Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

четвъртък
октомври 19
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Поезия - Людмила Билярска - бр. 40-2016

Е-мейл Печат ПДФ

  

Родина

 

Кратки дни на престой. После куфари стягаш.

Разпиля ни животът. И боли, как боли от това!

Изоставихме нейните тихи пожари при залез.

А дали си запазихме мъничка, жива искра?

 

На ята отлетяхме, предусетили зимния полъх...

А утрата й вече - от тъжни по-тъжни без нас.

Надалече от нея - без криле е за полет.

Примири се в съня ни да идва – без дъх, и без глас.

 

Не захвърляйте никога тежки присъди по нея!

Точно нейната гръд ни пое с първородния вик.

Помни нашите стъпчици. Пази първите думи.

Родна стряха се помни докрай и до сетния миг.

Дядо Добри

 

И гласа на Балкана, на стадата звънците,

на тъгата въздъха, на пороя вика,

и летежа назад през пожара на дните –

всичко наше и свято е понесъл с душа.

 

Вдигат къщи-дворци с непристъпни огради.

До басейна - параклис. Мост - над малка река.

Той стои като сянка до вратите на храма,

с позакърпени дрешки и протрита аба.

 

И е бялата птичка във трудното време.

Всеки с чисто сърце го докосва с любов.

Той протяга ръка да даде, не да вземе.

Сбира капка по капка за пътечка към Бог.

Живот като въздишка

 

Ех, трябва да го изживеем,

все някак този наш живот.

Додето нивата засееш

и жетвата е под въпрос.

Додето израсте дръвчето

и избуи да дава плод,

понякога плода опитваш,

понякога, бере го друг.

Един живот съвсем не стига

(понякога) за плодобер.

Но всеки всъщнст си избира

живот със точния размер.

КОНТРАСТИ

 

Каква невинност, колко чистота,

над омърсената земя се свеждат.

На фон във синьо пухкави кълба,

развиват бавно свойта тънка прежда.

 

Под финия лазур клокочи ад -

Земята си превърнахме във блато.

Идеята за мъдър, земен свят

размазахме след прочит на обратно.

Светло начало

 

Погледни утринта със щастливи очи.

Нещо важно за тебе пристига.

Щом си вече във новия ден запомни,

че късметът е с кратичко име.

 

Поеми си дълбоко най-жадния дъх.

Прогони всички парещи мисли –

онзи казал, друг рекъл, проблеми до смърт.

Забрави ги и почвай на чисто!

 

 

 

 

На малка чикагска улица
 
Ролетките се спускат с дрезгав вик.
Табелките “отворено“ угасват.
Под навеса на спирката във брик
и пейката скучае даже празна.
 
Ухае на вечеря и на сън.
При пиците е ярко осветено.
Жена предъвква и се взира вън.
Отнякъде се носи плач на бебе.
 
Рекламите крещят във цветове:
‘При нас купете свежи зеленчуци’.
Ветрец разнася мирис на море -
до езерото пътят е в минути.
 
Един бездомник, или уморен –
е свит одве в безцветната си блуза.
Мотрисата изтръгва за момент,
със острия си вик,  нощта от унес...
 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер