Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
септември 23
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 6-2017

Гласът на имигранта - бр. 6-2017

Е-мейл Печат ПДФ

В тази наша поредица подробно сме разглеждали различните укази, издавани от Обама по време на президенството му, информирали сме читателите не само за специфични програми като ДАКА (DACA) и ДАПА (DAPA), заедно с други предложени програми, оборвани в съда, но също и за политически инициативи на изпълнителната власт, които даваха тон и нареждаха на административната бюрокрация какви критерии да прилага към отделните случаи – инициативи като меморандумите на Мортън и Джонсън.
Този вид изпълнителни укази не започнаха с Обама. Войната с Виетнам беше изцяло базирана на изпълнителен указ. Всъщност Джордж Буш беше този, който наистина се възползва от процедурата на издаване на изпълнителни заповеди. Имаше много анализи – и оспорвания – на вероятността изпълнителната власт да узурпира законодателните функции и каква е правната основа за това, но сега процедурата изглежда добре установена като легитимно средство, даващо възможност на Президента да упражнява изпълнителната си власт – но в определени граници, както в момента федералните съдилища се опитват да покажат на Администрацията на Тръмп.
Действията на Тръмп предизвикват много шум, но остава да се види какъв ще е дълготрайният им ефект. Имиграционните власти засега изглежда, че приемат хора с валидни визи и зелени карти, но само чрез отмяна и след разширена вторична проверка по летищата. Изпълнителните заповеди на Доналд Тръмп, колкото и необмислени, неинформирани и незаконни по Конституцията да изглеждат те, поне привлякоха вниманието на обществеността и енергизираха безсмисленото кряскане на прогресивната левица, която сега окупира националните летища, и поне изпълниха кампанийните обещания на Тръмп пред провинциалната бяла Америка, която го избра.
Ще посоча, че Тръмп все още не е закачил ДАКА. Тази програма остава напълно ефективна, още повече, че изпълнителни директори на корпоративна Америка се обявиха в нейна подкрепа, както и в подкрепа на други имиграционни инициативи (като например улеснена програма за работни визи) на икономическа основа.
Днес, очаквайки допълнителни новини, просто ще цитираме един добре обоснован анализ на коментатора Фарид Закария, неговото обяснение за надигането на десния популизъм в политиката навсякъде по света. Феноменът Тръмп не е изолиран, а част от тенденция. Кое е обяснението за това? Икономиката? Закария намира общ знаменател: имиграцията.
Навсякъде по света местните култури са щурмувани от разнообразие и влючване на други народи отвън. Питам, а избирателите на Тръмп настояват, защо да не се изисква от имигрантите да се приспособяват към националните ценности на Америка, дори и когато се заклеват във вярност на Конституцията на САЩ, документ, с който настоящият президент не изглежда съвсем запознат? Къде в прогресивния дневен ред за разнообразиоето и включването има място за американския патриотизъм? Какво стана с теорията за изключителността на Америка? Доктрината „Монро"? (Бел.прев. С принципи, изработени от Джон Куинси Адамс, тогава Държавен секретар, и провъзгласени от Президента Монро през 1823 г., тази доктрина определяла външната политика на САЩ и обсега на външните им интереси в западното полукълбо до началото на 20 век). Това са темите, отекващи по целия свят, чийто резонанс се чува навсякъде от Филипините до Австрия, до Брекзит, до избирането на Доналд Тръмп за Президент на САЩ.
Нека видим какво има да каже г-н Закария:
КАКВО НАИСТИНА НАКЛАНЯ ПОЛИТИКАТА НАДЯСНО? ОТГОВОРЪТ Е МОЖЕ БИ ИМИГРАЦИЯТА.
Една шега на журналистите е, че вместо едно-две-три, сме научени да броим едно-две-тенденция (Бел. прев. игра със звученето на думата тенденция на англ. близко до три). В този момент ни се струва правилно да отбележим, че наблюдаваме развитието на една популистка тенденция по света. Истинският въпрос е какво подбужда този изключителен възход?
Почти месец след избирането на Доналд Тръмп европейците се изправиха пред избирателните урни със смесени резултати. Италианците гласуваха против всичко – върхушката, Европейския съюз и – в по-широк смисъл – срещу центриста и реформиста Марио Ренци, техния министър-председател. Австрийските гласоподаватели – в контраст с италианците, отхвърлиха крайнодесния си кандидат Норберт Хофер. Обезпокоителното беше, че все пак неговата Партия на свободата, чийто първи лидер беше бивш нацистки министър и есесовец, получи 46% от националния глас. През последните няколко години почти навсякъде в Европа – включително Франция, Холандия и Германия – набират ход крайнодесните популистки партии.
В голямата част от Континента засега изглежда популистите не успяват да вземат властта, защото не могат да репликират успеха на Тръмп по отношение на контрола, осъществен върху партия на върхушката. Европейските партии са вътрешно силни и имат механизми за блокиране на враждебно поглъщане. Политическите партии на САЩ, от друга страна, след появата на първичните избори, не са нищо повече от плавателни съдове за популярните политици. Щом веднъж стана ясно, че Тръмп ще спечели републиканската номинация, структурата на партията се сви и прие формата на негова изпълнителна десница.
Поддръжници на Тръмп и други популистки движения често посочваха икономиката като ключ към техния успех – бавното възстановяване, стагнацията на заплатите, ерозията на работните места в производството, задълбочаващото се неравенство. Това са наистина мощни допълнителни фактори. Учудващо е обаче, че наблюдаваме десен популизъм в Швеция, която е добре икономически; в Германия – където производството продължава да бъде стабилно; и във Франция, където работниците се радват на множество защити. Тук, в Съединените щати, се оказа, че мнозинството от най-загрижените за икономиката гласоподаватели подкрепиха Хилъри Клинтън.
Общият за всички знаменател е имиграцията. Един статистически анализ на страните от Европейския съюз всъщност показа, че повече имигранти неизменно означава повече популисти. Според проучването, от сегашните тенденции може да се заключи, че „докато процентът имигранти достига приблизително 22%, процентът на десните популисти – гласоподаватели надвишава 50%". Враждебността към имигрантите е основната тема на всяка една от тези популистки партии.
Един от начините да се провери тази теория е да се отбележи, че в страни с малка имиграция – като Япония, например, не се наблюдава такъв възход на десен популизъм. Друг интересен случай е Испания – страна, приела много имигранти, но предимно испаноговорящи латиноси, които лесно се асимилират. И докато наблюдаваме традиционния ляв икономически популизъм в Испания, не виждаме развитие на деснопопулистки движения.
Обратната реакция срещу имигрантите се корени във фактите. Както е посочено в есето върху външните работи (от септември, преди избора на Тръмп), живеем във времето на масова миграция. През последните три-четири десетилетия западните общества са видели огромни притоци от хора от различни държави и култури. През 1970 – по-малко от 5% от населението на Щатите; днес те са около 14%. Този процент е значително увеличен за повечето европейски държави, дом на 76 милиона имигранти отвсякъде по света, напоследък прииждащи предимно от Африка и Близкия изток. Австрия, например, прие почти 100,000 имигранти миналата година – добавяйки 1% към населението си само за 2015.
Толкова много промяна може да е обезпокоителна. В по-голямата част от историята на човечеството хората са живели, работели и умирали на няколко мили от местата, където са били родени. Но в последните десетилетия стотици милиони от по-бедните страни са се преместили в по-богатите държави. Това отразява една икономическа действителност. Богатите държави имат занижена раждаемост и се нуждаят от работна ръка; бедните страни имат милиони, които търсят по-добър живот. Това обаче поражда тревога, безпокойство и обратна културна реакция, които наблюдаваме сега из западния свят.
Какво означава това за бъдещето? На западните общества ще се наложи по-добре да управляват имиграцията. Ще трябва да поставят и по-голямо ударение на асимилацията. Канада може да им бъде за модел. Канада е създала малки политики на двата фронта, с високо ниво (образовани) имигранти, силна асимилация и без голяма обратна реакция.
В края на краищата западните общества ще могат да се приспособят към тази нова характеристика на глобализацията. Погледнете към младите хора в Европа и Съединените щати, повечето от които дълбоко ценят ползите от разнообразието и търсят да живеят в отворен и сроден свят. Това е бъдещето. Само трябва да се подсигурим, че няма да разбием света, докато стигнем дотам.
8 декември, 2016. Благодарим, Фарид Закария.
БЕЛЕЖКА: Какво значи „Айдахо стоп"? Напоследък този термин доста се обсъжда в Чикаго; какво означава?
„Айдахо стоп" е общото наименование за закон за движението по пътищата, който позволява на колоездача да третира знака за спиране (стоп) като знак за даване на предимство, а червената светлина на светофара – като знак стоп. Това се въвежда за пръв път като закон в Айдахо през 1982, но този закон не е приет другаде. В момента Чикаго го обмисля.

  

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер