Вестник БЪЛГАРИЯ - вестникът на българите в САЩ

събота
октомври 21
Home АРХИВИТЕ СА ЖИВИ!

1 ОКТОМВРИ – ДЕН НА ПОЕЗИЯТА

Е-мейл Печат ПДФ

Българските поети са като пламъка. Над свещ, в тихо огнище, или буйна клада, той никога не гасне. Доказва го историята, подкрепена от съвременността. Много са имената на авторите, които можем да изредим, отишли си рано от света в името на светли идеи. Много са били загърбваните на литературното поприще заради нови естетически схващания, колоритен изказ, или отказ да слугуват на мимолетни политически доктрини. Времето, този най-добър съдник, разпръсква праха над имената им за нов прочит на творбите в ХХІ-ви век. Днес живите поетични следовници у нас крачат в труден коловоз. На безработица, несигурност и невъзможност да издават книгите си. Но без да се поддават на униние, защото бъдещето е на оптимистите. И така дават пример на обикновените люде, пръснати из шумните улици в името на парчето хляб. 1 октомври – Ден на поезията, е техният празник! Нека го споделим с българските поети и си спомним за факлоносците, правещи съвремието ни по-светло, човечно и добро...


Георги Н. Николов

 

Димитър Златев

ЕСЕН

Есента разгулна пръснала е щедро
по асфалта мокър хиляди жълтици.
Кленови банкноти, със усмивка ведра!
Брезови стотинки - есенни звездици!

Някоя настъпил, сякаш че изохка.
Някоя отминал - сякаш се обижда.
Улицата черна стоплена е в охра
и се стапя тихо в делничната грижа.

Крадешком събирам жълтите банкноти -
вместо лято слънце за сезона снежен.
Кой ще върне дните, пръснати в живота.
с есенно нехайство - щедро и небрежно?...

Есенно имане - лъч за сиромаха!
Красотата златна спастрям във душата.
Спомени и песни приютил под стряха -
тъй ще превъзмогвам зиме самотата.

 

Ивайло Балабанов

СРЕДНОЩНО ТАКСИ

Светът е весел: барът се затваря.
Пред входа му шуми пиянски хор,
а разказът на Чехов се повтаря
в друг вариант: такси, тъга, шофьор.
„Синът ми..." - казва той, но те нахално
се смеят или млъкват за престиж,
целуват се и хвърлят ритуално
във скута му двулевката бакшиш.
И той, останал сам, назад подкарва,
ала душата му ще разбере,
че този свят си е такъв - не вярва,
когато кажеш, че ни си добре.
Кому да каже? Кой ще го изслуша!
Таксито или градския бетон.
Мълчи и плаче той, мълчи и пуши...
О, колко тежко е да нямаш кон!

 

Левена Филчева

БЕЗСЪНИЕ

И е толкова много мъгла,
че ми лепнат клепачите.
Мойте мъртви навярно
правят райски купон -
наргиле палят дядовци,
баби месят погачи
и танцуват приятели
върху облачни, прашни килими
в най-просторния дом.

И наливам си в чашата
люта, домашна поезия
(да отсипя в пръстта
глътка стих не върви).
Насинджирват се буквички,
капки солени подреждат
стъпала през мъглата.
Но е толкова, толкова тихо.
А пък Раят не спи.

 

Лиляна Стефанова

НЕ ИДВАЙ

Не идвай в паметта ми. Съжали ме.
Не ме облъчвай с гибелни очи.
Дори на сън да шепна твойто име -
не се откликвай
и не ме мъчи.

Дори когато те зова на помощ -
не идвай. Не прекрачвай моя праг.
От теб да няма багра, звук и полъх.
Да няма светлина.
Да няма мрак.

Не ме мъчи. Не идвай в мойта памет.
Не обещавай дъжд на знойна степ.
Когато всички пътища ме мамят -
да няма път към теб.
Да няма път към теб.

 

Станислав Пенев

ОПАСНОСТ

Крайбрежието плава... Все вали...
И лятото се стича във краката.
Небесната вода в кръвта пълзи:
по картата на вените – в телата.

Подгизнал вик пак търси сушина,
надига се нагоре, но се дави
в надеждата за утре – синева
да спре дъжда, да ни избави...

 

Тодор Чонов

МЕДЕЯ

Грешат онез, които те отъждествяват с късче мрамор,
и аз към тях не мога да съм равнодушен. Мамо,
ти ме роди, отгледа ме, възпита ме и ме изучи -
сега не искай да съм верен, да съм предан като куче
и припознал стопанина си, пред свирепата му шашка
угоднически да скимтя и да въртя опашка.
Не искам като камък да вися на бялата ти шия,
когато те връхлитат яростно стихия след стихия.
Не искам да съм от онез, които майсторски въртят езика,
наместо правдата за времето всегласно да извикат.
Не мога, и не искам, да се гуша в топлите ти скути,
когато цял народ се хвърля в бездната без парашути.
Аз искам да съм малка част от истината, зрънце,
да бъда семенце покълнало под галещото слънце
и да се слея с дишането тежко на земята,
а не да кукуригам дрезгаво, не да се мятам
като мушица край фенера на Историята и да чакам
светулките наоколо да превъзмогнат мрака.
Мамо!

 

АНКЕТА

КЪДЕ БИХТЕ ЕМИГРИРАЛИ?
 

Реклама

www.vigdentalinc.com
Заповядайте в новооткрития зъболекарски кабинет на д-р Ива Арнаудова
www.navigationinc.net
The new innovation in the Transportation and Logistics industry
www.bulgaria-weekly.com
Вестник "БЪЛГАРИЯ" - Най-големият български седмичник в САЩ:
www.slavi-photography.com
Фотографския свят на Слави

Online Newspapers and Magazines
World's largest online newspaper and magazine directory for local, national and international news.

“Верея"
Училище за български народни танци
Банер

Партньори

Банер
Банер
Банер