Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 43-2016

Гласът на имигранта - бр. 43-2016

Е-мейл Печат ПДФ

 

Много често има хора, които са извън САЩ и се готвят да пристигнат на някаква виза, са притеснени по една или друга причина, че могат да бъдат върнати обратно. Или хора, които очакват да посрещнат родственик или познат на територията на Щатите. Говорили сме какво е необходимо и преди, но нека да повторим важните моменти за този вид ситуация, започвайки с кратко въведение по терминологията.
Депортационната процедура сега се нарича процедура по отстраняване, ако използваме точната терминология, макар че продължаваме да я наричаме просто "депортация", защото така се знае от хората. Отстраняването включва т.нар. преди "изключване". Това беше полезна процедура пред съдията, където преди човек можеше физически да присъства в Щатите, без технически да е приет. Такива хора оставаха тук, докато им течеше делото пред съда, което понякога беше и по-дълго, отколкото им се искаше да остават. Макар че ще продължим надолу да използваме термина „депортация", който е познат на хората, нека това не създава илюзията, че и „изключването" все още съществува в някаква форма, тъй като процедурата вече е слята с процедурата по отстраняване.


КАКВО СТАНА С "ИЗКЛЮЧВАНЕТО"? И КАКВО НАИСТИНА СЕ СЛУЧВА НА ЛЕТИЩЕТО? Какво става, когато някой пристигне на летището и документите му не са в ред или офицерът от службата за митниците и защита на границата на САЩ (CBP) подозира, че човекът няма да се съобрази с условията на визата? С новото прилагане на законите и, по-точно, ограничаването на възможностите на офицера да прояви усмотрение, стават предимно две неща, които приключват с връщането на бъдещия посетител у дома:
1. „експедирано отстраняване" от служителите на граничния приемателен пункт за проверка (POE), което приключва със заповед за депортация, или
2. „искане за оттегляне на молбата за приемане" на територията на страната. Всеки попълва малка карта, наречена "молба за приемане" още докато пътува в самолета. Ако ви предложат за експедирано отстраняване, трябва да подпишете документ, в който се съгласявате да си заминете "доброволно". И макар в момента това да не ви харесва, служителите са убедени, че ви правят услуга. Ако вече сте на такъв етап, вероятно е по-добре да го направите, макар че зависи от индивидуалния случай дали това е най-добрият изход.
И при двата случая загубвате парите от билета и приключвате с голямо разочарование, но при втория случай поне нямате петното от заповед за отстраняване. Въпреки че ще канселират и визата ви.
И двата случая са резултат от неправилно подготвени документи или грешно отговаряне на въпросите. Проблемът може да възникне и заради предишно оставане след разрешен от виза срок, заради предположение за имигрантско намерение, заради подозрение, че идвате тук да работите, най-общо казано, че няма да се подчинявате на условията на дадената ви виза.
Като пример да използваме човек, който пътува непрекъснато на В1, посетител по бизнес. От една страна влизането и излизането показват, че се съобразявате с условията на визата и изграждат кредибилността ви. Но не е добре, ако това пътуване напред-назад означава 6 месеца тук, един обратно и пак тук. Освен ако за този модел няма добро обяснение.
В някои случаи служителят на граничните служби може да издаде призовка за явяване в съда (NTA). Това е документ, с който се слага началото на процедурата по отстраняване пред съдията. Подобно е на "изключването", но вече не се случва често.
Ако очаквате да имате проблеми, по-добре вземете мерки ПРЕДИ да се появите на летището. И макар че гаранции няма, начин да преодолеете проблема с предварително проучване или подготовка на документите може и да се намери, ако се посъветвате със специалист.
Невероятни са изявленията, които хората правят под клетва и пред видеокамера. Често научавахме това от офицерите вече когато е твърде късно. Били сте тук за шест месеца само преди година и сега се връщате обратно. Как се издържате като турист? „Чистех къщи със сестра си, но тя има документи." "Помагах на приятеля си да разнася бира с камиона". Или кого идвате да посетите? „Приятел, ето му визитката". А визитката показва, че приятелят е контрактор, който строи гаражи. Довиждане.
Спират ви на границата и проблемът е налице. Служителят ви завежда в някоя задна стая. И да се опитате да се обадите на адвокат, ако изобщо успеете, вероятно е късно, защото решението вече е взето. Не сте се подготвили както трябва. Подават ви документ, за да подпишете за доброволно заминаване. На този етап другият вариант ще е експедираното отстраняване, което приключва със заповед за депортация. И само защото са ви върнали, когато сте опитали да влезете на туристическа виза, означава, че може да имате голям проблем по-късно да се квалифицирате за зелената карта. В някои случаи е ставало ясно години по-късно, например на интервюто за уреждане на статута, че навремето сте отказали да подпишете за доброволно заминаване и сте имали последна заповед за депортация. Това означава, че сте „неприемаеми" - не се квалифицирате за приемане в страната, и не можете да вземете зелената карта без някои специални действия.
Защо хората отказват да подпишат? Чували сме отговори и от рода на „Не искам да си замина, защото семейството ми е тука". Важното е не дали ще си заминете или не, защото в тези случаи така или иначе ще ви изпратят, а при какво условие ще стане това!
Ще дам за пример два случая с мексиканци. Хората имат проблеми да си вземат зелените карти, макар че иначе се квалифицират. Често мексиканците "прескачат" до Мексико и обратно и непрекъснато влизат нелегално, дори и да са имали правото да го сторят съвсем законно. Понякога ги хващат и ги пращат обратно, а те подновяват опитите да влязат след два-три дни. И в двата случая става въпрос за съпруги и майки с деца, дом, дългогодишни жители на САЩ. Но при залавяне и изпращане обратно някъде в средата на 90-те, те имат издадена заповед за ескпедирано отстраняване, защото са отказали да подпишат за доброволно заминаване. И при двата случая информацията излиза наяве по време на интервюто за уреждане на статута.
В друг случай жена е арестувана направо на интервюто и задържана. До този момент хората си приготвяли делото сами. Жената се намирала в затвора вече от месец, и сега опитите са да се задържа още там, докато излезе решението по молбата за отмяна, защото в противен случай тя ще замине на еднопосочна екскурзия до Мексико по възстановително дело. В този случай се изпълнява заповед от 1998. Жената е била години наред в Щатите, има две деца – американски граждани, съпруг – постоянен жител и къща с ипотека. Съдът няма юрисдикция. Трябва да се подава молба, за да се вземе решение по специална отмяна отново от служителите, които са я арестували. И отделно молба и до имиграционните служби за друг вид отмяна, която ще се разглежда дори след като жената е заминала. Може да й се наложи да бъде извън страната две години, докато решението е на милостта на някой служител от местния имиграционен офис.
В друг случай по време на интервюто офицерът "реши" да приеме факта, че човекът не е подписал заради проблеми с езика или някаква друга причина, която даже няма правен смисъл.
Важното за посетителите е да знаят как мислят офицерите на CBP, каква информация се търси и защо. Подготвяйте се внимателно и точно отговаряйте на въпросите. Ако имате проблеми, това означава, че не сте ги предвидили навреме. Притеснението може да направи нещата по-лоши.

 

 

 John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер