Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

неделя
октомври 22
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 8-2016

Гласът на имигранта - бр. 8-2016

Е-мейл Печат ПДФ

СТРАННОСТИТЕ НА АМЕРИКАНСКАТА ИЗБИРАТЕЛНА СИСТЕМА: Какво се случва днес в американската политика? Гледаме републиканските и демократическите дебати, първичните избори в Айова, първичните избори в Ню Хемпшиър, а сега навлизаме в първичните избори щат по щат. Какво представляват изборите в Айова и какво означават първичните избори? Наближава Супер Вторникът на 1 март – за какво е голямото вълнение? Мислехме, че Съединените щати имат демокрация – един човек-един глас – какви са тези работи?

Това е най-влиятелната страна в света, страната с най-голямата икономика. Всички искат да живеят тук. Призивът към имигрантите е “да се приспособяват към американската ценностна система“, да разбират какво движи тази държава. С растящата възбуда около изборите навлизаме в непознати и мистериозни територии, където става все по-объркващо. Сега, с дебатите около внезапната смърт на съдията от Върховния съд – Антонин Скалиа, залозите са още по-високи. Изборната кампания е на път да изригне с нови проблеми. Не е ли важно да разбираме как работят тези мистериозин, объркани и някак странни процеси?

ЗАЩО ТЕД КРУЗ ОБИЖДА НЮ ЙОРК? Ню Йорк е четвъртият по брой на населението град на Съединените щати. Когато става дума за гласове, Ню Йорк е златна мина. По време на президентските избори през 2012 бяха регистрирани да гласуват повече от 11 милиона нюйоркчани. Сам по себе си Ню Йорк даде половината от гласовете, с които Барак Обама надделя над Мит Ромни в националния вот.

Може да ви се струва, че републиканците, които се надяват да спечелят Белия дом тази година, ще искат да подобрят това представяне като се помъчат да се харесат на жителите на „Емпайър стейт“ (бел.прев. това е един от псевдонимите на Ню Йорк по името на небостъргача „Емпайър Стейт билдинг“ в Манхатън). Тед Круз обаче прави точно обратното: той саркастично отбеляза, че Доналд Тръмп ще е лош избор за Америка, защото „въплъщава нюйоркската ценностна система“. Ако Круз спечели номинацията, жителите на щата – от Ийст Хемптън до Бафълоу, няма да забравят тази обида. Защо Тед Круз направи това, когато се състезава за националния политически пост? Знаете ли какво обаче? Не го интересува, за което е виновен любопитният артифакт, наречен „избирателна колегия“. Под системата, организирана от нашата Конституция, ние нямаме национални избори за президент – ние имаме 50 щатски избора, и само два от щатите не отиват изцяло за победителя по правилото „победителят взема всичко“. Това правило гласи, че за да получи гласовете на делегатите на избирателната колегия от съответния щат, е достатъчно кандидатът да спечели националния вот в този щат дори и с разлика само от един глас повече. 

Ню Йорк не е гласувал за президент републиканец от 1984. А дори и роденият в Куийнз Доналд Тръмп да оглави бюлетината тази година, Ню Йорк пак няма да гласува за републиканец. Това означава, че всичките 29 гласа на електорите (бел.прев. членовете на избирателната колегия) оттам, със сигурност ще отидат за демократите. Така че ако Круз получи републиканската номинация, няма да има значение дали ще вземе 2.5-те милиона гласа на Ню Йорк, както стана с Мит Ромни, или нито един глас, тъй като в избирателната колегия ефектът ще бъде същият. Ню Йорк е от щатите, които отиват „изцяло за победителя“, следователно спечелилият електорите в Ню Йорк трябва да е спечелил половината от 11-те милиона регистрирани гласоподаватели плюс един. Един глас в повече. Президентските избори през 2000 година бяха решени с разликата от 537 гласа в национален мащаб.

През 2000 демократите възстанаха срещу тази система, когато техният номиниран кандидат Ал Гор загуби изборите, въпреки че беше спечелил националния вот. През 2000 Ал Гор загуби Флорида с 537 гласа и следователно гласовете на делегатите от Флорида отидоха за Джордж У. Буш. Този единствен щат определи разликата, с която Джордж Буш се наложи и спечели президентството, а после ни въвлече във войната с Ирак. Ако 537-те гласа от Флорида бяха отишли за другия кандидат, президентът ни щеше да бъде Ал Гор. Трябваше да се намеси Върховният съд, за да сложи край на повторното преброяване на гласовете.

Избирателната колегия обаче е също толкова опасна и за републиканците. През 2004 Буш спечели 3 милиона повече гласа в националния вот от демократа Джон Кери, но замалко не загуби изборите. Ако само 60,000 гласа в Охайо бяха отишли за Кери, той щеше да стане президент и да победи републиканеца – титуляр. И президент щеше да ни бъде Джон Кери, ако не беше загубил тези 60,000 гласа в Охайо. 

През 2012 републиканският стратег Матю Дауд изчисли, че Ромни може да получи един милион гласове повече от Обама, и пак да загуби изборите. Защо? Защо Обама спечели два пъти националните избори, а консерваторите продължават да контролират Конгреса и 70% от щатските и местни ръководства и управи? Защо либералите демократи от големите градове могат да печелят национални избори и два пъти да изберат Обама въпреки републиканските прогнози за решителна победа на Мит Ромни?

Отговорът може да не е само избирателната колегия, където щатите избират президент и вицепрезидент, но най-вече правилото „победителят печели всичко“ във всички щати с изключение само на два (Небраска и Мейн). 

Осемнайсет щата и Окръг Колубмия са гласували за демократите във всеки един от последните шест президентски избори. Те имат 242 избирателни гласа (електори) – само с 28 по-малко от 270-те, необходими за победата.

Републиканците имат щати, които са им също така верни, но те наброяват само 13, със само 102 избирателни гласа. За да спечели, Великата стара партия трябва да се наложи почти във всички от онези щати, в които може да има изненади (бел.прев. това са щатите, където кандидатите от двете партии имат почти еднакви възможнсти да спечелят, и не се знае кой ще победи).

Ето защо това, което наблюдаваме сега на националната сцена, е борбата на републиканците за определени „решаващи“ за победата щати, където изборите все още може да бъдат отворени, като например в Ню Хепшиър. Въпреки че Ню Хепшиър е малък щат, което означава – с малък брой избирателни гласове (електори от избирателната колегия) в залог, това са ранните първични избори и нещата все още биха могли да се обърнат в друга посока. Следователно победата в Ню Хемпшиър може да даде тласък на кандидата, отправил се към Южна Каролина и после  към Супер Вторника на 1 март. Защо се нарича „Супер Вторник“? Това е денят, който ще трябва да наблюдаваме, защото в този ден първични избори ще се провеждат в 16 щата наведнъж. Оттам нататък всико тръгва надолу до партийните конвенции на партиите през юли. 

Какво означава това? Какви са тези партийни конвенции? С какво са различни първичните избори в Айова от останалите щатски първични избори? Какво представляват пък те? Какво става в американската политика? Очевидно нямаме постановката „един човек – един глас“. Може би е добре да се опитаме да разберем този голям и шумен хаос на американската политика, щом говорим непрекъснато за това. А причината непрекъснато да обсъждаме политиката, е че тя съществено се отразява на живота ни. Като например на имиграционната реформа. Ще имаме ли някога такава? Изборите наближават, кампаниите са в своя вихър, наблюдаваме едни необикновени и интересни избори. Хубаво е да разбираме какво наистина се случва.

Бащите – основатели и създатели на Конституцията са били хора, които също са могли да сбъркат, и може да са направили голяма грешка със създаването на избирателната колегия. А ние търпим тази недемократична процедура само защото „резултатът е почти същият като този от националния вот“. Защо обаче да се подлагаме на този риск на всеки четири тодини?

А може би това да не е грешка. Нека го погледнем по-отблизо.

 

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Подробностите и механизмите на избирателната колегия, на системата на първичните избори и на партийните конвенции, наближаващи през месец юли.

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер