Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 48-2016

Е-мейл Печат ПДФ

  

Планета обич в женски длани 

 

Пристигаме сами на този свят.

Със стъпки боси тихо го пресичаме.

И пак сами си тръгваме оттам,

но вече взели своя къс обичане.

 

За някого е свиден армаган,

за друг е непосилно тежко бреме.

Но не защото обич е познал,

а просто е пропуснал да си вземе.

 

Не зная колко стъпки предстоят

до онзи ръб, след който е мълчание...

Пристъпвам боса. Нося своя къс -

една планета обич в женски длани.

Ето къде се корени злината

 

„Бедността не идва от това, че не можем да нахраним бедните – а богатите...”

 

Светът е гладен. Не признава чест.

И добротата куфари залъска…

Довчерашното не битува днес.

Замислиха и други да напускат.

Любов и милосърдие ведно,

си шушнат май и те да ни помахат…

Гладът е лош съветник, затова

без обич - е обречена Земята.

Не питайте: Защо? Къде? Кога?

Отиват си обидени. Така е!

Бедата всъщност идва от това:

богатите насищане не знаят!

Човечност

 

„Кой разбира, тук се спира„ – 

реди високо мургав здравеняк.

Пред него зеленчукът цял баир е –

Домати, чушки, репи и спанак.

 

Жена поклаща овехтяла мрежа,

на кок е сбрала рядката коса

В цените изпитателно се вглежда.

Търговецът реди: кажи, сестра?

 

Ще може ли да смъкнеш от цената?

За болен са – отчаяно шепти.

Не искам много, само пет домата.

Щом са за болен – ей така вземи.

 

Тя се покланя. Сяга към дланта му.

Да я целуна – моли се през плач.

Недей – отвръща той. Върви със здраве.

И нека Бог да бъде, сестро, с вас!

Контрасти 

 

Каква невинност, колко чистота,

над омърсената земя се носи.

На фон във синьо пухкави кълба,

развиват свойта фина недокоснатост…

 

Небето, като стъклен похлупак,

до Земния ни хаос се привежда

Ефирна нежност - върху лепкав мрак,

пропит от бедност, скръб и безнадеждност.

 

Под финия лазур клокочи ад!

Земята си превърнахме във блато.

Идеята за мъдър, земен свят

разчетохме във шифър ...наобратно.

Самота, която боли

 

Дори и там полека опустя.

Пътеката към него се изгуби.

В задушница по някоя жена

свещицата със длан ще попритули.

 

Селцето пак си има къс небе.

И къщи, над които свечерява.

Луната ту е нова, ту пък не.

Но хората, но хората ги няма.

 

 

 

 
   
   

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер