Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home Консултации Правни Тема от политическите дебати: Свободната търговия и работните места

Тема от политическите дебати: Свободната търговия и работните места

Е-мейл Печат ПДФ

 

kearnsДемократическият кандидат за президент Бърни Сандърс изненада кандидатката, водеща в надпреварата за номинацията на демократите, Хилъри Клинтън, с разочароваща, макар и малка по преднина победа на първичните избори в Мичигън. Очевидно всред електората на Мичигън има много недоволни работници от профсъюзите, които сега са без работа и готови да отхвърлят кандидатката на управляващата върхушка и да подкрепят Бърни. Междувременно Доналд Тръмп, начело на надпреварата на републиканските кандидати, продължава да трупа победи, включително и в Мичигън, със същия вид демографска база – разочаровани бели американски работници, които са против управляващата върхушка.
Бърни Сандърс, социалистът, се обявява против споразуменията за свободна търговия и в подкрепа на американските работници. (Бърни, между другото, е против Втората поправка). Доналд Тръмп, бизнес могулът, е изцяло „за" свободната търговия, „но само ако е справедлива", (каквото и да означава това). Следователно и той е против всички споразумения за свободна търговия (FTA), които имаме сега.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ (FTA)? Това е споразумение между две или повече държави, в което те се съгласяват с определени задължения, които се отразяват на търговията със стоки и услуги, осигуряват защита за инвеститорите и правата върху интелектуалната собственост, и други. За Съединените щати главната цел на търговските споразумения е да се намалят бариерите пред износа на САЩ, да са защитени интересите на САЩ при конкуренцията в чужбина и да се подсигури и засили прилагането на законите в страната или страните - партньори по такова споразумение. Намаляването на търговските бариери и установяването на по-стабилна и открита среда за търговия и инвестиции, създава по-добри и евтини условия ва американските компании да изнасят своята продукция и услуги в партниращите търговски пазари. Към момента Съединените щати са сключили 14 действащи споразумения за свободна търговия с 20 държави.
Трябва да се отбележи, че имаме Североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA) от 1994г., което премахна търговските граници в Северна Америка (САЩ, Мексико и Канада), и новото Трансатлантическо партньорство (ТРР) с Австралия, Бруней Даруссалам, Канада, Чили, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам. Забележете, че ТРР не включва Китай, което очевидно е новина за Доналд Тръмп, който никога не е бил майстор на подробностите.
Как ви се струва? Добро нещо или лошо нещо са тези споразумения за свободна търговия за американските работници? Има ли някакви ползи, или само изнасяме американските работни места за чужбина? Има какво да се каже по този въпрос, което не се изчерпва само с първосигналната реакция на политическите демагози. Защото – както и всички други въпроси, които разискваме напоследък, свободната търговия ще се превърне в проблем за президентските кандидати и за следващия Конгрес. Европа я има; как работи за Европейския съюз свалянето на търговските бариери?
ДА ВИДИМ КАКВО ИМА ДА КАЖЕ ПО ВЪПРОСА БЪРНИ: Изненадата от победата на Бърни в Мичигън дойде само два дни след като той се качи на сцената за дебати във вечно обсадения от проблеми Флинт, Миигън, и порица икономическото състояние на принадлежащия район. И хвърли вината там, където често я хвърля Доналд Тръмп – върху свободната търговия.
„Знаете ли, че през 1960 Детройт, Мичигън беше един от най-богатите градове на Америка?" – попита той. Флинт, Мичигън беше процъфтяващ град. Но какво се случи после, е че корпоративна Америка каза „Защо да плащам на някого в Мичигън нормална заплата, когато мога да плащам робски надници в Мексико или Китай?"
Туит от Сандърс преди дебата показа мрачни снимки на изоставени сгради с текста „Хората на Детройт знаят истинската цена на политиката за свободна търговия на Хилъри Клинтън".
Мичигън отдавна е получил своя дял от икономически проблеми и повече, но сенаторът от Вермонт не е този, който да им го обяснява. Упадъкът, който оплакваше той, и причините, за които се тръшкаше, нямаха нищо общо. Много от тези изоставени сгради в Детройт бяха вече празни по онова време, когато Клинтън практикуваше право в Литъл Рок, Арканзас.
Документалният филм на Майкъл Мур, „Роджър и аз" за пагубното затваряне на заводите на Дженерал Мотърз във Флинт излезе през 1989 – повече от четири години преди да влезе в сила Североамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), и много време преди Китай изобщо да имаше някакъв износ. Детройт загуби над една трета от населението си в годините между 1960 и 1990. Защо? Бърни радостно обвини NAFTA.
Преди едно поколение автоиндустрията не се състезаваше с компании в Мексико и Китай, а с компаниите в Япония. Тойота, Хонда и други японски компании отнеха продажбите от Големите три, особено след енергийната криза от 1970, като започнаха да предлагат по-сигурни коли с по-ефикасна консумация на гориво. Японците правеха по-добри и по-евтини коли.
Те спечелиха американските консуматори по време, когато търговията беше далече от свободна. Президент Роналд Рейгън защити производителите на автомобили в Съединените щати като наложи „доброволни" ограничения на продажбите на японски автомобили. Японските пикапи бяха изправени пред 25% вносно мито – нещо, което е в сила и днес.
Други промени, които навредиха на автомобилната индустрия в Мичигън, също не бяха в резултат от свободната търговия. Едната промяна беше преместването на продукцията в други щати, особено в онези със законите „право на работа", които нанесоха щети на мощния профсъюз на автомобилните работници. (Бел. прев. това са закони в определен брой щати, които забраняват споразуменията между работодатели и трудовите профсъюзи, които да налагат участие в профсъюзите или плащане на членски такси като условие за назначаване на работа.) Днес повечето автомобилни заводи в Съединените щати, ръководени от Форд или Дженеръл Мотърз, се намират извън Мичигън – както и всеки автомобилен завод, управляван от чуждестранни производители на автомобили.
Друга промяна дойде под формата на автоматизацията. Много от работните места изчезнаха в американските автомобилни заводи, но не защото се преместиха в чужбина, а защото бяха погълнати от автоматизираните производствени процеси: роботи и други машини, изместващи човешкия труд. От 2000г. насам, когато домашното производство на автомобили се увеличи, броят работници, необходими за производство на даден брой превозни средства, беше намалял с повече от една трета.
ПОЛЗИТЕ ОТ СПОРАЗУМЕНИЯТА ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ: Премахването на търговските бариери всъщност би помогнало на американската автомобилна индустрия и работниците от монтажните поточни линии. Едно от привлекателните неща на монтирането на автомолбили в Мексико е това, че Мексико има споразумения за свободна търговия с 45 държави, докато Съединените щати имат такива споразумения само с 20 държави. Износът в повечето части на света е по-лесен от Мексико, отколкото от САЩ.
Известен аналитик от Автомобилния изследователски център със седалище в Мичигън каза на Бизнес Алабама защо Ауди наскоро реши да разположи завода си в Мексико вместо в Съединените щати: „Ако изнасят те, спестяват по $4,500 на автомобил в тарифи, които не им се налага да плащат."
Бърни Сандърс каза, че американските работници не трябва да се състезават с „хората в Мексико, които изкарват по 25 цента на час". Това е твърде голямо преувеличение. Щатските автомобилопроизводители там плащат по $8-10 на час.
Това е много по-малко, отколкото изкарват американските работници, но разликата няма такова огромно значение, колкото изглежда. От американските заводи излизат три пъти повече коли и пикапи отколкото от заводите в Мексико.
Свободната търговия срещу местния протекционизъм - това е тема, поддатлива на политическо патриотарство и опасен демагогски националистически шовинизъм. Сандърс спада към дългата традиция от опити да се изгради стена между нашата и световната икономика – традиция, която използва темата за свободната търговия като политически футбол: AFL-CIO, един от най-големите търговски профсъюзи, през 1987 се противопостави на споразумението за свободна търговия с Канада. Вермонтският социалист ще лиши американските консуматори от по-добрите продукти и по-евтините цени, които споразуменията за свободна търговия (FTA) търсят да предоставят.
Тези ползи са особено важни за хората с ограничени средства, които харчат непропорционална част от доходите си за насъщните нужди. И въпреки това много от тези хора дадоха гласовете си за Сандърс и Тръмп, защото повярваха на патриотарството и лозунгите срещу управляващата върхушка на тези двама кандидати.
Ако мичиганците утре влязат в Уолмарт или Хоум Депо и намерят лавиците опразнени от всичко, произведено в чужбина, бързо ще схванат позитивните страни и ползите от свободната търговия. Ако изберат един от тези двама кандидати да влезе в Белия дом, това осъзнаване може да им дойде твърде късно. Към недоволните работници от Мичигън и всички поддръжници на Бърни Сандърс и Доналд Тръмп: внимавайте какво си пожелавате, защото може да се сбъдне.
СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Или ще продължим по другите актуални проблеми, пред които е изправено американското общество днес, или ще си починем от тази тема за сметка на друга от общ културен интерес.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер