Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
септември 21
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 14-2017

Гласът на имигранта - бр. 14-2017

Е-мейл Печат ПДФ

Научихме си кучето да свири на саксофон.
Въпрос: "И добре ли свири?"
Отговор: "Не знаем. Може да свири само джаз".
През капризите на историята, през добри и лоши времена, човечеството успява да вдигне главата си от калта и да отправи поглед високо към Града на Хълма, представата на Сър Томас Мор за Утопия (1516). Точно както занимаващите се с продажби ще ви убеждават, че стойността на недвижимите имоти винаги ще се увеличава, по същия начин и условията на живот на човечеството, независимо дали социални, политически, законови или икономически, неговото „състояние", наречено „жизнен стандарт", неизбежно винаги ще се подобрява, или поне така се надяват прогресивните . Наистина неопровержимо е доказателството за човешкия прогрес, когато всеки африкански селянин има мобилен телефон и планетата Земя е в състояние да поддържа все по-прогресивно нарастващо население във все по-добри средни условия за храна и вода, за здраве, образование и информация, за материален комфорт, достъп до интернет.
И ако тези дни чувате за мизерията на специфични групи от населението, да се надяваме, че това е изключение, а не правило, колкото и бедствено и депресиращо да звучи. В миналите времена читателите на вестници в цивилизованите места не са задължително обръщали много внимание на глада или геноцида, които не са ги засягали пряко или за които нищо не биха могли да направят, или дори на жертвите на липсата на социална помощ и издръжка от собственото си население, независимо дали на село или в града, чак до началото и по-късно през 20-ти век и епохата (в тази държава) на Франклин Рузвелт и Линдън Джонсън. Независимо дали става дума за фермерите, загубили производството си по време на Голямата депресия, или глада на пролетариата в Дикенсовите гета на Викторианския Лондон, обществото не е имало механизмите да се справя с тези проблеми, но и двата примера са придобили обществена публичност, в резултат на което се създава движение по посока на търсене на разрешение.


Нещата се променят и подобряват. Населението на света се е удвоило само в рамките на моя живот, може да се удвои и отново. Бяхме решили, че в бъдещето ще имаме летящи коли и летящи раници, а всичко, което получихме, е глупавия интернет (това е шега). Имаме летящи раници, имаме сегуей ( „личен транспорт, които просто самичък ви движи"), а скоро ще има самоуправляващи се автомобили, а и всеки африкански селянин е залепен за мобилния си телефон и си „актуализира" Facebook-а.
Това ли състояние на масова универсална зависимост от интернета е утопичната мечта? Не мога да се отърва от реклами заради търсене на нещо, което съм купил преди една година – какво пропускам, защото съм засипан от предложения на настроения според потребителското търсене пазар? Телевизорът ви вкъщи вече може да ви следи - микрофон във вашия хол. Джордж Оруел и Олдъс Хъксли предложиха напреварващи се картини за правителствен контрол над всеки аспект от живота на гражданите, сталински кошмар за пост-индустриалните западни общества. Кой да знае, че доброволно и с удоволствие ще се запишем за него?
Тъмните векове на Средновековието не са били наричани „тъмни", защото са били осветявани от светлината на огъня. Средните векове са „средни", защото попадат между културното просветление, славата и интелектуалните висини на древногръцката и римската цивилизации, както и на светските височини, достигнати през Възраждането на западната цивилизация. (Не обръщаме много внимание на онова, което се е случвало по време на тези приливи и отливи в Индия, Китай, или Централна Америка, нали?) В средата дойдоха хилядата години господство на репресивната Църква, която - докато се грижеше за душите на хората, но не и жизнения им стандарт, унищожи останките на класическата култура, изгори цели библиотеки, и стигна кулминация, завършваща с потушаването на всяко несъгласие чрез изгаряне на така наречените еретици на клада. Това се счита за тъмният период, най-ниската точка в западната история. Така че обществото може да регресира. Антиутопията (или дистопията) може да стане реалност.
"Дистопичното" е обратното на утопията. Сега имаме Доналд Тръмп, а по страниците на Ню Йорк Таймз се обсъжда кой в края на краищата е имал по-точната представа за бъдещето – наше настояще - Олдъс Хъксли („Прекрасният нов свят") или Джордж Оруел („1984"). И двамата заслужават да ги прочетете отново. Както и други по-малко известни примери за ужасяваща антиутопична литература, но нямам предвид „Игрите на глада".
Сегашното изкачване на "1984" трайно на номер едно в класациите за продажба на книги на Амазон е може би показателно за противопоставянето на ужасите, натрапени на американското общество от Администрацията на Тръмп. Въпреки че американският медиен критик Нийл Постман в „Забавлявайки се до смърт" всъщност твърди, че „Прекрасният нов свят" на Хъксли е много по-приложим към настоящето на Съединените щати, отколкото „1984" на Оруел. В "Прекрасният нов свят", основният начин на контрол върху хората, поне когато става дума за управление на средната класа, е чрез забавление, разсейване и повърхностно удоволствие, а не чрез открита полицейщина и държавнен контрол върху снабдяването с хранителни продукти. Три десетилетия след изявлението на Постман, когато можем да добавим реалната телевизия, интернета и социалните медии към наличните смъртоносни забавления, "Прекрасният нов свят" е все още поразително правилен в своето изображение на неуморния стремеж към удоволствия.
СПИСЪК ЗА ЧЕТЕНЕ: Има и друга силна дистопична проза, която говори за Съединените щати днес, включително и значителна част от творчеството на Филип К. Дик и Октавия Бътлър. Или халюцинаторната „Здравей, Америка" на Дж.Г. Балард от ерата на Рейгън, със Съединени щати в бъдещето, в които има много кандидати за президенти, включително и президентът Менсън, който играе ядрената рулетка в Лас Вегас. Защо не и „Пътят" от Кормак Маккарти, „Страната на Сладоледената звезда" от Сандра Нюман, „Америка Пасифика" на Ана Норт, „Единайсета станция" на Емили Сент-Джон Мандел, Клеър Вей Уоткинс, „Зазен" на Ванеса Веселка или „Водосрез" на Паоло Бачигалупи?
Бъдещи четива може да включват „Това не може да се случи тук" на Синклер Луис и „Произход на тоталитаризма" на Хана Аренд, (вече изкупени в Амазон), а за по-младите читатели – детската класика от 1972 на Бети Джийн Лифтън, „Лека нощ, оранжево чудовище".
Сър Томас Мор и търсенето на Утопията: през цялата си история човечеството се е стремяло към Града на Хълма. Сега, с избора на Доналд Тръмп, антиутопията е на хоризонта.
Може би ще го потърсите на Гугъл. Но бъдете внимателни, Големият Брат ви гледа.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Обратно към новините: Имиграционните служби (USCIS) подновяват и значително разширяват своите формуляри в търсене на данни, дадени под клетва. Молбата за натурализация (N-400) сега е 20 страници, а молбата за чужденец – роднина (I-130) от 4 страници стана на 12, с добавка от 6-страници (I-130А) за случаите с брак. Имиграционните ни служби, следящи зорко за измами с ново допълнително събиране на данни, включително и пълна биографична информация и клетвени атестации от съставители и преводачи. Няма причина за тревога.
Наскоро говорихме за това какви са ви правата, ако имиграционните агенти (ICE) посетят дома ви и искат да влязат. (Също в последните статии сме обсъждали какви са конституционните ви права, ако ви спре полицай и започне да ви задава въпроси или иска да ви претърси дома или колата; вероятно ще трябва да преразгледаме тези статии в светлината на дистопичната ситуация за имигрантите или етническите малцинства в Америка на Доналд Тръмп). Очаквайте темите: Какви са правата ви, ако граничните или имиграционните служби искат да проверят компютъра ви или телефона на летището или където и да е? Защото го правят.
АНТИУТОПИЧНОТО АМЕРИКАНСКО ОБЩЕСТВО: Имигрантите са изправени пред Деня на Страшния съд за стари депортационни заповеди. Растящо безпокойство от проверките на ICE. Какво можете да очаквате? Съдбата на градовете – убежища.
Не е толкова зле, колкото си мислите. Още. Нека да разгледаме въпросите и да видим какво се случва.

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер