятен момент, който ние изпуснахме. Това беше в началото на октомври 2008, когато повечето държави, нови членове на ЕС, влязоха в Шенген. Ние изтървахме тогава момента. <br />Но колко време ще отнеме да паднат визите - не мога да кажа, няма да стане бързо.<br /><em><strong><br />- А кога да очакваме среща Борисов-Обама в Белия дом?</strong></em><br />- Когато връчих акредитивните си писма на президента Барак Обама му казах само две неща - визите и среща с премиера.</p>
<p><em><strong>- Той какво ви отговори за визите?</strong></em><br />- “I’ll look into it.”, бяха неговите думи. А що се отнася до срещата - за тази година няма как да стане, защото тези програми се правят доста предварително. Дай Боже, догодина това да стане.<br /><br /><em><strong>Корупция</strong></em><br /><em><strong>- Като изключим въпроса с визите, кои са другите ви приоритети през втория мандат тук?</strong></em><br />- Да продължим сътрудничеството в правораздаването и борбата с корупцията и организираната престъпност - имаме отлични отношения.<br /><br /><em><strong>- Веднага ви прекъсвам - това са общи фрази, които много често чуваме. Но какво точно означава това? Как американците ни помагат в тези области?</strong></em><br />- Най-напред със създаване на правилата, с похвати как да се разкрива корупцията. Единият от начините, по които американците ни помагат е с правила и похвати, с които да се ограничи вмешателството в работата на прокуратурата и съдебната система.<br />Реформата на съдебната система е област, в която пряко ни помагат. Отделно правим съвместни операции в борбата с организираната престъпност. Много неща стават, които не са публични и как точно си сътрудничат тайните служби, но използваме техни хора, техника, познания. И това сътрудничество е ежедневно. <br />Смятам, че е важно да изградим системата. Човешката природа е слаба. Няма идеални общества, Америка не е идеалната държава. Но това, което нашите домакини са направили обаче, е да се опитат максимално да регламентират човешките отношения в зоните, където има конфликт на интереси, на неправомерно облагодетелстване. За това тук се говори за система на “check and balances”. Винаги имаш проверка и контрол. Нито една система не е оставена извън контрол - едната система контролира другата. <br />Но по-трудното е да прилагаме тези правила, защото аз бих казала, че България има доста добро, модерно законодателство. Но трябва да се създаде култура на уважение към законите. Хората тук са го направили, може да е било по не най-любезния начин да се вмени това уважение към закона, но са го направили. Ние много добре знаем как е тук - аз няма случай да не съм си платила глоба за говорене по телефон в кола, за превишена скорост - безкомпромисни са.<br />Това е най-ценният опит, който може да придобием от Америка в тази област.<br /><em><strong><br />За инвестициите</strong></em><br />- Друга важна област е разрастването на инвестициите. При едни много силни политически отношения, в борбата с корупцията и военно-политическата област, аз смятам, че търговско-икономическите ни отношения изостават. Там имаме нужда от още повече инвестиции. <br />Имаме добри инвестиционни условия, но ние трябва да станем част от един по-голям цикъл на производство. Това може да се случи в областта на металообработката, на леката промишленост, земеделието. <br />Аз бях народен представител от Габрово, когато стана сделката за “Видима” - Севлиево с “Америкън стандарт” - така си го представям моделът. Севлиево се разви като регионален център на тази индустрия.<br /> Иска ми се България да стане част от верига на даден американски бизнес, да бъдем нещо като подизпълнители.Тепърва ще правя срещи, но чувам, че това може да стане в областта на металопроизводството. Но може да се случи и в леката промишленост, земеделието. <br />Още нещо, което е важно - ние трябва да можем да предложим по-голям пазар, да покажем, че има регионални предимства и възможности. Защото България сама по себе си е около 7 милиона, това не е достатъчно голям пазар, за да изнесе една голяма компания производството си. Това означава, че ако развием един такъв регионален проект, той би бил много привлекателен за инвестиции.<br /><em><strong><br />- Сега големите компании предпочитат Румъния за техен регионален център.</strong></em><br />- Да така е, но не виждам защо и ние да не можем да го направим. Но аз искам да видя и още нещо - нашите компании трябва да успеят да си идентифицират партньори в средните щати.<br />Двата бряга на Америка са разглезени, но средните щати имат прекрасни възможности. Те биха искали да имат излаз навън. Тук обаче не може посолството да свърши цялата работа - ние имаме само един търговски консул за цяла Америка. <br />Аз очаквам и стимулирам повече енергичност от нашите фирми - да си намерят партньора. А аз с удоволствие, като посланик, ще подкрепя всяка една фирма - като препратим материали, с писмо. Един път няма да стане, вторият път няма да стане, но на третия път ще стане.<br />Българският бизнес трябва да е по-упорит, трябва да са освободени, да не се чувстват като някое отдалечено, провинциално място - България е част от големия свят и да се държат със самочувствието на делови хора от големия свят. Това е нужно за такова развитие. <br /><em><strong><br />Енергетиката - между Русия и САЩ</strong></em><br />- Друг приоритет в работата ми е енергетиката. Тя става приоритет за всички ни. Това е не само гореща, но ще бъде постоянна тема за напред, докато не се осигури енергийна сигурност.<br /><br /><em><strong>- Вашата работа е доста трудна тук. Вие сте посланик в САЩ, но нашите енергийни интереси са доста свързани с Русия. Как ще подходите тук? </strong></em><br />- Нямам никакво колебание за това как да си върша работата. Аз намирам, че ако диверсификацията и енергийната сигурност са високо заявени нужди на България и ЕС, то ние трябва да търсим такива източници за разнообразяване на ресурсите и доставчиците. Америка е такъв източник.<br /><em><strong><br />- Как тук гледат на нашите енергийни отношения с Русия?</strong></em><br />- Веднага ще кажа. Тук има силно недоумение, че България се е поставила в пълна зависимост. Всички видове източници на енергия са в една посока - газ, петрол, ядрена. Тук не става въпрос за отношения с Русия. Ние просто трябва да знаем какъв е интереса ни. Давам пример веднага. Преди няколко години нямаше ток 3 дни - пълен blackout. Заради срив на енергийната мрежа в Канада, северните щати останаха без ток. Тогава САЩ разбраха,че трябва да си отделят енергийната мрежа, но това не се отрази на отношенията им с Канада. Това, че България търси други източници на енергия, означава здрав разум. Народът го е казал - не си слагай всички яйца в една кошница.<br /><br /><em><strong>- Но Русия е доста чувствителна по тази тема?</strong></em><br />- Но, разбира се, че са чувствителни - става въпрос за пари, става въпрос за монопол, за възможността да влияеш еднозначно. За мен е важно сред американците да се предизвиква интерес. Ето вече имаме проучвания за шистов газ в България. Поне малко разнообразие да имаме в тази област, дава ни самочувствие, но и bargaining power, както се казва. Дава ни друга изходна позиция за преговори. Трябва да се изградят тези интерконектори с Гърция и Турция, от където да идват други видове газ. Ако Украйна отново се разсърди на Русия, да не страдаме ние. Цяла Европа го прави, само ние и Словакия сме на 100% зависими. Тук има чист национален интерес, национално самочувствие и грижа за следващите поколения.</p>
<p style="text-align: right;"><em><strong><br /></strong></em></p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Интервю на Ясен Дараков<br />Кореспондент на bTV в САЩ<br />специално за в. “България”</strong></em></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Ясен Дараков)</author>
            <pubDate>Fri, 20 Aug 2010 11:55:37 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/usa/1618--elena-poptodorova-za-us-vizite.html</guid>
        </item>
        <item>
            <title>Светите моще не са исторически, а духовен феномен</title>
            <link>http://bulgaria-weekly.com/the-week/bulgaria/1617-svetite-moshti-ne-sa-istoricheski-a-duhoven-fenomen.html</link>
            <description><![CDATA[<p><img class="caption" src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue34/theweek/bulgaria/00.jpg" border="0" alt="Сливенският митрополит Йоаникий и професор Казимир Попконстантинов по време на литийното шествие с новооткритите мощи" title="Сливенският митрополит Йоаникий и професор Казимир Попконстантинов по време на литийното шествие с новооткритите мощи" width="300" style="float: left; margin: 5px;" />Много са страстите през това лято и те не са само около отминалото световно първенство по футбол. Неотдавна на остров Свети Иван край Созопол бяха открити девет кости - които се оказаха мощи на Свети Йоан Предтеча /Кръстител/. Откривателят - професор Казимир Попконстантинов, като че ли изпадна в прахта на еуфорията и на преден план се появиха исканията за една оставка - тази на министър Божидар Димитров. На пръв поглед поводът беше за неговата реплика, че сме “шибан народ”, а археолозите са “анонимни”. Последва яростна полемика, която катапултира понякога в сферата на окултната мъглявина и не рядко и на откровената простащина. <br />За какво собствено иде реч, преди да си позволим да предложим нашия коментар и да представим фактите по темата...? Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков предаде на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий откритите на остров Свети Иван мощи на Св. Йоан Кръстител, поставени в позлатена мощехранителница. Литийното шествие тръгна от музея към храм “Св. Георги”. Заобиколен от иподякони с хоругви и десетки свещенослужители в богослужебни одежди, митрополит Йоаникий понесе над главата си безценната светиня. Постепенно обаче се стигна и до “червея на съмнението”. <br />“Около откритите мощи има много неясноти” - заяви доц. д-р Емил Иванов, преподавател по Християнска археология в Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Той сподели още, че “тези кости безспорно са мощи на светец, което личи от начина, по който са съхранени, и мястото, на което са запазени. Преди всичко отварянето на алабастърната мощехранителница в Археологическия музей на Созопол по всичко личеше, че не е първото, тоест тази кутия е била отворена и преди това. Такива неща често стават, понеже археолозите обикновено са силно любопитни да видят какво са открили. Второ, въпреки че съществуват късноантични паралели за подобен тип мощехранителници предимно в края и след 6-ти век, хоросанът по капака на тази от Созопол не е от 5-ти век, както твърдят мнозина, а е доста по-късен, средновековен, и най-малко от два периода - това може да го потвърди всеки професионален археолог”. “Колкото до изследванията на находката в чужбина, аз като православен християнин не мисля, че са нужни - за мене това безспорно са свети мощи, при това на християнски мъченик”, заключи доц. Иванов, обосновавайки се с мястото, където са били пазени мощите. Според него подобни изследвания няма да ни дадат името на светеца. Но след всичкия шум през последната седмица имало вероятност да се стигне и до такива изследвания. Доц. Емил Иванов също така не смята, че споровете между учените ще попречат на почитта на народа към светите мощи, вече изложени за поклонение в храм “Св. Георги” в Созопол. “Надявам се и архиереите да проявят присъщата им мъдрост и да не се поддадат на емоциите на външните фактори, които си имат свои, чисто политически цели”, заключи Е. Иванов.<br />Професор Попконстантинов споделя в интервю, че: “Този храм, в който открихме мощите, е върху част от самия храм, изгорен през 586 г. от аварите. След това е бил възстановен през IХ век и тогава се разширява на изток, където е изградена и по-голяма абсида. При тази реконструкция монасите пренасят реликвария от стария олтар в новия” и още: “Манастирът наистина е ключов за нашата история и то в няколко посоки. На първо място това се отнася до датировката на човешкото присъствие на острова. Дълго време се дискутираше дали там е имало светилище на бог Аполон. Ако това наистина е неговият храм, вече ни обяснява и защо манастирът е наречен на свети Йоан Кръстител. Под основите на храма, в който открихме мощите, се натъкнахме на следи от предходната епоха. Но никой не прави храм на пустинен остров - църква се строи за богомолци, а не за монаси. Така че най-логично е, че става въпрос за манастир, основан още в края на IV век”.<br />Това най-общо са фактите, а сега е необходима и малко историческа риторика, която да подготви основния извод. Всяка църква, за да бъде осветена, е необходимо в основата на олтарната маса да бъдат вградени свети мощи, така е било тогава, така е и до ден днешен. Сами можем да се досетим, че християнските светци и мъченици са не повече от няколкостотин, а православните църкви по света са стотици хиляди. Очевидно, не е възможно целите мощи на един светец да послужат за освещаване само на една църква. Това именно налага разделянето на светите мощи и тяхното пренасяне в “транспортни” реликварии. Именно такъв е случаят и с мощите на Свети Йоан Кръстител в Созопол. Това разделяне е практика и не представлява изключение по същество.<img class="caption" src="http://bulgaria-weekly.com/images/stories/2010/issue34/theweek/bulgaria/01.jpg" border="0" alt="Откритите мощи на Свети Йоaн на остров  Свети Иван край Созопол" title="Откритите мощи на Свети Йоaн на остров  Свети Иван край Созопол" width="250" style="float: right; margin: 5px;" /><br />По отношение на принадлежността на мощите, професор Казимир Попконстантинов коментира, че пети век след Христа, времето, в което се датира находката, е период, когато към светите мощи е имало много голям респект и не са били фалшифицирани мощехранителници и мощи. Разбира се, това не може да бъде категорично доказателство за принадлежността на мощите в Созопол. В същото време обаче виждаме, че на острова е имало два храма. При разрушаването на единия и строителството на новия, очевидно са били местени и мощи, за да бъде осветен новия храм. От тук обаче не можем да знаем, преди първия храм, дали тези или част от тези мощи, не са били ползвани за освещаване на друг храм на остров Свети Иван, или на друго място във Византия, или в България. Ето тук е и разковничето за различните типове хоросан по реликвария. Очевидно той е бил отварян, но каква е логиката, ако на кутията /мощехранителница/ пише името на светеца, неговите мощи да бъдат извадени и на това място да бъдат поставени други мощи...? Колкото и да търсим логика в едно такова начинание, тя не се намира. Да, мощи са били фалшифицирани през Средновековието, но находката в Созопол е едва от пети век след Христа, когато тази практика все още не е била позната. Второ, кому би било нужно да подменя кости, да фалшифицира - да, но да подменя...? Такава практика не е позната никъде, защото ако фалшифицирането на мощи има някаква идея, макар и антхристиянска, то подмяната им е лишена от какъвто и да било смисъл. <br />С една дума, повече от очевидно е, че откритите мощи в Созопол принадлежат именно на Свети Йоан Предтеча. А на съмняващите се бихме препоръчали повече да вярват, защото без вяра няма нищо! Не, не просто сляпа вяра,  а истинска вяра! Съмнението е сътрудник на истината, но понякога е и червей на лъжата. <br />Категоричен отговор от науката колко от деветте открити мощи принадлежат на Свети Йоан Кръстител и от кои части на тялото са, както и каква е точната възраст на мощите, ще разберем през есента, защото учените от Българската академия н науките, и в частност-Института по морфология и антропология, са в принудителен отпуск. <br />Колкото до министър Божидар Димитров, нека не забравяме, че когато гърците намерят дори само едно камъче, за което има леко подозрение, че е било на пътя на Зевс например, те превръщат целия ареал в историко-археологически резерват. Това носи пари, това носи международна известност, това носи заслужена национална гордост. Може би все пак трябва да вземем малко пример от нашите южни съседи, поне в това отношение. В противен случай наистина бихме били “шибан” народ с “анонимни” учени, както не съвсем без основание твърди министър Димитров...</p>
<p style="text-align: right;"><em><strong><br /></strong></em></p>
<p style="text-align: right;"><em><strong>Венцислав Жеков <br />кореспондент на вестник “България”</strong></em></p>]]></description>
            <author> stefka.hristozova@gmail.com (Венцислав Жеков)</author>
            <pubDate>Fri, 20 Aug 2010 11:51:27 GMT</pubDate>
            <guid isPermaLink="false">http://bulgaria-weekly.com/the-week/bulgaria/1617-svetite-moshti-ne-sa-istoricheski-a-duhoven-fenomen.html</guid>
        </item>
    </channel>
</rss>
