Благодаря Ви, прекрасни дарове от земята

Венета Михайлова
Печат

venetaДнес искам да благодаря на всички мои читатели, на колектива на вестник "България", на семейството и приятелите ми за подкрепата при изпълнението на този важен за мен проект "Дарове от Земята". Искам и да благодаря на всички хора по света, които са изключително загрижени за Земята и разбират напълно колко е важно да я пазим. На всички, които обичате себе си, децата си роднините си и който и да е друг, ВИ призовавам да пазите Земята - тя е нашия дом, нашия лекар, нашия спасител, нищо и никой от нас не е по-велик. Нейната магия и перфектност и всичките ресурси, които ни дава, могат да бъдат използвани от нас или разрушени, но разрушавайки я, ние разрушаваме всичко и всеки, който обичаме. Ще ви разкажа няколко истории на хора, които намират спасение единствено и само от нея:
Според Daily Mail Online, Хибит поема по пътя на канабиса като последен опит, след като всичко останало се е провалило и се оказва, че това е било най-доброто решение, което той е можел да вземе. Към януари (2015 г.) медицинските скенери показват, че Хибит е напълно излекуван от рак и всичко това благодарение на концентрираното масло от канабис, което той поглъща от малки фиали, предоставени му от местен доставчик.
„Приятели ми бяха казвали за маслото от канабис и аз първоначално отхвърлих идеята", обяснява Хибит. „Никога не съм взимал наркотици. Но през февруари миналата година ми казаха, че ми остават 18 месеца живот и аз усетих, че трябва да опитам всичко, което мога. Усещах, че химиотерапията ме убиваше и нямаше какво да губя. Не можех да приема, че ще умра".
Той се свързва с местен производител на силно ефикасно масло от канабис, терапевтичният клас на което обичайно се нарича "Phoenix Tears", и успява да си набави количеството, от което ще се нуждае за лечението си. Резултатът, казва той, е очевиден в това, че сега съм напълно здрав.
Човек би си помислил, че невероятното оздравяване на Хибит от напреднал стадий на рак на червата с използването на масло от канабис би било отразено от международните медии с големи заглавия, а здравните служители навсякъде яростно се борят за отменяне на забраната, за да позволят на хората да отглеждат и използват свои собствени лечебни лекове за минимални разходи в сравнение с химиотерапията и лъчетерапията. Но това е много далеч от действително случващото се.
Както е с повечето други естествени лечения на рака, които почти всичките са поставени извън закона в САЩ, така и маслото от канабис все още се счита за „недоказан" и дори „опасен" лек от статуквото, което по-скоро осъжда болните от рак на тровене, вместо да им позволи да консумират лековито растение, съдържащо буквално десетки лечебни съединения, които не се откриват никъде другаде в природата.
„Беше точно преди Великден, един ден усетих, че на гърба ми като от нищото се появи малка бенка, съвсем скоро преди това я нямаше. Стърчеше една такава – сбръчкана, започна да ме боли и да тече кръв от нея." На следващия ден Мила отива при известен кожен лекар, препоръчан ѝ от приятели. Докторът ѝ казва, че бенката вероятно е злокачествена, трябва да бъде отстранена възможно най-бързо и ѝ записва час за операцията след 10 дни.
В тежки моменти винаги до нас са най-близките. Затова веднага, щом се прибира у дома, Мила се обажда на майка си Веселина Алексиева и ѝ споделя проблема.
По това време тя е на екскурзия в Македония и съвсем случайно по време на пътуването става дума, че един от мъжете в групата е страдал от тежък, често дори смъртоносен здравословен проблем – рак на панкреаса. След операцията един ходжа му казва да пие от 100% натуралните, чисти масла от черен кимион и ядки от кайсия, като това ще заздрави имунната му система и ще предотврати развиването на разсейки. Човекът обаче не спира да пие маслата, за да е спокоен, че болестта няма да се върне. Вече 10 години е напълно здрав.
Всички тези истории са взети от различни здравни сайтове, повярвайте, те са толкова много. Но преди каквото и лошо да се случи, не е ли просто по добре да сме информирани и да живеем възможно най-близко до природата, защото ние всъщност сме част от нея.
Благодаря ви отново!
Честит празник на Благодарноста!

 

Венета Михайлова
за в. "България"