Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
септември 23
Home Консултации Правни Какъв е сегашния климат за нелегалните имигранти в САЩ?

Какъв е сегашния климат за нелегалните имигранти в САЩ?

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsТази седмица ще продължим да описваме сегашния климат за нелегалните имигранти в режима на Тръмп, обръщайки поглед към имиграционните съдилища.
Сега има девет заседаващи съдии в Имиграционния съд в Чикаго. Те се занимават със случаи от Илинойс, Уискансин, Индиана и част от Кентъки.
Финансирането на Изпълнителното бюро за имиграционен преглед (EOIR) изостава от изразходването на средства за правоприлагащата мисия на Департамента за вътрешна сигурност, което означава, че от години се създават повече дела, отколкото съдебната система е финансирана да поеме.
Основната страна на произход за тези, които се явяват в Чикагския съд, е Мексико. Повече от 10,600 души в системата на Имиграционния съд в Чикаго в края на март бяха мексикански граждани. Други са жители на Хондурас, Гватемала и Ел Салвадор, като днес от всяка от тези страни има повече от 2,000 души в системата.
Изпълнителното бюро за имиграционен преглед (EOIR или имиграционен съд) е част от Министерството на правосъдието. Имиграционните служби USCIS и ICE са част от Департамента за вътрешна сигурност (DHS). EOIR публикува данни за всяка фискална година за броя на входящите случаи, известни като призовки за явяване пред имиграционен съдия (NTA). Това е обвинителният документ в съдебната депортационна процедура. Данните показват, че през фискалната година, приключила на 30 септември 2015, Имиграционният съд в Чикаго е получил 7,160 нови призовки. Предишната година е имало по-малко от 7,000. През първите шест месеца на тази фискална година обаче броят на призовките в Чикаго е бил 4,574, като системата е натоварена с темп на значително увеличение на новите случаи спрямо миналата година.
Получаването на призовка за явяване пред имиграционния съдия започва процеса срещу този, за когото се твърди, че е незаконно в страната, независимо дали е бил арестуван и задържан след това или не. Информацията се обработва за първи път в най-близкото подразделение на ICE и след това хората се преместват в един от няколкото местни центрове за задържани, списъкът на които включва окръжните затвори на ДюПейдж и МакХенри Каунти, и този в Кеноша Каунти в Уисконсин. След това някои от задържаните може да имат право да платят гаранция и да излязат навън. Следователно техните случаи няма да бъдат разглеждани ускорено. Случаите им може да отнемат години и даже лесно да се прехвърлят в следващата президентска администрация.
По-голямата част от онези, които се явяват в имиграционния съд средно на ден, са за така наречените „главни" календарни изслушвания. Тези предварителни изслушвания се използват да се разгледа предявеното обвинение в присъствие на лицето, обвинено в незаконно пребиваване в страната, което позволява на съдията да реши дали има основания да отстрани това лице от САЩ и евентуално да му разреши да излезе под гаранция, ако е задържано.
И така, в продължение на дни хората се тълпят в чакалните в очакване на реда си да минат по тесния коридор и да влязат в една от малките съдебни зали, където се гледа делото им. Често семействата влизат в помещенията заедно, някои от тях с деца на ръце. Всички с надежда да бъдат оставени в страната.
Наскоро (по време на изслушване на молба за освобождаване под гаранция), прокурор поиска от съдията да задържи арестанта в затвора като опасен за обществото, защото имал присъда за кражба преди 20 години. Съдията, някак изненадан от усърдните усилия на правителството да държи този безобиден обвиняем в затвора за сметка на данъкоплатците, отказа да го направи и вместо това постави гаранция в размер на 2,000 долара като отбеляза, че човекът се е озовал в ръцете на ICE само защото полицията по някакъв претекст го спряла и установила, че кара без валидна шофьорска книжка.
Адвокатите и защитниците на имигрантите казват, че в имиграционния съд под управлението на Тръмп е влязъл нов тон. Адвокатите споделят, че прокурорите изглеждат по-агресивни, макар и да имат по-малка свобода на проява на положително усмотрение към пребиваващите незаконно в страната имигранти.
„Те всъщност ни казват, че повече няма да е така", заявява адвокатът на Касас-Торес, Дарио Кастанеда.
Въпреки агресивната държавна позиция средният брой дни за приключване на дело в Чикагския имиграционен съд продължава да расте. Най-новите данни показват, че през 2010 г. средният брой дни за обработка на дело е 381, което се е увеличило до 962 дни до края на март тази година.
Забавянето в системата е забележимо при много съдебни заседания. На една жена, седяща на масата за ответници заедно с 12-годишната си дъщеря - и двете в страната незаконно, й беше казано, че момичето няма нужда да се явява в съда на следващата насрочена по делото дата.
Следващата дата ще бъде 6 април 2020 г.
Много от хората, които се озовават в съда, приветстват дългите периоди между датите. Както казваме в имиграцията: „опитвайте се да спечелите бързо или да загубите бавно". Но дългите продължения дават на незадържаните имигранти време да обработват молби за облекчаване на положението си, чието одобрение може да послужи като защита в депортационната процедура. Това закъснение им дава време да се опитат да работят с Департамента за вътрешна сигурност, за да оправят случая си или дори да променят имиграционния си статут.
Например на една жена от Латвия, обвинена в пребиваване в страната по-дълго, отколкото й е позволено, съдията каза, че майка й може да я спонсорира за виза. Съдията й даде следващата дата на съдебното заседание през април 2021 г.
„Ще чакаме с нетърпение новия президент", се пошегува адвокатът й пред съдията.
Но изслушванията могат да доведат и до бързи резултати, както се случи с един мъж, задържан в затвора на МакХенри Каунти (задържан, следователно с ускорена процедура), който се яви в съда по видео и се идентифицира като Родриго Козме-Мезо. Човекът, който нямаше адвокат, призна, че е влязъл незаконно в страната през 2006 г. и има присъда за кражба с взлом през 2008 г. с причинена голяма телесна повреда на жертвата, и оттогава е прекарал много време в затвора.
Имиграционният съдия му каза, че няма надежда да получи убежище или по друг начин да спре депортирането си. Г-н Козме-Мезо каза, че няма да се бори против отстраняването си. Той попита колко време ще отнеме, преди да бъде качен на самолета за Мексико.
„Това обикновено отнема няколко седмици", отговори съдията. „Зависи колко ще отнеме на офицерите да получат документите ви за пътуване." Също така може да отнеме време, за да се уреди един офицер да отиде с него, ако трябва да е на „придружен" полет. И в повечето случаи осъденото лице ще трябва да изтърпи присъдата си в затвора в САЩ, преди да бъде депортирано.
И с това Козме-Мезо се изправи и излезе от екрана.
Според Изпълнителното бюро за имиграционен преглед (EOIR) броят на закритите дела в Чикаго, завършили с окончателни нареждания за отстраняване през фискалната година 2016, е бил 2,358. През първите шест месеца на тази фискална година тази цифра вече е достигнала 1,662 случая.
За онези, които имат шанс да се борят с депортирането, т.е. онези, които могат да покажат правдоподобна причина за облекчение, се назначава дата за пълно и окончателно изслушване по същество на делата им, когато може да бъде взето решение по тях. Това е производство, известно като изслушване по същество или индивидуално изслушване - като това, в което г-н Касас-Торес (от миналата седмица) пледира по случая си.
Например, подсъдимите или „ответниците" могат да подадат молба за убежище на редица основания и често правят. Наскоро в един от двете съдебни зали в мазето на Конгрес Паркуей друг мъж от Мексико успешно заяви, че не трябва да бъде отстранен, защото е дългогодишен пребиваващ в Щатите, който се е противопоставил да се присъедини към наркокартели в своята родина и би могъл да бъде наказан, ако се върне там. Той получи убежище да остане в страната от благосклонния съдия.
Нещата не се развиха толкова добре за един мъж от Еритрея, Африка, който се обърна към съдия Салцман чрез преводач на родния си тигрински език. Човекът разказа на съдията дълга история, започнала в Еритрея, където бил арестуван миналата година, докато се разхождал с приятели, и обвинен, че практикува забранена религия, защото един от тях е носил Библия. После избягал и бил трафикиран в Судан и Дубай, след което летял до Бразилия; после предприел изтощителното пътуване през Централна Америка и Мексико.
Арестували го, когато пристигнал на Тексаската граница през януари и потърсил убежище.
Адвокатът на Департамента за вътрешна сигурност, Кейтлин Коркорън, се изправи срещу мъжа и попита дали е бил някога в Европа. Не, отговори той.
След това Коркорън му показа фотокопирана снимка от пристигането му на летище в Панама през октомври и представянето на митническите работници на документи, показващи, че има статут на бежанец в Швейцария, както и разрешение да живее там като пребиваващ. Ами сега! Имиграционна измама по време на дадени под клетва свидетелски показания пред съдията. Лошо!
Това беше рядък драматичен момент в имиграционния съд.
След дълга пауза раменете на мъжа се сведоха и той призна, че това е вярно. Всъщност живял в Швейцария от 2008 г. насам.
„Беше трудно за мен, затова дойдох тук", смутено каза той.
Салцман бързо заключи, че човекът е излъгал в съда и е подал фриволна молба за убежище и нареди да лети за Еритрея през юни, без да се връща в Съединените щати. Адвокатите му заявиха, че ще се опитат да убедят американските служители да го изпратят обратно в Швейцария.
Така приключваме с разглеждането на действителни случаи.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Имиграционните хардлайнери излязоха на сцената в Конгреса. Разглеждаме новите предложени проектозакони.

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер