Ами реално всеки има нужда да поговори с близък човек и да сподели нещо, но може би не винаги моментът е подходящ (за слушателя), а и наистина, ако всеки ден ти разказват и споделят много неща, свързани с отрицателни емоции, няма да се чувстваш много добре след това. Така мисля аз, а вие, г-жо Дончева, как мислите?
Ивет С. - Русе
Интересува ме вашето професионално мнение за Емпатията. При мен е много силно развито. Смятам го за предимство. Често се случва да предопределя нечии действия, водейки се от знаците, които ми дава. Помага и да се предотвратят някои неща. Понякога наистина идва в повече, но мисля, че ползите са повече, отколкото вредите.
Стамен С.
Психолози съветват да не се таят отрицателните чувства, емоции, преживявания и др., а да се изказват, за да не те натоварват, т.е., ако ти се плаче, плачи, а не го преглъщаш и таиш навътре в себе си! Подобни неща могат да те разболеят и то много сериозно.
Всъщност е доста интересно да разисквате с някой даден емоционален проблем, защото това е част от живота, в един момент това нещо може да сполети и теб самия, заради което си е интересно да поразсъждаваш върху него главно, ако е споделено от приятел и близък. Но това, разбира се, ако става 1-2 пъти през седмицата, в противен случай е доста досадно!
Човек най-добре може да бъде опознат в болката си, защото тогава е най-уязвим, най-истински. Ако не си споделяте, кaкви приятели сте? Тогава всичко ще бъде повърхностно и сиво.
Важно е да не бъркате моментите, когато близките ви имат нужда от вас с тези, когато сте в ролята на попивателна за хорските терзания. Има моменти в живота, когато не може да не жертвате времето и вниманието си за това да изслушате приятелите, роднините или дори някой не толкова близък човек, но имащ нужда от подкрепа. В кошче за душевни отпадъци се превръщаме, когато за щяло и нещяло определени хора решават да ни изповядват мъките си и да ни се оплакват. Понякога дори това не са сериозни проблеми, а често просто мрънкане и оплакване. Хората, които го практикуват и не се съобразяват колко натоварват обекта на своето мрънкане, обикновено са егоисти и често недоволни от околните.
Що е Емпатия?
Заедно със самоконтрола, самосъзнанието, мотивацията и социалните умения тя е част от Емоционалната Интелигентност.
Емпатията или съчувствието е способността на човек да съпреживява емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална, като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран - когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.
В по-високите степени на емпатия човек се ангажира с чувствата, емоциите, дори тревогите на друг човек, дори и да нямат близък контакт, например чрез телефона, снимка или интернет.
Емпатията - част от духовното усъвършенстване
Думата “емпатия” произлиза от гръцката дума “pathos”, която означава силно и дълбоко чувство, близко до страданието, до състраданието. Емпатията е способността на човек да почувства и разбере това, което чувства другия. Според психоаналитика К. Роджърс това е деликатно пребиваване в друг живот, без оценяване и без осъждане. Друго точно определение дава К. Кохут. Емпатията е способността да “виждаш света през очите на другия”.
Емпатията позволява изживяване на чуждия емоционален, душевен, мисловен свят. Тя позволява именно разбиране на другия. При всяко изживяване на емпатия, човек се променя. Неговото съзнание се разширява, приемайки различна нагласа към живота, която при други обстоятелства е възможно да осъди. Това състояние води до единство. За пример може да се даде музикално изпълнение. Музиката има магична и завладяваща сила, която въвлича слушателя в творбата. Изпълнителят е този, който трябва да събуди творбата, да я оживи. В даден момент светът на творбата се оказва един и същ и за публиката, и за изпълнителя.
Емпатията е форма, с която Аз-ът се въвлича в живота на другия. Тя създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност, защото това е опит да се преживее и разбере това, което се случва с другия, да се навлезе във вътрешния свят на другия. Емпатията създава особено пространство, изпълнено с взаимно признаване, сигурност, доверие и обич. Емпатията е повече от отговор на изпитваната физическа или душевна болка, в нея се отразява страдието на Аз-а от безсилието, че другият е ощетен, уязвен, че не е пощаден. Емпатията е проникната от любов. Без любовта емпатията е невъзможна. Любовта присъства в емпатийния отговор като мотив за пресътворяване образа на другия.
В психологията на междуличностните отношения и в психологията на личността най-популярно е определението на Даймонд: “Емпатията е въображаемо поставяне на човека в мислите, чувствата и действията на другия и структуриране на света по образеца на този друг”.
продължава в следващия брой
Юлия Дончева
КОНСУЛТАНТ ПО СЕМЕЙНИ И ДЕТСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ:
Магистър по предучилищна педагогика - 1-ва ПКС;
Магистър по психология и социология в управлението;
Член на Съюза на Учените в България
