Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
юни 25
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 22-2017

Гласът на имигранта - бр. 22-2017

Е-мейл Печат ПДФ

ПЪРВИТЕ 100 ДНИ ИЗТЕКОХА, свърши се и меденият месец. През първите три месеца от президентството на Тръмп имиграционните арести скочиха с 38% отпреди една година, както говорихме миналата седмица. В Конгреса има няколко законопроекта, включително един, който се прицелва в градовете-убежища, които ще покрием следващата седмица. Май се превръща във важен месец. Ще продължавам да докладвам прииждащите новини, които са от интерес за имигрантите. Нека посочим примери, някои от които може да ви изненадат.
МЕСТНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ ВЛАСТИ СВАЛЯТ РЪКАВИЦИТЕ: Да разгледаме няколко случаи от съвременните практики на местното правоприлагане. Например, полицията в Джорджия превръща спиранията за пътнотранспортни нарушения в първа стъпка към депортиране, както правят вече и много местни полицейски агенции. За нелегалните имигранти, живеещи в епохата на Тръмп, настоящият им пощенски код може да е по-силен показател за нивото на заплахата от депортация, пред която са изправени, отколкото дължината на криминалното им досие или кога за пръв път са пристигнали в страната. Рутинните спирки по пътищата започват да показват колко изключително широко е определението „нелегален престъпник" на Тръмп и как местната полиция прилага това определение към недокументираните имигранти при срещите си с тях по време на ежедневната си работа. И в районите с история на расово напрежение и враждебност към имигрантите, местните лидери сега ефективно имат карт бланш да превръщат всяко взаимодействие с полицията в първа стъпка към депортация.
В северните предградия на Атланта през февруари, дни след като Президентcj Доналд Тръмп тръгна в 3 часа сутринта в Туитър да защищава репресиите срещу „нелегалните престъпници" („В момента се отстраняват членове на банди, наркодилъри и други"), първата партида арестувани за деня имигранти започна точно след пиковия час на местния трафик. Градската полиция в град Норкрос същата сутрин спира един латино мъж за това, че карал твърде близко до колата отпред. Виж ти! Оказало се, че шофьорската му книжка била невалидна, и офицерите не могли да потвърдят дали бил в Съединените щати законно, понеже не говорел английски или не знаел какво да каже, защото просто бил ужасен. Задържан бил на място и закаран до близкия окръжен затвор да чака пристигането на федералните имиграционни служители.


Към 10:09 часа същата сутрин в същия затвор се появява втори имигрант. Този път шериф от окръжната полиция на Гуинет Каунти арестува един мексиканец за изпращане на текстови телефонни съобщения по време на шофиране. Гаранцията за неговите нарушения надхвърля $850. Но освобождаването от затвора не било опция - изпълнителното звено на имиграционните и митнически власти имало 48-часов прозорец да пристигне и да го прехвърли в имиграционния затвор в Южна Джорджия, намиращ се на 200 мили от дома на арестанта.
Четири минути по-късно пристигнал трети затворник, друг имигрант, задържан за управляване на МПС без разрешение. После идва и четвърти. По-късно - пети. И шести. И така нататък. Виждате ли как работи системата?
ПЕТКРАТНО УВЕЛИЧЕНИЕ НА ИМИГРАЦИОННИТЕ АРЕСТИ през миналата година. Променен ли е имиграционният закон? Не! Полицията просто се чувства овластена да задържа хората под най-малкия претекст, а след това да се обажда на имиграционните служби, ICE. Расизъм ли е това? В тази част на света престъпление ли е „да караш, докато си мексиканец" (Бел.прев. перифраза на саркастичната забележка по отношение на афроамериканските арести, „карам, докато съм черен"). Вероятно. Да разгледаме случая по-отблизо. И ще се върнем към този факт, но в миналото положението беше и по-лошо, независимо дали ще повярвате или не.
Гуинет Каунти, един от най-пъстрите етнически район в Джорджия, вижда голямо увеличение на броя на имигрантите, поставени в процедура на отстраняване вследствие на нещо, започнало като незначително нарушение. Между февруари и април тази година местната полиция там прехвърли близо 500 души в ръцете на имиграционните служби (ICE) за потенциални имиграционни нарушения. Само малка част от тях са били с обвинения в тежки престъпления. От всички висящи обвинения, съпътствали препращанията към имиграционните служби, 70% са в резултат от нарушения, свързани с движението по пътищата - най-често за шофиране без книжка, според данни от окръжния затвор.
Арестите отбелязват почти петкратно увеличение на броя на имигрантите, задържани от ICE в затвора на Гуинет Каунти през същия период на миналата година. Между февруари и април 2016 г. местните правоохранителни органи са насочили повече от 100 души към федералните имиграционни власти. Само 36% от придружаващите обвинения са били свързани с движението по пътищата.
„ТИХО АКТИВИЗИРАНЕ"?! „Хора бяха спирани по пътищата преди шест месеца, но това не водеше до взаимодействие с ICE", каза имиграционен адвокат от Мариета, Джорджия. „Това, което виждаме през последните няколко месеца, е тихо активизиране, където спирането по пътищата води до контакт с ICE."
ТОВА НЕ Е „ГРАД-УБЕЖИЩЕ": Изпълнителната власт в Гуинет Каунти има специално партньорство с имиграционните служби. Затворът там е един от 40-те такива заведения в страната, които са участници в програмата 287(g).
ПРОГРАМАТА 287(g) за имиграционните арести: Тази програма е споразумение за партньорство между ICE и местните правоохранителни органи, които избират да участват. Местните полицаи са упълномощени да дублират действията на федерални агенти и от името на имиграционните власти да издават заповед за задържане на имигранти, които могат да се окажат депортируеми. Читателите сигурно си спомнят това от минали статии. ICE идва и провежда четириседмична програма за обучение на местната полиция как да прилага федералните имиграционни закони. Тя включва задържане на предполагаеми нелегални имигранти в местните затвори, но се разшири да включва и „специални групи", когато местната полиция (натоварена с прилагането на наказателни закони и законите за движението по пътищата) ще прави набези с цел налагане на федералните имиграционни закони. Министерство на правосъдието на САЩ установи, че някои населени места са използвали правомощията си да извършват широкомащабни „действия или практики ", представляващи конституционни нарушения. Програмата достигна своя връх през 2011 г. и сега се очакваше да приключи. Но Доналд Тръмп издаде указ през януари 2017 г., с който поиска от Департамента за вътрешната сигурност да изгради повече партньорства по програмата 287(g), и оттогава програмата се разширява.
Над 14,000 души, задържани в затвора на Гуинет Каунти, са били отправени към федералните имиграционни агенти на ICE от 2009 г., близо два пъти повече от следващото по големина такова заведение в Джорджия. След като достигна връхната си точка през 2012 г. обаче процентите на задържанията в този окръг постоянно намаляват в лицето на националния протест и противопоставянето на програмата 287 (g), както и усилията на Администрацията на Обама броят на насочените за депортация имигранти да се сведе предимно до скоро пресеклите границата или тези с криминални присъди.
Сега, под Тръмп, с плановете за съживяване и разширяване на програмата, местните защитници на имиграцията предупреждават, че полицията ще бъде насърчавана да използва нарушенията на движението по пътищата като претекст за расово профилиране на шофьори, за които предположи, че са без документи. Днес нарушенията понякога са толкова незначителни - от мъничко пропукване в предното стъкло до невъзможност за включване на фаровете в рамките на 30 минути от залез слънце, че предизвикват и поставянето на въпроса дали расовото профилиране не играе роля за ареста. Ако е вярно, това би било очевидно противоконституционно. „Някои актове за нарушения ще ви накарат да се почешете по главата и да се почудите: Защо е бил спрян този човек?", каза имиграционен адвокат, работещ в северозападните предградия на Атланта.
РАЗВИЛНЯЛ СЕ НАТИВИЗЪМ: Окръжният шериф Буч Конуей за пръв път влезе в партньорство с ICE по 287(g) през 2009 г., заявявайки, че програмата е облагодетелствала общността чрез намаляване на престъпността и намаляване на разходите за задържане на повторни извършители на престъпления, живеещи в САЩ незаконно - интересен аргумент.
Положителното приемане на програмата още в началото показа, че обществената сигурност не е единствената тревога. Жителите са еднакво, ако не и повече заинтересувани от това как имигрантските култури „не съвпадат" твърде с модела на живот в предградията, както заяви самият шериф пред вестника Атланта Джърнъл Конститюшън в деня на внедряването на 287(g). „Хората тук се оплакват от качеството на живота в своите райони. Те са загрижени, че стойността на имотите им се понижава от това, което вярват, е неподдържането на собствеността от нелегалните имигранти, защото имат твърде много превозни средства, паркирани в дворовете, и твърде много хора, живеещи в един дом."
Законодателната власт на Джорджия започна също да утежнява санкциите за шофьорите, хванати да управляват без книжка, което несъразмерно засегна хората от други етнически групи. Законодателството беше въведено, след като заместник шериф беше убит при автомобилна катастрофа с нелегален имигрант зад волана. То създаде нова „система от наказания" за повторни нарушители, и увеличаване на глобите при всяка присъда за управление на МПС без шофьорска книжка. Четири пъти такова наказание - и шофьорът е изправен пред обвинение за углавно престъпление и продължително време в затвора.
Щатският закон за шофьорските книжки създаде канал, по който за нарушение на движението по пътищата задържаните нелегални имигранти се озоваваха директно в процедура на отстраняване със заповед по програмата 287(g). „Ако не знаем кой си ти и ако не можем да докажем кой си ти, тогава сме длъжни да те сложим в затвора", каза шефът на полицията на Сюуани, Майк Джоунс. „Нашите офицери не са там навън да задават въпроса „Си ли ти нелегален имигрант?"
Но няма и нужда. Всичко, което се очаква да направят, е да нарочат расовите малцинства като мишена. Районът на Джоунс е богат, предимно бял енклав в Гуинет Каунти, който се бори да се приспособи към бързите темпове на демографските промени в региона. Латино населението на окръга се е удвоило между 2000 и 2010 г. Заедно с нарастващото афро-американско и азиатско население, малцинствата сега съставляват по-голямата част от жителите. И все пак тези малцинства са твърде недостатъчно представени на изборните длъжности. Това стана източник на спорове, очертан в делото за правата на гласуване, подадено в федералния съд през миналата година - още един пример за оплакването срещу „вътрешните във Вашингтон и прогресивните, които ни казват какво да мислим и правим", на населението от вътрешността на страната, избрало Доналд Тръмп.
ВРЕМЕНАТА СЕ ПРОМЕНЯТ- МОЖЕ БИ! Един изцяло бял панел от окръжни комисари гласува единодушно през юни, за да продължи партньорството на Гуинет Каунти с ICE. Активисти от общността бяха разгневени от това, което видяха като сериозно несъответствие между действията на комисията и разнообразието на нейните жители, каза Бренда Лопес, бивш имиграционен адвокат в окръга, наскоро избрана в законодателната власт на Джорджия. През ноември тя стана първата жена - латина, избрана на такава длъжност, разрушавайки определена бариера срещу жените и малцинствата, издигани на обществена служба, при все че Джорджия има десетото най-голямо латино население в страната.
Засега най-добрият съвет, който Лопес има за нелегалните имигранти, е да се държат извън пътя. „Не можеш да живееш в Гуинет Каунти и да нямаш автомобил", казва Лопес. „Всичко, което можем да поискаме от хората, е да не карат. Било това Убър, или такси. Плати на шофьор или се движи на групи с един автомобил. Най-доброто, което хората могат да направят тези дни, е да ограничат шофирането."
Както знае всеки адвокат, 90% от срещите между гражданите и полицията са в резултат от експлоатация на моторно превозно средство. Ако искате да избягвате полицията, дръжте се настрана от пътя.
СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА: 287 (g) е програма от ерата на Обама. Депортациите поставиха нов висок рекорд по времето на Обама. Но след това дойдоха изпълнителните заповеди на Обама, които установиха приоритетните класификации. Обама спечели голямото одобрение на проимиграционните активисти за това, но новият доклад, излязъл миналата седмица, всъщност - няколко последни доклада, поставиха под съмнение действителните заслуги. Разделени семейства? Работещи имигранти без криминални досиета, депортирани в рекордни бройки под Обама? Прочетете за това следващата седмица. Може би нещата не са толкова много променени.
ОЩЕ: Ще разгледаме и някои случаи на нелегални имигранти, които са имали проблеми с местната полиция или съдилищата, и са стигнали до вниманието на ICE. И какво евентуално са могли да направят предварително. Препоръчително е хората да опитат да се узаконят, или поне да си подготвят досието. Хората често се чувстват комфортно и не правят нищо. Ако има някаква въможност, потърсете професионален съвет. Може да има творческо решение.
Ще говорим и за настоящото републиканско законодателство в Конгреса. Ще разгледаме няколко въведени законопроекта, които се очаква да получат подкрепа и да се превърнат в закони.

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер