Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 23
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 50-2016

Гласът на имигранта - бр. 50-2016

Е-мейл Печат ПДФ

ВЪПРОСЪТ ЗА ЗАДЪРЖАНЕТО НА ИМИГРАНТИТЕ В ЕРАТА НА ОБАМА ПРИДОБИВА НОВО ЗНАЧЕНИЕ: Текущият в момента спор във Върховния съд дали правителствените власти могат да държат в затвора за неопределен период от време изправени пред депортация имигранти придоби ново значение с избора на Доналд Тръмп, който обеща да се справи с нелегалната имиграция.
Делото във Върховния съд, Дженингс срещу Родригес, по което тази седмица ще се водят дебатите, изправя Администрацията на Обама, защищаваща по-разширените правомощия на властите в работата им с имигрантите, срещу гражданските либертарианци и федерални съдии на Калифорния.
Темата на спора е дали имигрантите, които се борят против депортация, имат правото на изслушване на дело по освобождаване под гаранция и вероятно освобождаване, ако са били задържани повече от шест месеца в очакване на решение по делото си. Шестмесечен период на задържане в редови затвор се счита за „кратък" и допустим период. Очевидно в Америка няма нищо лошо непроявени криминално работници със семейства или такива с дребни нарушения на закона, или деца-мигранти, бягащи от насилието на бандите в Централна Америка, (които изнесохме ние чрез депортацията на нелегални членове на банди обратно в родините им), да прекарват до шест месеца в затвора наред със закоравели престъпници, преди да могат да получат дори и изслушване на молба за освобождаване под гаранция. И Администрацията на Обама се бори за това; иска неограничено задържане. Сред засегнатите имигранти има и хора с дългогодишно постоянно жителство заедно с нелегалните тук. Имиграционните експерти казват, че тази бройка не е ограничена само до извършилите углавни и тежки престъпления, а има и много хора с по-малки присъди, включително и пътнотранспортни нарушения.
Според гражданските либертарианци неопределеното задържане на такива имигранти нарушава Петата поправка на Конституцията, според която „никой не може да бъде... лишен от... свобода... без справедлив процес по закона." В миналото съдът се е произнасял, че думата "никой (човек) включва и имигрантите така както гражданите.
Спорят също, че много от тези имигранти са живели и работили нелегално в Съединените щати и са задържани за дълги периоди заради дребни или ненасилствени престъпления, включително и обикновено притежание на наркотици.
През 2001 Върховният съд заяви, че Конституцията „дава право на чужденците на справедлив процес по закона в процедура по депортиране." С 5 на 4 гласа обаче казаха, че чужденците, изправени пред възможна депортация, могат „да бъдат задържани за кратък период", необходим за решаването на депортационното им дело.
В по-близкото минало федерални апелативни съдии от Калифорния и Ню Йорк постановиха шест месеца като граница на това, което може да представлява „краткият период". Делото, което сега получава внимание, Дженингс срещу Родригес, е затова дали да има този или какъвто и да е подобен лимит. Администрацията на Обама казва не, и че изпълнителната власт има неограничена юрисдикция върху имиграционните дела. Адвокатите на гражданските либертарианци казват, че без наличието на такова ограничение властите могат да упражняват заплахата от неопределено задържане срещу имигрантите, което може да ги принуди просто да се предадат и да подпишат документите за връщането им у дома, вместо да прекарват години наред зад решетките в очакване на решение.
Според Американският съюз за граждански свободи всеки ден повече от 40,000 души са задържани в имиграционните затвори заради криминални присъди в досиетата си или защото са влезли в страната да потърсят убежище. Според тях имигрантите трябва да могат да се изправят пред съдия и освобождават под гаранция, ако се реши, че не представляват обществена заплаха и няма изгледи да избягат.
Но Администрацията на Обама настоява високият съд да отхвърли решението на Девети районен съд, ограничаващо периода за разумно задържане до шест месеца преди да има дело по освобождаване под гаранция, което според тях призовава за „драматична и цялостна ревизия" на имиграционните закони. Администрацията на Обама настоява за по-малко съдийско вмешателство. Според тях върховните съдии трябва да потвърдят „дългогодишното правило, че политическите власти имат пълен контрол върху това кои чужденци могат физически да влизат в Съединените щати и при какви обстоятелства."
Делото привлече по-голямо внимание след избора на Тръмп и е възможно да предвещае някои от правните битки, които предстоят под неговото управление. Изборите поставиха това дело в центъра на нов вид внимание. Имиграционните адвокати са по-загрижени за задържанията на имигранти под управлението на Тръмп, когато според тях поставянето на неграждани в процедура на отстраняване ще стане всекидневие. Със задръстванията в съдилищата може да отнеме години до приключването на отстранителната процедура.
Решението на Върховният съд по важното дело Дженингс срещу Родригес се очаква в началото на следващата година.
ДОКЛАД ПОДКРЕПЯ ЧАСТНИ ЗАТВОРИ ЗА ЗАДЪРЖАНИ ИМИГРАНТИ: Междувременно официален, но противоречив правителствен доклад на Департамента за вътрешна сигурност, издаден миналата седмица, твърди, че имиграционните власти трябва да продължават да задържат хората, обвинени в имиграционни нарушения, в затвори, поддържани от частни компании, въпреки възраженията за безопасност и други проблеми. Частно управлявани места за задържане отдавна предизвикват критиката на имиграционните адвокати и групите за човешки права заради лоши условия и недостатъчна медицинска помощ.
Но правителствена група експерти каза, че елиминирането им ще струва много и ще стане още по-трудно за имиграционните служби на изпълнителната власт да се справят с внезапни вълни от задържано население, като тази, която имаме сега от мигрантите семейства и деца от Централна Америка, търсещи убежище, както и безпрецедентно големия брой имигранти с криминални присъди, отстранявани и в момента от Администрацията на Обама. Този продължителен по време проблем също привлича ново внимание след избора на Тръмп. Използването на комбинация от частни и обществени затвори, и задържането под домашен арест, сега струва три милиарда долара годишно. Ако се използват само правителствено управлявани затвори, групата експерти обяви, че това би струвало шест милиарда долара.
СКОЧИХА ЦЕНИТЕ НА АКЦИИТЕ: Частните затвори са голям бизнес, доходен за управляващите ги компании. Този доклад е добра новина за компаниите с частни затвори за имигранти, които сега виждат още по-добри бизнес проспекти, когато инвеститорите могат да разчитат на постоянна вълна от нови задържани.
Двете най-големи такива компании наскоро видяха как след години на несигурност акциите им стремително се покачиха в резултат едновременно на този доклад и на избирането на Доналд Тръмп. И двете компании имат договори и с други правителствени организации, включително градове и щати, федерални власти и изпълнителното звено на имиграционните и митнически закони (ICE), което е най-големият им клиент.
Докладът беше горещо разочарование за групите, застъпници за граждански права и за правата на имигрантите, които се надяваха Департаментът за вътрешна сигурност да преустанови договорите си с частните затвори.
Последната вълна от нелегални имигранти постави рекорден брой на задържани по затворите: от нормално 31,000 -34,000, до 41,000 сега.
Казват, че тези центрове за задържане вероятно ще се претъпчат още повече, когато избраният за президент Доналд Тръмп заеме службата си. Тръмп обеща значително по-суров режим на изпълнението на имиграционния закон.
Дстава да почакаме и да видим, но това в момента са главните теми на ежедневието.

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер