Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
декември 15
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 49-2016

Гласът на имигранта - бр. 49-2016

Е-мейл Печат ПДФ

Миналата седмица говорихме какво могат да очакват имигрантите от управлението на Тръмп. Дългогодишният републикански сенатор от Алабама, представител на антиимиграционните настроения на дясното крило, Джеф Сешънс, е предложен за Генерален прокурор и начело на Департамента на правосъдието, който ръководи изпълнението на имиграционните закони и назначава имиграционните съдии. Към момента на писането на тази статия постът за Секретар на Департамента за вътрешна сигурност е още свободен. Говорихме и за потенциалния край на ДАКА, но тази програма е още налице, както са факторите и процедурите по Меморандумите на Мортън и Джонсън.
Всичко засега е в областта на догадките и предположенията. Тръмп е непредсказуем. Не знаем какво ще се случи. Тръмп не е особено политически мотивиран центрист, но се обгражда с милиардери и идеолози на дясното крило. Администрацията му може да се превърне в най-корумпираната и назадничава в историята ни, или някак да изпълни обещанието си „да направи Америка отново велика" по съвсем необичаен начин. Или и двете неща едновременно.


Припомнихме на читателите за съпротивата на кметовете на големите градове срещу заплахите на бъдещата администрация да ореже фондовете на „градовете-убежища" заради отказа им да сътрудничат на суровите имиграционни закони. Съпротивата остава, но може да е само политическо позьорство. Междувременно Кметът на Чикаго, Рам Еманюъл, с жест – в голяма степен символичен, обяви създаването на 1 милион доларов „фонд за правна защита", основно да субсидира Националния център за имиграционни права, който предлага правни услуги и помага на борещите се против вероятна депортация.
ТРЪМП СМЕКЧАВА ПОЗИЦИЯТА СИ ПО ВЪПРОСА С ИМИГРАЦИЯТА: В политическите радио-теливизионни предавания миналата неделя Доналд-ът (Бел.прев. директен превод на български на грешния начин, по който първата му съпруга, чехкинята Ивана, изговаря личното му име с пълен член на английски език) създаде впечатлението, че смекчава твърдата си позиция по отношение на имигрантските и етнически общности. Каза например, че стената, която обещаваше да построи по южната ни граница, може на някои места да е само ограда.
Каза обаче, че приоритетът му е да депортира два до три милиона имигранти, които характеризира като опасни или като притежаващи криминални досиета – промяна от първоначалната му позиция, че ще депортира всички 11 милиона недокументирани имигранти от страната. Тъй като това е приоритетът и на сегашната администрация, рекорден брой от над два милиона имигранти вече са депортирани, откакто е на служба Президентът Обама.
ОХРАНАТА НА ГРАНИЦИТЕ - ВИСОК ПРИОРИТЕТ: Проследяването на всяко влизане и излизане от страната и защитата на границите винаги е било важен приоритет и предварително условие за всеки вид цялостна имиграционна реформа или легализационна програма. Правителството е доста напред по пътя си към успеха на този фронт със Закона за истинския документ за самоличност и масивното събиране на електронни данни. Либертарианците се оплакват, че това следене нарушава гражданските свободи, но ми се струва, че в този век на тероризма това може да се окаже необходимото зло.
По време на тези неделни предавания г-н Тръмп заяви, че недокументираните имигранти, които не са престъпници, са „страхотни хора" и че ще реши какво да прави с тях след като подсигури границите. Републиканският говорител на Камарата, Пол Д. Райън, повтори думите на новоизбрания бъдещ президент, че няма да има масова депортация – нещо, което г-н Тръмп беше обещал в началото на своята кампания. „Това не е нашият фокус", заяви г-н Райън в телевизионно предаване по СиЕнЕн.
МОЖЕ ЛИ ТРЪПМ НАИСТИНА ДА ДЕПОРТИРА МИЛИОНИ НЕЛЕГАЛНИ ИМИГРАНТИ? В началото на кампанията Доналд Тръмп каза, че „ще депортира всички 11 милиона според приблизителните оценки имигранти, които се намират в Съединените щати нелегално".
След изборите обаче Тръмп каза нещо различно. Обеща бързо да депортира два до три милиона нелегални имигранти, за които заяви, че имат криминални присъди.
Вероятно основава тази цифра на приблизителната оценка на властите, че има „1.9 милиона отстраняеми чужденци-престъпници". Но тази цифра включва повече от един милион имигранти, които са били тук легално, със зелени карти или временни визи. Истината е, че тези хора също могат да бъдат депортирани, но както ще видим, изискванията за справедлив процес биха могли да са по-строги.
Всъщност има само около 820,000 нелегални имигранти с криминални присъди според Института за миграционна политика, непартийна изследователска група. Ако Г-н Тръмп има предвид само имигрантите със сериозни престъпления, бройката става още по-малка. Около 690,000 от тези 820,000 са били осъдени за тежки или сериозни престъпления. Дали това е основен проблем, към който трябва да се отнесат неограничени допълнителни ресурси, или е само политическа тема да се вълнува населението?
ЩЕ СЕ ПРЕНЕБРЕГНЕ ЛИ ПРАВОТО НА СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС? Не е ясно дали г-н Тръмп ще осъществи депортациите, които обеща, без да наруши справедливата съдебна процедура, особено в предложените от него скорост и мащаби. "Справедливият процес по закона", гарантиран от Конституцията на САЩ, е правото на изслушване, на противопоставяне на обвиненията или свидетелите против, правото на шанс за опровергаване на тези обвинения и свидетели или с други думи, защита под закона.
Случвало се е и преди. Последният път, когато Съединените щати проведоха масови депортации, беше по времето, когато президентът Дуайт Д. Айзенхауер упълномощи военен стил арести за експулсирането на стотици хиляди мексиканци през 1954. Предлаганото от Тръмп е много по-мащабно от депортационната програма на Айзенхауер – доста противоречива за времето си, защото в голяма степен пренебрегва справедливия процес. По случайност бяха депортирани дори граждани, но по наследство – мексиканци.
Г-н Тръмп вероятно ще се нуждае от помощта на местните изпълнителни власти, но много градове и окръзи са ограничили сътрудничеството си с федералните власти.
ГРАДОВЕ-УБЕЖИЩА: Кук Каунти в Илинойс, което включва Чикаго, е приело наредба, която най-общо забранява на окръжните полицейски управления и затвори да задържат нелегални имигранти за предаването им в ръцете на федералните агенти, освен ако агентите нямат специални съдебни заповеди. Сан Франсиско също е град-убежище, който издава местни идентификационни карти на нелегални имигранти, за да имат достъп до общинските услуги. Кметовете на други големи градове наскоро съобщиха, че ще продължат да правят всичко възможно в защита на резидентите си от депортация.
ОБАМА ПОСТАВИ РЕКОРД НА МАСОВИТЕ ДЕПОРТАЦИИ: Всичко, което Тръмп заяви, че ще направи срещу имигрантите с криминални досиета, администрацията на Обама вече прави, че и отгоре. Администрацията на Обама вече преследва политики, които се фокусират върху отстраняването на хора с криминални досиета. По време на първия мандат на г-н Обама бяха депортирани по 400,000 имигранти средно на година, мнозинството от които бяха с криминални присъди. Департаментът на правосъдието при Обама съди за неограничени задържания и ускорени отстранявания, които със сигурност компрометират правата за справедлив процес. Въпреки програми като ДАКА, Администрацията на Обама е твърда по отношение на имиграцията и охраната на границите.
 

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер