Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home Консултации Правни В залог е бъдещето на Америка

В залог е бъдещето на Америка

Е-мейл Печат ПДФ

kearnsВ ЗАЛОГ Е БЪДЕЩЕТО НА АМЕРИКА: Политиката е темата на новините днес. Президентската кампания е в своя разгар. В момента кандидатите са в процес на надпревара кой ще бъде номиниран от партията си за генералните избори на 8 ноември. По време на конвенциите си през юли партиите ще изберат кой кандидат ще ги представлява. Когато говорим за политически партии, се отнасяме главно до Републиканската и Демократическата. Има още обаче около 30 други партии и винаги би могла да се появи трета сила, която да се отрази разрушително върху изборите, ако например Републиканската партия реши да не номинира Доналд Тръмп, дори и да е спечелил всички първични избори. В такъв случай той може да се състезава като трета партия. 

Засега първичните избори са в разгара си. Тези избори се основават на партийна принадлежност, което означава, че гласоподавателите гласуват само за кандидати от своята партия за всички останали постове и служби – от портиер до президент. Но за президент и вицепрезидент те всъщност не гласуват директно за самите кандидати, а за делегатите, които ще се явят на конвенцията и които обещават да гласуват за даден кандидат. Това обещание не е абсолютно обвързващо, защото по време на конвенцията може да има още преговори и компромиси. 

Следователно щом веднъж е решено кои ще са партийните кандидати, гласоподавателите не гласуват директно за тях, а за членовете на избирателната колегия. Членовете на избирателната колегия – електорите, на свой ред гласуват на избори, които тази година са насрочени за 19 декември. А после победителят на президентските избори ще се обяви официално от Камарата на представителите чак на 6 януари 2017 г.

45-ият Президент на нацията ни  - той или тя - ще встъпи тържествено в длъжност на 20 януари 2017, петък, и ще положи официално клетвата на стъпалата на Капитола точно на обед, когато изтича мандатът на Президент Обама.

„РЕПУБЛИКА“ НЕ ОЗНАЧАВА „РЕПУБЛИКАНЕЦ“, ТАКА КАКТО „ДЕМОКРАЦИЯ“ НЕ ДЕФИНИРА ДЕМОКРАТИТЕ: Съединените щати не са демокрация с „един човек-един глас“. Съединените щати са Република. Първоначалното намерение е било да може да гласува само човек, притежаващ земя, (без непременно това да значи „бял човек“, но определено бихме могли да допуснем това) – един глас от всеки земевладелец. Моля да не ме разбирате погрешно: всеки глас има значение, но под „република“ имаме предвид, че хората не гласуват директно за президента. Хората гласуват директно за всеки друг държавен служител – от портиера до сенатора, с един глас от всеки гражданин. Това може да е едната причина защо консервативните гласоподаватели по места успяват да изберат достатъчно консерватори от Чаената партия за контрол над Конгреса и над 70% от щатските и местните управления. Но за президентския билет (двойката президент и вицепрезидент) хората не гласуват директно за двойката, а гласуват за електорите, т.е. за делегатите - членове на избирателната колегия.

Президентът и вицепрезидентът се избират от избирателната колегия. Бащите - основатели първоначално са искали Конгресът да избира президента, но това се е променило. Бащите – основатели не са били заинтересовани да установят система на управление, основана на избора и правото на мнозинството. Те са искали да създадат система на управление с проверки и баланси, с разделение на властите, със закони за правата, за защита на малцинствата от онова, което са наричали „тирания на мнозинството“, или господството на тълпата. Те са се стремили да гарантират правата на всички хора. Избирателната колегия, учредена от Конституцията и постановена като федерален закон през 1845 г., е част от държавното устройство. Онова, което не са си представяли Бащите – основателив най-ранния период, са политическите партии, макар че същите бързо започнали да възникват.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ: Съединените щати имат повече от две партии. Освен Републиканската и Демократическата, имаме Зелена партия, Либертарианска партия,  и всъщност над трийсетина малки партии, за които едва ли сте чували. От време на време се появява като важен играч по една трета партия, което се отразява на изборите.

През 2000 г. Ралф Нейдър беше последният най-значим кандидат от трета партия в прогресивно движение, отцепило се от Демократическата партия.  С популярната си третопартийна кандидатура Нейдър успя да откъсне достатъчно критични гласове от Ал Гор, което прати изборите в ръцете на Джордж У. Буш, който заради един щат – Флорида, и правилото „победителят взема всички гласове“, успя да получи 271 електорни гласа – само с един повече от необходимите за победата 270. От 100-те хиляди гласа, получени от Ралф Нейдър във Флорида през тази година, защото беше решил да не се оттегля от надпреварата, въпреки че към момента вече нямаше никакви шансове да спечели, ако 537 от тези 100 хиляди бяха отишли вместо към него, към Ал Гор, президент щеше да стане Гор, а не Джордж У. Буш, и нямаше да нахлуем в Ирак. Това е известен факт. Надявам се поддръжниците на Бърни да помнят това, защото голяма част от тях декларират, че няма да дадат подкрепата си на Хилъри като втори избор, а на Тръмп.

ЕФЕКТЪТ НА ОГРАБВАНЕ НА ГЛАСОВЕТЕ: Когато от една или друга от важните партии се отдели една трета партия, наричаме този ефект „грабеж на гласове“, защото такъв е обикновено крайният резултат, когато това помага повече на партията в идеологична опозиция. Така беше избран Буш, когато се отделиха прогресивните. При изборите сега Бърни Сандърс ще предизвика този ефект, защото много от горещите му поддръжници намират повече общо между него и Тръмп, отколкото между него и Хилъри Клинтън. Страхът е, че тези поддръжници ще отидат към Тръмп като „другия вашингтонски аутсайдер“, вместо към Клинтън, идеологически по-близкия сподвижник. От друга страна една трета кандидатура на Доналд Тръмп, ако не получи републиканската номинация на конвенцията им, макар че води в гласовете, може да раздели консервативния грас и да подсигури победата на демократите. С други думи, кандидатурата на Тръмп, по-специално като една третопартийна кандидатура, може да се яви като отговор на молитвите на Хилъри или със сигурност ще е единственият шанс на Бърни да бъде избран, при не съвсем вероятната възможност последният да се окаже демократическият номиниран кандидат.

КАКВО ОЗНАЧАВАТ ПЪРВИЧНИТЕ ИЗБОРИ: Съединените щати са една от малкото държави, които избират кандидатите си чрез популярен глас в система на първични избори. Повечето страни разчитат на партийните лидери да изберат кандидати, както е било първоначално и тук. Днес хората гласуват на първични избори или провеждат местни събрания – взависимост от щата, за да гласуват за кандидатите от своите партии за всички останали длъжности и служби на местно, щатско и национално ниво, които ще са на бюлетините на общите избори през ноември. Но хората гласуват да изберат представители от щата си, които се изпращат на партийните конвенции за номиниране на кандидатите за президент и вицепрезидент, както и да се погрижат за други партийни работи. А партийните конвенции са конвенции като индустриалните например, каквито се провеждат всяка година например в центъра МакКормик в Чикаго.

34 щата провеждат първичните си избори в различни дни. Има няколко вида първични избори, включително и местни щатски събрания, тема, на която днес няма да се спираме. 16 щата провеждат такива събрания с цел да се определят кандидатите на политическите партии, което е старата традиционна форма.

Супер вторникът е денят, когато повечето щати (16) провеждат първичните си избори в един и същи ден, което обикновено определя  колко успешни ще са кандидатите през останалата част на кампанийния сезон. Тази година супер вторникът се пада на 1 март. 

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Ще представим втората част на тази статия, която се фокусира върху партийните конвенции, наближаващи през месец юли, както и ще разгледаме настоящите прогнози. Това са съдбоносни и решаващи избори със сблъсък на екстремни идеологии. Хората са разгневени и се случват странни неща. В залог е бъдещето на Америка.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер