Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
юни 27
Home Консултации Правни Тръмп заплашва да спре парите на градовете - убежища

Тръмп заплашва да спре парите на градовете - убежища

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsТръмп заплашва градовете - убежища: Закриляйте нелегалните си имигранти и ще загубите федералните пари:

Заявявайки намерението си да стегне прилагането на закона из цялата страна, преди две седмици Администрацията на Тръмп заплаши да спре федералните безвъзмездни помощи, включително и по-специално финансирането на правоприлагащите органи, за щатите, градовете и местните власти, които спират своята полиция и управите на затворите си да докладват на федералните власти при задържане на имигранти без документи.
Федералните имиграционни власти искат местната полиция и правителствата да им помагат в издирването на нелегални имигранти и имат различни програми за насърчаване на това сътрудничество. Повечето местни юрисдикции в различна степен или пренебрегват това, или се противопоставят, въпреки че някои са прегърнали тази възможност, а и никога не знаете кога може да попаднете на случаен стараещ се полицай. Поставянето на местното население в страх от полицията повече, отколкото вече е, не се смята за много ефективно за правоприлагащите органи и кара жертвите на престъпления или домашно насилие да се страхуват да излизат „на светло". Имиграционното правоприлагане е изцяло въпрос на федерален закон. Той е много подробен и технически, а местната полиция не е готова да се справи с него. Законният имиграционен статут е въпрос на такова тълкуване на федералния закон, че легитимни местни жители, които не са граждани, и досега могат да гласуват в много местни избори.
ГРАДОВЕ-УБЕЖИЩА: В Съединените щати „град-убежище" е градът, който ограничава сътрудничеството си с усилията на националното правителство за прилагане на закона за имиграцията. Лидерите на градовете-убежища искат да намалят страха сред хората, които се намират незаконно в страната, от депортация и евентуално разпадане на семейството, така че тези хора да са по-склонни да съобщават за престъпления, да използват здравни и социални услуги и да записват децата си в училище. Общинските политики включват забрана на полицейските или градските служители да разпитват хората за имиграционния им статут и да отхвърлят исканията на федералните имиграционни власти да задържат хора след излизането им, ако са били задържани за нарушаване на местното законодателство. Такива политики могат да бъдат определени изрично в местните закони или в писмени нареждания, както в Чикаго и Кук Каунти, или се наблюдават на практика, но наименованието „град-убежище" няма точна правна дефиниция. Това вече води до проблеми, както ще видим. Центърът за изследвания в областта на имиграцията, който се застъпва за рестриктивна имиграционна политика, изчислява, че около 300 юрисдикции на САЩ, включително градове, кметства и щати, са приели поведение на убежища.
Въпреки това, когато група кметове се срещна тази седмица с Главния прокурор Джеф Сешънс и неговия екип във Вашингтон и поиска определение на понятието „град-убежище" , те получиха малко удовлетворение. Това не би трябвало да е проблем, но нека да видим защо е така.
„Казаха ни : Ние все още не сме го изяснили напълно", сподели кметът на Ню Орлийнс Мич Ландриу, който получи едно от заплашителните писма на Министерството на правосъдието. „Щастливи сме да работим с Президента, но те трябва да разбират за какво говорят. Не можете да ни обвинявате, че сме нарушили правилата, ако не сте ни казали какви са правилата."
Има определени конкретни федерални инициативи, които федералните служители по прилагането на имиграцията искат да принудят местните юрисдикции да следват. Съществуват сериозни причини, поради които местните юрисдикции могат да откажат да спазват тези федерални правила. Федералните правила в това отношение не са обвързващи и местните юрисдикции, които смятат, че тези федерални правила са незаконни или не са добре препоръчани, могат да почувстват натиск, но не могат законно да бъдат принудени да се съобразяват.
ФЕДЕРАЛЕН СЪДИЯ ОЩЕ ВЕДНЪЖ БЛОКИРА УКАЗ НА ТРЪМП КАТО НЕКОНСТИТУЦИОНЕН: Дори и окръжният съдия Уилям Орик, който миналата седмица блокира изпълнителната заповед на Тръмп да спре всички федерални субсидии на „градовете-убежища", определи тази заповед като неясна, което означава неконституционна и следователно незаконна. Съдията насърчи Администрацията да разработи правила или насоки относно „определянето на една юрисдикция като „убежище". По-късно ще разгледаме подробно защо съдия Орик реши, че нареждането на Тръм е незаконно, и го блокира.
Когато миналата сряда от Министерството на правосъдието бе поискано определение за град-убежище, то заяви, че не може да коментира „в светлината на висящите съдебни спорове" преди Орик.
В залог са стотици милиони долари в средства от Министерството на правосъдието за подпомагане на местната полиция, прокурорите, съдиите и затворите. Орик реши, че само тези видове субсидии могат да бъдат задържани от местните юрисдикции.
Местните власти твърдят, че са принудени да подпомагат прилагането на имиграционния закон, което е федерална отговорност, и да се ангажират със съмнителната практика на задържане на заподозрени единствено да се даде време на имиграционните агенти и митническите служители да разследват статута на имигрантите. В Съединените щати е незаконно хората да бъдат държани без обвинения и според служители на местни юрисдикции това не е правилна практика.
Местните лидери казват, че заплахата за спиране на федералните пари е причинила ненужно объркване на бюджетите им, тъй като толкова много разчитат на различни федерални субсидии. В окръг Санта Клара, Калифорния, съветникът Джеймс Уилямс заяви, че смътните, неопределени заплахи от Администрацията на Тръмп „висят над главите ни". Това е причина за съдебно дело, което в този случай бе успешно.
„Град-убежище" не е юридическо понятие, а термин, който често се използва за описание на повече от 300 юрисдикции, които отказват да спазват изцяло федералните имиграционни закони. Помолени да дадат определение, няколко служители на Администрацията са се позовали на федералния закон. Законът забранява на която и да е местна агенция да възприема политика, която да кара служителите й да спестяват информация за имиграционния статут на хората, задържани от нея.
„Според Конгреса това означава, че град, който забранява на служителите си да предоставят информация на федералните имиграционни власти - „град-убежище"- нарушава закона", се казва в изявление на Белия дом във вторник. Други може да са на различно мнение. Защо?
ФЕДЕРАЛНО ОБЪРКВАНЕ: Например това не обяснява как шерифът на окръг Алахуа, Флорида, се появи в издадения миналия месец от Департамента за вътрешна сигурност доклад, заклеймяващ „градовете-убежища". Отделът на шерифа има политика, която забранява на своите агенти да изпълняват федералните искания да задържат заподозрените до 48 часа за имиграционните агенти. Говорителят на шерифа Арт Форджи заяви, че съдилищата са постановили, че тази практика е нарушение на конституционните права на заподозрените за справедлива процедура, така че те отказват да се съобразяват.
Но Форджи добави, че канцеларията му незабавно споделя информация за всеки затворник, който влиза в затворите им, с местната служба на федералната агенция за прилагане на имиграционните закони (ICE). Той каза, че полицаите докладват име, пръстови отпечатъци, държава на раждане, наказателни обвинения и дори предполагаемата дата на освобождаване на всяко лице в затворите му. Ето защо кабинетът му изпадна в шок, когато беше обявен за „град-убежище"
„Откъде идват с информацията си и как я намират, е объркващо", каза Форджи. „Хората от Вътрешната сигурност, мисля, че не са добре подготвени да се справят с нарежданията, които са им спуснати отгоре" от Администрацията на Тръмп.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер