Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

вторник
октомври 17
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

Вероника - брой 39, 2016

Е-мейл Печат ПДФ

Добри Карабонев

 

- ОК, ще бъда там - каза Вероника и обърна току що отвореното писмо пред нея - искам да се запознаете с това писмо. То е от адвокатите на бейзболиста. Ще ми е интересно да чуя от вас кое повече ви стряска от написаното в него, сумата за обезщетение, или наглия тон вътре. Също така бих искала да науча нещо повече за двамата адвокати. Благодаря ви.
Бордът на директорите се състоеше от петима адвокати. Болшинството от техните гласове даваше ход на заплетени и нови дела, които кантората поемаше. В тяхно присъствие се отваряше и всяко завещание, направено или внесено в юридическата кантора.
Когато Вероника влезе в малката уютна зала, всички присъстващи вече бяха заели местата си. Конферентната зала се състоеше единствено от голяма елипсовидна махагонова маса, около която имаше седем масивни кожени стола за петимата директори, главния юрист на кантората и нейния шеф.
- Мис Veronika Katshar, колеги - отвори папката пред себе си старият адвокат - днес ще отворим завещанието на починалия, многоуважаван от всички нас собственик на адвокатска кантора KATSHAR & KATSHAR. Законовият срок е спазен и можем да пристъпим към отварянето на плика. Спазвайки процедурата, преди отварянето му ви давам възможност да се уверите в неговата неподправена автентичност. Моля обърнете внимание върху залепването, лентичката и трите печата.
Всеки от петимата директори поемаше плика, разглеждаше го внимателно и ако всичко по него беше наред, вписваше своето ОК в протокола пред себе си. С малко сребърно ножче за писма старши адвокат Скорсеза отлепи восъчния печат и издърпа лентичката под него. В плика имаше сгънат на две ръчно написан лист. Вероника веднага позна равния, красив почерк на стария Katshar.
- Miss Weronika Katshar, колеги - обърна се към всички присъстващи старият юрист - позволете ми да ви припомня, че току що отворихме завещанието на мистър Jon Katshar. To e направено една седмица преди смъртта му. Написано е лично и е подпечатано с фамилния печат. Това означава, че всичко, което сега ще прочетем в него, влиза автоматично в сила и дава право на наследника да се разпорежда с наследеното както той смята за добре. Ето какво е написал саморъчно мистър Jon Katshar.
"Аз, John Katshar, в пълно съзнание и добра воля, пиша това ЗАВЕЩАНИЕ, съзнавайки, че скоро ще напусна този свят. Господ се смили над мен и ме остави да поживея по-дълго. Но старостта е изморителна и тежка. Особено когато е съпровождана с болести. Вече три години краката ми отказаха да се движат и ме приковаха към инвалидния стол. Въпреки това аз не падах духом и успях да докажа, както на себе си, така и на мойте близки, приятели и колеги, че докато мозъкът в главата работи нормално, то и ти трябва да се чувстваш нормален и полезен човек. Много исках да довърша мандата си в Конгреса, но види се, това няма как да стане. Моят единствен син ми нанесе тежък удар. Всичките ми надежди бяха в него. Когато се роди момче, се зарадвах, че господ ми изпраща достоен наследник. В годините на неговото израстване виждах, че се лъжа.
Ще си отида от този свят с голяма душевна болка. Пишейки тези редове, аз все още не знам какво точно се е случило с моя син. Моля се на Господ да го запази и прости греховете му. Така, както аз му прощавам. Искам да се знае, че след моята смърт остават като единствени наследници синът ми Дик и неговата законна съпруга Вероника. Като благодарност и силно уважение и признание за грижите, които полагаше години наред за семейство Katshar, искам след моята кончина да се изплати сумата $50 000 на гувернантката Сара. Нейно ще бъде решението дали да остане да се грижи в бъдеще за наследниците ми. Като скромен жест от моя страна искам приживе да увелича възнаграждението на адвокатския колектив на адвокатска кантора "KATSHAR & KATSHAR". Да бъдат добавени към часовата им заработка още $ 8 като признание от мен за прекрасната им работа в кантората, професионализъма и завидния брой на спечелени дела в последните години. Отивам си от този свят с надеждата, че след мен ще има силна и спокойна Америка. Бог да пази страната ни."
Jon Katshar
Завещанието беше подписано от борда на адвокатите и старши адвокат Скорсеза го обяви за законно издаден документ, даващ правото на наследниците да влязат във владение. Вероника благодари за току що извършения ритуал по отварянето на завещанието от страна на юристите ръкува се с всички и пое плика от адвокат Скорсеза.
***
Разбира се, че Сара пожела да остане в къщата. Вероника много се зарадва, защото тайничко се надяваше да не си тръгне. Със сигурност оставането и сама щеше да е стрес за нея. Все още не можеше да възприеме ролята си на вдовица. Настанилата се тишина вкъщата обаче и го напомняше всеки ден.

WYOMING, USA
Денят беше топъл, дори клонеше към горещ. Големият сив облак, който се беше надвесил над града, не можеше да спре напиращите слъчеви лъчи. Те го пробиваха, ту оттук, ту оттам и щедро раздаваха от топлината си. По това време на деня в града не се виждаше жив човек. На никой не му се излизаше навън. Климатиците работеха на макс и хората се радваха, че ги има.
Шериф Боб Канеда бе вдигнал обичайно крака на бюрото си и бавно изпускаше дим от пурата си. В полицейския департамент бе тихо. Едно-две позвънявания раздвижиха телефонистката и отново я оставиха да си продължи заниманието около големия цветарник. Шерифът неволно я наблюдаваше, подръпвайки от пурата си. Всички полицаи бяха в "Новото селище". Старият Боб реши да засили този уикенд охраната в селището, защото се очакваха пак размирици. По традиция в деня на изплащането на заплатите започваха здрави запои, съпроводени задължително със здрав бой, стигащ дори до престрелки. Местните и индианците се сещаха след втората бира за старата вражда между тях и започваше здраво меле из целия все още строящ се нов град.

 

 Роман на Добри Карабонев


Уважаеми читатели на вестник “БЪЛГАРИЯ” - Чикаго, този роман е продължение на романа “Да намериш себе си”.
Тези от вас, които са прочели първия роман, отново ще се срещнат с някои от героите му. Повечето от тях са в залеза на живота си, но малкото момиченце ще се превърне в една упорита и много красива жена. Тя е наследила характера на баща си и красотата на майка си.
От автора

 

Репортер на вестника бе взел телефонно интервю от нея. Той го прехвърли бегло, търсейки нещо по-различно от останалите медии и се усмихна на заключението на репортерката в края на материала и. "Тези дни нашият град е особено популярен, тъй като мисис Богомилов е родена, живяла и завършила своето юридическо образование именно тук. Гражданите на Чикаго се гордеят с нея и я виждат като новия представител на града в конгреса на САЩ на следващите избори." Мирко затвори вестника и го остави на бюрото си. Беше замислен. Като полицай, с натрупан вече достатъчно опит, усещаше в цялата тази популярност на сестра си и заплаха за самата нея. Погледна часовника си и вдигна телефона. Поиска спешна среща с представител на министъра на вътрешна сигурност.
 
Щата WYOMING,  САЩ
      
Слънцето силно припичаше над малкия град, сгушен в ъгъла на щата между MONTANA и IDAHO. Беше от малкото населени места в този пустинен пейзаж, където имаше зеленина. Тук в самия му край се оформяше хълмиста местност. Издигаше се леко и постепенно, за да достигне размерите на почти голяма планина, извисила се на границата между двата щата. Богата зеленина покриваше начупения и терен. Извисяваха се високи борове и ели, разперени стари дъбове,опряли клоните си почти до земята и безброй саморасли млади дървета, устремили се към светлината. Някога в района на тази планина е имало богат дърводобив. Хилядите стърчащи над високата трева пънове напомняха, че тук някога са бръмчали моторните резачки на дървосекачите. На малките поляни все още тук-таме можеше да се види неприбрано отрязано дърво, чиято дървесина се разпада. Тежките верижни машини, които са сваляли трупите, бяха проправили десетки пътища. Следите от веригите им все още се забелязваха по прораслите вече пътища. Такава една машина се бе кротнала на една сенчеста поляна. Полегнала малко настрани със скъсана  верига и обраснала с трева, стоеше изоставена кой знае от кога.   
Почти в края на поляната, под огромен стар бор, се намираше възстановената къща на дървосекачите. Градската полиция, която се реши да я възстанови и ползва като стрелбище бързо разбра, че не е хвърлила напразно парите си от годишния бюджет. Наплива на обучаващи се и на притежатели на лично оръжие накара шерифа Боб Канеда да въведе някакъв ред. Не мисли дълго, защото знаеше кой би могъл да бъде стопанина на тази нова придобивка.         
Когато старият Боб се обади на Крис и го повика в офиса, той с нежелание тръгна натам. Първото нещо, което си помисли беше, че от България искат видеовръзка. Беше започнало да му писва всичко това. Припомнянето и връщането назад във времето го дразнеше. И най-вече някои от лицата, които виждаше. 
- Как си, синко? - посрещна го усмихнат шерифът.
 -Ами, добре. Не се оплаквам - каза Крис, като му направи впечатление, ченищо не е приготвено за видеовръзката. 
- Синко, имам едно предложение за теб - каза шерифът и му посочи стола до бюрото - сядай. Да те почерпя нещо?
- Не, благодаря, Боб.
- Виж сега какво искам да ти предложа - намести се право срещу него шерифът - ще ти кажа направо. Мисля да те направя един домакин на стрелбището. Оказа се, че там ще си трябва денонощно човек. От теб по-добър избор нямам. Така че,  не смей да ми отказваш.
- Ами, не знам - обърка се Крис - нямам причини да откажа, но това ще бъде голяма изненада за мисис Katty. Както разбирам, аз ще трябва да се преместя, напускайки дома и. А точно преди два дни на вечеря тя сподели, че моето присъствие в къщата и дало сили за нов живот. Чувствала ме като син. Къщата се изпълнила с радост. Tази жена наистина е много добра и невероятна.
- Знам, говорили сме и друг път за нея - каза шерифът и извади кокалената си лула - така е, синко. Само който е изпитал самотата може да я разбере. 
Старият Боб запали бавно лулата си и като изпуфка два-три пъти дим около себе си, въздъхна.
- Слушай сега - проговори той между две кълба синкав дим - ще се обадя на вдовицата Katty, че с помощник шерифа сме решили този уикенд да и гостуваме. Ще се зарадва, защото ние наистина сме и обещали. И тогава ще си поговорим с нея. Тя е вдовица на полицай, така че не се нуждае от много обяснения. 
- ОК, това наистина е добра идея - зарадва се като малко дете Крис. А идеята да заживее в горската къща също му допадна много. Докато я възтановяваха с дърводелеца не спираше да се кефи на природата. Особено тоя мирис на борови иглички, който се носеше из въздуха.
 
На третия ден след уикенда пикапът на заместник-шериф Пати Санчес катереше лекия наклон по пътя към новия дом на Крис. Решиха да се възползват от свободния и ден и отскочиха до близкия по-голям град на пазар. Пикапът бе пълен с най-необходимото за една съвременна кухня. Милата вдовица мисис Katty даде с въздишка благословията си пред шерифа на града и прие обещанито на Крис, че ще я посещава       
Дърводелецът пък се отзова на на молбата на шерифа и за няколко дни прекрои огромния хол в къщата, като заформи чудесна кухня с един много приятен бар плот. А стаята за спане пък стана много уютна и светла. Прозорците от двете страни на ъгъла даваха възможност на слънцето да наднича през тях почти през целия ден. От вътре през прозореца на изток се виждаше цялата поляна отпред. А от  западния прозорец, само на десетина метра, започваше гората. 
 
Измина повече от месец, откакто Крис заживя в горската къща. Стрелбището се заформи като едно много приятно място за много от хората в градчето. Особено след откриването на курса по стрелба, който се зае да води заместник-шериф Санчес. Много скоро се наложи дърводелецът да направи и стая за съхраняване на муниции и оръжие, необходими за курса на Пати. 

 

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер