Гласът на имигранта - бр. 51-2016

John W. Kearns
Печат

КАК ГОВОРЯТ АМЕРИКАНЦИТЕ? Всички знаят, че в различните райони на Щатите американците имат различно произношение, в някои случаи и диалект. Това е голяма страна с разнообразни културни влияния и езици в пъстрия конгломерат от хора, установили се да живеят тук. Много групи население са останали изолирани в отдалечени райони и по този начин са съхранили не само езика си и характерното произношение на традиционните си корени, но и стари културни артифакти.
Например в едно пътуване през американския Югоизток от Вирджиния до Джорджия, през Тенеси и Каролините, ще се потрудите, за да намерите тези отдалечени места в Апалачите, които все още са приютили наследниците на едновремешните шотландско-ирландски кланове, установили се по тези райони преди двеста-триста години. Вярно е също, че през 20-ти век пътищата, железопътните линии и магистралите като Блу Ридж Паркуей, (все още затваряна през зимните месеци), са отворили тези недостъпни места, които вече не са така изолирани и отдалечени.
Населението на Апалачите не само говори със силен „хилбили" акцент, (бел.прев. „хилбили" е термин, изкован в 1900, отнасящ се до жителите на отдалечени планински райони, характеризиращ ги като независими, разчитащи на себе си, но също агресивни и изоставащи от модернизацията хора), но говорната им реч съдържа останки от архаичния английски от Елизабетинската епоха. Английският на Апалачите – вътре и извън речовите области на централните и югоизточните райони на тези планини в източните щати отдавна е критикуван като по-нисш диалект, често грешно приписван на предполагаем мързел, липса на образование и относителната откъснатост на района. Това са бедни хора от планинските села. Макар че голям брой така наречени „образовани" хора бързат да дават негативна оценка на този планински говор, фолклорната реч на Апалачите би трябвало да бъде класифицирана като архаичен, а не като „развален" говор.


„Южнопланински диалект" (както лингвистите наличат говора на Апалачите), е действително архаичен, но общият исторически период, който този говор представя, може да бъде определен като Ерата на Елизабет Първа и понатам доуточнен с обяснението, че това, което чуваме днес, е всъщност вид Елизабетински английски с шотландски привкус. В обращение и досега могат да се чуят езикови форми от времето на Чосър (английския на Средновековието), дори и случайни словесни останки от староанглийски (бел.прев. познат още като англосаксонски).
Не само това, но са съхранени и културни артифакти от родината отпреди 400 години. Традиционната музика и танци на тези райони, които приемаме за вид автентична „планинска" музика и танц, дори и инструменти като дулсимера, на който все още се свири, имат корени в Елизабетинската ера, или златното време на английския ренесанс. Това е времето, когато представителите на шотландско-ирландските кланове са останали без земя, преследвани селяни, гонени извън територията на сегашните Британски острови, а после и извън крайбрежните равнини на границите на Колониална Америка, та чак до планините, където най-накрая са отседнали. Вълни от пришълци след тях, прииждащи от Стария свят и продължаващи на запад от американската граница, просто прескочили тези недружелюбни планини в търсене на плодородните равнини на Средния запад, където да обработват земята. Ето защо до появата на магистралите културата на Апалачите остава незасегната, отдалечена и изолирана, запазила корените си.
ДИАЛЕКТ И АКЦЕНТ: Диалектът е особена форма на езика, свързана със специфичен район или социална група. Това е форма на говорния език, характерна за определен географски район или представителите на дадена соицална класа или професионална група, различима по своя речник, граматика и произношение. Диалектът се отнася до разновидност на езика, характерна за определена група говорещи този език. Диалектът не е отделен език. Терминът се прилага най-често към регионални говори, но диалектът може да бъде определян и от други фактори, като соицалната класа. И докато диалектът се отличава със своя речник, граматика и произношение, акцентът е само отчетливо различно произношение.
ЛИНГВИСТИЧНИЯТ АНАЛИЗ: За много това е само „южняшки акцент", но нека продължим да се обръщаме към него като Южноапалачки диалект, защото така е означен, и защото ми е любим, като модел за лингвистичния анализ. Атласът на Северноамериканския английски език идентифицира диалектовия район на вътрешността на Юга като район с най-развита систематична звукова промяна на произношението на гласните в езика като обхващащ следните градове и принандлежащи им райони в Апалачите: Ноксвил и Чатануга в Тенеси; Бърмингам, Алабама и Ашвил, Северна Каролина, но по-характерен, разбира се, за говорите на населението в селскостопанските райони на Юга. Диалектът на Апалачите е ротичен по същност (ротичността е една от най-важните и интересни разграничителни черти на различните произношения в английския език, определена главно чрез засиленото или слабо произнасяне на звука „р" в края на думите), и характеризиран от специфична фонология (организацията и употребата на звуковете в езика и тяхното произношение и взаимодействие), морфология (формите на думите, техния строеж, правилата за образуването им, както и свързаните с формите граматически значения), синтаксис (законите и правилата за построяване на словосъчетания и изречения) и лексика (произход и значение на думите и граматичните единици). Диалектът на вътрешността на Юга е предимно говорим, но може да е и писмен, и се появява в известни литературни произведения. С други думи, той съдържа всички определящи характеристики, по които лингвистите могат да го класифицират като диалект, противоположно на класификацията като просто акцент (различно произношение и интонационна особеност на говора) или жаргон (социален говор, характерен за обединени от определена близост в професията, образованието или начина на живот лица).
ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е НЮАНСИ НА СИВОТО: Човек би помислил, че урбанизацията заедно със социалната и географската мобилност и масовата комуникация чрез националните радио и телевизия, ще разводнят определените характеристики на отделните акцени и диалекти. С други думи, смесването на различните говори в Америка посредством географската и социалната мобилност и масовите медии и комуникации ще създаде един единствен типичен „американски" акцент.
А КАКВО Е ИБОНИКС? „Ибоникс" се отнася до местния говор на афроамериканците – отличителен вариант на английския език – както чуваме черните хора в Америка да разговарят, най-вече помежду си. Въпреки че „ибоникс" е градски феномен, определено има своите корени в говорите на черните от селскостопанския Юг, и е общ за афроамериканците от целия географски и социален спектър. Вдействителност често е избраният говор за много от афроамериканците, които могат да говорят на „редовния" американски английски, но предпочитат да обърнат на ибоникс в непосредствен разговор с друг говорещ на ибоникс индивид. Какво е това? „Черен акцент"? Или диалект? Според някои ибоникс е сам по себе си език, а не диалект на стандартния английски. Това е изключително съмнително твърдение, но тъй като навлизаме и в изключително политически заредена област, няма да продължим да пристъпваме по този все по-изтъняващ лед.
ИМА ЛИ „СТАНДАРТЕН" АМЕРИКАНСКИ АНГЛИЙСКИ? Има „правилен" английски, или правилна употреба на езика, независимо от различните диалекти и акценти. Но нека се върнем на централния въпрос, към който насочваме разговора досега: какво представлява „типичният" американски акцент, както – вероятно – е популяризиран в света от Холивуд и от американската телевизия? Защото има такъв назначен „типичен" американски акцент, акцент, познат на света, и през годините този „типичен" акцент се променя от един акцент в друг, всеки от които измислен, изобретен, целенасочено разпространяван в медиите и между по-високите социални класи.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА „ГЛАСЪТ НА НОВИНАРЯ"? „Гласът на телевизионния и радиоговорител? Човек може да забележи, че радио и телевизионните говорители имат различен от нормалния говор. Едно на ръка, че професионалистите имат тенденцията да изговарят по-ясно и по-добре от всички нас, да произнасят по-точно и по-бавно, да следват определена синтактична форма. Ще забележите, че писмената форма на новинарството не включва много подчинени изречения, вмъкнати или дълги предложни фрази. Това е умишлено: целта е да се борави с прости изречения с ясно изразена мисъл.
Някои ползват напевна интонация, слагайки ударението върху по-маловажни думи като например върху предлозите. Това може да е прекалена компенсация от страх да не звучат монотонно – най-бързия начин да се загубят слушателите. И, разбира се, във всяка област хората се стремят да подражават на успелите в професията преди тях, така че новинарите може би подражават на Едуард Мъроу или Уолтър Кронкайт.
Добре. Но това е за стила. А какво ще кажем за акцента?
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: "Класическият" американски акцент.

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.