Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

сряда
октомври 18
Home Консултации Правни Гласът на имигранта - бр. 7-2016

Гласът на имигранта - бр. 7-2016

Е-мейл Печат ПДФ

Миналата седмица направихме кратък преглед на пропадналите опити за финансово реформиране на политическите кампании от 1971 насам, с фокус върху горещите теми на деня: „Супер ПАК“ и делото “Обединени граждани“. Ясно е, че Големите пари на заинтересуваните дарители, било то индивидуални лица, организации или бизнес интереси, включително и чуждестранни, които искат да лобират за специфични програми или законодателство, оказват нездраво влияние върху американската политика. Въпреки онова, което Съдията от Върховния съд, Антъни Кенеди, каза в решението на мнозинството по делото “Обединени граждани“:„Сега заключаваме, че независимите разходи, включително правените от корпорациите, не водят до корупция или подобие на такава.“

Парите ли имат решаващото значение, или гласовете? Това е въпросът.

КРАДАТ ЛИ ГОЛЕМИТЕ ПАРИ АМЕРИКАНСКИТЕ ИЗБОРИ? Едно заключение, което можем да направим, наблюдавайки настоящата изборна кампания, е как поне засега изглежда, че гласовете имат повече значение от парите. Без още никой да е гласувал, какво е обяснението за възхода на Доналд Тръмп и Бърни Сандърс, и двамата родени в най-големия квартал на Ню Йорк, Куийнз? Че хората от Куийнз могат да бият всеки? Е, сигурно има нещо специално в тази група здравеняци.

Единственото обяснение за лесната разходка на Джеб Буш до републиканската номинация е смъртоносната хватка на Големите пари в политиката. Джеб Буш е похарчил повече от всички останали.

Но почакайте малко! Не. Буш е все на последните местна с едноцифрен процент в националните статистики въпреки скъпата му кампания и 100-те милиона и повече, събрани от Супер ПАК.

Може би Доналд Тръмп, милиардерът-популист, ще си купи номинацията с хазната си злато? И това не е така. За вярване или не, Тръмп е изхарчил по-малко от всеки друг от главните кандидати. Почти нищо не е изхарчил, няма и голям персонал. Тръмп постигна този успех благодарение на широката си известност и вниманието на медиите – нещо ново и нечувано в политиката.

Със сигурност обаче Хилъри с тесните си връзки с Уол Стрийт, с легендите за приятелствата на мъжа й със световния 1 процент, да не забравяме и дългия лист от поддръжници на „Клинтън, Инк“, събиран от четири декади насам, би могла да си купи номинацията?

Според статистиките не изглежда да е така. Понастоящем тя губи от Сенатор Бърни Сандърс и в Айова, и в Ню Хемпшиър. Сандърс е събрал повече пари от дребни дарители, цент по цент, от всеки друг кандидат в американската история. И го е направил само с декларациите си за война срещу онова, което нарича „милиардерската класа“. А това пък са хората, финансиращи Супер ПАК-овете.

„Не преувеличавам, когато ви казвам, че основите на американската демокрация са подкопани“, заяви пред студенти от Чикагския университет, (както и почти пред всички, пред които е говорил), Сандърс, отявленият соицалист. „Американската демокрация не е за милиардери, купуващи избори.“ Това е темата, която той непрекъснато повтаря.

Ще помисли човек, че ако тази класа на милиардерите – всичките 536 от тях, имаше такъв неограничен контрол над политическата система на Съединените щати, какъвто Сандърс вярва, че има, г-н Сандърс вместо това щеше да пита „Искате ли пържени картофки с поръчката?“, защото щеше да работи в МакДоналдс, вместо в Сената на САЩ. 

А сега той изглежда си подготвя правдоподобна, макар и все още не изцяло вероятна, възможност за президентската номинация на Демократическата партия. Сандръс наистина набра голяма скорост въз основа на кампанията си против Големите пари. И дори и да не излезе победител накрая, той вече наклони Клинтън наляво по въпроси, по които милиардерите трябва да се замислят. Бихте очаквали да са му опозиция.

И Тръмп, нехаресван от колегите си милиардери – поне от републиканците – постигна значителен успех, демонизирайки равните си по богатство. Тази тема той споделя с Бърни Сандърс. Кажете каквото си искате за Тръмп, но по този въпрос и двамата са прави.

Простият факт е, че почти навсякъде, накъдето се обърнете, популярната демокрация създава спънки за супербогатите. През 2014 Дейвид Брат, неизвестен академик, победи втория най-могъщ републиканец в Конгреса, тогавашния лидер на мнозинството в Камарата – Ерик Кантор, макар че Кантор изхарчи повече пари за вечери с пържоли отколкото Брат за цялата си кампания. Скорошен референдум върху узаконяването на марихуаната в Охайо беше щедро финансиран. Но не успя.

Да се върнем назад: сигурно си спомняте как Барак Обама победи Мит Ромни и богатите му приятели – плутократи. Помогна му популярната подкрепа.

Лошите корпорации не се справят по-добре. Непрекъснато чуваме за силната им като менгеме хватка над Вашингтон, а все още продължаваме да имаме най-високите корпоративни данъци в развития свят, (без да броим Обединените арабски емирства).

Големите корпорации с основание искат да могат да върнат в родината натрупаните в чужбина печалби без да трябва отново да бъдат облагани върху тях. И все пак още не са успели да го постигнат.

Даже и страховитите братя Кох, тези супер злодеи от крайната десница, не са успели да си купят предпочитаните политики. Но ако слушаме безбройните капацитети и политици, живеем в олигархия. Хилъри Клинтън, която се възползва от не по-малко от пет супер ПАК-а, смята, че делото „Обединени граждани“, което направи тези супер комитети възможни, е такава заплаха за демокрацията, че първата поправка трябва да се пренапише, за да се освободим от тях.

Демократите не харесват „Обединени граждани“, защото си мислят, че това им намалява предимствата. Според Оупънсикретс.орг петте организации на върха, а именно профсъюзите и корпоративните ПАК, които финансират федералните кандидати, всички те (предимно обществени профсъюзи), дават 97 до 100% от даренията си на либерали и демократи. От първите десет, осем финансират почти само левицата. Междудругото, Кох Индъстриз е No.49 в списъка, а Националната оръжейна асоциация е на 74-то място.

Не е трудно да се разбере защо средните граждани намират тези приказки за „милиардерската класа“ правдоподобни и популярна мишена. Правителството става все по-неотзивчиво и откъснато от обикновените хора. (Голяма причина за това са профсъюзите в обществения сектор.) И очевидно е вярно, че „големите пари“, дефинирани по най-различни начини, играят важна роля в политиката. Съмнение няма. Но колко е зловеща тази роля? И не работи ли и в двете посоки? Или е просто неефективна срещу популярното движение с обществената, пък макар и партизанска, подкрепа?

Кое обаче играе по-голяма роля от Големите пари? Политиката. Популярната политическа подкрепа побеждава Големите пари. Добър пример за това е Националната оръжейна асоциация. Президент Обама настоява, че „оръжейното лоби“ притежава Конгреса и той затова не може да прокара политиката за контрол над огнестрелното оръжие, която иска. Истината обаче е, че политиците се интересуват повече от гласовете, отколкото от парите, и ако последват съвета му, ще последват и многото демократи, които бяха уволнени от гласоподавателите си по домовете от службата им в Конгреса, защото по този въпрос се съгласиха с Обама.

Точно така всъщност трябва да работи демокрацията. И дали ви се харесва или не, изглежда точно така се получава в сегашната - и една от най-странните - изборна кампания.

СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА: Какви са някои от най-главните фактори, които ще повлияят на предстоящите избори? Американската политика е мътна работа. Отговорите може да ви изненадат.

 

John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер