Какво още могат да очакват имигрантите от Тръмп?

John W. Kearns
Печат

kearnsАко сте легален имигрант или посетител в статут, няма от какво да се притеснявате. Но какво могат да очакват 13-те и повече милиона потенциални имигранти, живеещи и работещи тук без статут и документи, някои от тях – с години? Можем да се ориентираме по-добре сега, когато потенциалният бъдещ президент Доналд Тръмп обяви някои от важните назначения на служби в своята администрация, които ни помагат да направим съответните предвиждания.
Не изглежда много добре. Да, той е един празнословен центрист. Да, взе си обратно много от нещата, които беше казал, по-специално за съдебното преследване срещу Хилъри и изхвърлянето на всички мюсюлмани. Но той е Троянският кон, който недоволната средна класа вкара зад стените на града, и от утробата му сега се изливат твърдо десните милиардери и технократите идеолози на крайнодясното крило, които чакаха шанса си да разбият системата.
Две от най-важните назначения, които може да направи Тръмп, засягащи прилагането на имиграционните закони, са за Генерален прокурор и Секретар на Департамента за вътрешна сигурност.
Явявайки се понастоящем като най-вероятен претендент за глава на Департамента е Крис Кобак, републиканец от Канзас, който е водещ антиимиграционен активист. В момента на писането на тази моя статия постът още не е зает. Чакаме да видим дали Кобак ще бъде действително назначен за Държавен секретар на Департамента за вътрешна сигурност, но засега само отбелязваме посоката на развитие на нещата.
ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С НОВИЯ ГЕНЕРАЛЕН ПРОКУРОР: Въпреки че голямата част от приложението на имиграционните закони се извършва от агенциите на Департамента за вътрешна сигурност, Департаментът на правосъдието, ръководен от най-висшия служител на изпълнителната власт, Генералния прокурор на САЩ, също играе важна роля в администрирането на имиграционните закони, включително и колко бързо могат да бъдат депортирани имигрантите. Вече осем години начело на тези агенции стояха демократи, които предпочитаха по-отворени имиграционни политики и чакаха цялостна имиграционна реформа. Това ще се промени.
Тръмп назначи дългогодишния сенатор от Алабама, антиимиграционно настроения екстремист-консерватор от крайнодясното крило, Джеф Сешънс, за глава на Департамента на правосъдието. Това ще има важни последствия за имигрантите. Показва, че Доналд Тръмп е твърде склонен да даде голяма свобода на най-лошите елементи от десницата. Най-големият ни кошмар се осъществи, и макар че Джеф Сешънс е в най-висша степен квалифициран за поста Генерален прокурор, той е неумолим идеолог на дясното крило от старата южняшка школа.
Сенатска комисия през 1986 отхвърли кандидатурата на Джеф Сешънс, тогава 39-годишен прокурор на щата Алабама, за федерален съдия заради открит расизъм. Бивши негови колеги свидетелстваха, че Сешънс използвал „н"-думата" и се шегувал по отношение на Ку Клукс Клан, казвайки, че „са окей, докато не научил, че пушат марихуана". Това може да звучи като опит за шега, но също, че Сешънс се счита надясно и от Ку Клукс Клан.
Сешънс е сенатор на САЩ от 20 години. През юли тази година Сешънс произнесе важна реч по време на Републиканската национална конвенция в полза на Тръмп, и оттогава стана неизменен негов политически съветник.
Сешънс се е противопоставял на почти всеки имиграционен проектозакон, подаван пред Сената през последните две десетилетия, който включва път към гражданство за нелегално присъстващи в страната имигранти. Бивши помощници на Сешънс изиграха важна роля, прибавяйки тежки имиграционни предложения към платформата по време на Републиканската национална конвенция през юли, включително орязване на федералните помощи за градовете, които отказват да сътрудничат на имиграционните агенти, и увеличаване на наказанията за имигранти, осъдени за нелегално повторно влизане в САЩ, след като са били депортирани. Тези специфични заявления по имиграционните въпроси като официална републиканска политика бяха толкова крайни, че за момента повярвахме, че само заради това Доналд Тръмп никога няма да спечели изборите. Каква наивност!
Като най-висш служител на изпълнителната власт, Сешънс може да приложи тези политики.
Той се е борил и срещу легалната имиграция, включително програмата за гости-работници за нелегални имигранти на територията на страната, както и визови програми за чуждестранни работници в областта на науките, математиката и високите технологии. Сешънс спомогна за прокарването на проектозакон през 2007, който в същността си докара десетгодишни забрани на федерални контрактори, които наемат нелегални имигранти.
Главният прокурор има пълен контрол върху имиграционните съдилища и дали да се повдигат криминални наказателни преследвания срещу имигрантите. Какво ще направи Сешънс от поста си на Генерален прокурор?
ПОВЕЧЕ И ПО-ТВЪРДИ ИМИГРАЦИОННИ СЪДИИ: Имиграционните съдии са всъщност адвокати на Департамента на правосъдието в Изпълнителния офис (служба) за имиграционен преглед. Този офис определя стандартите за избора и назначението на имиграционните съдии и за обучението и инструкциите, които получават, как да интерпретират имиграционните закони. Като назначавани на служба, те са много по-уязвими към политически влияния, отколкото биха били в една независима съдебна структура.
Повече от десетилетие имиграционните съдилища нямат достатъчен състав, което създава огромни задръствания при разглеждането на делата в Лос Анджелис, Сан Франсиско, Хюстън и Ню Йорк. Чикаго, където следващата ви дата за явяване в съда може да е след две години, не се счита в задръстено положение. Като цяло 522,000 депортационни дела са висящи за разглеждане в имиграционните съдилища, и дела, за които може да отнеме три до четири години в определени задръстени юрисдикции само да се назначи следващата съдебна дата, камо ли да се разгледат.
Администрацията на Обама напоследък назначи 61 имиграционни съдии, което доведе крайната бройка до 294. Това е далече по-малко от 374 – бройката, определена от Конгреса. Също през следващите няколко години се очаква много от съдиите да се пенсионират. Това ще позволи на Сешънс да наеме дузини от нови съдии, които са съгласни с твърдолинейните му възгледи.
ПОВЕЧЕ СЪДЕБНИ ПРЕСЛЕДВАНИЯ ЗА ПО-ДРЕБНИ НАРУШЕНИЯ НА ИМИГРАЦИОННИЯ ЗАКОН: Това се отнася до всеки, надвишил разрешения от визата му период, и влязъл или останал в страната нелегално – всеки нарушител на федералния имиграционен закон. Очевидно в началото тези усилия по прилагане на имиграционните закони ще бъдат по-агресивни по отношение на хората с каквото и да е криминално досие. Но с масивното събиране на данни по електронен път ние вече сме предприели като въпрос на националната сигурност да охраняваме нашите граници и намирането и арестуването на останалите над разрешения от виза период ще бъде като „бране на най-нисковисящия по дърветата плод" (Бел.прев., израз, който означава да се избере или осъществи най-лесноосъществимото).
С достатъчно парични фондове в системата се спекулира, че има възможност за масови внезапни нападения и чистки за изпълнението на имиграционните закони. В действителност това би бил единственият начин да се постигне онова, което Тръмп вече обяви, и което иначе изглежда невъзможно. Но може да няма вече съобразявания с „Мортънови меморандуми" и „Меморандуми на Джонсън" за хората със смекчаващи обстоятелства като връзки с общността, добър морален характер или изключително трудни условия за американски граждани. Тези съображения са в резултат на „пренареждане на приоритетите" на изпълнителната власт поради ограничени ресурси. Ако има достатъчно ресурси, една система за прилагане на твърдолинейна имиграционна политика би могла да преследва съдебно и депортира всеки, пресякъл пътя им или влязъл в системата, без значение какви са облекченията и смекчаващите фактори. Кошмарът е, че хората ще бъдат затваряни по лагери с години в очакване на съдебен процес и депортация, както са сега мигрантите от Централна Америка в нашия Югоизток. В този момент (моля имайте предвид), това е широка хипотеза, но широка хипотеза беше и възможността за победа на Тръмп.
ОРЯЗВАНЕ НА ПОМОЩИТЕ ЗА ГРАДОВЕТЕ-УБЕЖИЩА: "Градовете-убежища", както сме обяснявали в минали статии, са по-големите ни градове с многобройно имиграционно население, които са обявили политиката „не питай и не казвай" по отношение на имиграционния статут. Това се прилага, когато човек е спрян от полицията или при кандидатстване за строителни разрешения, или друг вид взаимодействие с отдели или служители на общинските власти.
Има две причини за това: 1. Имиграционният статут е предмет на федералния закон. Местните и щатски власти не са обучени и екипирани, както и нямат експертизата да прилагат сложните федерални имиграционни закони. Самите офицери от службата за прилагане на имиграционните и митнически закони едва ги разбират. Или сте „легален" резидент на дадена юрисдикция, град или щат, само заради това дали живеете там или не – това е различно и отделно от федералния легален имиграционен статут; и 2. Градовете искат да сътрудничите с полицията и да кандидатствате за строителни разрешения, или с други думи – да се съобразявате с всички градски и щатски закони и постановления, включително и сътрудниченето при полицейски разследвания. А не да се криете. Затова градовете отказват да сътрудничат с федералните имиграционни власти, които въвеждат или могат да въведат специфични изисквания към градовете за подчинение на федералните имиграционни власти. Следователно не питат и не казват.
Генералният прокурор може да съди, преследва съдебно или просто да ореже федералните фондове за изпълнителната власт на тези т.нар. „градове-убежища", които отказват да прилагат по-твърда федерална имиграционна политика.
Екипът на Тръмп за осъществяване на прехода вече е очертал планове за притискане на тези градове-убежища, включително Лос Анджелис и Чикаго, за да се помогне на имиграционните агенти да идентифицират живеещите нелегално там. „Проблемът с градовете-убежища е изцяло в ръцете на Генералния прокурор", заявяват експерти.
Под ръководството на Сешънс адвокатите на Департамента на правосъдието могат да опитват да получават съдебни заповеди, принуждаващи местни служители да съдействат на федералните имиграционни агенти. Департаментът на правосъдието може да заведе дело и да накара федерален съдия да издаде съдебно разпореждане, с което да принуди градовете да се откажат от политиката си и да се подчиняват на федералните закони. В крайна сметка Департаментът на правосъдието може да заплаши с криминално наказателно преследване градски служители, които не изпълняват закона. Понякога само заплахата е достатъчна.
Това може да е истинска катастрофа за имигрантите на дневна и местна основа. Представете си да сте под заплаха всеки път, когато карате по улиците, купувате градския стикер или се явявате на работа. В миналото сме виждали как дадени местни полицаи нарочват и се заяждат с имигрантите. Вече виждате расистите, хомофобите и белите супремасисти да свалят ръкавиците със славния им лидер, възкачен на подиума.
Моля да не ме разбирате погрешно: НЕ казвам, че всичко това ще се случи! Казвам само, че определено е реална бъдеща възможност. Ще получа много критики, че „плаша имигрантите", но аз гласувах за Хилъри. Щеше ми се всички да бяха гласували така. Няма да се заблуждаваме по отношение на новата действителност, нито ще подслаждаме възможностите в близкото бъдеще. На този етап обаче това са само възможности.
Резултатите от това събитие предстои да се видят. Кметът Рам Еманюъл вече мъжествено обяви неподчинението на Чикаго на всякакви опити за обезсилване на политиките на нашия град-убежище, така че не се притеснявайте.
Дори и без промяната на нито един закон, има някои значими промени в имиграционната политика, които Сенатор Джеф Сешънс би могъл да преследва, ако е утвърден за поста Генерален прокурор на САЩ.
ДАКА: КАКВО СТАВА С „ДРИЙМЪРИТЕ"? През 2012 Президентът Обама използва изпълнителната си власт да установи програмата за отложени действия за пристигналите като деца за отлагане на депортации и защита на близо 750,000 имигранти, които са били доведени в Америка нелегално като деца, като предостави на тези хора временно разрешение да живеят и работят в САЩ, ако отговорят на определени изисквания.
Бъдещата администраиця на Тръмп може и вероятно ще използва същата власт да анулира програмата заедно с други приоритети и изпълнителни инициативи, постановени от Обама. Можем да очакваме да видим края на ДАКА.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Тръмп в последно време се отдръпна от обещанията за масови депортации, посочвайки, че вместо това ще се фокусира първо върху нелегалните имигранти, които имат криминални присъди. Той не предложи подробности какво би могло да последва, като например дали ще тръгне против програмата ДАКА. С назначението обаче на Джеф Сешънс за Генерален прокурор на САЩ имаме някаква индикация накъде ще задуха вятърът, сега нещата останат в неговите ръце.
СЪВЕТ? Докато облагодетелстваните от ДАКА очакват следващия ход на Тръмп, може да изпитват известна несигурност дали да кандидатстват за подновяване. Експертите препоръчват да го направят, ако разрешителните им изтичат преди 10 април 2017. За хората, които изобщо не са кандидатствали, засега се препоръчва да не подават молби.
ОЩЕ СЪВЕТИ? Има две години до междинните избори за нов Конгрес. Съмнително е, че междувременно може да се осъществи такова масивно прилагане на имиграционните закони, но със сигурност ще видим примери за това. Ще видим също и колко пари ще се влеят във фондовете за прилагането на тези закони.
Жизненоважно е през 2018 демократите да успеят да си възвърнат Конгреса. Препоръчва се повече политически активизъм. Беше важно обаче демократите да задържат Белия дом през 2016, но не само че половината гласоподаватели не се явиха, но значителна част от всяка демографска група, която преди поддържаше Обама, сега не дойде да гласува за Клинтън. На този етап голяма услуга направиха апатията на гласоподавателите и неефективността на лявото крило.
Моят съвет за покритите от ДАКА или за заинтересуваните имигранти е да са по-ангажирани политически с писане на писма и лобиране на хора от Конгреса и с участие в маршове и демонстрации. Да видим какво ще се случва през тези две години.
ЛЕГАЛНИ ИМИГРАНТИ И ПОСЕТИТЕЛИ: Отново, ако сте легални, което означава американски граждани или със зелени карти, това не се отнася до вас. Също ако сте тук законно на неимигрантска временна посетителска виза като турист или студент, най-добре ще е да се поддържате в статут и да напуснете Съединените щати в определения срок и съобразно правилата на визовия си статут.
Определено можем да очакваме, че ще има по-усъвършенствано събиране на база от универсални биометрични данни и наблюдаване на посетителите – неимигранти, както и електронно проследяване на всяко влизане и излизане на граничните пунктове, както и на домашните полети.
Следователно арестуването на изпадналите от статут ще бъде лесната част – „брането на нисковисящите плодове". От години наблюдаваме как това се случва със студентите: месец след изпадане от статут идва почукването на вратата в пет сутринта. Хората ще се уверят, че ако нямат надлежно имиграционно разрешение да влязат и останат в тази страна, няма да имат правото да са тук. Това може да дойде като изненада за много и ще разстрои навиците на поколения наред.

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.