Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 1-2017

Гласът на имигранта - бр. 1-2017

Е-мейл Печат ПДФ

Миналата седмица предприехме лингвистичен подход към американските диалекти. Разгледахме добре това, което много хора считат за нашия южняшки планински „хилбили" акцент, и видяхме, че говорът на Апалачите е всъщност диалект на „вътрешността на Юга", който съдържа езикови форми от Елизабетинския английски на Ренесансовия период, както и културни артифакти, съхранени от населението на югоизточните ни планински райони. Накратко засегнахме и политически заредената тема за „ибоникс", а накрая споменахме и „гласа на новинаря", или начина, по който се говори в новинарските емисии в стремеж към яснота при предаване на съдържанието.
КЛАСИЧЕСКИЯТ АМЕРИКАНСКИ АКЦЕНТ: Има една ключова характеристика, обща за американските новинари: техният акцент, приеман широко като вид национален стандарт. Днес новинарският говор се отнася към акцента, наричан „общ американски акцент", (Бел.прев. набляга се на обединяващата липса на регионални характеристики на този общоприет като типичен акцент за голяма част от населението на Съединените щати, най-близък до говора на Средния Запад), отразяващ начина, по който действително говорят много хора в тази страна, особено в ерата на повсеместна урбанизация.


Преди 75 и повече години т.нар. „лингва франка" (Бел.прев. днес този термин се отнася за език, използван от говорещи различни езици хора, с цел директно общуване) на новинарските емисии, Холивудските филми, звездите на Холивуд и елита изобщо, е бил далече по-различен акцент. По онова време типичният американски акцент е бил директно отражение на говора на принадлежащите към висшата класа. Представете си Франклин Д. Рузвелт, роден в богато семейство и високо образован, как ни казва (на английски), че няма от какво да се страхуваме, освен от самия страх, (Бел.прев. една и съща дума за „страхувам се" и „страх", която звучи като „фиър" или „фиа" по законите на ротичността - разграничителната характеристика на различните произношения в английския език, определена главно чрез засиленото или слабо произнасяне на звука „р" в края на думите). Представете си и как звучат Кари Грант и Катрин Хепбърн в старите американски филми. Откъде се е появил този акцент? И къде е отишъл? Последният анализ показва, че този акцент със сигурност не е регионален, но типичен за филмите, новините и маниерниченето на тогавашния елит.
Това е така нареченият „средноатлантически акцент". Изкуствено създаден, преструвка на елита, наречен така, защото изглежда като възникнал някъде между Британските острови и Източния бряг на Съединените щати. С други думи, това не е бил естественият говор, с който тези хора са израснали; те са се научили да говорят така, за да могат да отразяват онова, което са считали за високите нрави на богатата класа, и са направили кариера в популярните медии. Искали са да звучат култивирано и изискано. Стремежът е бил към наподобяването на английски акцент, познат като „възприето произношение" или „оксфордски английски", или още „английския на БиБиСи". За поколения британци това е била мярката за добър произход и образование, отразяваща начина, по който са си представяли че говори висшата им класа.
Елементи на това „възприето произношение" се утвърждават в Америка с действията на възпитателите по говор в ранните години на 20-ти век, които са преподавали говор, наречен от тях „световен английски", изобретен „култивиран" акцент, характеризиран най-отчетливо от мишмаша от английски и американски гласни звукове и от т.нар. не-ротичност, изпускане на звука „р" в края на думите или като предпоследен в затворена сричка.
В наши дни „средноатлантическият английски" е познат най-вече на почитателите на старите прегледи и филмите от 1930-те. В по-съвременен вариант сме чували този акцент в карикатура в теливизионния сериал Фрейжър или като имитация на Уилям Ф. Бъкли.
Според най-известната теория за изчезването на този акцент, подкрепяна от лингвиста Уилям Лабов, с упадъка на Британската империя след Втората световна война американците просто изгубили част от англофилското си страхопочитание и благоговение и започнали да възприемат отчетливо разграничаващи се американски говорни форми. Край на Кари Грант, на мода идва Джими Стюарт. Друго мнение вижда появата на „общия американски" като по-мрачна, ксенофобска тенденция: хората не толкова спрели да копират английския, но започнали да прегръщат среднозападния и западния акцент като някакси по-истински американски, отколкото „етническите" акценти на североизточния „елит".
Каквато и да е била причината, общият американски акцент, изместил средноатлантическия като лингва франка на американската култура, не е широковъзприет като притежаващ очевидни регионални пристрастия, и в наше време може спокойно да се определи като акцент, появил се отникъде. Къде е това никъде обаче?
Познахте правилно: Небраска. „Не е случайно", отбелязва един наблюдател, „че Джони Карсън, Том Брокоу и Уолтър Кронкайт – всички те идват от този район на страната", а тези тримата спомогнаха да се установи една кредибилност на американските езикови стандарти във втората половина на 20-ти век. Този наблюдател, между другото, е изпълнителен директор в областта на телемаркетинга, обясняващ пред журналист от Ню Йорк Таймз още през 1991 защо да си от Омаха е важно предимство за кариера в неговата индустрия: хората, обаждащи се оттам, отразяват националния стандарт. Можем да очакваме, че още дълго ще продължаваме да чуваме общия американски акцент. Масовата комуникация някак забавя естествената еволюция на човешкия говор; в Съединените щати никой вече не живее в географска изолация, ако има телевизор и компютър. Това помага на общия американски да поддържа хегемонията си. Между новинарите и останалите медийни работници, съобразяването с речовите модели продължава строго да се налага на регионално ниво. Говорителите по новините на местните канали са високо мобилна група, така че роденият в Тексас репортер, търсещ работа в северните пазари, има стимула „да се отърси от провлечения си говор". С други думи, въпреки че много хора в средна Америка имат общия американски акцент, за някои той продължава все още да бъде учен и придобит. Общият американски акцент е типичният ни национален стандарт днес, но това не е акцентът на всички американци.
ДОТУК С ПОЛИТИЧЕСКАТА КОРЕКТНОСТ: А различната етническа принадлежност? А доброто старо американско тесногръдие? Официален доклад на Нешънъл Пъблик Рейдио съобщи, че черните и Латино репортери понякога са под натиск да приведат акцента си към общия американски стандартен акцент, отчасти чрез коментари на слушатели, които го възприемат като „парадиране с етническата принадлежност" на съответния репортер.
В официалната ни ежедневна медийна консумация се оказва, че предпочитаме нестандартните акценти, но само ако са фикция на богатите. Попитайте тези, които говорят на ибоникс. Искате ли да чувате ибоникс по новините си на английски? Или маниерниченето на висшата британска класа? Това, което наистина чувате, е също толкова изкуствено създадено и изкуствено наложено над слуха ви.

 

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер