Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
октомври 23
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 13-2016

Гласът на имигранта - бр. 13-2016

Е-мейл Печат ПДФ

Миналата седмица започнахме да говорим за някои от сложните проблеми, пред които ще са изправени следващият Конгрес и нов президент. Икономическа несигурност, загуба на работни места в Америка, заплахата от Близкия изток, дислоцираните мигранти, заливащи границите, ракетите на Северна Корея и Иран, неизбежните случаи на домашен тероризъм, масови убийства, улична престъпност, задълбочаващото се неравенство между супербогатите и всички останали, все повече семейства нямат възможността да купуват домове и дори да живеят под наем, корпорациите не плащат данъци и се прехвърлят в чужбина, западаща инфраструктура, рушащи се мостове, пътища и училищни сгради, водната криза във Флинт, Мичиган, която ни предупреждава, че нито водата ни, нито храните или лекарствата ни са безопасни и невредими, след като правителството ни вече не се интересува от обществената сигурност и здраве, а само от политика и уж от съкращаване на разходите. Конгресът от години не функционира, корпоративните лобита управляват Вашингтон, Уолстрийт и големите банки продължават да печелят дори и след като производствените сектори практически вече не съществуват, богатите стават все по-богати, средната класа изчезва, сегашното поколение пенсионери е принудено да яде храна за котки в къмпингите с мобилни домове.
Да, американците са притеснени. По-точно са ядосани и готови за бунт. Това обяснява явленията Сандърс и Тръмп, които хвърлят в шок политическите върхушки и на двете партии.
Двайсет и седем печеливши компании по борсовия индекс Стандард енд Пуърз 500 (S&P 500) не платиха данъци през 2015 благодарение на комбинацията от данъчни кредити и агресивно счетоводство. Списъкът включва Дженеръл Мотърз, който се спаси само благодарение на правителствената помощна програма, основана на парите на данъкоплатците, и имаше печалба преди данъците, възлизаща на 7.7 милиарда долара, но не плати никакви данъци през 2015, Хюлет-Пакард – 1.5 милиарда, а гигантът – телеком Левъл 3 Комюникейшънс – 283 милиона долара.
КОРПОРАТИВНИТЕ ИНВЕРСИИ: КАКВО ВНИМАНИЕ ЩЕ ИМ ОБЪРНЕ СЛЕДВАЩИЯТ ПРЕЗИДЕНТ? Файзър е била щатска компания откакто роденият в Германия химик със същото име през 1849 отворил лаборатория в една постройка от червени тухли в Уилямсбърг, квартал на Бруклин. Сега тази компания може да стане ирландска, което ще й помогне да избегне данъците в САЩ. Финансово упражнение, познато като „инверсия", ще й позволи да намали данъците си като получи законен адрес в чужбина. Колкото и странно да звучи тази идея, това е неизбежна последица от особеностите на данъчния закон на Съединените щати, и през последните няколко години се ползва с голяма популярност всред американските компании. Файзър ще бъде една от най-големите и добре известни ни компании, следващи тази тенденция.
От 1982 около 51 щатски компании са регистрирани в държави с ниски данъци, включително 20 от 2012 насам. Много фармацевтични компании правят това, а с ниските си данъци Ирландия е популярна корпоративна домакиня. Това продължава да става въпреки закон от 2004, с който законодателите бяха обещали да сложат край на тази практика, въпреки затягането на правилата от управлението на Обама с цел да се наложат ограничия, и въпреки две десетилетия усилия от страна на данъчните служби. Днес повечето компании правят инверсията чрез купуването на чуждестранна компания с поне 25% от собствената им големина. Точно така Медтроник, гигантът за производство на медицински уреди, основан през 1949 в един гараж в Минеаполис, стана ирландски, а Бъргър Кинг, веригата за бързи закуски от Маями, стана канадска. През 2014 Файзър искаше да стане британски чрез предложеното поглъщане на компанията АстраЗенека, но предложението беше отхвърлено. Сега има съгласие да се слее с Алерган, фармацевтична компания със седалище в Ирландия, в сделка на стойност 160 милиарда долара. Промяната в адреса не означава непременно действително преместване. Компаниите са свободни да запазват изпълнителните си директори в САЩ и повечето го правят.
Данъкът върху корпоративните доходи в САЩ е 35% - най-високият в развитите страни. САЩ е и една от малкото държави, които карат компаниите да плащат тази такса върху доходите си навсякъде по света, макар че могат да отлагат облагането на печалбите в чужбина, докато не донесат парите у дома. Много нации, включително Великобритания и Канада, облагат само домашните печалби. В резултат от това се получава така, че една независима щатска компания може да плати повече данъци от идентична американска компания, която е собственост на чужда компания - майка. Чрез създаване или купуване на такава чужда майка, компанията избягва данъците в САЩ върху доходите си навън. А което е може би още по-важно, компаниите, които се преместват отвъд океана, могат да се възползват от щедрата американска система за лихвени удръжки за плащания към собствените им филиали навън – ползи, които са налице само при наличието на чуждестранна компания – майка.
Може ли това да се поправи? Да, ако Конгресът функционираше. Очевидно е налице област от данъчния закон, която се нуждае от промяна. Но още веднъж, оставаме само с едностранните изпълнителни укази на администрацията, а това включва и данъчните разпоредби, защото Конгресът продължава да бездейства.
И в минали статии сме обсъждали проблема с преместването на американски корпорации в чужбина с цел да се избегнат данъците. Съединените щати не само че имат най-високите корпоративни данъци в света за онези, които не могат да ги избягват с творческо счетоводство, но компаниите се облагат и с данъци върху придобитите навън печалби, които носят у дома. Затова на много от оставащите американски корпорации основните фондове са затворени извън страната и не могат да се прехвърлят тук. Предполага се, че се плащат данъци върху тези печалби на мястото на бизнес операциите навън, което би довело до двойно данъчно облагане.
Резултатът от това е, че се слага допълнителен товар върху плещите на индивидуалните данъкоплатци за издръжката на разходите на правителството в момент, когато хората или си губят работата или работят за по-ниски заплати в една западаща икономика. Няма ги добрите работи в производството. Няма ги основните работодатели, които се грижеха за своите работници, защото имаше и профсъюзи да ги защищават, или защото това беше знак за воядене на добър бизнес.
Днес, в условията на глобалната икономика, корпоративните директори и мениджъри не чувстват никакво задължение към нацията, към обществото, към околната среда, към работниците си, които могат също да са техни клиенти и потребители, ако успяваха да изкарват достатъчно пари за харчене. Днес тези корпоративни директори отговарят само пред акционерите си и се стремят към бързи печалби. Неморално ли е това? Това е задължението им по закон: имат задължението да отговарят само пред своите акционери. Могат да бъдат съдени или да загубят постовете си, ако не отговарят на желанието за печалби и повишаване на акциите. А това на езика на компаниите с общестевно участие обикновено означава бързи краткосрочни печалби. Единствената цел е цената на акциите да бъде висока. Не се прави нищо с действителна икономическа стойност като растеж, обществена поддръжка, опазване на околната среда и на самата нация, където живеят и където правят своя бизнес. Нали имаме глобална икономика?
ПОСЛЕДНИТЕ НОВИНИ ПО КОРПОРАТИВНИТЕ ИНВЕРСИИ: Надявам се, че на читателите им е ясно каква е картината. Как се разглеждат тези проблеми, които покриваме в серията от статии, в разгара на настоящата изборна кампания и по време на многобройните политически дебати? Нека видим дали ще чуем нещо по следните развития:
РАСТЯЩА ВЪЛНА ОТ НАПУСКАЩИ КОРПОРАЦИИ: В новините напоследък се яви още една значителна американска компания, която се отказа от „корпоративното си гражданство". Миналия месец снабдителят на авточасти Джонсън Контролз обяви, че ще се слее с Тайко Интърнешънъл, компания със седалище в Дъблин, в сделка на стойност 14.4 милиарда долара, за да се възползва от по-ниските корпоративни данъци на Ирландия. Фактът, че точно Джонсън Контролз се присъединява към „растящата вълна корпоративни мигранти", е още по-потресаващ, защото тази компания се радваше на твърде голямата щедрост на САЩ, включително поне 149 милиона долара в данъчни отстъпки в периода от 1992 до 2009 само от Мичигън, а недиректно – 80 милиарда федерална помощ, финансирана от данъкоплатците. Това е най-малко дванайсетата инверсия на американска компания, откакто финансовото министерство и данъчните служби започнаха действия през септември 2014 за ограничаване на данъчно мотивираните сливания на компании.
Въз основа на тези факти е твърде съблазнително „да се запее националният химн и да започне аргументът за нуждата от корпоративен патриотизъм", казват някои, но от опитите да се засрамват компаниите, за да остават в Съединените щати – където те всъщност ще си останат, защото ще се преместят само главните им управления – полза няма да има. В момента са задвижени поне още дванайсет такива сделки за корпоративно сливане. Чуват се гласове, че е крайно време да се измисли нещо, което „да привлича американските компании да си остават американски".
Според други коментатори разрешението на този проблем не е толкова сложно. Корпоративните ни данъци са най-високите в света – почти 40% с включени щатски и местни данъци. За разлика от повечето други държави, Съединените щати облагат с данък всеки изкаран долар, независимо дали печалбата е осъществена тук или в чужбина. Например ако компанията изкарва пари в Германия, трябва да плаща данъците там и после трябва да плати и данъците на САЩ, когато донесе парите вкъщи – двойно облагане, което прави американските бизнеси по-слабо конкурентноспособни. За да избегнат това двойно данъчно облагане, американските компании седят върху печалби от 2 трилиона долара, изкарани в чужбина, които може и да си останат там – пари, които иначе биха могли да се инвестират в Съединените щати!
Повечето предлагани реформи, които целят да направят инверсиите по-малко привлекателни, само „ще направят лошата система още по-лоша", казват други коментатори. Някои американски законодатели са предлагали еднократно данъчно облекчение върху складираните навън печалби. Този подход всъщност ще награди компаниите за надхитряване на системата, а предишни такива „данъчни ваканции" (еднократни данъчни облекчения или амнистии) са водили само до презакупуване на акции и проблеми с дивидентите, а не до нови работни места и инвестиции в Съединените щати. Още повече, корпорациите успяват да постигат много ниски ефективно данъци в случай след случай, благодарение на легион от данъчни адвокати и на данъчни закони, предлагащи достатъчно вратички за маневриране - това е творческото счетоводство, за което ставаше дума преди. Освобождаването от данъци върху изкарания в чужбина доход по същество ще третира всяка щатска компания като фирма, която вече е направила инверсията.
Има и песимисти, които не вярват в успешното разрешение на данъчната главоблъсканица. Тази „остаряла и неефикасна система" вече е отблъснала всякакви усилия за подобрението й през по-голямата част на историята на страната ни, връщайки се чак до Гражданската война, когато е бил прокаран първият закон за данъците върху корпоративните доходи. Най-големият проблем може да е в това, че политиците вече десетилетия подхождат към реформите частично и рядко се занимават с трънливия въпрос защо третираме корпорациите като „изкуствени лица", отделени от „акционерите от плът и кръв, които ги притежават". Независимо от това почти нямаме причина да вярваме, че следващият обитател на Белия дом може да промени една система, която дълго време е била защитена от реформа чрез своята сложност и индустрията от данъчни адвокати, счетоводители и лобисти, които богатеят от тези игри.

 

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер