Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
ноември 25
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

СВЕТИ ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ

Е-мейл Печат ПДФ

patriarhЕдна от най-важните добродетели, които красят човешкият род е героизмът. Няма честен и благороден човек на тая земя, който да не се възхищава от величавите подвизи на героите, да не се прекланя пред тяхната самопожертвователност. Най- хубавите песни са изпети и се пеят в чест на героите, които са дали всичко, което притежават, дали са живота си за една или друга светла идея, за един или друг голям идеал. Българската история гъмжи от драматизъм и подвизи, от патила и доброчестина, от културни победи и духовни мрачини.

И на нейния хоризонт изпъкват образите на героите, личности колкото кристално чисти, толкова разсъдливи и прозорливи, колкото храбри, толкова и скромни, колкото хора на делото, толкова хора и на словото. Те носят различни имена, но в историята на България те са един и същи мит и легенда, без които ние българите, не можем да съществуваме и пред които, в знак на признателност правим поклон, придружен с клетва, че ще бъдем техни последователи. Ще вървим по техните пътеки, които ни отвеждат до олтара на Отечеството, залят с ярката кръв на една самопожертвователност. Героизмът е една от най-светлите добродетели и прояви в живота на църквата. Историята на Църквата, е история на една поредица от величави подвизи извършвани от много свети хора, които са пожертвали живота си в името за запазването на вяра, род и Отечество.
Сред всеки народ има хора, чийто живот бива изпълнен с истински подвизи, с много светли дела в името на доброто за своя народ а понякога за доброто на човечеството. Такива хора оставят след себе си незаличими следи за да светят в историята и в паметта на поколенията на своите сънародници. Те са като пътеводна звезда по пътя на земното добруване, благополучие и нравствен възход. Техните имена и светли ликове никога не ще изчезнат от паметта на признателното потомство.
Сред тях особено изпъква с величавата си фигура образът на великият патриарх Евтимий, чиято памет светата Църква тачи и почита на 20 януари. За него Видинският митрополит Иосиф казва; "По-добре беше слънцето да угасне, отколкото езикът на Евтимий да замлъкне..." Тези думи са достатъчни да ни покажат какво грамадно обаяние и авторитет е имал патриарх Евтимий, през най-съдбоносните дни на нашата история, когато черни облаци надвиснаха над българският небосклон с нашествието на турците на Балканският полуостров, които застрашаваха нашата духовна и политическа свобода. Тогава патриарх Ефтимий като втори Моисей, застава начело на народа си, спечелва заслужено името на истински национален герой и смел поборник в защита на народните интереси и правдини. Той със своята святост, обществена и пастирска дейност, завинаги записа името си в страниците на българската история. Годината 1393 е свързана с падането на България под турска власт и едновременно с това и с подвига на последния български патриарх.
Тогава, когато Търново е било изоставено от всички, единствен смел защитник и крепител на духа на народа е бил патриарх Евтимий. И затова когато се спомене името на патриарха –светец и мъченик, в съзнанието на всеки българин изниква представата за смелата му защита на града пред озверения похитител на народните свободи, безстрашната му готовност да бъде посечен на високата търновска скала, сърцераздирателната раздяла на народния закрилник с търновчани и изпращането му на заточение.
Велик и неповторим е подвигът на патриарх Евтимий. Целият свой живот той посвещава в служба на народа, да го просвети във вярата и благочестието, да го обнови за нов живот, чист от всякаква нравствена поквара и морално падение. Затова той е влязъл в историята на българския народ като една изрядна личност, както по своята пастирска, така и по своята обществена дейност. Патриарх Евтимий се е родил около 1325-1330 година в град Търново. Родителите му били знатни и благочестиви търновски боляри. Имайки само едно дете, те положили големи грижи за неговото възпитание и образование. Те го възпитали в истинските християнски добродетели и благочестие, на които той служи през целият си живот. Надарен от Бога с остър проницателен ум, силна памет, способност към задълбочено мислене, пламенно красноречие, нежно и чувствително сърце, той от малък напредва в науките, изучава гръцки език и се запознава много добре с творенията на светите отци и на гръцките философи. Евтимий от малък се отличавал от своите връстници. На десет годишни възрасти той вече проявявал такава мъдрост, която учудвала неговите учители. На 17 години той вече знаел много добре старогръцки език и бил запознат с творенията на светите Отци и на гръцките философи. Родителите му като виждали неговите дарби и успехи, мечтаели той да стане знаменит светски човек, но Божието провидение насочва блажения момък към друго поприще, към друг подвиг. Той решава да се посвети на Бога, на Светата Българска Църква и на своя народ.
Като истински българин, който жадува за родна просвета и култура, той вижда в нравствения и духовен упадък на тогавашното общество една опасност за бъдещето на държавата. В душата му се появява желание да издигне този морално пропаднал свят и да го упъти към нравствен и чист живот. Ето защо той напуска Търново и отива в манастира на знаменития български светец свети Теодосий в Килифарево, където приема монашество. Той по цели дни и нощи стоял на молитва, без да вкуси нещо. От килията излизал само тогава, когато трябвало да отиде при своя старец или във връзка с манастирските работи. Преподобни Теодосий оценил този негов живот, затова го насърчавал и съветвал. Под неговите грижи, свети Евтимий се подготвял сериозно за предстоящата му отговорна народно полезна дейност.
Когато в 1363 година преподобни Теодосий заминал за Цариград, взел със себе си и младият монах Евтимий. Тук в центъра на византийската култура, ученолюбивият Евтимий жадно поглъщал всяко слово на науката. По време на престоят в Цариград преподобни Теодосий починал. От Цариград свети Евтимий заминал за Студитската обител, където останал за кратко време и от там заминал за Света Гора за да се запознае с уредбата на монашеския живот. Природно надарен с блестящ ум и склонност към научни занимания, Евтимий скоро усвоил във висша степен изцяло византийската култура.
Обогатен с голяма култура и знания, той се завърнал в Търново, като донесъл със себе си много богословски съчинения и църковно-богослужебни книги. Близо до Търново той основава манастира "Света Троица", който за кратко време става културен център на България. Тук той се заема да прегледа и поправи текста на старите български богослужебни книги, в които поради невежеството на преводачите и преписвачите имало много грешки. Освен това той се нагърбва с огромната задача, да създаде чист книжовен език и да създаде правопис, задължителен за всички, които ще се занимават с културна дейност. Защото по онова време в писмеността съществувало такова безредие, че ако човек вземел да събере сто книги на едно място, то между тях не биха се намерили дори и две книги, написани на един и същ език.
Тези и други съображения от книжовен и литературен характер са подбудили свети Евтимий, да се заеме с основна преработка на църковно-богослужебните книги, да ги свери с оригиналите им на гръцки език и да ги поправи съгласно основните научни и литературни правила, които той усвоил във Византия. Тук в манастира "Света Троица" свети Евтимий основал и школа по-късно известна като Търновска просветна школа.
През това време в Търново назряват важни политически събития. Умира цар Иван Александър и оставя за престонаследник сина си Иван Шишман. Малко по-късно почива и патриарх Йоаникий II и патриаршеският престол остава свободен. Единодушно, от духовниците и от народа Евтимий бил избран за Търновски патриарх в 1376г. Високият пост, който заел не го отклонил от започнатото дело. Напротив сега вече като патриарх, той имал властта да се наложи като повери превеждането и поправките на богослужебните книги само на хора, които добре познавали гръцкият език и още по-добре владеели славянският книжовен език. За тази цел той издал и специална наредба.
Като плод на тази дейност на Патриарх Евтимий и неговите помощници, скоро във всички църкви и манастири богослужебните книги били подменени с нови, които вече били правописно и граматически поправени. Може да се приеме че през всичкото време на своето дългогодишно служение като патриарх свети Евтимий непрекъснато е работил за поправяне и очистване на книжовния език. Дори тази дейност не е прекъснала и тогава, когато той бил изпратен на заточение в южна България. Основание да се приеме обстоятелството, че патриарх Евтимий е бил заточен в Бачковският манастир е, че тракиецът Андроник, който по това време е бил в Бачковският манастир е възприел реформите на патриарх Евтимий и ги предал на Константин Костенечки, който ги пренася и въвежда в Сърбия, където книжнината била в същото окаяно положение както в България.
Със своята святост и ученост, свети Евтимий издигна българският патриаршески престол високо и славата му се разнесла не само в България, но проникнала и в други страни. Колко е бил близък патриарх Евтимий до сърцето на българите, колко дълбоко е бил проникнал в туптежа на историческото и духовно битие на българският народ, се вижда от това, че той е написал жития на българските светии, за да приобщи към техният свят подвиг своето паство, за да обедини различните български краища в единството на родната святост.
Патриарх Евтимий с твърдост носел тежкият кръст на дълга и родолюбието. Той е трябвало да сподели и тежката участ на своето паство. Изпълнили се пророческите думи на преподобни Теодосий, казани преди години на младия тогава келифаревски подвижник и монах Евтимий, че ще получи апостолско гонение и вериги. Поведен бил патриарх Евтимий към определеното място на заточението в южна България, където той продължил своето дело на милосърдие, на проповед, винаги твърд във вярата и непоколебим в упованието. Не е известно кога точно светият патриарх блажено се е преселил във вечността, но се приема условно че е било в 1404 година.
И днес неговият живот, всеотдайност и пожертвователност за вяра, Църква и народ, продължава да служи за пример на всички, които милеят за свободата, нравственият възход и напредък на българският народ.


Свещеник Стефан Михайлов
www.bulgarianchurchdc.orgh

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер