Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
ноември 21
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Цветето

Е-мейл Печат ПДФ

- Кът, кът... душманино разпорязън - хокаше баба Стояна петела.

Гошо гордо, гордо крачеше през двора и гонеше котката.
- Чумо неземна, изпотъпка ми лехите... кът, кът – баба Стояна хвърляше царевица на кокошките. Котката, успяла да се спаси от петела, спокойно се припичаше на оградата.
Съседката на баба Стояна беше Кичка- горда софиянка от стар софийски род.
- Ей, това селяните сте много глупави, за какво са ти тези кокошки, отиваш в магазина и си купуваш пиле, кокошки. Ето, аз например, вчера от „Пикадили" си закупих пиле „Градус" - органично, хранено само с екологична царевица и слушало Моцарт в специална птицеферма, един вид щастлива кокошка. Ей, прости си останахте...
Баба Стояна само поклати глава и продължи с обичайните си занимания.

 

Една сутрин пред вратата на лъскавата двуетажна къща спря чисто нов „Мерцедес".
- Айде, бе, мама, от кога те чакам - милостиво каза Кичка. От колата излезе Гришата, лъскав софийски бизнесмен.
- А, какъв хубав асфалтиран път съм направил до къщата, един не ми каза мерси - изсъска Гришата.
- Прост народ, сине, не се ядосвай, влизай, влизай - купила съм страхотни гофрети, точно както ги обичаш, с мед, малка бучка обезмаслено сирене, две парченца бекон и три маслинки и разбира се, прясно изцеден сок от портокали – почти проплакващо каза Кичка.
Дядо Манол - мъжът на баба Стояна, любопитно се подаваше над оградата.
- Ооооо, Гриша, как си, а добре си дошел, ела да пием по една мътеница – игриво каза дядо Манол.
- Айрян, Маноле, айрян се казва, и Гришко айрян не пие, а само прясно изцеден сок от портокали.
Гришата недоволно затвори дворната врата и тръгна към къщата.
- Е, и как е да си депутат, как е властта, знаех, че от наше село ще излезе голям човек - надигайки се на пръсти гордо попита дядо Манол.
Гришата нервно се извърна, погледна го ядосано и влезе вкъщата.
Цял следобед от грамофона на дядо Манол звучаха патриотични и революционни песни, рецитираше и речите на другаря Тодор Живков.
- Слушай, мамо, утре с Марианчето сме решили да ходим до Гърция, искаш ли да ти взема нещо? - примлясквайки попита Гришата.
- Ами, какво да ми вземеш, ние си имаме всичко... - зачудено отвърна Кичка.
- Сега, като се замисля, чувала съм, че в Гърция продават „западни" семена за цветя, знаеш, че мама обича цветята. Ами, тука няма, кой ти разбира от изкуство в „хоремага".
- Абе семена, откога стана текезесарка, говоря ти за рокли, коприни, пердета - недоволно промърмори Гришата.
- Къде ще си харчиш парите, вземи ми само едни семенца за цветя, че баща ти разкопа всичко и ми умори трендафила и петуниите. И другият път доведи внуците, че съм се затъжила.
- Добре, добре - пренебрежително махна с ръка Гришата.
- „Другари и другарки, трябва да преизпълним петилетката...„ – гърмеше от грамофона на дядо Манол.
Гошо гордо се разхождаше в лехите на баба Стояна и кълвеше ягодите. Котката победоносно гледаше от перваза на прозореца и го следеше.
Май беше към своя край, животът във вилното селище „Бобъров дол" течеше както обикновено, баба Стояна кълнеше Гошо, дядо Манол прекопаваше лехите с домати и проронваше по някоя и друга сълза, вдъхновен от речите на първия секретар на партията. Кичка се караше на Страхил за петуниите.
Депутатският мерцедес на Гришата гордо спря пред входната врата. Николайчо излетя от вратата на колата и се втурна към баба си, която го гледаше с умиление.
- Бабо, бабо, да знаеш само, бяхме на море, пък батко се целуваше с едно момиче... - възбудено сподели Николайчо.
Чу се „пляс" и вратът му почервеня.
- Така се отнасяме с народните предатели - гордо отсече Самуил.
- Аааа, татееее, батко ме бие – през сълзи простена Николайчо.
- Искаш ли още, капиталистическа свиня такава - заплашително размята юмрук Самуил.
С писък Ники влезе вкъщата.
- Много добро възпитание, „браво", Гриша, така ли ги възпитаваш, аз когато бях учителка ги учих на морал и дисциплина - гордо каза Кичка.
- Ооо, майко, не започвай пак – нервно каза Гришата.
- Бабо,бабо, виж какво ми купи тати от Глиция – радостно показа пистолета и кобура Николайчо.
- От Гърция - поправи го бабата - пистолети, вместо да ти купи книги, пистолет - малко съм го била като малък.
Гришата безизразно погледна майка си и извади пакетче от найлоновия плик с надпис " free shop".
- Ето семената, в магазина казаха, че е най-големият хит за сезона, жълто и оранжево, любимите ти цветове. Сега вече можеш спокойно да дразниш комшиите - доволно каза Гришата и подаде лъскаво запечатано пакетче с нарисувани различни цветя по него.
- Бразука, Брассика, важно четеше Кичка, аз съм учила френски, може би това е на англиийски.
- Ето и гръцки локум за баща ми, той между другото къде е?
- Професорът отиде до старото ТКЗС, дето го приватизираха, да уговаря Иван да изорат нивата, новата му тиха лудост, спомняш ли си как отглеждахме моркови и картофи на „Графа" - хи...хи...хи... - засмя се Кичка, станахме за смях на съседите. Сега взе под аренда пустата му нива и ще сади картофи, все едно в магазина няма. Бизнес ще развива.
- Добре, добре, оставям ти Николай да ти помага за събота и неделя. И да ми кажеш после за цветята, че мамичката им ще разгоня на гърците, толкова пари ме изръсиха за визата.
- Разбрали сме се - такъв език не пред мен - строго му се скара Кичка.
- Както и да е - ние тръгваме, че имам много работа в министерството. Иванов пак ми диша във врата, много иска да назначи племенницата си на моето място, ама аз мамичката му ще разплача – твърдо каза Гришата – айде, тръгваме - Самуиле, Марче...
- Ама, аз съм сготвила „рататуи", знаеш моето увлечение към френската кухня - ряпа, картофи, моркови - все изискани зеленчуци.
- Няма, няма - другия път, че ме чакат- каза Гришата.
Мерцедесът се отдалечаваше през житните поля, оставяйки прашна диря след себе си.
-Айде, Николайчо, сега да помогнеш на баба да засеем чуждестранските семена, ще се гордееш с баба си -каза Кичка и гордо понесе пликчето със семената.
Дядо Манол само чакаше Кичка да се покаже от къщата и влезе през дворната врата.
- Ооо, Кицо, как са децата, а? В Гърция са били, чувам. Какво донесоха - свойски я попита Манол и поглади ордените си, дадени му лично от Тодор Живков за заслуги към партията.
- Ако искаш да знаеш, това е най-големия хит в Гърция сред семепроизводителите на цветя. И кога ще махнеш тези тенекии от ревера си – насмешливо отвърна баба Кичка.
- Това са...започна да обяснява дядо Манол, но бе прекъснат рязко от Кичка.
- ... куп желязо
- Хайде, така и така си тука, ела да ми помогнеш. Дядо Манол чинно се подчини, взе мотиката и започна да оформя редове.
- Какво е това? - учудено попита Кичка, няма да садим домати - цветя, цветя ще засаждаме, от Гърция ги донесе Гришо. Вносни, с валута купувани, така че внимавай.
Баба Кичка подаде пакетчето на Манол, който беше оформил няколко дупки с шилото. Кичка подозрително ги огледа и одобрително кимна.
Дядо Манол отвори пакетчето и с нескрито любопитство огледа семената. Имаше нещо познато в тях, но реши, че нещо е объркал и внимателно започна да ги засажда, под вещия поглед на Кичка.
- Това беше - изтръска доволно ръцете си Манол.
- Ела сега да пием по една „Метакса" – услужливо го покани Кичка, Гришата го донесе от Гърция за специални гости...

Август наближаваше. Баба Стояна кълнеше Гошо, че й бил накълвал доматите и го заплашваше с пилешка яхния. Дядо Манол беше посърнал нещо. Гришата и децата идваха и си заминаваха. Професорът не успя с картофите, колорадският бръмбар ги беше изял и сега той имаше други планове за нивата. Вечер в кръчмата бистреха политиката с останалите съграждани и постоянно говореше за колорадския бръмбар и къде било това Колорадо и че от Америка нищо добро не идва... Баба Кичка нареждаше по селяните колко прости били. Разказваше за казармата на сина си - как старшината бил от Разград, и колко прост бил и той, и как само тормозил сина й, и колко доволна била, когато на едно учение един танк минал през крака му...
Гръцките цветя бяха избуяли и радваха окото на Кичка, която не преставаше да се хвали с тях и как били уникални, и колко прости били комшиите с техните домати и краставици.
- Бразука, Стояно, кога си виждала ти толкова изискани цветя с твоите прости кокошки? - Дядо Манол гледаше цветята и се усмихваше под мустак. Беше сложил парадната униформа, слушаше патриотични песни и гордо крачеше из двора. Гошо крачеше с него. Имаха си те с него стара дружба. Беше го купил от панаира в Пловдив, специална порода Феникс, и дядо Манол си го гледаше като дете, затова и Гошо бешо много важен, усещаше любовта и ласките на дядото. Гошо беше страшилището на двора,не остана кокошка опитала любовните ласки на клюна му.

Един ден Мерцедесът спря пред вратата, а след него се наредиха и други лъскави возила. Гришата важно, важно влезе.
- Майко - извадете с Професора масите, днес е голям ден.
- Какво е станало, сине? - с учудване попита Кичка.
- Кмет ще ставам, кмет, идваме с избирателите да полеем победата.
Баба Кичка и Професора се разтичаха, извадиха от гаража оборудването за къмпинг – маси, столове, чинии, лъжици. Професора извади ракия, но Гришата го погледна недоволно и на масата се появиха уискита, метакси и скъпи вина. Появиха се луканки, мезета. Дядо Манол с любопитство наблюдаваше случващото се, баба Кичка го забеляза и му махна с ръка да дойде. Както беше в униформа с медалите, дядо Манол с гордост влезе, за миг компанията се умълча.
- Ооо, г-н Чилингиров, господа - да ви представя един достоен българин от отряд „Чавдарци" - ела, заповядай при нас.
Дядо Манол зяпна учуден – А, не, аз за малко.
- Къде си навлякъл тази униформа - да ме излагаш пред избирателите - сопна му се Кичка.
Дядо Манол въпросително я изгледа.
- Синът станал кмет, ама, че си прост, слушай сега, да не се изложим пред гостите - донеси краствици, домати и там каквото прясно имаш...
- Ряпа да нося ли, щото ти си имаш, де, ама ако речеш – ухили се дядо Манол.
- Каква ряпа, бе, нямаме ряпа в градината - озъби му се Кичка.
- Бразуката, Киче, Бразуката- чиста ряпа, аз ли не я познавам – победоносно каза Манол.
Компанията се умълча.
- Това ли са гръцките цветя - захили се един от компанията.
- Каква ряпа? Маноле, не ме излагай пред хората - притеснено каза Гришата.
- Ряпа, ей такава, най-обикновена, българска –отвърна важно дядо Манол.
- Добре, ако това е ряпа, ще ти дам мерцедеса си - уверено каза Гришата.
- Не ми трябва - аз без туй книжка нямам отдавна. Обаче, ако е ряпа, ще обикаляш масата и ще кукуригаш като петел и ще ни се извиниш за всичките обиди, че сме прости селяни и ти, и майка ти - каза дядо Манол.
- Става, каза ставайки от масата Гришата. Баба Кичка гледаше в недоумение - как разбраха, от къде бяха чули, но сега цялата махала се беше събрала пред къщата на баба Кичка и любопитно надничаше през оградата.
Гришата важно отиде до ряпата и с един замах откъсна цветовете – Ето, виждаш ли, най-обикновени цветя - изръмжа Гришата.
Дядо Манол отиде при лехата с репи и важно, бавно извади една бяла и свежа ряпа.
- Ряпа - гордо държеше в ръка дядо Манол и важно я показваше на избирателите.
Всички започнаха да се смеят. Гришата взе ряпата от ръката на дядо Манол и замери оградата със събралия се там народ.
Гостите започнаха да се разотиват. Кичка влезе вкъщата. Гришата стоеше на масата и се наливаше с уиски мълчалив. Звездите изгряха, всички се бяха разотишли вече...

- Кът, кът - къде се скри пущино, чумата да те тръшне - кълнеше баба Стояна.
Мерцедесът го нямаше, белите покривки самотно се полюшваха от сутрешния ветрец.
- Гоше, Гоше - пустата му котка сигурно го е изяла накрая - дядо Манол взе един камък и замери котката, която се излежаваше на оградата.

Гошо така и не се намери, Гришата повече не се появи, Професора продаде вилата. Когато си тръгваха не се сбогуваха с дядо Манол. Беше замлъкнал грамофонът, нямаше патриотични песни.
Зимата галеше селцето с косите си, дядо Манол така и не прежали Гошо, слушаше за последно военния оркестър. Баба Стояна напали огнището, гушна куция котарак и се загледа в огнището.
- Сами си останхме, а Черньо...
Вятърът виеше в комина. Вилната зона утихваше...

 

Теодор Симеонов

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер