Острата или Хронична БОЛКА може да бъде премахната или овладяна!

Д-р Юлиана Панова
Печат

Консултация на д-р Юлиана Панова

Продължение от миналия брой

Хроничната болка е едно от най-инвалидизиращите състояния – и психологично, и физиологично. За тези, които са жертви на хронична болка, думите не стигат да опишат постоянната агония, в която те живеят. За късметлиите, които не са в това злощастно състояние ще се опитам да го опиша: Представете си постоянно или често повтарящо се усещане, като от пробождане или разрязване с нож, разкъсваща, тежаща, пристягаща до скъсване или натискаща като пред експлодиране неуморима болка. Представете си, ако сте в това перманентно състояние, колко удоволствие или удовлетворение може да ви доставя живота, колко бихте могли да се концентрирате и вършите работата си успешно и колко бихте били адекватни и успешни в социалните контакти и събития? Болката ангажира вниманието, мисленето и действията ви ... и не остава време, психична и физическа енергия за друго. За тези хора не само животът им е една голяма тежест извън техния контрол, но и липсата на разбиране от другите само увеличава страданието им. То е посрещано често с досада и дори раздразнение от околните с реакции от типа "ох, пак ли ...", "е вземи нещо, де", "е ми пък прегледай се и вземи мерки"... Най-обидната за страдащите реакция от околните е въпроса "ама сигурен ли си, че пък чак толкова те боли, та не можеш да го игнорираш ... (т.е. "и да си по-адекватен")?" Над 20 000 000 американци страдат от синдрома на хронична болка. Към тях спадат страдащи от артрит, рак, мигрена, мускулни спазми, нервни наранявания, болки в гърба и др.
Острата (и по-кратковременна) болка е обикновено резултат на травма, някои остри възпалителни процеси, изгаряне, мигрена (която принадлежи и към хроничните в зависимост от честотата си), раждане, медицински или зъболекарски процедури и хирургични операции. Обикновено тя се възприема като стоварващо се, лишавайки ни от дъх и ускоряващо пулса ни травматично преживяване, понякога запомнящо се и за цял живот. В по-тежките случаи подобна болка може да нанесе сериозна психична травма и като резултат от нея да се развие Пост-Tравматично Стресово Разстройство (PTSD), характеризиращо се с кошмари, страхови реакции, "flash backs" (поразително живи спомени от травмиращото събитие), и емоционална свръхчувствителност към определени стимули, или неадекватно намалена такава към други. Много от острите болки обаче са в резултат на очаквано събитие и като такива по-лесно могат да бъдат предотвратени.
Не случайно болшинството от страдащите от хронична болка развиват депресия и често самоубийствени мисли поради изтощението да се борят с тази агония. Огромен процент от самоубилите се са от тази група.
Hевъзможно е да бъде изчислена реално психичната и социална цена за страдащите и техните семейства от тези изключително дистресиращи болкови състояния. Цената в твърда валута обаче възлиза на милиарди долари всяка година за болкоуспокояващи медикаменти (повечето от които предизвикват пристрастяване, както и много други сериозни и увреждащи странични ефекти) и сложни и опасни хирургически операции с основна цел да намалят болката. Медицинските работници поставят на второ място по важност необходимостта от справяне с болката, веднага след животоспасяващата задача.
Какво всъщност е болката: Клиничната дефиниция според Щаинбах (1968) е, че болката включва предопредителни сигнали за заплашително разрушение на тъкани, интегрирана защитна реакция и персонално усещане за нараняване. Това означава, че възприятието ни за болка е психо-соматично и включва сложни нервни, съзнателни и несъзнателни психични процеси, които не само регистрират увреждащите стимули, но и интерпретират и оценяват тези стимули като болка на психично ниво. Като пример може да се даде различието между хора, които съобщават различна степен на болка при едно и също нараняване или увреждане, както и липсата на реакция на страдание при хора в анестезия, безсъзнание или кома. Научно е установено (Melzack and Perry, 1975) и наблюдаемо, че възприятието за болка се определя и променя от очакване, внушение, ниво на тревожност, приоритетност на сензорни стимули и др.
В повечето случаи физиологичните причини за болката не могат да бъдат избегнати, предотвратени или пък идентифицирани. Това налага да се намери начин да се въздейства върху втората компонента - психичното усещане за болка. Единственото засега ефикасно аналгетично средство, далече по-евтино, неувреждащо, без пристрастяване и други странични ефекти, е клиничната хипноза, която успешно се използва и с тази цел от владеещи я лекари (предимно хирурзи, анестезиолози и стоматолози) и клинични психолози.
Как въздейства хипнозата на възприятието за болка? През 1997 научния екип на Д-р Пиер Реинвил от Университета на Монреал е изследвал чрез използване на PET (positron emission tomography), как хипнозата облекчава или елиминира усещането за болка. Те са установили, че хипнозата е намалила активността на мозъчната зона (anterior cingulate cortex), която е известно, че участва в изпитването на страдание от нараняването, но не е повлияла активността на зоната (somatosensory cortex), която процесира физическите стимули (самото нараняване).
Освен всички други преимущества на хипнозата над лекарствените средства изключително важно е, че хипнозата е "портативна". След като тя се овладее в границите на няколко сесии с терапевта в кабинета, пациента се научава сам да я ползва тогава, когато и където има нужда. Така постепенно хипнозата му дава не само така желаното облекчение от болката, но го прави и много по-независим и в контрол над собствения му живот.

 

Продължава в следващия брой