Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
декември 14
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 10-2016

Гласът на имигранта - бр. 10-2016

Е-мейл Печат ПДФ

В тази серия от статии говорим за настоящата изборна кампания в САЩ и силите зад нея. Миналата седмица започнахме с избирателната колегия и политическите партии с изборите щат по щат за номиниране на техния кандидат. Днес ще продължим темата с третата статия от тази поредица.

ПАРТИЙНИТЕ КОНВЕНЦИИ В ЦЕНТЪРА НА ВНИМАНИЕТО: Щатските първични избори и събрания са обикновено недиректни избори: вместо гласоподавателите да избират директно даден кандидат за президент, те определят колко делегати да изпратят на националната си партийна конвенция от своя респективно щат, които обещават да гласуват за дадения кандидат. На свой ред по време на конвенцията делегатите избират кого да номинират за президентската надпревара съобразно с обещанието им да подкрепят определен кандидат въз основа на резултатите от първичните избори. И отново, тези обещания не са непременно обвързващи. Възможно е да има допълнителни преговори и машинации, за да се стигне до компромисна фигура, с която всички са съгласни. Това се случва често.

Следователно ще видим дали Хилъри или Бърни ще получат номинацията на конвенцията на Демократическата партия, която ще се проведе от 25 до 28 юли 2016 във Филаделфия. И ще видим дали Доналд Тръмп ще продължава да е начело до конвенцията на Републиканската партия от 18 до 21 юли 2016 в Кливланд, Охайо. Допускате ли Джон Касик като Губернатор на Охайо да има някакво „домашно предимство“ в Кливланд? 

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИЗБИРАТЕЛНАТА КОЛЕГИЯ? Въпреки че общият народен вот от изборния ден се пресмята от официалните щатски чиновници, медийните организации и Федералната комисия по изборите, хората само недиректно избират президента, защото този общ народен вот не определя крайния избор на президент и вицепрезидент. Въпреки че бюлетините отразяват имената на двойката кандидати за президент – вицепрезидент, (които от 1804 г. насам се състезават „на билет“ като отбор), гласоподавателите всъщност избират делегатите – „електорите“, когато гласуват за президент и вицепрезидент. Електорите се избират щат по щат, според законите на отделните щати. Тези електори на свой ред подават гласовете си за двата поста – президент и вицепрезидент. Електорите обикновено обещават да гласуват за номинирания от партията си кандидат, но не са обвързани от това обещание. Някои така наречени „нечестни електори“ са гласували за противоположните кандидати, макар че такива случаи никога не са повлиявали на крайния резултат от изборите.

Следователно президентът и вицепрезидентът на Съединените щати се избират от избирателната колегия, която се състои от 538 президентски електори от общо петдесет щата и Вашингтон, Дистрикт Колумбия, в съответствие с представителството на всеки един щат в Камарата.

Кандидатът, който получи абсолютното мнозинство от електорните гласове (понастоящем 270), се избира за поста президент или за вицепрезидент. Ако никой от кандидатите не получи мнозинството на електорните гласове за избора на президент и вицепрезидент, този избор се определя чрез предвидена за това процедура, при която Камарата на представителите избира един от първите трима по броя на събраните електорни гласове за поста на президент, а Сенатът избира един от първите двама по броя на събраните електорни гласове за поста на вицепрезидент.

Избирателната колегия всъщност никога не се събира като едно тяло. Избраните по време на изборите електори се събират в респективните им щатски столици в понеделника след втората сряда на месец декември, когато гласуват с отделни бюлетини за президент и вицепрезидент. Както е според Конституцията, след това от Конгреса се изисква да се събере на обща сесия на последващия 6 януари за преброяване на електорните гласове, а после новоизбраната Камара официално обявява победителя от изборите. Имайте предвид, че хората са гласували още на 8 ноември.

ПРАВИЛОТО ВСИЧКИ ЕЛЕКТОРНИ ГЛАСОВЕ ДА ОТИВАТ ЗА ПОБЕДИТЕЛЯ: Още веднъж, хората не избират директно президента и вицепрезидента. Това прави избирателната колегия. От изборите през 1824, повечето щати насрочват своите електори по правилото „всичко отива за победителя“, въз основа на общия народен вот в щата, изчислен в изборния ден. Точно това правило определя ролята на избирателната колегия като представител на отделните щати. Следователно може да се каже, че щатите избират президента. Това означава, че в щатите, които се ръководят от правилото „всички електорни гласове отиват за победителя“, спечелил общия вот, (а това са всички щати с изключение на два: Небраска и Мейн), дори и мнозинството на народния вот да е спечелено само с разлика от един глас, електорните гласове на дадения щат отиват в подкрепа на победилия в тези общи избори кандидат.

 През 2000 г. във Флорида разликата в полза на Буш беше само 537 гласа, защото Ралф Нейдър отклони гласове от Ал Гор. В резултат Буш получи електорните гласове, което му подсигури общо 271 електорни гласа при изискваните 270 в национален мащаб, и успя да спечели президентството само с един щат. Това е вероятно най-близката по резултат победа в историята на Съединените щати, която впоследствие ни донесе войната с Ирак и най-тежката рецесия след Голямата депресия. Още съм ядосан.

Да подчертаем: заради правилото „всички електорни гласове отиват за победителя“, щатите, а не отделните хора избират президента. Това означава, че кандидатът за президент може да спечели общия народен вот в национален мащаб, но да загуби изборите, ако не събере достатъчно електорни гласове – над 270, по правилото  „всичко отива за победителя“. Това означава, че на изборния ден народният вот няма правно или фактическо значение при определянето на крайния резултат от изборите, както разбра и Ал Гор през 2000 г. Гор спечели общия вот с мнозинство в национален мащаб - около 540,000 гласа повече от Буш, или около 0.5% от всички гласове в страната, но загуби изборите.

КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОВА И КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА СТРАТЕГИЯТА НА ИЗБОРНИТЕ КАМПАНИИ? Този резултат може да се получи, когато печелившият кандидат е спечелил необходимата конфигурация от щати (и, следователно, техните гласове) с малка разлика, а губещият кандидат е успял да спечели с по-големи разлики общия вот в останалите щати. В такава ситуация големите разлики, осигурени от губещия кандидат в другите щати, може да е над 50% от подадените в национален мащаб гласове. Когато се състезават двама кандидати, единият може да спечели изборната колегия дори и само с 22% от общия национален вот. Възможно е изборите да се спечелят само със спечелване на 11 щата, пренебрегвайки всички останали щати из цялата страна.

Изборите от 1876, 1888 и 2000 г. са били решавани точно по този начин, когато победителят е събирал мнозинството от електорните гласове на избирателната колегия, а загубилият е имал националния вот.

ВНИМАНИЕТО СЕ НАСОЧВА КЪМ ЩАТИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ДОНЕСАТ ИЗНЕНАДИ: Въпреки всички реклами, изборни реторики и големите пари, вливани в кампаниите, фокусът остава върху щатите, които могат да гласуват несъобразно с предвижданията за резултата. Гъстонаселени щати, в които предизборните статистики не показват ясен фаворит, са заливани с кампанийни посещения, непрекъсващи телевизионни реклами и усилия за спечелването на всеки глас един по един от страна на партийните организатори и чрез дебати, докато „четири от пет“ гласоподаватели в националните избори са „напълно пренебрегнати“, защото техните щати се считат за „сигурни“ за едната или за другата партия, или са твърде малки по население, за да имат решаващо значение.

Ето защо, както споменахме миналата седмица, Тед Круз не само че може да пренебрегне Ню Йорк, но може да си позволи и да обижда резидентите му. Въпреки 11-те милиона гласа там, Круз заяви, че Доналд Тръмп ще бъде неподходящ за Америка, защото „изповядва нюйоркските ценности“. Ню Йорк не е гласувал за републикански кандидат за президент от 1984 г. насам. И е сигурна победа за демократите.

Ню Хемпшиър, където напоследък наблюдавахме усилени кампанийни агитации, макар и малък щат с относително малък брой електорни гласове, е щат, от който се очакват изненади, и един от ранните първични избори. Резултатите в този щат дават тон и тласък на определен кандидат. Бърни Сандърс спечели мнозинството от общия вот там и взе 32 демократически електорни гласа, а Доналд Тръмп взе всичките 23 от републиканските електорни гласове. Това са гласовете за делегатите на партийните конвенции.

В ЗАЛОГ Е БЪДЕЩЕТО НА АМЕРИКА: Тъй като общият национален вот няма значение, се очаква и гласоподавателите, и кандидатите да основават кампанийните си стратегии на съществуването на избирателната колегия; всяка оспорвана надпревара кара кандидатите да се стремят към събирането на максималния брой електорни гласове като печелят желаните „неопределени“ в избора си щати, а не да се борят за мнозинството на националния вот. Миналата седмица обсъдихме това и сега кръгът се затвори. Изглежда всъщност, че сме се завъртели в кръг по въпроса, така  че е обяснимо, ако сте объркани и ви се вие свят.

Това е американската политика: нещо повече от цирк с три арени, както се казва тук. А при тези избори ще наблюдаваме най-различни аспекти на тази игра, защото никой не може да предвиди резултатите. В залог остава бъдещето на Америка.

 

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Подробностите и механизмите на избирателната колегия, на системата на първичните избори и на партийните конвенции, наближаващи през месец юли.

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер