Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Петко Симеонов: Преходът няма да завърши, докато сами не го извървим

Е-мейл Печат ПДФ

simeonov1Петко Симеонов е политик – едно от емблематичните лица на прехода ни към демокрация. Той е роден в Монтана през 1942 г. Средното си образование завършва в родния си град. Завършва философия в Софийския държавен университет. Работи като редактор в сп. „Младеж" (1967 – 1968). Старши научен сътрудник в Института по социология на БАН от 1969 до 1991 г.

Член е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, създаден на 3 ноември 1988 г. Участник в Кръглата маса. Пръв директор е на вестник „Демокрация". Заместник-председател на Съюза на демократичните сили до юли 1991 г. Депутат в Седмото Велико народно събрание, където създава и председателства комисията по демографска политика.
Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (януари 1991 – юли 1992).
Основава Българска партия либерали. През 1996 г. се оттегля от активна политическа дейност. През 2001 г. се връща в БАН. Преподавател в Пловдивския университет до 2013 г. Преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски".Член на Съюза на българските писатели.

- Как оценявате от днешна гледна точка десницата в България, кои са леви и кои са десни, къде са днес десните партии?
- Десницата у нас има обективен проблем – има тясна социална база. Не е многоброен слоят на заможните, съзнаващи своите интереси хора, както и на младите, търсещи собствения успех. Опитите да се свързва днешната десница с додеветосептемврийската прохитлеристка десница стесняват още повече тази база. Десницата ще има успех, вземайки поука от възникването и развитието на НДСВ и ГЕРБ. Може да има дясна партия, получаваща широка подкрепа, ако е от народняшки тип. Това ще рече, че трябва да търси подкрепата на хората, които могат сами да се справят с проблемите. С други думи – сигурност за живота, имота и честта; анти монополна политика; лесни кредити; ниски данъци; защита на конкуренцията; защита на личната инициатива; закрила на дребната собственост и т.н. Но и доза популизъм. „Автентичната десница" – онези, които ясно осъзнават ролята на индивида в социалната система, те ще бъдат маята на тази народняшка десница. Нормално е левицата да изтъкне солидарността – сериозно подоходно облагане; нови работни места; пенсионното и здравно осигуряване; внимание към държавните болници и училища... „Автентичната левица" ще остане при тези, които виждат в държавата инструмента за постигане на прогрес и благополучие. Тяхната мечта е национализацията... Разбира се, че в политическите борби няма запазени територии, инициативи и лозунги. И все пак – има акценти.

- Изчезна ли обединената десница на България, която виждахме в началото на демократичните промени у нас и ако да – защо?
- Шири се недоразумение, налагано от БКП през 1990, по-нататък поддържано от БСП. СДС не беше създадено като ДЯСНА опозиция, а като ДЕМОКРАТИЧНА И РЕПУБЛИКАНСКА. Разбира се, в онази суматоха в организациите имаше и монархисти, и авторитаристи... Но условията пред всички бяха формулирани при учредяването – демокрация и република. БЗНС „Никола Петков" и БСДП наложиха и трети принцип – признаване на 9 септември 1944 г. Те бяха най-мощните партии в СДС. В СДС членуваха организации от всякакви бои - леви (БСДП, Екогласност, Нова СДП, Гражданска инициатива, Комитетът на репресираните), центристки (Клубовете, ОДЦ, Зелената партия, РДП, ДП, ФНСД) и десни (Подкрепа, НДЗПЧ). След подписването на конституцията (12 юли 1990 г.) левите и части от центристите бяха „отлюспени" и СДС пое път надясно. Така че в началото на демократичните промени у нас не е имало обединена десница.

- Преходът ни към демокрация завърши ли според Вас, ако да – как, ако не – защо?
- Демокрацията по принцип е в постоянен преход. Резултатите досега са далеч от очакванията. Голяма част от хората живеят в бедност. Мнозинството от хората нямат културата да живеят в условията на свобода, демокрация и пазар. Не е постигната основна цел – социалното положение на човека да зависи от неговия труд и находчивост, а гражданите не разбират, че от тях зависи да се постигне тази цел. С отстояване на права, със самоорганизиране, с търсене на сметка, с гласуване по съвест... Не се разбира, че животът е битка. Труд, труд, труд... Има показателни случаи. Става наводнение. Унищожени са домове, имущество, животни. Оказва се – малцина са се застраховали. Чакат от държавата да им построи къщи, да им плати обезщетения... Има неловки сцени. Застанал пред къщата си, тя затлачена с кал, той си бръкнал в джобовете и се възмущава - „Къде е държавата да помогне?!" После, не е създадена обществена атмосфера на непоносимост към безобразията... Корупцията не е просто беда. Тя е системообразуващ начин на взаимодействие между хората. Държавната структура ще се срути, ако държавната служба спре да носи „допълнителни" облаги. Няма да има кой да стане чиновник... Така е. Няма защо да се лъжем. Преходът няма да завърши, докато сами не го извървим. Всеки от нас!

- Много от представителите на поколението реформатори, които бяха лицата на промените, сравнително бързо се отказаха от активна политика. Сред тях сте и Вие. Защо стана така, според Вас?
- Смениха се историческите задачи пред нацията. През 1989-1990 г., най-общо казано, ставаше дума за смяна на тоталитарната система с демократична. Последваха други задачи – смяна на собствеността, изграждане на пазар, членство в ЕС и НАТО, цялостно реформиране на живота... Всяко време определя кои и какви хора ще оглавят социалния процес. Както казваше един приятел за мен – специалист съм по завоите на историята. На правите участъци ме няма. Казвам го на шега... В обществото влизат нови генерации, те идват със своята воля и представа за живот. Времето е на децата и внуците.

- Има ли шанс едно ново дясно политическо обединение днес и в какъв формат?
- Без взаимодействие с ГЕРБ, нищо няма да се получи.

- Жив ли е антикомунизмът днес и той ли е белегът за дясна политическа ориентация?
- Антикомунизмът като противопоставяне и отричане на болшевишкия вариант на комунизма не е патент на десницата. Социалдемократите, анархистите, зелените са левица и също са антикомунисти. Има дори комунисти, които са „антиболшевики". Не мисля, че антикомунизмът е актуален. Важни са лозунгите и идеите, които не са „анти". С голо „анти" до никъде няма да стигнем. Да създадем привлекателно общество, където хората да са сигурни, че с труд могат да постигнат всичко! Държавата да гарантира живота, собствеността и честта на индивида! Поне!

- Необходима ли е лустрация в България, закъсняла ли е, има ли бъдеще?
- Закъсняла работа. Колкото и да го искахме, нямахме кадрови и организационен потенциал да свършим тази работа през 1990 г.

- Как виждате България в 2017 г.?
- За съжаление, изглежда, че се задава трудна година. Ще бъде година на изпитания. Невъзможно е да се предвижда каквото и да е.

 

Венцислав Жеков
кореспондент на вестник "България" в София.

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер