Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
юни 25
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 23-2017

Гласът на имигранта - бр. 23-2017

Е-мейл Печат ПДФ

 

Дълго спекулирахме какво ще направи президентът Тръмп за имиграцията въз основа на казаното от кандидата Тръмп. Засега Администрацията на Тръмп със сигурност ни предлага интересни моменти. През първите 100 дни управление имиграционните арести се увеличиха значително - с 38% повече спрямо миналата година. Миналата седмица ви казахме как местната полиция в много области е вдъхновена да спира хората за малки престъпления и след това да ги задържа за проверка на имиграционния им статут от ICE. Това не са „градовете-убежища", които са заплашени от федералното правителство. Припомнихме постановката на програмата 287(g),според която местните полицейски служби партнират на ICE в арестите на нелегални имигранти - програма, която в момента интензивно се развива. Целенасоченото задържане на нелегалните имигранти в тези спирания за измислени нарушения на правилата на движение, имайки предвид растящите цифри, прилича на противоконституционно расово профилиране. Жертвите очевидно „шофират, докато са мексиканци", но това би могло да се случи на всеки друг при евентуална среща с полицията или съдилищата по места, което не се квалифицират като „убежища".
Но наистина ли става все по-лошо?
ИЗЛЯЗОХА НАЯВЕ ИЗНЕНАДВАЩИ ДОКЛАДИ ЗА ДЕПОРТАЦИИТЕ ПОД ОБАМА: Имайки предвид, че броят на депортираните, както и на местните правоохранителни органи, които си партнираха с ICE по програмата 287(g), достигна рекордни числа в първия мандат на Обама, нека не даваме прекалено много кредит на тази администрация за съчувствие към нелегалните имигранти. След като осъзна, че безразборните арести за депортиране просто задръстват имиграционните съдилища, Обама наистина издаде заповеди, които очертаха приоритетите за изпълнение на закона, но това беше само за да се облекчат съдилищата. Имиграционното правоприлагане предполагаемо се насочи приоритетно към лицата със сериозни или тежки наказателни присъди (две присъди за управление на МПС под влияние (DUI) биха се квалифицирали), членство в банда, минали имиграционни измами или скоро пристигнали имигранти, и далеч от дългогодишните жители, тези със семейни или обществени връзки и добър морален характер без арести.


Все пак Администрацията на Обама излезе също с програми като ДАКА (DACA) и други опити за действително регистриране и даване на разрешение за работа на незаконни имигранти от ниско приоритетните групи. Това определено беше добра проява на здрав разум и ние винаги сме поддържали идеята, че имиграционните закони не се прилагат строго в очакване на неизбежна програма за легализация, която в крайна сметка пристига. Може би не.
ПРОГРАМАТА „ПРЕСТЪПНИЦИ, НЕ СЕМЕЙСТВА": През 2014 г. Обама обяви тази нова политика за прилагане на имиграционните закони, известна неофициално като „Престъпници, а не семейства", която се стреми да даде приоритет на депортирането на нелегални имигранти със сериозна криминална история и да избягва разделянето на семействата.
Чудесна медийна новина, но какви бяха действителните резултати?
Докладът на неправителствената организация за наблюдаване на човешките права, Хюман Райтс Уоч, излезе миналия месец (15 май 2017 г.) с някои изненадващи резултати. Докладът анализира въздействието на политиката за прилагане на имиграционните закони върху семействата имигранти в Калифорния и установи, че от януари 2011 г. до юни 2015 г. почти половината от имигрантите, задържани в Калифорния, нямат криминална история. Тези неотдавнашни констатации противоречат пряко на твърденията, които Президентът Обама направи по онова време относно политиките си за прилагане на имиграционните закони.
Имайте предвид, че това става в разгара на програмата 287(g). Така че можете да видите как хората биха могли да бъдат задържани и след това изпращани до ICE. Но депортирани? Какво ще кажете за приоритетните класификации? Докладът се влошава.
Друго скорошно проучване, наречено „Кого депортира ICE?" от септември 2016 г. от журналистическата организация Маршал Проджект показва, че по-малко от една пета от имигрантите, де факто депортирани на национално равнище през този период, са осъдени за насилствени или потенциално насилствени престъпления, въпреки политиката на Обама и публичните му твърдения.
Според данните, събрани от Маршал Проджект, в които са описани над 300,000 депортирания след речта на Обама през 2014 г., приблизително 60% са от имигранти без присъда или чието единствено престъпление е свързано с имиграцията, като незаконно влизане или повторно влизане в страната. Двадесет и един процента са осъдени за ненасилствени престъпления, различни от имиграцията. По-малко от 20 процента са имали потенциални насилствени присъди като нападение, оръжейни престъпления или дори DUI (които по това време са били считани за „престъпление с насилие" за целите на имиграцията.) Сега трябва да ударите нещо или да имате няколко DUI, за да ви депортират.)
Повече от 40% не са имали никакви наказателни присъди. Според прегледа на Хюман Райтс Уоч, дори още по-висок процент (47%) от имигрантите, задържани от ICE в Калифорния от 1 октомври 2014 г. до 30 юни 2015 г., нямат криминална история. Според доклада само 9% (от този по-кратък период на измерване) са осъдени за тежко престъпление.
А СЕМЕЙСТВАТА? Докладът на Хюман Райтс Уоч установява, че родителите с деца-граждани на САЩ са по-често депортирани без освобождаване след арестуването им, а не освободени. Хюман Райтс Уоч изчислява, че 42% от имигрантите, задържани от имиграционната полиция в Калифорния през този период, са родители на деца-граждани на САЩ. След задържането родителите на американски граждани са по-склонни да бъдат депортирани, отколкото други. Близо 47% от депортираните са имали дете с гражданство в САЩ, срещу 35% от тези, които са били освободени.
„Вместо да се съсредоточи върху престъпниците насилници, имиграционната политика на САЩ разкъса американските семейства и общности чрез депортирането на голям брой законни жители и нелегални имигранти с по-малко сериозна криминална история", се казва в доклада. И това беше в разгара на ерата на Обама.
„Престъпници, а не семейства. Престъпници, а не деца. Членове на банди, а не майка, която работи усилено, за да осигури децата си", каза Обама през 2014 г. Действителните приоритети, залегнали в Меморандумите на Джонсън през 2014 г., не бяха толкова ограничени, колкото внушаваше Обама в забележките си. Те включват всички, влезли незаконно в страната от 2014 г., независимо дали са извършили други престъпления. Имигрантите само с дребни нарушения са все още сравнително високо в списъка. И всеки, който има „тежко престъпление", е основен приоритет, въпреки че широкото определение за „тежко престъпление" по имиграционния закон включва хора, чиито престъпления не са нито утежнени, нито тежки престъпления. То може да се прилага за присъди като кражба на дребно или други престъпления от ниско ниво, за които се полага кратко или никакво време затвор.
Няколко имиграционни адвокати заявиха, че тъй като новите приоритети на Обама са били обявени в средата на втория му мандат, е имало по-строго прилагане на имиграционните закони към имигрантите, извършили престъпления от по-ниско ниво десетилетия по-рано. Повече от един на всеки пет от депортираните за неимигрантско престъпление са били осъдени през 2005 г. или по-рано, половината от които за ненасилствени престъпления.
„Никога досега не бях виждал хора да бъдат арестувани от домовете за старо DUI", каза Питър Коралес, имиграционен адвокат в Ориндж, Калифорния, който представи няколко мъже, арестувани от имиграционните власти за управление на МПС в нетрезво състояние от средата на1990-те. Друг клиент бе арестуван от агенти на ICE в дома му през 2015 г. заради присъда за дребна кражба от началото на 90-те години. Такова закъсняло изпълнение често е шок за имигрантите, които са живели живота си като всеки друг, оженили са се, имали са деца. „Смятаха, че вече са изпълнили каквото и да било наказание чрез системата на наказателното правосъдие, и това е свършило."
И това беше ерата на Обама. Тези скорошни доклади, които излизат сега, са всъщност откровение.
Влошава се под Тръмп. Какво се е променило? Приоритетните класификации на Обама са изчезнали, така че каишката е откопчана от врата на ICE. Нативистите консерватори са овластени и вдъхновени от антиимигрантската реторика. В Конгреса има разнообразни законодателни актове, нищо добро за имигрантите, както скоро ще докладваме. Съществува конфликт между федералното правителство и „градовете-убежища". Но бих казал, че при разглеждането на докладите най-голямата промяна е в отношението на местните правоприлагащи органи. И това трябва да е от значение за всички имигранти, особено за незаконните.
ЕРАТА НА ТРЪМП: Доналд Тръмп спечели изборите като говореше онова, което вярваше ще му донесе подкрепата на тясната консервативна база. Той е маркетьор, продавач, а не адвокат. Казва всичко, което е необходимо, а не какво има предвид. Неговите принципи изглеждат гъвкави. Не сме свикнали с политици, които не са адвокати. Адвокатите разбират смисъла и значението на думите, принципите, закона, Конституцията. Идва като шок това, че някой просто ще направи или ще каже каквото е необходимо за постигането на крайния резултат, независимо дали става дума за продажби, печалби или обществена служба. Тръмп не знае нищо за Конституцията и я пренебрегва на всеки ред. Може би сме ужасени, но защо се изненадваме?
Тръмп се харесва на базата си като бие барабана против имигрантите, заедно с всичко друго. Той обеща масови депортации. За да се получи това, би трябвало да се вложат повече пари в имиграционните съдилища и местата за задържане. Още веднъж вече се увеличават огромните задръствания в имиграционните съдилища. Следващата дата на съда може да бъде в следващата президентска администрация. Най-малкото, ако някой се намира в процедура на отстраняване, човекът е в безопасност от по-нататъшни арести.
Надеждата за онези, които подкрепят работещите имигранти, е, че както и за много други неща, Тръмп няма предвид това, което казва. Той се отметна за НАТО; може ли да направи същото с имиграционната реформа? Неговите съпруги са били имигранти, той наема армии от нелегални имигранти. Въпреки това той обрисува нелегалните имигранти тук като престъпници, тормозещи американците. Това е демагогска хипербола, очевидно предназначена да се хареса на най-ниския импулс на базата му от гласоподаватели, и тя работи! Това ли наистина мисли той? Едва ли е сериозен. Дали наистина се интересува от имиграцията? Дали ще отстъпи в лицето на семействата, които се разкъсват, на депортираните дългогодишни работници? За съжаление тази морална гъвкавост на Доналд Тръмп може да бъде нашата последна и единствена надежда.
Иначе засега Тръмп изглежда напълно удовлетворен от задоволяването на антиимигрантските си обещания, които направи пред избирателната си база и консервативната десница, представители на която е назначил и упълномощил да прилагат закона. Ръкавиците се свалят. Правоприлагащите органи, включително ICE и местната полиция, сега се чувстват овластени да преследват всичко, което мърда, както виждаме. Но в края на краищата нещата не са се променили в контекста на правоприлагането, както сега разбираме от наскоро излезлите доклади за ерата на Обама.
ОБЕДИНЕНИТЕ КОНСЕРВАТИВНИ СИЛИ: Очевидно е, че в тази страна има дълбоко залегнали чувства, че нещата са много зле за Америка и света. Имаме хаос, престъпност и несигурност. Трябва да възстановим реда и стабилността. Това настроение е нативистко, ксенофобско и антиимигрантско, но също така е и ориентирано към „реда и закона". Това са уплашени хора. Те искат да видят закона, за да се почувстват сигурни. Имигрантите до известна степен се превръщат в изкупителни жертви. Не всеки разсъждава така, но така мисли консервативната демография, която показва достатъчно обединена сила и избра Доналд Тръмп, която не харесва либералите, прогресивните и Вашингтонската върхушка, които им казват какво да правят. Тези нативисти все още се борят в Гражданската война и в този момент те печелят. Те се противопоставят на цялостната имиграционна реформа, наложена от либералите от Вашингтон. Виждат това като амнистия за нарушителите на закона. Хората трябва да се подчиняват на закона, казват те, особено имигрантите, които са гости в тази страна.
Това даде мощ на десните в Конгреса. Не забравяйте, че проблемът не е само Доналд Тръмп като президент. Също така десните републиканци контролират и двете камари на Конгреса поне до междинните избори през ноември 2018 г. Проблем - или добродетел, в зависимост от това, по какъв начин се ориентира вашата политика - скоро ще станат и контролираните от републиканците съдилища, които ще решават делата по партийна линия. Току-що видяхме проявление на такава партийност в решението на Четвърти районен апелативен съд миналата седмица, потвърдил решението, блокиращо указа на Тръмп за забрана на пътуванията. Това е добра новина, но решението бе десет на три, изцяло отразяващо партийни линии (10 демократи и три републикански съдии) - във федералната апелативна съдебна система!
Ще покрием няколкото законопроекта в Конгреса, въведени от оправомощените консервативни републиканци, всички антиимиграционни, предричащи нелека съдба за имигрантите. Както беше при големия двустранен законопроект за цялостна имиграционна реформа, който премина в Сената през 2013 г. и умря в Камарата (Закон за сигурността на границите, икономическата възможност и модернизирането на имиграцията от 2013 г. (S.744)), единственият въпрос е дали тези понастоящем висящи проектопредложения ще излязат на бял свят? Само защото са представени в Конгреса не означава, че те ще се превърнат в закони.
Но със сигурност определят тона. И хората слушат, особено расистките и ксенофобските фермери, както четете в новините. Един младеж, крещящ неприлични думи към две арабски жени, намушка до смърт двама от тримата добри самаряни, опитали да се намесят. Но слушат и местните правораздаващи органи, както виждаме, стига някои да не го узнаят по лошия начин.
От друга страна проучванията, които обсъдихме по-горе показват, че всъщност не е било толкова прекрасно под управлението на Обама. Ще разгледаме повече подробности през следващите няколко седмици.

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер