Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 40, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

Старият шериф обаче надушваше и нещо друго в тези станали като традиция побои. Именно в тези дни станаха и няколко обира на магазини и домове. Опитът му подсказа, че организираната престъпност много умело използва размириците. Дори старият Боб усещаше, че те са в основата на ставащото в тези дни. Със заместник шериф Пати Санчес бяха на едно мнение. Дори тя бе готова да посочи някои имена. Но шериф Канеда не бързаше, искаше да изчакат още малко. Беше сигурен, че ще се помислят за недосегаеми и ще влезнат сами в капана.
Когато телефонът на бюрото му иззвъня, беше готов да каже, че му се е сторило. По това време на деня нямаше кой да го търси на директния телефон. Вдигна слушалката, очаквайки да чуе извинение.
- Какво...? - беше първата му реакция за това, което чу - и казваш, че е все още вътре...
Обаждаше се Пит Морган от банковия клон. Беше видял през прозореца си на офиса как мъж разбива с щанга ключалката на вратата на градския музей. В момента според него той е все още вътре.
Шерифът се изправи и се вгледа в старата полицайка. Тя продължаваше грижливо да почиства пожълтялите листа, опадали около растенията.
- Сержант Грей - изненада я той - в градския музей са влезли крадци. Отивам натам.
- О, боже, нима е възможно - показа изненада полицайката - шерифе, имате ли нужда от помощ?
- Не... Надявам се засега - каза замислен шерифът и след това бързо извади телефона си - Крис, трябваш ми спешно и с оръжие.
Крис току-що бе приключил разговора с Пати. При нея беше все още спокойно. Надяваше се да се прибере по-рано тази вечер. Три дни не бяха се виждали, така че и двамата нямаха търпение да се съберат. Това, че шерифът го извика не го изненада. Беше му се случвало и друг път. Като официално назначен на работа към полицията понякога му се налагаше да присъства на огледи, та дори и да съпровожда арестувани до съда. Имаше разрешение за оръжие и това даваше възможност на шерифа да го ползва като полицай.
Още като излезе на главния градски път, Крис забеляза отдалеч колата на шерифа. Беше спрял малко преди да завие към центъра. Вероятно го очакваше там. Не се излъга, защото ръката на стария Боб се показа и леко раздвижи. Крис разбра, че иска да спре до него. Когато направи това, той бързо излезе от колата и се настани до него в пикапа.
- В музея е проникнал някакъв мъж - заговори той - ще спреш зад банката. Аз ще вървя напред, ти ще охраняваш гърба ми. Действаме според ситуацията.
Както винаги, шерифът си спести многото думи. Крис обаче го разбра напълно. Притичаха до музея и застанаха от двете страни на вратата. Тя беше леко открехната. Катинарът тежко се поклащаше на една скоба заедно с парче дърво. С върха на пушката шерифът леко открехна дебелата врата. Тишината, която бе обхванала целия град в този горещ следобяд се бе настанила и тук. Шерифът прекрачи и бавно премина предверието. Дебелият мокет позволяваше да се движат безшумно. Пред вратата на голямата зала той се спря, ослуша се за секунди и леко я побутна. Крис го следваше няколко метра отзад. В ръцете си стискаше дръжката на тежкия SMITH & WESSON, това бе пистолета, който му допадаше най-много. Шерифът почти бе разтворил напълно вратата, когато тя издаде лек шум. Крис видя как тялото на стария Боб бързо влезе вътре и гласът му разцепи музейната тишина.
- Полиция, остани на място и вдигни бавно двете си ръце - насочил пушката викаше шерифът, беше почти по средата на хола.
Когато и Крис погледна през вратата, видя приведен в дъното мъж, който започна да се изправя бавно. Фигурата му беше едра, с впити дънки по бедрата и синя карирана риза, падаща свободно по тялото му. Шерифът бавно пристъпяше към него. Пушката му държеше на мерника си мъжа срещу нея.
- Имаш ли оръжие - попита шерифът.
- Ти как мислиш - извърнал се, се изхили с пожълтели от тютюн зъби мъжът.
- Извади го бавно и го хвърли встрани от теб - нареждаше шерифът.
Крис беше вече на два метра зад шерифа, застанал леко встрани от него. Пистолетът му бе насочен в тялото на мъжа отпред. Видя как той обръщайки се изцяло дръпна леко ризата си и извади от колана един барабанен пистолет. Държеше го демонстративно само с три пръста. Гадна усмивка бе застинала на лицето му. Бавно се приведе и го пусна на пода. Вероятно това беше доста добре изработен негов номер за отвличане на вниманието, защото това, което последва, изненада опитния шериф. Леко приведеното тяло на мъжа даде възможност на другата ръка да се мушне светкавично под ризата и да извади отзад малък пистолет. Пушката на шерифа изтрещя, но пистолетът на мъжа беше вече произвел своя изстрел. Стреляйки, той отскочи всрани, избягвайки мерника на шерифа.
Но не и мерника на Крис. Той сам не усети кога приклекна на едно коляно. Двата му бързи изстрела отекнаха в залата на музея. Стреля светкавично, така както го правеше по движещите се мишени. Когато се изправи разбра, че бе уцелил в десетката. Мъжът отсреща се строполи назад върху някакъв шкаф. Главата му се отметна встрани, с две бълващи кръв рани. Едната в челото, другата в основата на шията. От гледката на Крис му стана лошо. Започна да му се повръща.
- По дяволите, това копеле ме уцели - чу се гласът на шерифа.
Това помогна на Крис да се съвземе. Старият Боб седеше на пода и притискаше рамото си.
Между пръстите му се стичаха струйки кръв.
* * *
Повече от седмица трябваше да измине, за да може Крис да превъзмогне тази среща със смъртта. Пред очите му непрекъснато се явяваше висящата глава на крадеца в музея с двете дупки, от които бълваше червената кръв. Много му беше трудно да заличи това изскачащо непрекъснато видение. Не помогна нито алкохола, нито разходката из планината с часове.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер