Безпорядък в преходния период

John W. Kearns
Печат

kearnsМиналата седмица размишлявахме по въпроса какво биха могли да очакват имигрантите под управлението на Тръмп. Имиграционният проблем беше главна тема в избирателната кампания, но както обикновено, не чухме никакви специфични предложения и от двата лагера по време на процеса. Имиграционната политика поначало е резултат от конфликтни политически цели и много позиране и реторика от двете страни на политическия спектър. Ето защо законите и процедурите невинаги имат здрав смисъл в Съединените щати. Не са рационални, а са продукт на политика.
Можем да си представим, че Хилъри Клинтън вероятно щеше просто да подкрепи предложенията за цялостна имиграционна реформа, включени в двупартийния проектозакон на Сената, пропаднал преди няколко години (S.744, Закон за сигурността на границите, икономическите възможности и модернизиране на имиграцията, който беше приет от Сената през 2013, но задушен в Камарата. Остава само да се надяваме да бъде съживен през следващата година.) Този проектозакон отговаряше на всички проблеми, но беше 700 страници и дори и спонсорите му не бяха го изчели в пълнота.
Тръмп само роптаеше срещу определени етнически групи и имигрантите изобщо, но това бяха предимно декламации на традиционалистки фанатизъм без някакъв конкретен план, освен да построи абсурдно голяма гранична стена, да забрани на мюсюлманите да пристигат дори като студенти, туристи и членове на семейства, и да депортира всички останали. Прости концепции, които половината страна може да разбере и да приеме.
Е, сега мащабите на плановете му малко се понамалиха. След като по чудо спечели изборите, нещо, което, струва ми се, и самият не очакваше, нито пък към което наистина се стремеше, когато започна, какво ще последва? Мисля, че Тръмп просто искаше да покаже нещо и вероятно да сложи запазената си марка на националната политическа сцена, но шегата накрая отиде твърде далече. И сега го притискат за конкретни неща. Които той няма! Ще продължим да говорим по изборните процеси и през следващата седмица. Все още можем да очакваме и други изненади.
БЕЗПОРЯДЪК В ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД: Ако ви се струваше, че в началото групата републикански кандидати приличаше на клоунада, почакайте да видите кой се готви да управлява държавата под ръководството на Тръмп!
Шейсетте и няколко дни до 20 януари - официалното стъпване на президента в длъжност, са критични и всепоглъщащи. Избран за бъдещ президент, Тръмп трябва да получава ежедневно информация и инструктаж по сигурността, да направи близо 4,000 изпълнителни назначения, да установи връзки с бъдещите назначени, членовете на Конгреса, губернатори и чужди лидери. Трябва също да развие важни политически приоритети. Как върви всичко това?
Тръмп може и да няма конкретна политика, но има около себе си определени хора, съветници и бъдещи назначения на определени служби. Това подсказва каква ще е посоката на неговото управление, на правителството и държавата. Това е сериозен преходен процес, сравняван с пиене на вода от пожарникарски маркуч, и за гладкото осъществяване на тези процеси в миналото са полагани огромни усилия. Засега онова, което трябва да бъде масов организиран преходен период, изглежда в пълен безпорядък.
С какви хора се заобикаля той? Как се управлява преходът?
Можем ли да правим предвиждания за курса на федералната политика, или поне на имиграционната, като гледаме какво е обкръжението му. Като кандидат Тръмп беше против Голямо правителство и вътрешните хора на властта и на установената линия. Като вече избран бъдещ президент Тръмп се обгражда с доста такива вътрешни хора и лобисти от Уолстрийт в ключови роли.
От друга страна Тръмп наскоро избра Стивън К. Банън, изпълнителен председател на Брайбарт Нюз, консервативен сайт, познат с национализма си и с расистките и конспиративни настроения и репортажи, за главен стратег и старши съветник. Повечето от съветниците на Тръмп идват направо от крайнодясното крило на републиканците, Чаената партия.
Имайки предвид актуалността и спешността на този процес, вече сме свидетели и на драматични уволнения и промени.
Избраният за бъдещ вицепрезидент Майк Пенс пое ръководството на преходните усилия миналата седмица, след като г-н Тръмп безцеремонно освободи Крис Кристи, губернатора на Ню Джързи, който беше начело на подготовките със служители на управлението на Обама месеци наред, за да задвижи този сложен преходен процес. Сега усилията са замразени, според старши служители на Белия дом, защото г-н Пенс все още трябва да подпише изискваните от закона документи, за да се разреши на екипа му да започне сътрудничеството с помощниците на Президент Обама по прехвърляне на задълженията.
В отговор на въпрос дали администрацията на Обама е започнала да запознава и въвежда екипа на г-н Тръмп, официални служители на Белия Дом заявиха, че внезапното наскорошно решение на г-н Тръмп да замени г-н Кристи с г-н Пенс за момента е спряло процеса.
Даже по-лошо, двама наскоро назначени служители, които се занимаваха с националната сигурност в преходния екип на избрания бъдещ президент Тръмп, вече са били освободени. Съюзниците на Съединените щати се мъчат да осъществяват контакти, докато протоколите са пренебрегнати напълно.
Бавният и несигурен старт на онова, което по принцип е бърз и внимателно планиран процес на прехвърляне на властта, може да има дълбоки последици за зараждащата се Администрация на Тръмп. Това е предизвикателство към усилията на бъдещия президент да осъществи контрол върху федералната бюрокрация и да започне изграждането на информиран състав, подготвен за всичко, пред което ще се изправи Овалният кабинет на Ден първи от стъпването си в длъжност.
ОЩЕ ЗА ТРЪМП: Новоизбраният да встъпи в длъжност като президент Доналд Тръмп сякаш започна да смекчава някои от твърдолинейните си позиции по имиграционния въпрос по време на участията си в телевизионни предавания миналата неделя, но потвърди обещанието си по отношение на абортите и нападна критиците си по туитър, оставяйки отворена възможността да продължи да използва социалните медии, докато е на служба в Овалния кабинет, и радикално да промени начина, по който президентите говорят с Америка.
Нападките по социалните медии, безпрецедентни в историята на начините, по които президентите общуват, подсказват, че г-н Тръмп не възнамерява да изостави конфронтационния си стил на общуване, когато влезе в Белия дом, докато работи в посока на отстраняване на медиите, които не подкрепят възгледите му, на заглушаване на критиците си и издигане на собствения си статут и персона.
КАКВО СМЕ ЧУЛИ ДОСЕГА ЗА ПОЛИТИКАТА НА ТРЪМП: В първото си важно телевизионно интервю след неочакваната си победа този месец г-н Тръмп повтори обещанието си да назначи съдия във Върховния съд, който се противопоставя на абортите и който ще помогне за отхвърляне на решението от 1973 година по делото Роу срещу Уейд, което установи правото на избор – в национален мащаб, чийто ефект беше връщането на проблема за щатско разглеждане и решение. На въпроса как това ще се отрази на жените, които избират да направят аборт, зададен му по време на интервю в програмата на СиБиЕс „60 минути", той отговори:„Е, вероятно ще трябва да отидат до някой друг щат".
По имиграционните въпроси той каза, че стената, която обещаваше да построи по южната ни национална граница, може да е само допълнителна ограда тук и там. Но заяви, че приоритетът му е да депортира два до три милиона имигранти, които характеризира като опасни или като притежаващи криминални досиета – промяна от първоначалната му позиция, че ще депортира всичките 11 милиона недокументирани чужденци от страната. Президент Обама е депортирал повече от два милиона имигранти без документи по време на своя мандат, очевидно давайки предимство на тези с криминалните присъди.
Г-н Тръмп каза, че недокументираните имигранти, които не са престъпници, са „страхотни хора" и че ще решава какво да прави с тях след като се погрижи за сигурността на границите. Говорителят на Камарата, Пол Д. Райън, повтори думите на новоизбрания президент в заявлението си в неделя, че няма да има „депортационна ограда", нещо, което г-н Тръмп обещаваше да създаде в началото на своята кампания.
Доказвайки още веднъж, че без значение какво е невежеството му по някои въпроси, той не е консервативен, г-н Тръмп каза също, че смята решението на Върховния съд от миналата година по въпроса за браковете между представители от един и същи пол за добро, и че той „няма нищо против". Отдръпна се също и от обещанието си да отхвърли Обамакеър още на първия ден от встъпването си в служба, като накрая подкрепи някои популярни аспекти от закона на Обама, включително и провизията, която изисква покриване на хора с предварително съществуващи медицински проблеми, както и провизията, която позволява на млади хора да остават включени в плановете на родителите си до навършване на 26 години. Тези два аспекта, разбира се, не могат да просъществуват без другото изискване, според което всеки е длъжен да има застраховка - изискване, непопулярно сред консерваторите. Това е необходимо, за да се създаде достатъчно голяма маса участници, което да подкрепи разноските по покриването на хората със съществуващи проблеми, което знаем, че може да бъде твърде скъпо.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Още за изборните процедури. Процесите на Тръпм: да, може да станем свидетели на някои интересни дела преди да се свика събранието на Избирателната колегия и окончателно да обяви следващият президент на Съединените щати. Това още не е краят!

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.