Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

петък
ноември 24
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

С КАМЪНИ ЛИ, БРАТЯ, БОГ ЗАМЕРВАХМЕ?..

Е-мейл Печат ПДФ

Най-после всички българи можем радостно да си отдъхнем – Народното събрание сътвори чудо. Или една от поредните си фекални чудесии, приемайки Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. И един от текстовете му гласи: „Всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала да бъдат премахнати." Ако си частно лице и не разбираш от дума по смисъла на тази откровена глупост, глобата е 200 лв. Ако си фирма или обществена институция – 2000 лв.


Далеч съм от идеята да копнея по времето преди 1989 г. Но се питам това ли беше най-важната, актуална, нетърпяща никакво отлагане задача на Парламента в този момент? С правителство в оставка и предстоящи поредните (за кой ли път), избори? Та в страната е пълен хаос. Държавните и общински институции работят по инерция, защото служителите не знаят утрешният ден какво ще им донесе. Бюджетът за 2017 г. поразително прилича на хазартната игра „тука има, тука нема", а кой и с какви механизми ще пълни хазната при сринатата икономика, изобщо не е ясно. Страната е затънала във външни дългове в размер на 70 млрд. лв. и едва ли ще спре дотук – трябва да се изплащат лихви и да се запушват какви ли не дупки. Истината е, че България е в дъното и на класацията за регионите, подходящи за крупни инвестиции. Единствените свежи пари са тези по европейските програми, но и те не стигат за безбройните джобове на високопоставени мераклии. Намаляват работните места. А безочливите медийни информации, че безработицата в Голо бърдо и Дивдядово е намаляла, са откровени лъжи. Защото хората са се изселили в по-големите градове, или отдавна са зад граница, и статистиката може да се напудри с жалък оптимизъм. Единственото, което е в повече у нас, са „бежанците". Никой не може да назове точна цифра колко са, а всеки ден влизат все нови и нови. Те научават едни от други, че България е слаба, че могат да имат всякакви претенции и безнаказано да правят каквото си щат. Стигна се вече до бунтове, какъвто е случаят в Харманли. Къде е и тук държавата? Къде са оторизираните да работят с разноезичната тълпа структури? Оказа се, че дееспособността им е само на хартия. В действителност по ТВ видяхме туткащи се униформени шкембелии, чакащи указания „отгоре". Гледайки тъпо подпаленото от бунтуващите се свято българско знаме. Затова, както е казал народът, докато умният се наумува, лудият се налудува. Този бунт у нас не ще е последен, а какво ще се случи, ако арабските „страдалци" и от другите лагери се обединят и въоръжат? Перспектива, която с право не плаши само угоените чиновници по върховете. Все още се крие и постановлението, прието от правителството тихомълком, за разселване на бежанци на територията на цялата страна. Бомбата цъка, а тези, които са я хвърлили сред нищо неподозиращите българи, си траят. Някои от тях, бивши министри, вече са драги гости на прокуратурата заради откровени служебни безобразия. Но нека не очакваме много – избирателното правораздаване най-вероятно ще ги оправдае. У нас няма правосъдие. Има корупция, през пръстите на която можеш да излезеш чист като ангел пред закона, или обратното. Важното е кой си и с какви пари разполагаш. И прочие мили родни картинки, нямащи оправяне, защото няма политическа воля. Има само шепа свръхбогаташи, диктуващи какво и как да се случи. Общественото мнение може да се ритне отзад, а държавата, т. е. ние, обикновените човеци, кучета ни яли...
Което и става. Да се живее у нас е все по-трудно. За месечна издръжка на едно четиричленно семейство трябват 2250 лв., но къде ги? Предстои минималната заплата от догодина да стане 460 лв. С тези пари какво по-напред? Но и сега минималните 420 лв. не се получават навсякъде из регионите и властва принципът „вземай, каквото ти дават". Прагът на бедността е 300 лв., а 2,5 млн. българи живеят под този смехотворен минимум. Не е чудно тогава, че расте броят на децата в риск. на разбитите семейства и на изоставените деца. На самоубийците и смъртниците, преди да им е дошъл редът. Докога?
Ами, докато ни има все още на географската карта. Нашата родина, която не може да се самоуправлява достойно, човечно и смислено, е със затихващи функции – без ясни приоритети днес и за бъдещото време, с безгръбначна външна политика и вътрешна, прилична на геноцид. Всичко е насочено срещу обикновения човек и той е оставен физически да оцелява както намери за добре. Под тази формула се разбират много неща. На когото му стиска, да стане престъпник. Пенсионерите – в гробищата, подрастващите – в уличните банди и наркоразпространението. Цветът на нацията пък, доколкото въобще е останал между Тимок и Черно море, ще поеме пътя на емиграцията. Други алтернативи, особено пък подобряване на хала на местните люде, въобще не се предвиждат. Независимо от официалните бодряшки лозунги за добре подредена държава и правителствените твърдения как живеем все по-добре. Демагогията вече не върши работа. Протестите са на парче, липсва некомпрометирана сила, организация, институция, което да обедини народното недоволство и срине статуквото, послушно надупено пред Брюксел и грозно озъбено срещу сънародниците си. Оказва се, че народът ни май не само е търпелив, каквото мнение успокоително се тиражира, а се страхува и да наруши привидно спокойното си битуване. Което е толкова крехко, че и най-малкият трус вече може да го срине...
На този фон новоизбраният президент кого и с какви аргументи ще обединява? България представляваше шарена черга, съшита от различни по брой етноси. Тя вече е раздрана. Циганските гета живеят по собствени закони, турски емисари свободно шетат из страната, все повече ислямизирайки цели райони. Българите са стъписани, уплашени и апатични, те се чувстват излишни в собствената си родина. За патриотизъм вече не говорим, нито за славна история, нито за смислено образование. Хората нямат бъдеще, мечти, очаквания за нещо по-добро. Над всичко и всички се стеле пустотата и безсмисленото животуване от ден за ден.
Кой ще дойде да ни оправи? Ами-и, никой. Помощта на задграничните приятели се изрази, изразява се и днес, в откровено грабене на природните ни ресурси срещу жълти стотинки. А население, неспособно да се бори за собствените си права, нима заслужава помощ? Що за хора са тия, които по изборите дават гласа си съвсем съзнателно за откровени тунеядци, пък после ги псуват? И живеят с носталгия по време, което нивга няма да се върне? А европейските му пратеници гласуват за забрана на православието? Много „странности" има в националния ни характер и те не са за добро: изчакване, неверие в собствените сили, мързел да стори нещо за обществото безплатно, страх от по-силния и какво ли още не. И предпочита да чака помощта на Михаля. Аз пък ще припомня, макар да знам, че е без никаква полза: „Помогни си сам, че да ти помогне и Господ!"

 

 

Георги Н. Николов
за в. "България"

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер