Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
октомври 17
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 24-2017

Гласът на имигранта - бр. 24-2017

Е-мейл Печат ПДФ

Имиграционните арести нараснаха с 38% през първите три месеца от управлението на Тръмп в сравнение със същия период на миналата година според публикувани напоследък данни. От 22 януари до 29 април офицерите на ICE арестуваха 41,318 души - повече от 400 души на ден, в сравнение с 30,028 за приблизително същия период през 2016 г., показват данните.
Както видяхме, голяма част от причината е желанието на местните правоохранителни органи да сътрудничат с ICE, особено тези, които си партнират по програмата 287(g). Всяко взаимодействие с местната полиция в наши дни може да доведе до въпроси относно имиграционния статут, освен може би в самопровъзгласилите се за „убежища" градове, но дори и там е без гаранция.
ДЕЙСТВИТЕЛНИ СЛУЧАИ: В една малка съдебна зала в мазето на федералната сграда на имиграционните служби (USCIS) на Конгрес Паркуей, Франсиско Касас-Торес разказа на съдията как е попаднал в ареста на Агенцията за изпълнение на имиграционните и митнически закони (ICE), прекарал седем месеца в затвора в окръг ДюПейдж заедно с криминалното затворническо население.
Франсиско празнувал 40-ия си рожден ден миналата есен близо до дома си в Блумингтън, Илинойс (предградие на Чикаго) и изпил няколко бири. Полицай го видял да използва мобилния си телефон (което послужило като вероятна причина да го спре) и го спрял, след което Франсиско бил обвинен в шофиране под влияние (DUI).
Дори и да е била определена парична гаранция и дори да е платил тази гаранция, мексиканецът не могъл да докаже легален имиграционен статут и бил задържан за проверка от ICE. Районът ДюПейдж не е „убежище". Тъй като се установило, че той е в САЩ незаконно, задържането на Касас-Торес за шофиране под влияние го изпратило директно в процедура на отстраняване пред Чикагския имиграционен съд - случай, който ще бъде ускорен, тъй като г-н Касас-Торес е в затвора. Той остава задържан без право на гаранция по имиграционното си дело, защото това е второто му DUI.
Голяма част от нелегалните имигранти се обработват ежедневно в системата на имиграционните съдилища, която е силно натоварена, тъй като се занимава с новите приоритети за правоприлагане на Администрацията на Президента Доналд Тръмп, влязъл в Белия дом на вълната на антиимигрантските настроения.


През 2010 г. имиграционният съд в Чикаго е имал по-малко от 13,000 висящи дела. До края на март тази година тази цифра почти се удвои и стигна 24,844.
МИГРАНТИТЕ СА ПРИОРИТЕТ: Това неимоверно натоварване на съдилищната система е отчасти в резултат от промените в политиката на Администрацията на Обама, които превърнаха в приоритет бързото разглеждане на случаи, свързани с вълната от непридружени деца-мигранти и прекосилите гранично-пропускателните пунктове от Централна Америка през 2014 г. Тези мигранти и детските дела за убежище придобиха първостепенно значение и подлежаха на ускорена обработка преди други случаи, което забави системата за всички останали в производството по отстраняване.
Но Администрацията на Тръмп също допринесе за изоставането на имиграционните съдилища, като даде приоритет на депортирането на задържаните като Касас-Торес, които имаха връзка с наказателната система. Дори тези, които не са имали предишни или тежки криминални присъди, са били заловени в тези усилия. Това е една от причините, поради която Касас-Торес остава задържан.
АРЕСТИТЕ В ЧИКАГО: ПОВЕЧЕ ОТ ДВА ПЪТИ НА БРОЙ: Както съобщихме, имиграционните арести на национално равнище са се увеличили с повече от 38% само за няколко месеца от встъпването в длъжност на Тръмп, в сравнение с миналата година.
Но през същия период броят на хората, задържани в Чикаго, се е увеличил повече от два пъти в сравнение със същия период през 2016 г., от 412 на 940 души, според данни от ICE. Броят на задържаните без криминално досие е нараснал от 271 на 407 през същия период. Това са хора, които не са освободени под гаранция и обикновено остават в местните затвори.
Числото в Чикаго вероятно ще бъде по-високо, ако не беше решимостта на Сити и Кук Каунти да останат твърди в статута си на „убежища" и да не си сътрудничат с агентите на ICE или да им позволяват достъп до онези, чиито случаи се обработват в окръжния затвор.
Всичко това обаче нямаше особено значение за Касас-Торес, който се изправи пред избора да вземе родения си тук син и да го отведе в Мексико или да го остави в Блумингтън с майка му. Неговият случай е бил между тези, с които се занимавала в тази съдебна зала на 101 Уест Конгрес новата група от двама съдии, създадена в отговор на изпълнителната заповед на Тръмп от 25 януари, която дава приоритет за депортация на задържаните нелегални имигранти, които са в страната незаконно.
Явил се в тази съдебна зала на видео с жълти белезници на китките, Касас-Торес от време на време трябваше да вдига двете си ръце от скута си, за да изтрие сълзите, докато описва, че е отделен от 9-годишния си син, роден тук, казвайки на момчето само, че работи и скоро ще се върне у дома.
„За мен да съм далече от семейството ми е трудно емоционално и физически", каза той пред съдията чрез преводач, „когато знам, че страдат финансово заради това, че не бях отговорен".
МОГЪЛ Е ОБАЧЕ ДА СИ ОПРАВИ ДОКУМЕНТИТЕ, НО НЕ ГО СТОРИЛ: Касас-Торес влязъл в страната преди около 20 години и имал добра работа като водещ екип за почистване в местни хотели, според адвоката си. Но признал, че използвал името и документите на баща си, за да получи работата. Това би трябвало да ви каже, че баща му е бил законен и е могъл да го спонсорира. Нещо повече, той признал, че му е даден шанс да си оправи имиграционния статут след първия арест за първото му DUI през 2012 г., но не успял да го направи. Сега е изправен пред второто такова нарушение, което е вече депортируемо престъпление.
Ето учудващ практически пример за читателите ми относно коментара ми за това, че Касас-Торес не направил нищо, за да оправи документите си, при все че е имал законен спонсор в лицето на баща си, който е легален. Дългогодишният ни опит показва, че някои етнически групи идват от една корумпирана култура, в която всеки се гордее най-много с онова, „което може да избегне", и не следва правилата. Някои дори няма да чакат на опашка. Някои от хората, които идват тук, не са много добре образовани или информирани за отговорностите на добрия гражданин на едно общество.
Установявали сме, че дори когато има възможност да станат законни, много от тях отказват да предприемат необходимите стъпки. Те не искат да вземат тест, не искат да попълват документи, не искат да плащат на адвокат. Всички други, които познават, си живеят добре макар и незаконно, защо трябва те да правят нещо, дори ако могат? Случаят на г-н Касас-Торес крие един добър урок. Моля не правете същата грешка.
„Аз не съм съвършен", каза той пред имиграционния съдия Ева Салцман, "но знам, че ще си свършите работата възможно най-добре."
За щастие за Касас-Торес, точно това и се случи.
Други нямаха същия късмет, както ще обсъдим следващата седмица, когато погледнем към настоящото настроение в имиграционните съдилища.
Що се отнася до Касас-Торес, съдбата на сина му наклони везните в негова полза пред съдия Салцман. Двете нарушения за шофиране под влияние, каза съдията, не биха били достатъчни, за да компенсират щетите, които ще бъдат причинени на момчето, родено в Илинойс, което ще се изправи или пред загуба на баща си или преместване в Мексико. Тази съдийка беше много благосклонна и г-н Касас-Торес извади голям късмет. Аз не бих разчитал на толкова благоприятно упражняване на лично усмотрение във всеки един случай.
„Едно дете, млад гражданин на САЩ, ще премине от необичайно стабилна ситуация към необичайно нестабилна", заяви съдия Салцман, като каза на Касас-Торес, че решението й не е било лесно, но в крайна сметка го приветства в Съединените щати със зелена карта въз основа на одобрената петиция на баща му.
Касас-Торес видимо въздъхна и сведе глава.
„Мучас грасиас", каза той. И чрез своя преводач: „Бог да ви благослови вас и вашето семейство".
И всичко това би могло да се избегне само ако баща му го беше спонсорирал веднага след първото DUI преди години. Не позволявайте това да се случи и с вас.

 

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер