Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 2-2017

Гласът на имигранта - бр. 2-2017

Е-мейл Печат ПДФ

ПОДГОТВЯЙТЕ ДЕЦАТА СИ ЗА БЪДЕЩЕТО: Кой език трябва да се подсигурите, че ще научат децата ви: руски, китайски или английски? Дошъл ли е краят на Американската империя? Ако хегемонията на Америка е в упадък, сигурно е време да проговорим на китайски. Очевидно обаче, да перефразираме Марк Твен, слуховете за кончината на английския език, както и за влиянието на английскоговорящия свят, са силно преувеличени.
Любителите на езика и културата из целия свят сега говорят за статията на философа-лингвист от Кеймбридж, д-р Джон МакУортър, публикувана наскоро в Уол Стрийт Джърнъл. Той предвижда, че след един век, до 2115 г., се очаква на всеки континент да има все по-малко и по-прости говорими езици, обединени в общуване, доминирано от английския.
Според него фактът, че човешките същества могат да се изразяват на няколко хиляди езика, е нещо възхитително. Малко хора ще приветстват загубата на това разнообразие. Всеки ден изчезват архаични езици така, както изчезват различни видове (но се откриват и нови, честно да си признаем). В смисъл, че езикът отразява култура, това е трагедия, защото така в края на краищата изчезва самата култура.
Само академиците продължават да се интересуват от науката за запазването на старите езици и култури. Хора, за които това е любимо занимание. Хора със страст към мистериозното. Нещо, за което да пишат докторатите си и което да оплакват.


Естественото развитие на човешкия „напредък", ако държите така да го наречете, е да поддържа едно все по-увеличаващо се население (нарастващо експонентно), на все по-висок средно жизнен стандарт. Всеки редови африканец има мобилен телефон. Вождът на африканското племе масай, който по цял ден се придвижва тичешком, увит в нещо подобно на чаршафи и трепе лъвовете с копие, има син – студент в университета в Ню Джързи. Вождът говори перфектен английски и може да звъни на сина си по мобилния си телефон – видях това по телевизията. Беше в едно от предаванията на Антъни Бордейн, готвачът, търсещ екзотични храни и култури в различни земи. Антъни уби козела, като го удуши с голи ръце, за да се запази кръвта му, защото масаите живеят в жадната пустиня. Гледах сцената от дивана в хола си в Чикаго. Знаменателно. Преди двайсет години това можеше и да не ми се случи. Преди двайсет години, ако се сещате, нямаше и интернет.
Напредък? Това знак ли е за културното и технологическото развитие на целокупното човечество, обединяването му за всеобщото подобрение и възход? Или това е нещо лошо? Разбира се, че е добре. Толкова ли е лошо Уолмартовете да са навсякъде? Тези, които плачат за загубата на малките специализирани магазинчета на село всъщност не са се връщали натам с години, ако ги притиснете да си признаят. Да, има реакция срещу масово произвежданата храна, която никога не се разваля и няма нито вкус, нито хранителни качества, увита в пластмаса и наредена по лавиците на онова, което не е магазини, а „музеи за храни". Затова в Хоул Фудз има секция за „органични храни". О, извинявам се, целият Хоул Фудз е органичен и веригата ще продължава да расте и да се развива, но единствено сега да се намери в надпревара с органичните хранителни секции не само на всички останали големи магазини, но и със самия Уол Март. И в момента Хоул Фудз намалява цените си по цялата верига, защото цените им се считат за надути. И това не е прогрес?
Е, очаква се да има някаква хомогенизация. И сигурно това ще е цената, която ще се наложи да платим. Поне докато не се е получила обратната реакция. Не по времето на второто поколение, а на третото. Какво имам предвид ли? Че третото поколение иска да се връща обратно към корените. В момента се наблюдава съживен интерес на младите ирландци към келтския език на прадедите им – из цяла Ирландия и в Съединените щати, навсякъде, където се събират ирландците. Учат келтски в училище, пътните знаци из Ирландия сега са на ирландски. Спомнете си това, когато се притесните за бъдещето на българския език, с младите, напускащи дома си да търсят работа в Западна Европа и Америка, оставили назад само пенсионерите. Това няма да завърши с упадъка на българския език и култура. След две поколения ще дойде ред на съживяването.
АКО ИСТОРИЯТА Е ВАШИЯТ УЧИТЕЛ: Носейки се на вълната на глобализацията и технологията, английският доминира света както нито един език досега, а някои лингвисти заявяват, че няма никога да бъде детрониран като цар на езиците.
Но ако погледнете към мисленето в Европа от 15-ти век, бъдещето на латинския като общосветовен език е изглеждало също така бляскаво. По същата причина и по сегашните стандарти, бъдещето на английския може да изглежда също толкова блестящо. Някои настояват, че лингвистичната еволюция ще продължи курса си през вековете и английският накрая ще отмре като общ налагащ се език, така както се е случило с латинския, финикийския или санскрита преди всички тях.
НО МОЖЕ БИ НЕ? Това е становището на малцинството. Експертите по английски език като Дейвид Кристъл, автор на „Английският като глобален език", твърди, че светът се е променил така драстично, че вече не можем да се ръководим от историята. „Това е първия път, когато вярно имаме език, който наистина се говори във всяка страна по света", казва той. „Няма прецеденти, които да ни помогнат да видим какво ще се случи."
Джон МакУортър, Кеймбриджският професор и лингвист от Манхатънския институт – научно-изследователска група в Ню Йорк, и автор на история на езика, наречена „Могъществото на Вавилон", е по-недвусмислен:
„Английският доминира по начин, по който досега не е доминирал нито един език", казва той. „Безкрайно ми е непонятно какъв действителен механизъм би могъл да изкорени английския език при дадените условия." (Знаменитите последни думи...).
С началото на новото хилядолетие учените заявяват, че около една четвърт от световното население може да общува на някаква степен на английски език.
Това е езикът на почти всяко начинание, от науката, до въздушния контрол, до глобалния джихад, където е очевидното езиково средство на комуникация между говорещите на арабски и на другите останали езици.
Това е езикът, консолидирал надмощието си като език на интернета, където 80% от електронно складираната световна информация е на английски.
Може да има по-голям брой говорещи китайски, испански или хинди, но и тези хора ползват английски за междукултурен обмен, като учат и децата си на английски, за да им помогнат да станат граждани на този все по-преплитащ се свят.
Във всички телефонни централи по света, емблеми на глобализацията на работните места, естественият използван език е английски. По радиото популярната музика донася звуците на английския език до ухото във всички крайчета на света. А ако ме питате, рапът и възхваляването на гето културата са главният ни в това отношение износ.
О, междудругото, главният износ на Съединените щати Е Холивуд. Международните продажби на билети за американските филми в долари, да не споменаваме и значението им като износ на култура, е сравним, а и надхвърля физическите продукти, изнасяни с контейнери през океана. О, да! (За добро, или за лошо....).
„Английският става втори език за всеки човек", казва Марк Уоршауър, професор по педагогика и информатика вУниверситета на Калифорния в Ървайн. „Стигнало се е дотам, че почти във всяка точка на света да си образован, означава да знаеш английски."
Някъде, продължава той, английският е завзел работните места заедно с глобалната икономика. Някои шведски компании, например, използват английски на работното място, въпреки че се намират в Швеция, защото много голяма част от бизнеса им се извършва чрез интернет и други комуникации с външния свят, където общият използван търговски език е английският.
Трябва ли да се тревожим, че английският може да изкорени всички останали езици? Малко хора ще приемат такава загуба на насладата и възможността на човешките същества да могат да се изразяват на хиляди езици.
Но съществуването на толкова много езици може да създава и проблеми, според професор МакУортър: не е случайно в древния свят, че библейският разказ за Вавилонската кула представя многоезичието като божествено проклятие, чиято цел е да пречи на всеобщото разбирателство помежду ни.
Някой може даже да запита: а ако хората са говорели само на един език, дали някои не са имали желанието вместо това да бъдат разделени от хиляди различни езици?
Като човешки същества по-еднакви ли сме, или по-различни? След масово изследване на ДНК на хората по света се оказва, че концепцията за расата е изобретение на човека. Такова нещо няма. Всички сега сме 99,99999% братя.
Е, по същата причина и идеята за Бога и религията е човешко изобретение, концептуална културна теория. И също такава (от друга страна) е и идеята за романтичната любов. Да, всъщност „романтичната любов" е изобретение на западната култура, както е и демокрацията. Другите култури я нямат, за тях тази концепция е чужда. Ето защо най-успешните и стабилни бракове са уредените от семействата бракове – без излъгани очаквания. Но да не се отклонявам.
Да се благодарим, че страховете как английският ще остане единственият на света език, са твърде преждевременни. Малцина са песимистите, които очакват, че на планетата ни няма да продължава да има разнообразие от нации и култури, а заедно с тях и множество други езици освен английския. В края на краищата не е лесно да се сложи край на нещо толкова интимно и спонтанно каквото е езикът, на който хората говорят на своите деца. Кой може наистина да си представи Япония без японски или България без български? Разпространението на английския означава само, че земните жители ще използват местния си език в собствената си орбита, а английския – за комуникация отвън.
Но дните, в които английският споделя планетата с хиляди други езици, са преброени. Пътешественикът в бъдещето, един век по-напред от днес, вероятно ще забележи две неща в езиковия пейзаж на Земята. Едното, че наистина ще има много по-малко различни езици. Второто, че често езиците ще са по-малко сложни от това, което са сега – особено по изговора им спрямо правописа.
Към 2115 г. е възможно на планетата да са останали само около 600 езика в сравнение с днешните 6,000. Японският ще си е добре, но говорените от по-малки групи езици ще имат значителни проблеми.
ЗАЩО НЕ КИТАЙСКИ? Някои ще възразят, че не английският, а мандаринът евентуално ще се наложи като световен език заради размера на китайското население и нарастващата икономическа мощ на тази нация. (Е, през 70-те години казвахме същото и за японците). Не е вероятно да стане. Първо, английският е изпреварил при заемане на мястото. Сега е толкова дълбоко залегнал в печата, образованието и медиите, че превключването към нещо друго ще изисква огромни усилия. По същите причини още сме запазили променливия ток АС и клавиатурата QWERTY.
Освен това звуците на китайски са изключително трудни за заучаване след детството, а истинското овладяване на писмената им система на практика изисква човек да е роден в нея. В миналото, разбира се, прословуто трудни езици като гръцки, латински, арамейски, арабски, руски и даже китайски, са били усвоявани от огромен брой хора. Сега обаче при налагането на английския, по-голямата му достъпност по сравнение с китайския ще обезкуражава всякакво изместване. Много сили са ръководили света без да разпространяват езика си, и така както монголите и манджурите (които не са говорили китайски), едно време са управлявали Китай без да унищожават китайския език, сега ако китайците тръгнат да управляват света, вероятно ще го сторят на английски.
От друга страна, наскоро разбрах, че китайците са изпращали хора в Космоса още от 1990-те и всеки момент планират да пратят нещо и на Луната.

 

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер