Страданието при хирургически и медицински интервенции и раждане може и трябва да бъде избегнато.

Д-р Юлиана Панова
Печат

Консултация с д-р Юлиана Панова

При това страданието е вредно, защото болката, страхът и тревожността не само усложняват и удължават самата хирургическа интервенция или раждането, но и затрудняват и удължават следоперативния възстановителен процес. Изглежда сякаш, че тялото, подложено на подобна "инквизиция" се съпротивлява всячески на интервенцията и отвръща с некооперативност и "протест" (изразени в усложнения), дори когато съзнанието е приело необходимостта от понасяне на страданието.

Вие може би ще кажете, "и точно за това Господ и медицината са създали анестезията." И наистина, при повечето хора (не алергичните към нея) тя помага за облекчено преживяване на травматичната болка и привеждане на тялото в безпомощно – т.е. по-кооперативно състояние ... но само толкова. За съжаление обаче на медицината са известни множеството нежелани странични ефекти от анестезията при хирургически интервенции и при раждане. Списъкът от потенциалните негативни ефекти е дълъг и зависи от твърде много параметри – от тежестта и мястото на интервенцията до физиологичното състояние и възрастта на пациента. Сред негативните ефекти се включва нестабилност на кръвното налягане и увеличено кървене по време на процедурата, и като резултат се увеличават незабавният риск, както и възпалителните процеси в постоперативния период. Поради това се налага увеличаване и на медикаментите за тяхното третиране (или предотвратяване) и от там като цяло се затруднява възстановителния процес. Най-тежък е разбира се случаят на алергия към анестезията и особено, когато това се разбере на операционната маса ... т.е. твърде късно.
Тези съображения налагат необходимостта анестезия да се прилага много внимателно, лимитирано и максимално консервативно, и когато е възможно да се избягва.
А какво да кажем, когато тялото не приема "вмешателството" чрез отхвърляне или непоносимост към необходимо лекарство, уред, или метод на лечение, затруднен следоперативен или следродилен период?
Това са основните причини, поради които клиничната хипноза все повече се налага като алтернативен или допълнителен метод при сериозни и инвазивни медицински процедури. Естествено в медицината нищо не би било допуснато до операционната или родилна зала без необходимата легитимност и научна доказаност. В последните 20 години бяха направени доста изследвания от влиятелни учени (като Lang, Joyce, Spiegel, Hamilton, Lee, Ginandes, Ewin, Salazar, Rosenthal и т.н), доказващи неопровержимото преимущество от използване на хипноза над традиционните методи при медицински процедури, хирургия и раждане.
Няколко известни изследвания са направени с родилки, които са били подложени на клинична хипноза в предродилния им период. Те и техните доктори свидетелстват, че времето за раждане е било значително намалено и те са имали много по-малка или никаква необходимост от болкоуспокояващи (вкл. Епидермална упойка) и провокиращи родовия процес медикаменти, както и са имали и значително по-малко усложнения. В резултат на това бебетата им не са били подложени на токсичните въздействия на тези химикали и са имали много по-високи показатели след раждането си по Апгар теста (измерващ жизнените показатели на бебето). В допълнение родилките са се възстановили физически значително по-бързо и са страдали много по-рядко и по-леко от следродилна депресия (postpartum depression), както и са отбелязали, че в сравнение с предишна бременност това раждане е било значително по-приятно преживяване.
Установено е от учени, че след незабавно (максимално ранно) администриране на хипноза при тежки степени на изгаряне раните заздравяват значително по-бързо, с много по-малко инфекции и мехури, откъдето и с много по-малко белези от очакваното. Незабавната хипнотична интервенция при изгаряне предотвратява тежки и дългосрочни последствия. В допълнение, използването на хипноза прави по-леко преживяването на изключително болезнените и травматични, но жизнено необходими процедури на ежедневно изстъргване на мъртвата тъкан след тежки изгаряния.
Има вече няколко сериозни научни изследвания, направени с пациенти, които са имали някаква хирургична намеса (от сравнително леки до сериозни сърдечно-съдови, ракови, гастроентерологични, гръбначни и др. операции). В тях са сравнявани групите от пациенти, които са получили клинична хипноза с групи, които са получили само конвенционално лечение, плацебо или различни други подкрепящи подходи в преди- и следоперативния им период. В едно от изследванията (Ланг, 2000) е установено, че пациентите, с които е била провеждана хипноза са използвали около 50% по-малко обезболяващи медикаменти и анксиолитици; страдали са от 75% по-малко усложнения и са излезли от операционната зала 17 минути по-рано.
Също е установено, че възстановяването на пациентите получили хипноза е средно с над 3 седмици по-бързо от конвенционалното лечение.
А кой и как прилага хипнозата в тези случаи?
При повечето от тези процедури пациентът е подготвен и обучен в самоиндуцирането на хипнотичен транс предварително от акредитиран хипнотерапевт в границите на няколко сесии. Друга, често използвана практика е терапевтът да присъства и да индуцира хипнотичното състояние и постхипнотична сугестия по време на самата медицинска процедура, ако лекуващият лекар не е обучен да използва клинична хипноза.
Фактите са показателни, че клиничната хипноза трябва да се използва много по-широко и интензивно при лечение. За съжаление обаче, все още този клиничен инструмент не е широко достъпен за всички нуждаещи се, нито е свършена достатъчно добра работа в популяризацията и демистификацията му сред широката публика.

продължение в следващия брой