Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

понеделник
ноември 20
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

КАФКИАНСКИ МОТИВИ

Е-мейл Печат ПДФ

trendafilovaСтоя в стаята и пред очите ми е нерадостната гледка на два покрива, с порутени комини и керемиди, каквито притежават много от централните софийски кооперации. Но това, което виждам в отсрещния прозорец, е съвсем обратно на външната фасада. Видна фамилия е разположила своята известност в няколко стаи на един етаж. Удобство и сигурност – две неща, които в момента ми липсват. Промяната беше настъпила с протичането на нощта. Тази невидимост на мига, който представлява границата между две положения – предишно и сегашно, винаги ме е удивлявала. Спомням си, че имах подобни усещания преди години, когато ходих за първи път на екскурзия до Унгария. Мислех си, че влакът трябва да премине границата по някакъв особен, забележителен начин, така, че преходът да се усети. Не заспивах и гледах вторачено да не изтърва момента на преминаването. Влакът не променяше равния си ход. Същото беше и тази сутрин. Сутрин след спокойна нощ, която отмерваше разликата в моето положение. Бях без жителство и това отличаваше днешния ден от предишния. По детски исках да усетя разликата, чертата, която представляваше двете страни на границата. С целия си разум не виждах промяната, но тя съществуваше. След няколко дена щях да започна и да я усещам.

Заминах за новогодишните празници. След завръщането ми, разбрах, че кварталният ме е търсил. Ходех без самочувствие по улиците и пресичах единствено на зелено. Носех у себе си вината без да я разбирах докрай. Защото изборът къде да живея беше направен първо от родителите ми, а после от закона. Но не и от мен. Един приятел казва, че си усложнявам живота, защото се боря със съдбата. Може и да е така. Но не обичам друг да взема решения вместо мен. Дори се ужасявам от мига, в който ще се примиря.

Трябваше да вляза в болница за операция. Страхът ми се задълбочаваше, защото се сблъсках с обезличаването. В грозни пижами. И хората бяха грозни. Кротки и примирени като „тихи луди". За пет дена, бях част от едно грозно и обезличено общество – хармония на грозното. Чувствах се зле. Но не физически. Сестрите разговаряха с нас, като с хора, които са по скоро пациенти. На „ти" и със снизхождение. Дори и санитарките си придаваха важност – смешното самочувствие на низшия персонал. Не трябва да им се обръща внимание, а да се поставят на мястото им. Това и направих.
В болницата има правилник. Не можеш да носиш свои дрехи, а в същото време получаваш мръсен халат. По тези причини едва не настинах. Правилникът винаги се прилага тотално, а не персонално. Има мръсни хора – няма да се носят лични облекла. И се прилага към всички.
След първия ден свикваш. Да свикнеш, значи да убиеш съпротивата, да се примириш. Навикът е удобство. Понякога е съхранение.
След втория ден вече всеки е с някаква кръпка, т.е. минал е през операционната. Още едно нещо, което сближава пациентите. Сближих се с едно момиче. Беше интелигентно и се шегувахме. Правехме алюзии с филми и книги. Наричахме отделението „дом за нежни души" и пр. такива. Визитациите ни срещаха с лекарите. Бяха възпитани. Гордеех се с „моя" доктор – светъл лъч в болничното ми съществуване. Вярвах му, беше добър специалист и изглеждаше добре. Винаги ми е било приятно, когато хората, от които все пак завися, са интелигентни, възпитани, а заедно с това изглеждат и добре. Такъв беше докторът, а вън от болницата – научният ми ръководител.
След голямата петъчна визитация ме изписаха. Прибрах се. Първото, което научих, беше, че кварталният ме е търсил. Изпитах неприятното чувство на преследван човек. В главата ми се въртяха следи от прочетеното – за невидими сили и невидим процес, които се бяха намесили в ежедневието ми. Мисля си за колко неща човек не подозира, докато не се сблъска с тях. Защото всичко това изчезна, след като се пререгистрирах. Един временен покой.
Смених квартирата. Същата, на чието бюро пиша сега. Другият й прозорец гледа към богатска кооперация. С прилежна фасада, коли „рент – а - кар" и мотори „Сузуки". Нашата наричам „la mаisоn miserable". С неподдържан вход и хлебарки. Първата вечер, според поверието, реших да видя какво ще сънувам. Унасях се, когато припряно и на прибежки шумолене ме изправи. Лъскави, черни и космати насекоми напираха и придаваха реалност на стаения ми ужас. Танца на хлебарките. Убивах ги с погнуса и това се повтаряше няколко вечери. Натрапчиво си повтарях: „една сутрин Грегори Замза се събуди, превъплътен в огромно насекомо". Осъмвах с облекчение и излизах навън. С друго лице. Като фасадата на богатската кооперация. Срещах се с известни хора, вземах интервюта, пишех статии. Приемаха ги добре и получавах покани за премиери. На една от тях, стоях до прочут артист. Пиесата беше хубава, но мисълта кой, къде ще се прибере, не ме напускаше. Мислех си за двете, а може би и повече лица на човека, за силите, които гравитират около него, за странната смесица от слънце и луна в живота, за утрото, когато светлината надделява над сянката.
Рано сутрин е. Грегори Замза остана в нощта. На вратата се звъни. Трима цивилни правят проверка. В единия разпознах кварталния. И той мен. Напомни ми, че жителството ми е до Нова година. Още два месеца, и пак ще дойде. В центъра проверките са значително повече. Оставам с чувството, че това са едни от най-сериозните нарушения и до голяма степен се чувствам спокойна. За другите граждани.
До порутения комин отсреща виждам коминочистач. Не подозирах, че още съществуват. Казват, че носят късмет. Може би всичко е било сън? И все пак, колко много буболечки...

 

Елена Трендафилова

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер