Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
април 24
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 12-2017

Гласът на имигранта - бр. 12-2017

Е-мейл Печат ПДФ

 

Миналата седмица започнахме обсъждането на правата на имигрантите без документи. Тази седмица продължаваме. От какво има да се страхува всеки имигрант, независимо дали е без документи, постоянно пребиваващ жител, или дори натурализиран американски гражданин? Питам от какво има да се страхува и всеки един гражданин от Администраицята на Тръмп? Подозирам – от много.
Обикновено казваме, че притежателите на зелени карти и гражданите от нищо не трябва да се страхуват. От друга страна, постоянният жител не е гражданин и зелената му карта е само разрешение за влизане и пребиваване в страната, доказателство, че може да живее тук легално. Зелената карта е виза. Ако бях със зелена карта, не съм толкова сигурен, че бих пътувал до една от забранените страни, посочени в изпълнителната заповед на Тръмп, въпреки че съдилищата спряха прилагането й. Тези дни бих бил истински загрижен, ако съм мюсюлманин, който се опитва да влезе в САЩ. Управлението по сигурността на траспорта (TSA) спря сина на известния американски боксьор Мохамед Али - два пъти! – а той е гражданин. TSA дори не трябва да проверява имиграционния статут, но са го питали как е получил това име, какъв е по произход, и т.н. Мога да цитирам закона и да дам мнението си, но има проблеми. Всичко това е ново и отворените въпроси са много.
ЗЕЛЕНИТЕ КАРТИ ИЗВЪН СПОРА: Тъй като първия път изпълнителните заповеди на Тръмп бяха блокирани от федерален съдия, а сега – и втория, правителството дава ясно да се разбере, че правата на онези, които са законно в страната - и в съответствие с условията на тяхната виза - ще бъдат защитени. Законните постоянни жители, които избягват срещи с наказателните органи, няма да имат от какво да се страхуват; не би трябвало да имат от какво да се страхуват и туристите, студентите и другите посетители, които не са имигранти и които се въздържат от работа или от други нарушения на техния статут, и които навреме си тръгват.
Ще напомним на постоянно пребиваващите жители, че законът изисква от тях да си носят физическата "зелена карта" по всяко време (като се има предвид, че сега изглежда всеки случаен местен полицай е упълномощен да пита за имиграционния статут по време на всяка проверка, независимо колко незначителна), но също така и че всички не-гражданини на САЩ са длъжни да държат службите (USCIS) уведомени за настоящия им адрес.
Например преди няколко години Илинойската щатска полиция викаше имигрантите на среща да потвърждават настоящите адреси на водачите, а докато правят това – да се информират и за имиграционния им статут, а после - да отнемат редовните им шофьорски книжки, ако водачите „към момента нямат правото" на номер за социално осигуряване. Това беше тяхната интерпретация, а не какво казва законът. Разбира се, сега по Закона за истинските документи за самоличност (Real ID), който в момента е в сила в Илинойс и голяма част от страната, кандидатите за шофьорска книжка трябва да докажат законен имиграционен статут, за да получат редовни илинойски шофьорски книжки или щатски документ за самоличност.
Казвайки това, добавяме, че всеки може да се качва на вътрешни полети с правилните документи за самоличност. От хората не се изисква да доказват законен имиграционен статут, а само да притежават редовен документ за самоличност като валиден паспорт и т.н., документи, които отговарят на изискванията на Закона за Real ID. (Има ограничения за това как имигрантите без документи могат да летят в страната, които ще обсъдим по-късно в тази статия.)
Можете да се качите на самолета без шофьорска книжка или американски документ за самоличност. Но за да шофира законно по нашите пътища, от човека се изисква да има редовна шофьорска книжка. Това не е така наречената „международна шофьорска книжка", върху която се посочва, че е превод на чуждестранна шофьорска книжка! Това е измама. Има такова нещо като „международна шофьорска книжка", но малката картичка, която сте купили след като сте пристигнали в САЩ, не е този документ. Преди казвахме, че липсата на валидна шофьорска книжка при спиране от полицията за някакво пътнотранспортно нарушение не е кой знае какъв повод за безпокойство за нелегалните имигранти. Но сега не можем да твърдим същото, тъй като изглежда, че всяка среща с изпълнителите на закона като при превишаване на скоростта или някакво друго пътно нарушение би могло да доведе до въпроси за имиграционния статут. Това би могло да бъде проблем в наши дни.
МОГАТ ЛИ ИМИГРАНТИТЕ БЕЗ ДОКУМЕНТИ БЕЗОПАСНО И УВЕРЕНО ДА ЛЕТЯТ ИЗ СТРАНАТА? Отговорът е определено "вероятно" или "може би". Първо, трябва да разберем, че опасенията тези дни произтичат от Закона за Real ID (който изисква определени видове официални документи за самоличност на базата на проверени и потвърдени първични документи), както и засиленото прилагане на законите от Администрацията на Тръмп. Специфичната посока на действията на изпълнителната власт е трудно да се предскаже на този ранен етап.
Но не се притеснявайте от Закона за истинските документи за самоличност. TSA изисква само валиден документ за самоличност, за да се качи човек на вътрешен полет. Вашият валиден задграничен паспорт отговаря на тези изисквания. Имигрант извън статут с подходящ документ за самоличност трябва да може да лети из страната, но с някои предупреждения и ограничения. Точно това ще обсъдим по-нататък.
Когато става дума за самоличност, Управлението по сигурността на траспорта иска да гарантира, че:
• Името на документа ви за самоличност съвпада с името на бордната ви карта
• Лицето ви съвпада с изображението върху снимката на документа за самоличност
• Документът ви за самоличност е истински (не фалшив) и валиден (неизтекъл) официален, издаден от властите документ.
TSA не проверява имиграционния статут, тъй като това не е част от пълномощията на тази служба. Но на някои летища и в някои случаи служителите на тази агенция работят с имиграционните власти - те могат да им се обадят при всеки възникнал въпрос. Митническата и гранична защита (СВР) може дори да има контролно-пропусквателен пункт на летището, особено в пограничните райони. Броят на тези пунктове може да се увеличи, както може да се увеличи и сътрудничество между TSA и имиграционните служби. Но на летището TSA обикновено не проверява имиграционния статут, а просто търси валиден документ за самоличност и съвпадение с информацията върху бордната карта. Въпреки това има случаи, когато при представяне на чужд паспорт са търсили валидна виза. Липсата на валидна виза е предизвикала повикване на имиграционните гранични власти. В бъдеще може да виждаме повече такива случаи.
Валидният паспорт е достатъчно добър документ за повечето летища в САЩ, стига да сте на вътрешни полети. Изключенията са летищата в граничните градове като МакАлън, Тексас, например, където TSA работи с граничните власти за проверка на имиграционния статут на всеки пътник. В новините наскоро беше случаят на Хосе Антонио Варгас, задържан на летището в МакАлън, защото там има имиграционен контролно-пропускателен пункт. Но Варгас, журналист на Ню Йорк Таймз, който наскоро се разкри като недокументиран имигрант, какъвто беше и случаят с един от най-известните имиграционни активисти в национален мащаб, сам съобщи на TSA, че няма документи. Той е бил задържан, разпитан и скоро освободен. Добра възможност за публичност.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Какво е заключението? Какви злоупотреби може да бъдат извършени от Администрацията на Тръмп? Има ли защо да се страхуват и гражданите на САЩ? Сигурно има! А те са само в началото, така че е трудно да се каже. Нека разгледаме някои признаци от това, което се случва.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер