Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
април 30
Home Консултации Правни Какво става и трябва ли да се страхуват недокументираните?

Какво става и трябва ли да се страхуват недокументираните?

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsПод управлението на Тръмп до момента имигрантите минават през трудни и неясни времена. Носители на зелени карти са задържани на границите, хора от определена националност с легитимен бизнес в Съединените щати имат проблеми с визите си, а аз съм сигурен, че положението е еднакво трудно и объркващо и за работещите по летищата и консулските отдели, както и за офицерите на Отдела за прилагане на имиграционните и митническите закони (ICE). Тези правителствени служители са натоварени с изпълнението на последните укази на Президент Тръмп съгласно имиграционните закони, лошо изработени укази, оспорвани във федерален съд.
През последния дълъг уикенд офицерите на ICE проведоха изненадващи акции и проверки и арестуваха близо700 души. Видяхме ги да се разхождат нагоре надолу по улица Девон и в квартала Пилзен, да плашат хората и да ги разпитват за статута им. Видяхме и случаи като този в Сиатъл, където уж по време на издирването на друго лице, офицерите на Отдела срещат двама братя с еднакви разрешения под Програмата за отложени действия към пристигналите като деца, DACA (ДАКА), но арестуват само единия, но не и двамата, защото първият имал гангстерски татуировки (но не и криминално досие) и глоба за превишена скорост. Този арест се превърна в спорен въпрос, привлякъл в национален мащаб голяма част от общественото внимание. Офицерите на Отдела за прилагане на имиграционните и митническите закони сега упражняват пълна свобода при арестуването и задържането на всеки, когото намират за „заплаха към обществената безопасност" или който е само заподозрян в извършване на престъпление. Нарушението на имиграционните закони е дребно престъпление, което само по себе си може да е достатъчно. Междувременно местната полиция, предполагаемо дори и от райони-убежища като Кук Каунти, спира хора за изгоряла задна светлина на колата и разпитва нещастните шофьори за имиграционния им статут.
Какво става и трябва ли да се страхуват недокументираните? Досега отговаряхме „не", макар че несъмнено има основание за загриженост и предпазливост, както и за планиране на случайни бедствени положения. За всеки един без статут тези дни такива положения могат да включват арест, задържане (с надежда за освобождаване под гаранция), слагане в процедура на отстраняване в имиграционния съд. И няма да е съвсем зле, ако човекът може да плати гаранция и да бъде освободен и да се бори по делото си. Защото може и да е по-лошо, както ще видим по-нататък.
С цялата тази бъркотия около прилагането на законите сега имаме и добри, и лоши новини. Или ще е по-правилно да кажа лоши и по-лоши новини? Решете вие. Това ще бъде новото състояние на живот в Америка днес.
НОВИ МЕМОРАНДУМИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИМИГРАЦИОННИТЕ ЗАКОНИ: Два важни нови меморандума, които определят правилата за прилагането на имиграционните закони и установяват някаква сигурност в ситуацията, бяха издадени от Секретаря на Департамента за вътрешна сигурност, Джон Ф. Кели.
Сигурно си спомняте, че често сме говорили за така наречения „Джонсънов меморандум" от 20 ноември 2014 и „Меморандумите на Мортън", издадени под Администрацията на Обама, които определяха приоритетите за прилагане на имиграционните закони и критериите за положителните и отрицателните фактори за упражняването на „усмотрение в съдебния процес" от натоварените с изпълнението на тези закони. Често се предлагаха силни аргументи по тези фактори, които успешно довеждаха до желаните положителни резултати, които не бяха непременно „положителни искове за облекчение в производства по отстраняване", но положително временно прекратяване на принудителни действия за тези, които не са имали други реални претенции за освобождаване под законово право. Дори хора с окончателни заповеди за отстраняване можеха да се чувстват сигурни и понякога дори да имат разрешение за работа, ако са имали положителните фактори, като например семейни и обществени връзки, дълго пребиваване в САЩ, както и добър морален характер, и нито един от негативните фактори като криминални присъди, имиграционна измама, или по друг начин са представлявали заплаха за обществената безопасност или националната сигурност. Възможно беше да се затварят производства по тяхното отстраняване или да се освобождават под надзор, като докладват редовно пред офицер от ICE. Тези средства не са постановени от закона, но възможни с упражняването на положително усмотрение от служителите на Отдела или имиграционните съдилища.
Всичко това се промени.
Тези нови меморандуми, които ще наричаме „Меморандумите на Кели", са меморандуми в проект, изтекли преждевременно в пресата тази седмица, все още разглеждани от Белия дом преди да бъдат издадени в окончателната им форма. Те бяха създадени да приведат в изпълнение указите на Президент Тръмп от 25 януари, които се задържат сега в съда. Тези меморандуми, по мое мнение, са изготвени много здраво и ще отстоят предизвикателство в съда. Меморандумите на Кели ще изместят всички предишни насоки за политиката на прилагане на имиграционните закони (за щастие с няколко значителни изключения), като Джонсъновия меморандум и Меморандумите на Мортън. И отново – положителните и отрицателните фактори, определени от Мортън и Джонсън, не са без значение – все още трябва да се привеждат и доказват при индивидуалните случаи – но няма да са задължителни за упражняването на преценка от страна на офицерите на ICE или имиграционните прокурори като официална политика, постановена от шефа им, който е Президентът.
Ще спомена, че още имаме програмата за отложени действия към пристигналите като деца, DACA (ДАКА), която също не е част от закона, а резултат от изпълнителна заповед на Администрацията на Обама. В следващи статии ще обсъждаме несигурната съдба на тези програми под новия режим. Но засега DACA не е обезпокоена от изричния език на Меморандумите на Кели.
Секретарят на новия Департамент за вътрешна сигурност, който заедно с Генералния прокурор на Съединените щати Джеф Сешънс, е натоварен с изпълнението на имиграционните ни закони (както може би читателите ми си спомнят), е пенсиониран генерал от запаса, командвал морската пехота и водил Южното командване, отговорно за американските военни операции, включително в борбата срещу международните наркотици и контрабанда в Централна и Южна Америка и Карибските острови. Този човек е военен, този човек е видял всичко, той е и най-високопоставеният служител, загубил син в сражение в Афганистан през 2010. Кели също е служил като команден генерал на многонационалните сили в Ирак.
Следователно не е учудващо, че говорят за изпращането на близо 100,000 войници от Националната гвардия в 11 щата за арестуване на имигранти без разрешения. Тези щати са на запад и югозапад, от Луизиана до Орегон, включително Калифорния и всички щати, граничещи с Мексико, както и щатите, граничещи с тези щати, но не в Илинойс, Средния запад, на изток и на юг. Ще трябва да принудят щатите да се съгласят с това, и съм сигурен, че много няма да го направят, освен ако гвардейците не бъдат поставени под разпорежданията на федералната власт. Можете ли да си представите затворите, които ще трябва да построят, и колко пари ще направят предприемачите от това? В бъдеща статия ще ви кажем колко пари са направили предприемачите и колко ще продължават да правят от строенето на голямата стена по границата. И така, предложението да се свика Националната гвардия, проект-меморандум, изтекъл в пресата, е отхвърлено от Администрацията на Тръмп, който казва, че няма да го направят. Но дали е наистина пробен балон, да се види дали ще мине идеята?
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Какво казват Меморандумите на Кели и преглед на настоящите събития.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер