Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
февруари 25
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 5-2017

Гласът на имигранта - бр. 5-2017

Е-мейл Печат ПДФ

 

Имигрантите, легални и нелегални, могат да бъдат депортирани заради получени криминални присъди. На потенциалните имигранти може да бъде забранено да получат зелена карта или гражданство заради даден вид престъпления, както сме обсъждали през годините. Федералният имиграционен закон, както също сме обяснявали, има определения за степента на сериозност на престъплението и за това какво означава „да си осъден" за престъпление, различни от щатските закони, където може да се намери съответният наказателен кодекс.
Например според имиграционния закон сте „осъдени" за престъпление, ако сте се съгласили да не оспорвате фактите, които биха подкрепили евентуална присъда за престъплението, както когато може като част от споразумение да получите условно освобождаване от отговорност или (в Илинойс) „под наблюдение", сте приели да не оспорвате. Това са съдебни решения, които завършват с някакъв вид изпитателен срок и последващо отхвърляне на първоначалното обвинение, така че на досието ви да не остане нищо. Имиграционните закони обаче считат това за присъда и могат да ви депортират.
Друг пример е, че имиграционните закони определят като депортируема присъда свързаната с наркотици (освен изключението за еднократно притежание на малко количество марихуана), както и присъдите за извършени с насилие или морална низост престъпления, като кражбите и измамите. Управляването на превозно средство под влияние (DUI) навремето се считаше за престъпление с насилие за целта на имиграцията, защото шофирането в нетрезво състояние е доброволен акт, който би могъл да завърши с нечие физическо нараняване. Сега две такива или едно, завършило с утежнени обстоятелства и катастрофа, може да е достатъчно да ви депортират или да ви откажат зелената карта.
Има начини за възможно поправяне на криминално досие или на еднократна криминална присъда. Ако сте имигрант или потенциален имигрант, определено дайте възможност на имиграционен специалист да ви прегледа криминалното досие преди да е станало късно и да сте попаднали в полезрението на имиграционните власти. Вероятните разрешения могат да ви изненадат, но понякога не е невъзможно за специалиста да отвори старо дело и по някакъв начин да се освободи от този случай.


Имиграционният закон определя всяко „углавно престъпление" като депортируемо престъпление. Но определението за „углавно престъпление" може да има твърде малко общо с едно действително углавно престъпление според щатския закон. Илинойс, както и повечето щати, определя углавното престъпление просто като престъпление, за което може да бъде наложен затворнически период, по-дълъг от една година. „Углавното престъпление", според определението на Конгреса за федералния имиграционен закон, може да не е нито углавно, нито престъпление според дадения щатски закон в щата, където се води делото за това престъпление.
Освен това дефинициите за депортируеми нарушения според имиграционния закон са широки, неясни, променят се с времето и могат да бъдат различни според различните федерални съдилища из страната, което ни води до днешния преглед на предстоящо решение на Върховния съд по въпроса. Прегледът на този случай би трябвало да ни служи като пример за объркването и неяснотата, в която навлизаме, и с която се сблъскват федералните съдилища, когато се сблъскат и тези области на криминалния и имиграционния закон.
Нека го погледнем отблизо заедно с някои други важни настоящи проблеми, непосредствено изправени пред съдилищата, докато чакаме резултатите от изпълнителните заповеди на Президент Тръмп, засягащи имигрантите, някои от които – неконституционни и оспорвани в дела, също ще свършат в съдилищата. Докато пиша тази статия, федерални съдии вече слагат някои от тях настрана.
ВЪРХОВНИ СЪДИИ ИЗРАЗЯВАТ СКЕПТИЦИЗЪМ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЕПОРТАЦИОННАТА ЗАПОВЕД НА КРАДЕЦ ОТ САН ФРАНЦИСКО: Върховният съд на САЩ, слушащ аргументите тази седмица по депортационно дело в Калифорния, даде знак, че може да създаде трудности за властите насилствено да отстраняват легални имигранти с определен вид присъди в досието.
Делото Линч срещу Димайя включва филипинец, дълговременен постоянен жител (носител на зелена карта) на Сан Франциско Бей Ерия, осъден за влизане с взлом в гараж и необитавана къща при два отделни инцидента.
Въпросът е дали престъпления като влизане с взлом, бягство от полицията, пране на пари или тормоз над дете могат да се считат за „престъпления с насилие", задействащи задължителна депортационна процедура под федералния закон. Дали влизането с взлом в необитаван гараж или къща е „престъпление с насилие"?
Делото може да постави нови правила за Администрацията на Тръмп, ако последната тръгне насилствено да отстранява легални имигранти с криминални досиета, както правеше Администрацията на Обама.
Джеймз Гарсия Димайя бил обвинен във влизане с взлом в жилищен квартал под закона на Калифорния и излежал повече от пет години в затвора. Това е очевидно углавно престъпление според законите на щата. Щатските имиграционни служители казват, че тези престъпления са достатъчни на предизвикат депортацията му според закона за „углавно престъпление", включващо „престъпление с насилие".
Делото все още се решава, но посоката на въпросите, задавани от върховните съдии към адвокатите, представляващи случая, ни дава някаква идея. По време на разпитването съдиите хвърлят съмнение върху това дали престъпленията на Димайя са правилно класифицирани като „углавни престъпления".
Ако заключат, че не са, решението им може да усложни усилията на Администрацията на Тръмп да ускори депортациите. Преди да постъпи на поста си, Президент Тръмп обеща да засили депортациите на нелегално пребиваващите тук имигранти, които са били обвинени или осъдени за престъпления. Но имиграционният закон, постановен (объркващо) в законодателни актове, приети от Конгреса и интерпретирани от съдилищата (за доизясняване на правилата), определя кои престъпления могат да предизвикат процедура на отстраняване.
Законът в тази си област не е достатъчно ясен. През 1988 Конгресът нареди депортации за неграждани, осъдени за „углавни престъпления", и цитира определени примери като убийство и изнасилване. По-късно законът беше разширен да включва и общата категория „престъпления с насилие". Това определение беше създадено да покрива престъпления, включващи прилагане на физическа сила или при наличието на „значителен риск" такава да бъде използвана, или нанесена вреда.
Проблемът е, че съдилищата из страната са разделени в мнението си кои престъпления изискват депортация. Над аргументите по делото миналата седмица беше надвиснало едно мнение, писано преди две години от починалия Съдия Антонин Скалиа. Той говори от името на мнозинство, постигнато с 8 срещу 1 гласа за отхвърлянето на определена част от федералния закон (Armed Career Criminal Act), търсеща допълнително време в затвора за хора, осъдени за повече от едно престъпление, включващо насилие.
В този случай допълнителното време в затвора било добавено заради факта, че ответникът имал пушка. Донякъде в безизходност, Скалиа и колегите му заявиха, че законът е неконституционно неясен, защото не можаха да решат дали притежанието на оръжие само по себе си е доказателство за престъпление с насилие.
„Съвсем същото нещо би могло да се каже и за влизането с взлом", каза миналата седмица Върховен съдия Елена Каган. Влизане с взлом посред бял ден може да доведе до насилие, каза тя, но вероятно не, ако това е празен гараж или изоставена къща, както е било в този случай.„Така че изглежда че повтаряме същото това объркване", каза тя.
Върховен съдия Стивън Брейър каза, че съдиите нямат как да решават кои престъпления типично или обикновено включват насилие или възможност за нанасяне на вреда. „Остава ни само да гадаем", заяви той, подсказвайки, че по-добър ще е подходът да се погледне какво точно всъщност е извършил човекът във всеки отделен случай.
Но правителственият прокурор, зам-генерален прокурор Едуин Нийдлър каза, че някои нахлувания с взлом представляват риск за насилие. И добави, че по имиграционните въпроси съдът трябва да се отнесе към властите, имайки предвид изпълнителната власт. Законът, каза той, призовава за „по-широко делегиране" на власт върху служебните лица, представители на изпълнителната власт.
Това е аргументът, който правителствените прокурори направиха в защита на Президент Обама и използването на изпълнителната му власт в опит да защити милиони имигранти от депортация, от друга страна. Ще бъде също аргументът, който ще призове за подкрепа на агресивна депортационна политика, ако такава се преследва от управлението на Тръмп.
В правните си изложения адвокатите на правителството заявиха, че отсъждане в полза на Димайя, крадеца-филипинец, може да предизвика домино ефект и да накара съдиите да блокират депортации, които са предизвикани от множество други престъпления.
Димайя е роден във Филипините и дошъл в Щатите през 1992, на тринайсетгодишна възраст. Учил в гимназия, станал законен постоянен жител и се установил в Хейуърд, Калифорния.
Бил осъден и изпратен в щатския затвор заради кражби на гараж през 2007 и празна къща през 2009.
Имиграционните съдии се съгласили с депортацията на Димайя, защото присъдите му за тези кражби са „престъпления с насилие", които се квалифицират като „углавни престъпления" според имиграционния закон.
Но Девети районен апелационен съд не се съгласил и с 2 срещу 1 гласа решил, че тази провизия е неконституционно неясна. Този съд в Лос Анджелис цитирал мнението на Скалиа и казал, че имиграционният закон имал същия недостатък като цитирания по-горе отхвърлен закон (Armed Career Criminal Act).
Седми районен съд в Чикаго излезе с подобно решение, докато Пети районен съд в Ню Орлийнз при подобен случай отсъди в полза на правителствените власти. Сега имаме разцепление в районните съдилища, или непоследователност в интерпретирането на закона в различните части на страната.
Това разцепление принуди върховният съд на САЩ да приеме делото Линч срещу Димайя. Докато излезе това решение делото вероятно ще бъде променено на Сешънс срещу Димайя, за да отрази очакваната промяна в поста на Генералния прокурор на САЩ.
Все още висящо пред Върховния съд за тази сесия е класово дело от Лос Анджелис, оспорващо дали имигрантите, изправени пред вероятна депортация могат да бъдат арестувани и задържани за повече от шест месеца без да се изслуша дело за освобождаването им под гаранция.

 

 

  

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 
  • Консултации

  • Последни

  • Най-четени

BULGARIA SECOND...

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер

save the internet