Могат ли да пътуват имигрантите без документи свободно в САЩ?

John W. Kearns
Печат

 

kearnsМиналата седмица говорихме за ограниченията за недокументираните имигранти при пътуване със самолет из страната. Такива наистина няма при наличието на валиден документ за самоличност. Но причина за безпокойство има, и трябва да знаете къде и защо.
В КРАЙНА СМЕТКА: Много имигранти без документи пътуват свободно в Съединените щати без да се натъкват на имиграционните служби. Но едно нека е ясно: имигрантите без документи могат да бъдат задържани по всяко време и почти по всеки повод. Колкото повече недокументираният имигрант е на места, където има завишени рискове за сигурността - като летищата, толкова е по-висок рискът да го хванат. Като цяло е малко вероятно да имате проблем, ако пътувате с кола, автобус или влак (с правилния документ за самоличност), освен ако не посещавате район близо до сухопътната граница - например южните части на Калифорния, Тексас, Аризона, или в северната част на места като Ниагарския водопад, Ню Йорк или близо до канадската граница. Но ни се струва, че този вид приложение на имиграционните закони е нещо, което Секретарят на Министерството на вътрешната сигурност Джон Кели се надява да наложи из цялата страна, а не само в пограничните райони. Но засега пограничните райони получават и винаги са имали повишен контрол, и това е мястото, където е по-вероятно да се натъкнете на служител на имиграционните власти. Все пак, ако можете да представите валиден документ за самоличност, издаден в САЩ - като шофьорска книжка например, не е вероятно да имате проблеми.
Ето един пример: Нека кажем, че сте взели автобус от Ню Йорк до Ню Джърси. Имиграционните служители се качват в автобуса. Това е рядко, но се случва. Идват при вас и искат да се идентифицирате. Ако им предоставите задграничен паспорт, почти със сигурност ще ви зададат допълнителни въпроси. Как сте дошли в САЩ? Законно ли сте тук? Това са само два от най-очевидните въпроси, които ще ви зададат чиновниците. Като имате предвид, че ако им покажете издадена в САЩ шофьорска книжка, е по-малко вероятно да ви питат нещо друго.
Много нелегални или изпаднали от статут имигранти са летели в САЩ без инциденти. Рискът е по-висок. За да се качат на борда на самолет, всички пътници трябва да представят официален документ за самоличност. Отново, задграничният паспорт отговаря на това изискване. Разбира се, ако имиграционните служители преглеждат документите ви, може да бъдете задържани.
Какво е най-лошото, което може да се случи? - в крайна сметка да се окажете в процедура на отстраняване. Ако вече сте в процедура за отстраняване, можете да пътувате. Никой няма да ви притеснява за нищо. В този случай винаги трябва да носите със себе си известие за явяване в съда и валиден документ за самоличност (дори и задграничен паспорт), и трябва да можете да пътувате без страх. Ако ви е издадено известие за явяване в съда, това означава, че вече сте били разпитани от имиграционните служби и са започнали процедура за депортирането ви от САЩ. Никой няма причина да ви задържа отново.
АКО МЕ СПРЕ ИМИГРАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ? В случай, че сте спрени, задържани или разпитвани от служители на имиграционните служби, или са дошли до дома ви, не сте длъжни да отговаряте на техните въпроси извън предоставянето на документа за самоличност. Не сте длъжни да ги пускате вътре. Ако имиграционните служители не знаят, че нямате документи, и нямат заповед за задържането ви, трябва да бъдете освободени. Ако им кажете, че нямате документ, най-вероятно ще ви задържат и започнат процедура за отстраняване. Имате право да мълчите. Използвайте го.
А АМЕРИКАНСКИТЕ ГРАЖДАНИ? Засягайки този въпрос, нека да погледнем на странния случай на г-н Кан. Г-н Кан, завършил Харвард адвокат и баща на зелена барета, убит в сражение, стана доста известен по време на неотдавнашната предизборна кампания, когато се качи на мерника Тръмп. Тръмп надмина себе си, за да натрупа скандални критики и подигравки върху главата на г-н Кан и съпругата му, след като г-н Кан говори на Националната конференция на Демократическата партия.
След шестминутната си реч на Демократична конвенция миналото лято, Кизр Кан се е превърнала в нещо като знаменитост, достоен обикновен човек, който се изправи в защита на мюсюлманската общност в Америка. Историята, която разказа за сина си Хумаюн, капитан от армията на САЩ, който даде живота си, за да спре атентатор самоубиец, приближаващ се към войниците му Ирак през 2004 г., беше емоционална и предостави приковаваща вниманието телевизия. Уошингтън Пост наричече образа на Кан, размахващ джобен формат на Конституцията във въздуха и питащ дали Доналд Тръмп някога я е чел, един от най-запомнящите се на кампанията. „Аз ще ви дам моето копие", каза Кан, обръщайки се къмТръмп. „Вие не сте пожертвали нищо и никого." Неговото изказване направи Конституцията бестселър на Амазон. Търсенето в Гугъл скочи десетократно.
Ето последните новини за г-н Кан, американски гражданин от тридесет години:
БАЩАТА СЪС ЗЛАТНА ЗВЕЗДА, КИЗР КАН, ОТМЕНИ ПРЕДСТОЯЩАТА СИ РЕЧ В ТОРОНТО, СЛЕД КАТО ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ЗАЯВИХА ПРЕД ОРГАНИЗАТОРИТЕ, ЧЕ „ПРИВИЛЕГИИТЕ МУ ДА ПЪТУВА" СА ПОДЛОЖЕНИ НА РАЗГЛЕЖДАНЕ: Да, чудим се какво означава това.
Според един от организаторите на събитието, Кирз Кан, бащата със Златна звезда (Бел.прев., знак за дадена скъпа жертва в служба на Отечеството), е отменил явяването си след като му е било съобщено, че „привилегиите му за пътуване се разглеждат".
Кан и съпругата му живеят в САЩ от 1980 г. насам и са натурализирани граждани на САЩ от трийсет години.
Кан бе планиран да говори на 7 март по време на официален обяд, организиран от базираната в Торонто организация Рамзи Токс. Според организатор двучасовото събитие се очаквало да включва представяне и сесия въпроси и отговори на тема "Какво можем да направим за ужасяващия развой на събитията във Вашингтон - така че в крайна сметка да не пожертваме всичко". Очаквало се Кан да говори за толерантност, разбирателство, единство и върховенството на закона. Рамзи Токс неохотно отмени своя официален обяд и върна парите за участие на гостите си.
„Този развой на събитията не е само повод за дълбока загриженост за мен, но и за всички мои сънародници, които ценят свободата ни да пътуваме в чужбина", заяви Кан. „Не ми е дадена никаква причина защо. Благодарен съм за подкрепата ви и с нетърпение очаквам да посетя Торонто в близко бъдеще."
Не е ясно кои органи са съобщили това на Кан или на организаторите на събитието, или какви привилегии са в процес на преразглеждане. Правителствени служители на САЩ отказаха да коментират.
Говорител на службата за гранична защита (СВР) предположи, че агенцията уведомява хората, които губят членството си в програмата Глобал Ентри, позволяваща на предварително проверени пътници ускорено преминаване през митницата при пристигането им в страната, макар да няма индикация, че точно това се е случило с Кан.
„Разбира се, всеки американски гражданин с паспорт може да пътува и без статут на доверен пътник" (по програмата Глобал Ентри), заяви говорителят на СВР. На Кан не беше обяснено от страна на властите защо статутът му да пътува е „в процес на проверка."
Кан, чието семейство е мюсюлманско, се появи в заглавията на националната медия след огнената си реч на Националната демократична конвенция, по време на която разкритикува позицията на Доналд Тръмп към мюсюлманската имиграция.
„Доналд Тръмп, вие искате американците да ви доверят своето бъдеще. Нека ви попитам дали изобщо сте чели Конституцията на Съединените щати?" каза Кан преди да извади от сакото си джобен формат на Конституцията. „Аз с удоволствие ще ви дам моето копие. В този документ потърсете думите „свобода" и „равна защита под закона".
Семейство Кан имигрира в САЩ от Пакистан през 1980 година. Г-н Кан и съпругата му Газала стават американски граждани шест години по-късно. След това събитие Тръмп продължи доста дълго време лично да критикува и публично да се присмива на двойката.
Синът им, Хумаюн Кан, е бил убит от атентатор-самоубиец в Ирак през 2004 г. Армейският капитан се затичал към такси, приближаващо се към войниците му, за да го спре, когато вътре избухнала бомба. Кан е убит, а останалите войници остават в безопасност.
Кан е посмъртно награден с Пурпурно сърце и Бронзова звезда.
Събитието хвърли много личен срам и предизвика отрицателна обществена реакция срещу Тръмп по време на кампанията, но той успя някак си да спечели изборите. Сега виждаме как личната вендета и противоконституционните пристрастия на Тръмп си проличават в злоупотреба с федералната власт.
Това би трябвало да причинява всеобщото ни безпокойство.

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.