Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Гласът на имигранта - бр. 3-2017

Е-мейл Печат ПДФ

 

Миналата седмица говорихме за различаващите се култури: какво прави американската и европейската култура различни, как да обясним на европейците какво става в американската политика и култура. Защо имаме възхода на Доналд Тръмп? Защо американците се противопоставят на организираното разрешение на социалните проблеми? Защо американците не се доверяват на правителството си да подсигури спасителна мрежа за хората в тежки времена, за пенсионерите, за нуждаещите се от медицинска помощ и образование, както бихте очаквали да видите в почти всяка европейска нация или в Канада? Американците вярват в силата на увереността в самия себе си. Те вярват, че новостите в науката и технологиите и усилията на индивида, в последния момент ще им помогнат да избегнат катастрофа. Като примери ще използваме замърсяването на въздуха и опасното затлъстяване. Европейците от друга страна, претърпели две катаклизмични световни войни на територията си през 20-ти век, които разбиха целостта на обществото, са предани на идеята за социалната солидарност като благоразумна мярка за предпазване от катастрофа. Ето защо имаме класическия европейски либерален социализъм, при който подплатеното от парите на данъкоплатците общество гарантира социалната спасителна мрежа за оцеляване.
ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА, ПРОБЛЕМЪТ: Отделянето на въглероден двуокис на глава на населението в Съединените щати е около два пъти повече в сравнение с другите развити нации всред 34-те страни - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, които са най-организираните водещи страни в света. САЩ се нарежда отгоре заедно с Канада и Австралия, но след всички богати арабски държави, които са начело на списъка. Европейските нации, имайки предвид тяхното богатство, са най-надолу в списъка. Бихте очаквали Индия и Китай, чиято сравнително нова развиваща се и неконтролирана индустриализация причинява толкова голямо замърсяване, ще са напред в списъка, и наистина Китай е надмимал европейските нации.
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО, ПРОБЛЕМЪТ: Малко над една трета от възрастното население на Америка се класифицира не само с наднормено тегло, но и с опасно затлъстяване. Затлъстяването на американците е почти двойно повече от средното за европейците и шест пъти – за японците. Имайте предвид, че сега над 15% от европейците се считат опасно затлъстели. Съвпада ли това с нахлуването на бързите храни? В развиващите се части на Европа Макдоналдс се води с престиж. Увеличава се и броят на автомобилите на глава от населението. Всички искат малка вила в покрайнините на града; на никого вече не му се живее в центъра; къщата е знак за положение. Това не предвещава добро за тенденциите на опасно затлъстяване в Европа.


Свързани ли са тези два американски феномена: затлъстяването и причиняващото парников ефект отделяне на замърсени газове? Можем да потърсим причините им в различните демографски, културни и политически фактори: богата на ресурси и пространство нация, недоверчива към авторитета на властта, убедена, че отговорността е индивидуална, а не колективна, вярваща в способността на науката и технологиите да разрешат всеки проблем, и живееща в поляризирана политическа система, парализирана от собствените си многобройни възможности за вето, (тоест всеки има правото да каже „не" на политическия прогрес напред). Това води към объркване и произволни форми на адаптация, вместо към ефективно, внимателно планирано и организирано справяне с проблемите от страна на централизирана власт. Вероятно американците не вярват, че правителството им може да бъде ефективно.
Мнозинството американци не искат да видят увеличаване на данъците върху петрола или държавно облагане върху подсладените със захар напитки – мерки, предвидени с цел да се намали консумацията. Те гледат на такива мерки като на ограничаващо посегателство върху индивидуалните свободи, например правото да караш кола и да консумираш каквото пожелаеш. Те няма да изберат като германците да подкрепят източниците на възстановяема енергия като слънчеви инсталации и ветрени технологии чрез гарантиране на фиксирани по-високи цени за тези, които ги произвеждат. В резултат това води до по-скъпи цени на електричеството за обществено отговорния и съзнателен в опазването на околната среда потребител. Ако наградите производителите с цел да ги стимулирате, потребителят ще плати. Американците не искат това: те искат онова, което си мислят, че се „свободни пазарни цени". Дали се отнася до храна или до гориво, те не искат мерки, при които хората на възраст да гласуват са принуждавани от правителството, от политически коректните, или от който и да е, да променят стила си на живот.
Американците някак си са убедени, че най-накрая нововъведенията ще спасят страната от опустошенията и разрушенията на индивида. По някаква причина те нямат вяра в правителството, въпреки че преди е имало правителства, водили напред. Американците вярват, че новаторските и отзивчиви частни пазарни институции ще предложат разрешение на тези проблеми преди да е станало твърде късно, но просто не са сигурни как. Те вярват в късмета и чудното спасение в последната минута. Това е ставало преди: вижте как намесата в последния момент и неуморния поход срещу нацистите след дълга и скъпа война накрая спаси Западната цивилизация. Подобни неща са се случвали отново и отново. Вместо да се поограничат, американците предпочитат все повече да консумират, независимо дали гориво или храна, а после да търсят начини да уравновесяват ефектите от свръхконсумацията. Реалистично ли е това? Някои казват, че не. Но накрая? Трудно е да се отрекат изцяло определени успехи на тази философия.
И все пак правителствените програми и идеализмът на американските политически лидери в доста моменти от историята са ни извели по пътя на прогреса. За това има достатъчно примери.
Със силни държавни политически мерки, нужни за контролиране на прекомерната консумация, като данъци, правила и мандати, блокирани от сегашната ни поляризирана политика, американските политически лидери „се изкушават да насочат повече ресурси и психологическа енергия по посока на не по-добрия път на адаптацията", казват политолозите. Например американците смятат, че е по-лесно и потенциално по-изгодно да се развиват издържащи на суша селскостопански култури или да се подобряват системите за укрепване на бреговете, отколкото да се борим с глобалното затопляне чрез намаляване на отделянето на замърсени газове чрез правителствено регулиране, трудно за приемане от страна на индивида, но още по-важно – от корпорациите.
Светът не трябва да очаква Америка да се промени. Реакцията й към свръхконсумацията се определя като неадекватна. Целият останал свят вярва, че американците консумират твърде много, че са твърде дебели и че твърде много замърсяват. Вярно е, че консумирането можем да си позволим, но вижте откъде всъщност идва замърсяването: Индия и Китай. А затлъстяването е резултат от диета и липса на упражнения; останалата част от света сега ни застига в затлъстяването. Американците не могат да бъдат обвинявани за износа на бързата храна, щом останалата част от света счита Макдоналдс за луксозна стока и консумацията му там – за знак на престиж.
И накрая, казват някои, прогресът по въпросите за намаляване на свръхконсумацията в Америка се основава предимно на колективните усилия на индивидите, отколкото на наложени от правителството стандарти, които вероятно повишават цените за онези с лошото поведение.
Например замърсяването на въздуха в САЩ намалява. Правителствени регулации налагат автомобилите да са по енергийно ефикасни, и те са. И все пак, когато икономиката е добра, добри са и продажбите на големите коли и камиони. Хората искат да ги купуват. Днес обаче, в резултат от технологичните нововъведения, те са по-мощни, горят по-малко и причиняват по-малко замърсяване на въздуха.
Американците днес все повече тренират доброволно, макар това да не е помогнало особено много статистически за намаляването на обиколката на талията. Не е достатъчен броят на хората, прегърнали мантрата на физическите упражнения. Това е голямо предизвикателство за адвокатите на здравето, които се борят против националната криза с опасното затлъстяване. В свободната пазарна икономика физическите упражнения и добрите хранителни навици и диети не могат да се регулират, когато корпорациите могат да правят толкова много пари от продажбата на хранителни полуфабрикати.
Научна статия, публикувана наскоро в журнала на Американската медицинска асоциация, посочи лошата диета като Фактор Номер Едно, допринасящ за лошото здраве на Америка в сравнение с други индустриални нации. Между 1985 и 2010 г. изследователите докладваха, че продължителността на живота в Съединените щати и за жените, и за мъжете, е в стагнация за хората в по-бедните райони. А американците, живеещи в най-слабите райони на страната – като Апалачите, сега живеят по-кратко от хората във Виетнам, Йемен и Судан.
ИНДИВИДУАЛНОТО УСИЛИЕ; ПОЛЗАТА ОТ ФИЗИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ: Въпреки тези мрачни новини, изследователите вярват, че евентуално засилените физически тренировки биха допринесли значителни ползи за здравето и биха помогнали за преустановяването на продължилото с десетилетия увеличаване на теглото на американското население. И за доста сегменти от обществото това изглежда дава резултати.
Като достатъчни физически упражнения изследователите определят 150 минути от умерена и 75 минути от засилена физическа активност на седмица. Можете ли да си позволите едночасова разходка с бърза стъпка три пъти седмично? „Знаем, че физическото упражнение има изумителна сила", казва директорът на Американската асоциация за обществено здраве. „Помага за предпазване от сърдечносъдови заболявания, поддържа мускулния тонус и намалява костната недостатъчност. Подобрява психическото здраве и намалява стреса... Всичките тези неща са жизнено важни."
И отново, Америка е обвинена, че е отдадена на прекаляване. Затлъстяването е едно от тези прекалявания, които останалият свят възприема като уникално за Америка, независимо дали това е вярно или не. Реакцията към този проблем изглежда че вместо да е колективен национален призив към физическо упражнение, както имахме по време на управлението на Кенеди, е по-скоро индивидуални усилия в масов мащаб. Американците днес имат вяра в това индивидуално усилие въпреки призива на Кенеди физическото възпитание да влезе като част на образователната програма в училищата на нацията ни.
Това е сякаш да кажем, че американците ще изтичат и ще си купят електрически или хибридни Приуси и Тесли заради някакво чувство от лично задължение към околната среда (и много го правят!), отколкото да се цитира фактът, че всички произвеждани или продавани в Съединените щати автомобили трябва да отговарят на непрекъснато завишаващите изискванията си правителствени регулации за ефикасност на употребата на гориво и отделянето на замърсени газове (и го правят!). Въпреки това не е като в Европа, където колективната воля се упражнява чрез правителствени програми и регулации, а хората вяват, че това е волята на народа. Тук в САЩ правителствените регулации вместо да отразяват желанието на хората, се смятат за наложено върху им бреме, срещу което трябва да се борят, да отстояват и да подкопават.
Съединените щати са вторият по големина консуматор на енергия след Китай по общото потребление на енергия през 2010 г. САЩ се нарежда на седмо място по консумация на глава от населението след – да не вярвате! – Канада и определен брой по-малки нации. Но потреблението на енергия на глава от населението в САЩ намалява всяка година. В Калифорния, която страда от епохална суша, правителството призовава отделните хора да положат усилия за съхранението на водата, и резултатите надминаха и най-оптимистичните очаквания.
Следователно въпреки тезата, че американците разчитат на индивидуалните усилия и се възпротивяват на правителствените регулации по въпросите на затлъстяването и консумацията на енергия, две области, за които е общоприето, че американците прекаляват, макар че това е вярно, до някаква степен правителственото регулиране и политика са тези, които определят тяхното ограничаване.

 

 

 

  John W. Kearns


Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns

Тази статия ще ви предложи средствата да се захванете с нещо, което смущава повечето хора и за което никой не желае да говори, но което е изключително важна задача с морална отговорност към цялото семейство: планиране на наследството.

Днес медицинската наука е увеличила продължителността на човешкия живот така, че човек може да очаква да прекара дълго време преди смъртта си в състояние на физическа или умствена неспособност. Рядко някой просто „пада и умира“ без продължителна болест или период на неспособност, които постепенно намаляват голяма част от евентуалното наследство. Всеки един от нас би могъл да се намери един ден в такова положение, затова задължението ни не е само към самите нас, не само към съпрузите или поколението след нас, но и към възрастните около нас, които обичаме и на които можем да помогнем да се ангажират в този процес на предварително планиране. Фокусът на професионалистите, занимаващи се с планиране на имуществото и наследството - адвокати, счетоводители, застрахователи и т.н., е насочен към подсигуряването на грижите за вас и лечението ви, когато сте все още технически живи, но физически или умствено неспособни.

С големия напредък на модерната медицина за непременното продължаване на живота - понякога против цената или желанието на така наречения „пациент“, и с наличието на затстраховка вече за всички, тази тема все повече се налага като дискусионна и противоречива: дали има момент, когато науката трябва да спре да върши всичко възможно да поддържа автоматично, без мисъл и разсъждение, съществуването на тялото в болничното легло само защото това е възможно, когато у човека не е останала реална надежда за качествен или пълен със смисъл и достойнство живот?

„(На този свят) нищо не е сигурно освен смъртта и данъците“ – Бенджамин Франклин. Всички ще се изправим пред неизбежното. Дължим на зависещите от нас финансово и морално да направим прехода по-поносим за тях. Докато сме способни, трябва да се заемем с планирането и подреждането на аферите си така, че най-близките ни – жената, децата, верният приятел, адвокатът – да знаят паролата към сметките ни, списъка на другите ни авоари, как да се свържат с останалите ни роднини и приятели. Човек трябва да помисли за подсигуряването на съкрушената вдовица и зависимите деца чрез някаква застраховка, както и за конкретни разпореждания за разпределението на собствеността така, че данъците да са сведени до минимум.

Основните документи, които всеки би трябвало да има: завещание, учредено приживе попечителство, пълномощно за адвоката, застраховка живот, както и здравна застраховка, така че семейството ви да не банкрутира, докато поддържа живота ви, ако нещо ви се случи. За последното също има вид застраховка, която може да си направите предварително, за да може в случай на инцидент, който ви остави неспособни, семейството ви да е финансово независимо от вашия доход да се изхранва, да изплаща ипотеката, наема, училищните такси.

Наистина трябва да имате застраховка, но внимавайте кой какво се опитва да ви продаде. Адвокатите, които вършат тази работа, обикновено специализират в областта, наречена „имуществено и наследствено планиране“ или „легализиране на завещания и наследство“, и рядко се занимават с друго извън това. Има и специализирани съдилища само за завещания и наследство. Имущественото наследство е собствеността или нетната стойност на това, което човек притежава и ще остави след смъртта си, включително веществената лична собственост като се започне от чиниите, дрехите, мебелите, бижутата, и се стигне до недвижимите имоти, колите, банковите и други финансови сметки. Ако имате бизнес, задължението да планирате занапред се увеличава още повече. Жена ви ще има ли достъп до сметките ви за бизнеса, ако не сте тук? Особено ако имате семейство и деца.

И докато днешната ни тема може да попадне под заглавието „Планиране на смъртта“ или още по-точно „Планиране за оставащите да живеят след нас, когато си отидем“, вероятно най-подходящото заглавие ще бъде „Организиране на живота ни, докато все още сме тук“, за което препоръчвам един добър източник: „Голямата книга за всичко“ от Ерик А. Дюи. Само в 44 страници тази книга ще ви помогне да организирате и запишете всички важни съставки на живота си: пароли, банкови сметки, резюме, лична история, история на заболяванията, застраховки, недвижимо имущество, превозни средства и така нататък.

ЗАВЕЩАНИЕ ИЛИ ПОПЕЧИТЕЛСТВО ПРИЖИВЕ? Завещанието разпределя авоарите ви след вашата смърт. Ако имате обаче попечителство, учредено приживе, авоарите, които сте прехвърлили в него – жилище, банкови сметки и ценни книжа, се управляват във ваша полза, докато сте живи, и се прехвърлят на наследниците ви след вашата смърт. Учредявате този контингент приживе в случай че се окажете неспособни умствено или физически да управлявате работите си, като собствеността над всичките ви авоари се прехвърля от вас лично върху попечителството. Условията му се изпълняват от посочено от вас лице, което ще има правното задължение, основано на доверие, да използва авоарите ви в най-добър ваш интерес, до момента на смъртта ви.

Има всеобщо схващане, че учреденото приживе попечителство е по-добро от завещанието, защото завещанието ще мине през специализирания съд - по-скъпа и по-продължителна процедура. Съдебната процедура се занимава с инвентаризиране и разпределяне на собствеността на човека след настъпване на смъртта му. Първо, това схващане не е непременно вярно, второ, много е лесно да се планират главните авоари така, че да се заобиколи административното разпределение. Например за женена двойка, която притежава дом, нотариалният акт може да е съставен по такъв начин, че собствеността автоматично да бъде прехвърлена на останалия жив от съпрузите „по правото на надживелия“. Проверете своите нотариални актове – това ще е като упражнение за двама ви да знаете къде се намира този ваш документ.

„Ползите от учреденото приживе попечителство се надценяват, а недостатъците на съдебната процедура за разпределяне на наследственото имущество са преувеличени“, казва Сали Хюм, възрастна адвокатка от Американската асоциация на пенсионерите, автор на книгата „Отметен списък за моето семейство: пътеводител към моята история, финансови планове и последни желания“. Тази книга е още един добър източник за планиране от две уважавани институции – Американската адвокатска колегия и Американската асоциация на пенсионерите – непартийна организация с нестопанска цел за американци над 50-годишна възраст.

„Има определени обстоятелства, при които попечителствата са подходящи, като при недвижимо имущество извън щата или семеен бизнес, който ще продължи да работи“, продължава г-жа Хюм. Иначе завещанието е достатъчно добър документ. А и всеки трябва да си има завещание. Ако имате някакви съмнения, проучете или потърсете адвокатски съвет.

НАПРАВИ-СИ-САМ? Ако решите да си напишете завещанието без адвокат като използвате формите от интернет, подсигурете се, че ще го извършите правилно. Непрофесионално изготвеното завещание може да е по-лошо от липсата на такова, защото завещанието е официален правен документ с много технически изисквания. Това е разбрала сестрата на Лиса Кинсман, когато съпругът й загинал при самолетна катастрофа само на 28-годишна възраст.

„Той написал завещанието си точно преди да замине на тази екскурзия“, която отнела живота му, каза г-ца Кинсман от Ларчмонт, Ню Йорк, „но попълнил някои неща неправилно и така всичко, което притежава, сега отиде при сестра му, вместо при жена му“. Което не било намерението на починалия вече съпруг. На вдовицата се наложило да мине през дълга съдебна процедура, за да получи онова, което е щяло да остане за нея, ако завещание изобщо не е имало.

ПЪЛНОМОЩНИ ПРИЖИВЕ ЗА МЕДИЦИНСКИ ГРИЖИ: Завещанието, изготвено приживе, както и продължителното пълномощно за дългосрочни медицински грижи, се отнасят до вземане на медицински решения, но между двете има някои съществени разлики.

Завещанието приживе, в някои щати наричано „предварителни разпореждания“, обикновено се отнася до вземането на решения на смъртния одър. Това завещание ви дава възможността да заявите желанието си да не се прилагат продължаващи живота мерки, ако няма надежда за пълно възстановяване.

Продължителното пълномощно, свързано с медицинските грижи, покрива всички медицински решения и продължава за периода, през който не сте в състояние сами да вземате такива решения. Можете обаче да включите специфични провизии, които да дикутват на упълномощения как бихте желали да постъпва от ваше име.

ГЕНЕРАЛНО ПЪЛНОМОЩНО: То се издава на лице, на което имате доверие и което може да се погрижи за финансите ви. За разлика от обикновеното пълномощно, продължителното пълномощно означава, че упълномощеният може да действа даже ако изпаднете в състояние на неспособност. Това може да е същият човек, който е упълномощен за медицинските решения, но по-добре е да изберете друг, защото двете задължения предполагат различни умения.

Докато обикновеното пълномощно се занимава с въпросите на собствеността, (което може да направи и адвокатът ви), човекът, когото ще упълномощите за вземането на медицинските решения, трябва да е някой, който ще има силите да „дръпне шнура“, когато реши, че си отивате, и да се справи с опозицията на останалите близки и роднини. Това може да е съпруг, родител, най-голямото дете.

ЕТО КЪДЕ Е ПРОБЛЕМЪТ: Не е достатъчно да се изготвят тези документи и да се сложат в чекмеджето или – по-лошо – в някой недостъпен сейф. Ако банката чуе, че сте умрели, (а банките имат хора, които всеки ден четат некролозите), те имат задължението веднага да заключат сейфа ви, докато не получат заповед от съда кого да допуснат до него. Следователно не е достатъчно само да оставите този вид документи там. Би трябвало да дадете ключовете на този сейф за съхранение на някого, на когото имате доверие, който веднага да отиде там преди всички да са разбрали за смъртта ви. Иначе не оставяйте важни неща в този сейф.

Документите трябва да имат копия, които да са разпределени на различни места – при съпрузите, децата, лекарите, като оригиналите трябва да са в папката на адвоката ви. Американската асоциация на пенсионерите предлага лесни за копиране от интернет форми за предварителни разпореждания, които са определени за различните щати. Погледнете също и caringinfo.org, където се предлагат информация и формуляри.

КАКВО ДРУГО: Ето къде книгата на Ерик Дюи може да ви бъде от чудесна помощ. Освен препоръчаните правни документи, в нея има и други предложения:

Съставете си списък от пароли и всякаква друга „входна“ интернет информация. Това може да изглежда очевидно, но много хора не се сещат да го направят. Марджи Билиан, фризьорка от Роквил, Мериленд, каза следното за баща си: „на смъртния му одър той ми диктуваше пароли и ми казваше къде се намират различни неща“. Това звучи болезнено и трудно. Но бизнесът на бащата на г-ца Билиан е бил ревизиран от данъчните служби след смъртта му – това е още една причина документите да се пазят по няколко години дори и след нечия смърт.

Други неща, които заслужават да бъдат отбелязани за поколенията, може и да не са така очевидни. Например историята на заболяванията, така че деца и внуци по-късно да знаят, откъде идват алергиите им и диабетът. (Идеята да се оставя ДНК може и да не е толкова лоша – идея, която съм сигурен, че в бъдеще ще се наложи).

Направете списък и на компаниите и услугите, които автоматично теглят пари от банковите ви сметки и кредитните карти заедно с контактната информация за всяка компания, за да не продължат да теглят пари след затварянето на сметките ви. Така или иначе тази информация ще ви бъде необходима, когато ви изтече срокът на кредитната карта или ако някой неправомерно ви е влязъл в сметката и тегли пари.

Ето защо това също е важно: Един експерт разказва как децата на негов клиент затворили банковата сметка на баща си, когато той вече не можел да се грижи за собствените си афери. Това, което не знаели, е че е имало застрахователна полица за един милион долара, която е била поддържана активна само чрез автоматични тегления от същата тази сметка. Застраховката била терминирана заради неустойка в плащанията и децата загубили милиона.

Какво остава за дребните неща, които си знаете само вие, като например как работи домът ви: алармената система, поливачките, ключът за барачката в двора. Огледайте къщата си сякаш ще я давате под наем и има нужда да оставите инструкции. Така ще помогнете на онези, които ще се грижат за вас по-късно или които ще останат след вас, когато си отидете.

ПОМИСЛЕТЕ И ЗА ЧУВСТВАТА: Най-накрая, много хора предлагат да се пишат писма до най-близките, които те ще прочетат след смъртта ви.

„Ако имах поне още едно писмо от баща ми“, сподели скърбящият възрастен син, “това би означавало толкова много за мене!“.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер