Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
януари 19
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 49-2017

Гласът на имигранта - бр. 49-2017

Е-мейл Печат ПДФ

Ето една стара статия, която написах за Джордж Уолъс през 2012 година. Реших да я препечатам, защото има значение днес. Ще се позова на него в следваща статия, затова реших да освежа спомените на моите читатели.
„ДЕМАГОГ": човек, по-специално оратор или политически лидер, който набира власт и популярност чрез възбуждане на емоциите, страстите и предразсъдъците на хората.
КАКВО Е НУЖНО ЗА УСПЕХ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА СЦЕНА ИЛИ В МЕДИИТЕ: Имаме една поговорка, която казва, че „първо се смазва скърцащото колело". Това означава, че вниманието привлича онзи, който се оплаква на най-висок глас. Кои политически или демографски групи или движения са организирани да говорят с един глас? Имаме либерали, имаме консервативни, имаме профсъюзите, черните, белите, бедните, богатите, младите, загрижените за околната среда, феминистите, хомосексуалните, инвалидите, нативистите, имигрантите. От движението „Окупация на Уол Стрийт" през Зелената партия до Чаената партия, кой определя какво иска да чуе дадената група? Кой организира въз основа на общите им характеристики хората в дадена група или движение в един сплотен и с ясно определена самоличност гласоподавателски блок или медийна публика, да говори с един глас, да говори от тяхно име, а после да им казва какво да говорят? Това е основна политическа дисциплина, преподавана от професори. Съществува и цяла индустрия от медийни консултанти, от занимаващи се с проверка на общественото мнение, радио и телевизионни водещи и политици, които изграждат кариера върху тези основни концепции.
Наблюдавайте майсторите на нашето съвремие. Те са навсякъде около нас. Те са „изтъкнатите личности", който правят кариера чрез вдигане на рейтинга си по медиите, казвайки точно онова, което определените групи или движения искат да чуят: Раш Лимбо, Бил О'Райли, Крис Уолас, Брит Хюм, Ан Култър, Шон Ханити, Глен Бек, д-р Лора Шлесингър, Лу Добс. Това са политическите типове, които обслужват движението на момента, в този случай по-специално Чаената партия, използвайки „горещи" ключови думи и привидно прости и банални концепции, но внимателно оркестрирани и репетирани, създадени с цел да привличат, да възпламеняват страстите, да организират боязливите и ксенофобите, да подклаждат нефокусираната параноя на лесновлияещите си – същия сорт от нискообразовани консервативни типове предимно от работническите среди, организирани във Ваймарската република от младия Адолф Хитлер. Те са маргинални или временно съществуващи на политическия пейзаж типове като Сара Палин, Мишел Бахман от Минесота, неприятния Рик Санторум, фракцията от 62-ма представители-републиканци, които се присъединиха към Чаената партия. А както се оказа, същите включват и кандидатите начело на партийния президентски билет на Републиканската партия. Те не вярват на онова, което казват. Често става ясно, че Ромни не вярва в това, което му диктуват манипулаторите му и пишещите неговите изказвания и речи, когато неочаквано и и без подготовка казва нещо напълно противоположно от заявеното официално само преди пет минути пред определена публика. Тези хора наричат избирателите си „неудачници" и „жертви": традиционно консервативни групи като например възрастните хора и военните ветерани, които обичайно гласуват за републиканците, но които сега трябва да осъзнаят, че евентуалните им избраници имат намерението да ги хвърлят на вълците като орежат правителствените помощи, които тези групи са заслужили или за които са плащали в миналото, с цел да „балансират бюджета", така че тези републикански лидери да предоставят данъчно облекчение за богатите си приятели и кампанийни контрибутори. Теорията за икономика „отгоре надолу" помага на богатите. Тази дискредитирана теория маскира алчността и ни доведе до рекордния дефицит под управлението на Роналд Рейгън, който ни остави в това икономическо бедствие. Съжалявам, ако с тези думи някого обиждам, но е време да се разбудим и да си отворим очите!
Всички тези хора се стремят към успех в политиката и в медиите чрез обслужване на дадена обществена група или движение с определени демографски и идеологически характеристики, които могат да идентифицират, на които да говорят и които да организират. Това са популистките демагози, които са готови и страница от историята да откъснат – страницата с портрета на дълговременния губернатор на Алабама и ежегодишния кандидат за президент – Джордж Уолас. Не сте чували за него? Вероятно е живял преди времето ви или вероятно уроците на историята са се загубили за съвременния гласоподавател в тази държава. Но израслите в бившите комунистически общества биха разпознали този вид елитизъм, залегнал в основата на лицемерния популизъм. И биха различили демагога, изправил се пред тях.
ИСТОРИЯТА НА ДЖОРДЖ УОЛАС: Полагайки за пръв път клетвата на губернатор на щата Алабама на 14 януари 1963 г., застанал върху златната звезда, маркираща мястото, където 102 години по-рано Джеферсън Дейвис се заклева като Президент на Конфедеративните щати на Америка, Уолас произнася думите, с които завинаги ще бъде запомнен:
„В името на най-великия народ, ходил някога по тази земя, аз начертавам линията в праха и хвърлям ръкавица в краката на тиранията, и казвам сегрегация сега, сегрегация утре, сегрегация завинаги."
Уолас е губернатор-популист, избиран и преизбиран с огромно мнозинство от консервативната бяла, расистка, бедна работническа класа на Алабама, която се научил да обслужва в продължение на пет мандата, (ако броим и мандата на жена му, Лърлийн, която служила като негов заместник), в продължение на три десетилетия. Това е все още рекорден период от време, в който американски губернатор се е задържал на власт в съответния си щат.
ЛЪРЛИЙН УОЛАС: Тъй като на губернатора в Алабама е конституционно забранено да служи последователни мандати, първата жена на Уолас, Лърлийн, го наследява като губернатор през 1967, докато не умира на поста си през 1968. И до днес Лърлийн Уолас е единствената жена-губернатор на Алабама, както и първата и засега единствена жена-губернатор в американската история, починала по време на мандата си. Нейната история е трагична и заради друго: въпреки диагнозата, че е болна от рак, съпругът й не й го казва и тя не успява да получи необходимото навременно лечение. Когато най-накрая разбира, че е болна от рак, тя научава също, че съпругът й е знаел истината в продължение на четири години. Джордж Уолас продължително лъгал пресата за състоянието на жена си, а през април 1968 дори твърдил, че „е победила в битката" с рака, когато вдействителност тя умира само няколко седмици по-късно, тежаща едва 40-тина килограма. Погребана е в столичната ротонда и до днес се ползва с уважението на много хора.
ДЖОРДЖ УОЛАС успява да се превърне в гласа на определен консервативен блок от гласоподаватели – бели, нискообразовани, предимно от селските райони, расистки настроени южняци, резонирайки антикомунистическите им настроения и подклаждайки страха им от престъпността и малцинствата, и подхранвайки расизма и ксенофобията им. Той е бил абсолютен демагог. Както и е успял да поддържа власттта си и да оказва силно влияние на президентските избори през тази ера – от 1964 до късно през 70-те години, няколко пъти да кандидатства за президент, понякога като независим, а друг път като кандидат от трета партия. В действителност точно през този период от 60-те години Джордж Уолас и други лидери на Юга успяха да откъснат този гласоподавателски блок от традиционната му база - Демократическата партия, и да го пренасочат към отсрещната страна на пътеката – републиканската партия.
Много хора изучават историята на Джордж Уолас. В последните анализи той е характеризиран не толкова като сегрегационист, но по-скоро като популист, обслужващ бялото мнозинство на гласоподавателите в Алабама. Провалените му опити в президентската политика предоставят уроци, повлияли по-късно на разнообразни популистки кандидатури от типа на Джими Картър и Роналд Рейган. Уолас оставя дълготрайно наследство, което би трябвало да се изучава от всеки, който иска да знае какво става в политиката днес.
ЗАЩО ХОРАТА КАЗВАТ ТОВА, КОЕТО КАЗВАТ: Най-големият от четири деца, Уолас е роден в малко градче в югоизточна Алабама, третият от четири поколения, носещи името „Джордж Уолас". От десетгодишна възраст бил омаян от политиката. През 1935 г. спечелва конкурс за прислужник в Сената на Алабама и уверено си предсказва, че един ден ще стане губернатор. Когато бил в гимназията, станал известен в района боксьор, а през 1937 започнал да учи право в университета на Алабама в Таскалуса.
В края на 1945 г. бил начначен като един от заместниците на Главния прокурор на Алабама, а през май 1946 г. спечелил първия си избор за представител в Камарата на Алабама. По това време бил считан за умерен по въпросите на расизма. Като делегат на Националната Демократическа конвенция през 1948 г., не се присъединил към диксикратите (южните демократи в опозиция на интеграцията), които се оттеглили от Конвенцията, въпреки че е бил против предложената от президента Хари Труман програма за гражданските права, която определял като нарушение на правата на отделните щати. Диксикратите изнесли Алабама по време на общите избори през 1948 г., обявили подкрепата си за губернатора от Ю. Каролина, Стром Търмонд. По-късно, по време на речта си през 1963 г. при встъпване на длъжност като губернатор, се наложило да даде извинения за пропуска си да се оттегли заедно с диксикратите по време на Конвенцията през 1948 г., по политически основания.
През 1952 г. станал съдия на Трети съдебен район в Алабама. Там станал известен като „малкия съдия-борец" в признание към историята му като боксьор в миналото. Извоювал си репутация на справедлив без значение расата на ищеца. Дж. Л. Честнат, черен адвокат от това време, си спомня съдия Джордж Уолас като „най-либералния съдия пред когото някога съм практикувал право. Той беше първият съдия в Алабама, който ме наричаше „господине" в съдебната зала". От друга страна „Уолас е първият съдия на Юга, който издава съдебно разпореждане против премахването на знаците за сегрегация на пътниците по гарите". Уолас блокира усилието на федералните власти да прегледат отново списъците на гласувалите в Барбур Каунти, заради което е призован за криминално неподчинение на съда през 1959 г. През 1958 г. Уолас дава условни присъди на няколко черни обвиняеми, което може би му е струвало губернаторските избори през същата година.
През 1958 г. Уолас е победен от Джон Малкъм Патерсон по време на предварителните демократически избори за губернатор на Алабама. По това време предварителните избори на Демократическата партия са били решаващи, а общите избори са били чиста формалност. Този момент представлява политическият кръстопът за Уолас. Патерсон се състезава с подкрепата на Ку Клукс Клан, организация срещу която Уолас е говорил, докато в същото време поръчител на Уолас е NAACP (Националната асоциация за прогреса на цветнокожите хора – най-старата и най-видната организация за граждански права). След изборите Уолас прави изказването пред един от помощниците си, Сиймор Трамел, в което заявява, че никога повече няма да допусне да бъде изпреварен заради черния глас.
В навечерието на поражението си от 1958 г. Уолас „прави фаустовска сделка" по думите на проф. Дан Картър от Емъри Университет. „За да преживее и да се издигне политически през 60-те, той продаде душата си на дявола по темата за расизма." Уолас става твърд защитник на сегрегацията и използва тази нова позиция при ухажването на белия глас в следващите избори за губернатор през 1962 г., които спечелва. На въпроса защо е започнал да използва расистки послания, Уолас отговаря „Вижте, опитвах се да говоря за добри пътища и добри училища и всякакви такива неща, които са били част от моята кариера, но никой не слушаше. Тогава започнах да говоря за черните, и затропаха с крака".
Основното постижение през първия мандат на Уолас е обновяването на индустриалното развитие на Алабама, което по-късно копирали и няколко други щата: той е първият губернатор от Юга, който посещава главните корпоративни офиси на северните и североизточните щати, за да предлага намалени данъци и други стимули на компании, които биха проявили желание да отворят фабрики и предприятия в Алабама.
Уолас слага началото на колежанска система, подготвяща студентите за завършване на четиригодишни курсове за степен в университета в Обърн, Алабама. Общински колеж в Андалусия носи името на първата му жена, Лърлийн Бърнс Уолас.
През 1964 г. Уолас се кандидатира за президент с платформа, противопоставяща се на интеграцията и обявяваща борба срещу престъпността, обявявайки кандидатурата си през предварителните избори на демократическата партия срещу титуляра Джон Ф. Кенеди само дни преди убийството на последния.
Уолас е известен с невероятното въздействие на ораторското си майсторство върху тълпите. В едно интервю първият прессекретар на Уолас, Бил Джоунс, разказва как през 1964 г. в Синсинати при една особено възпламеняваща реч срещу „дребните пинковци" (комунистите), самият той се изплашил от реакцията на тълпата, хукнала към изходите да се саморазправя, че се наложило бързо да започне да ги успокоява, за да се върнат обратно.
Опит за убийството му през 1972 г. оставя Уолас парализиран и в инвалидна количка до края на живота му. Когато през 1992 г. го накарали да коментира върху 20-годишнината от опита за посегателство върху живота му, той казва „Прекарвам двайсет години в болка".
КЪМ КРАЯ НА ЖИВОТА СИ УОЛАС СЕ ОТРИЧА ОТ РАСИЗМА: Уолас е запомнен с типичните за Юга популистки и сегрегационни настроения по време на периода на десегрегацията – убеждения, от които се отрича в края на живота си. Уолас заявява, че не иска да се изправи пред Създателя с непростен грях. Оттогава насам е характеризиран не толкова като сегрегационист, но повече като популист, поставил се в услуга на бялото мнозинство на гласоподавателите в Алабама.
В следващия брой ще продължим с наследството на Уолас и влиянието му върху нашето съвремие и популистката демагогия.

 

John W. Kearns
Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер